 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Щастлив, само когато съм на път
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 2173 пъти
Когато не пътувам, никога не съм щастлив. Всичко ми е някак скучно и противно. От малък съм такъв - с перманентно лошо настроение. Мислех, че е черта на характера ми. Когато навърших пълнолетие, за пръв път имах възможността да пътувам. Първото ми пътуване беше до Испания с автобус. Минах през няколко държави, докато стигна. В момента, в който излязох, ме завляда енергия. Не мога да опиша - някак усетих различна енергия, която витаеше. Наблюдавах сръбските улици, хора, магистрали през прозореца и беше някак магическо и различно. Чертите на хората бяха различни, езика на тялото им беше различен, архитектурата беше различна, мелодичността на езика им беше много различна, начина, по който са подредени нивите ако щеш. Аз съм чувствителен към подобни енергии. Беше като взрив на сетива. Бях виждал чужбина само по тв или на картинка, но на живо усещаш истинската енергия. После минахме през Хърватия, Словения и във всяка държава всичко беше различно. Струваше ми се толкова по-различно от България. Но различното тепърва предстоеше. В Италия на една почивка на бензиностанция усетих различния темперамент на италианците. Имаха различно излъчване. Езикът им звучеше много екзотично и мелодично. Чертите им бяха много различни. Не можех да се стърпя да не ги гледам. Направи ми силно впечатление, че имаше един възрастен италианец с много много по-млада от него жена, при това мулатка. Това ми пръсна мозъка - в моето малко градче не бях виждал подобно нещо, камо ли тъмнокож. После стигнахме Монпелие, Франция и там адски много ме впечатли как едни деца, може би около 16 годишни караха скутери от по-големите. За първи път видях как деца карат скутери сякаш за тях това беше най-нормалното нещо. Потегляха с бясна скорост с умели и отработени движения. На мен ми се виждаха като бъдещите Валентино Роси.
Когато пък влязохме в Испания, там ми напави впечатление природата. Като малък бях чел книгата "Първото пътешествие около Земята" от Антонио Пигафета - пътеписеца на Магелан, който е бил на неговия кораб и описвал всичко видяно по време на първото околосветско пътешествие. Та тогава се почувствах като Магелан, когато за пръв път вижда Новия свят. Свят толкова различен. Ако поне сте гледали стария български филм "Васко да Гама от с. Рупча", може би ще ме разберете. Между другото музиката от филма ми е любима. "Тече, всичко тече. Времето няма бряг и ни влече, няма как". Алеко Константинов се е чувствал подбно, когато е видял Ниагараския водопад.
Мандаринови градинки и типичен средиземноморски сух пейзаж с рядка растителност. Никога не си бях давал сметка, че мандарината може и да не си я купиш от магазин, а просто да си откъснеш от дръвче, което и направих по време на една почивка. После пресякохме Аликанте. Минахме покрай яхтеното пристанище. Гледката беше невероятна. Като по филмите от Калифорния. Скъпи луксозни яхти, паркирани на пристана. Палми покрай пътя, изключително различна природа. Тогава едва на 18 осъзнах, че не искам да живея в България, а на това красиво местенце. Най-голямата ми слабост са палмите. Имат невероятно излъчване. Толкова са красиви и сякаш ще ми проговорят. Колкото по на юг слизахме, толкова по-сухо и голо ставаше. Никога не съм харесвал оголени скали, предпочитам зелени планини, но в тази сухота имаше екзотика. По някакъв странен начин ме привличаше. После вече като пристигнах на място, започнах да разглеждам градчето, в което временно отседнах. Тротоари, улици, хора, сгради, кухня, природа, сякаш бях на друга планета. Видях на живо маслиново дърво, алое, кактус, бадеми в естествената им среда. Пих онова нещо, на което му викат сангрия (кръв на испански) като в онази приказка "ледена сангрия в гореща Испания". В България се опитах да го направя същото, не става. Там беше розово и пенливо и със един специфичен, но много приятен и лек аромат и вкус. В испанската жега под жаркото слънце се усещаше като еликсир, приятно разхлаждащо. Кордейрото пък беше най-вкусното месо, което съм ял през живота си. Май беше агнешко на жар. Такова сочно и вкусно месо не бях ял. Доматите им бяха гумени и не ми харесаха, но поне бяха различни и романтични. Видях и Картахена, имаше и една стара арена за корида. От високата крепост се виждаше морето от птичи поглед, а на брега имаше база на НАТО с военни кораби. Беше магическо. Имах и невероятното щастие самият Фернандо Йеро да седне на съседната маса с антуража си в една еладерия - нещо като сладкарница само за сладоледи, от еладо - сладолед. Да, знам, че ще ме бъзикате, че си измислям, но е истина.
Много ме впечатли една случка. Стоях си на едно кръстовище на тия техните тесни каменни улички, където не можеха да се разминат две коли и един с колата си спря просто на кръстовището. Излезе и направи знак с ръка - 2. Което ми обясниха, че означавало, че ще се върне след 2 минути. Той се върна след 10, но няма значение. Става въпрос, че през тия 10 мин. нито един не се изнерви, нито един не свирна, нито един не го прие за ненормално. Напротив хората си говореха и си чакаха най-търпеливо и никой не бързаше. Това направо ми пръсна мозъка. Помня в бг как карах шофьорски курсове и колко псувни и яростни жестове и физиономии съм отнесъл, защото не съм тръгнал на първата секунда на зеленото. Никога не бях се замислял, че може да има такава реалност като испанската. Тогава си дадох сметка, че това българското не е нормално. Преди това изпитвах чувство на вина, че нещо на мен не ми е наред, че съм тъп, некадърен и какъв ли не, щом всички толкова ме съдят. За пръв път тогава осъзнах, че всъщност аз съм нормален и добър човек. Че не съм нехранимайко, че не съм тъп, не съм постоянно виновен за всичко.
Карах кола и там. Беше едва първата кола след ученическата, която карам. Карах с 20. Хората ме подминаваха и ми се усмихваха през прозореца дружелюбно и с разбиране. Сякаш се радваха на майка птичка, която учеше детето си да лети. Нямаше и помен от ярост както би било в бг.
Всъщност там често се случваше, както си карат, двама шофьори да спрат на средната на улицата един до друг, всеки в неговата лента и да си говорят през прозорците, като така всъщност блокират целия трафик и в двете посоки. Обаче нито веднъж никой не свирна и не се изнерви, докато се виеха опашки отзад. За тях това си е в реда на нещата, все едно си срещнал приятел на улицата и си говорите.
Сиестата е другото нещо, което ме впечатли. От 2 до 4 на обяд, по закон никой с топ не може да мръдне. Всички дремят и почиват и цари невереоятен и мир и спокойствие. Обичах в този час да ходя в една менюдерия, нещо като стол за хранене и там си поръчвах сангрия в жегата, която съвсем леко ме напиваше и отпускаше. После си подремвах под някое дърво или на пейка за 15-20 мин. Това беше най-отпускащото ми преживяване в живота. Медитацията ряпа да яде. Толкова отпочинал и зареден се чувстваш след 15 минутна дрямка в жегата на обяд... Не знам защо това се практикува само в Испания, толкова силно усетих ползите му. Толкова добре се отразява на емоционалното ти и физическо здраве. Не случайно испанците са сред първенците по дълголетие в съчетание със средиземноморската лека кухня заедно с японците, чиито хранителни навици са много сходни.
Следващите ми цели са точно Азия - Япония, Индия, Китай. Африка и Латинска Америка ще ги оставя за на края.
След прибирането ми в България не се почувствах много добре. Беше някак сиво, хладно, мрачно, хората намусени. Влизах в най-обикновен магазин да си купя нещо и за всяко нещо ми подвикваха. Запитах се къде по дяволите съм попаднал. Дадох си сметка защо съм бил нещастен толкова години. Дадох си сметка колко е важно хората около теб да са учтиви, уважителни и усмихнати. Какво е да влезеш в магазин и някой да ти направи смол ток по толкова непринуден и симпатичен начин. Тогава в мен се надигна една непоносимост към средата в бг. Не исках да свършва онова чувство, което имах през целия път.
Започнах да търся начин да емигрирам, историята е дълга, но 20 г. по-късно така и не успях да го направя. Но пък започнах да пътувам винаги, когато мога. В южните страни съм се чувствал най-щастлив. Там хората са толкова топли. Дори в най-големия и многомилионен град, имаш чувството че си на село и всички се познавате. Чувстваш непознатите близки. В северните страни е различно - там усещаш величието на нацията, но няма същото усещане за топлина. Но пък виждаш наследството - колониалното минало, огромните сгради с внушителната архутектура. Пак е красиво, пак е различно. Но всичко е няколко дни. Останалите 360 дни си пак нещастен в мрачна и агресивна България, където постоянно трябва да си на щрек да не те напсуват, набият, нахокат, защото си имал наглостта да влезеш в магазина им и да ги притесниш, докато са на работа и трябва да те обслужат. Всички са се взели на сериозно, без да имат нищо. На запад всеки има всичко, но не се взима на сериозно.
Веднъж даже един ми каза да се махна от това паркомясто, че искал да паркира точно там. Аз му обясних, че това не е частно паркомясто. А той ми изсъска през зъби с яростно изражение: Абе не ми се обяснявай бе. Изчезвай от тука бързо.
И когато се сблъскаш с нещо подобно непосредствено след връщане от чужбина с дружелюбни и учтиви хора, се питаш къде по дяволите си попаднал и защо Бог те е наказал да се родиш точно тук. Чувствам се наказан да живея тук. Но поради други обстоятелства не мога да напусна. Имам семейство тук, имам работа, имам професия, която мога да работя само тук. Баща ми е бил същия като мен. Затова е станал моряк. Обиколил е целия свят. Той пък се оплаква от всички страни, защото той вече е стигнал етапа да види истинските лоши черти на всяка страна. Той не е ограничен от романтиката като мен. БИл е романтично настроен преди. Като малък е прочел "Тошко Африкански" от Ангел Каралийчев и "Владко в Индия" и се е вдъхновил да стане моряк и да види свят. Може би е по-добре да си остана с романтичната представа и поне една седмица в годината да съм щастлив. Явно човек е щастлив, когато сетивата му са стимулирани силно и когато живее в илюзия.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 6a7914a437 |
|
1. Разбирам те и ти съчувствам.
Живея в Испания 17 г и като съм ходила в България без значение дали за няколко дни или за месец, ужас, винаги ми е "ужас, къде попаднах" а някога не беше така...
Не ходя в България от много време и нямам намерение, само ако нещо кфайно наложително ме принуди. Сменила съм си документи тук за да не се налага например. Имам обаче имот там и още съм "продавам-не продавам". Не искам да се връщам там- никога!
А защо да не можеш да упражняваш професията си в друга държава?
Какво е това което може да се работи единствено и само в Бг?
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 313cc7afff |
|
2. Всеки, който не е успял да емигрира се чувства така. И аз винаги съм чувствала; особено влечение към палми и топъл климат. Обяснявам си го, че е свързано с място, на което са родени били прадедите ми и че физически бих се чувствала най-добре в такава среда. Живях няколко години в страна с по-студен климат от България, но си тръгнах именно заради климата.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: a12a636161 |
|
3. Българите си мислят, че чужденците само защото им е висок стандарта нямат проблеми. Истината е, че хората са научени в нещастието си дори да са щастливи и позитивни. Познавам чужденци с истински проблеми например някой в семейството е на смъртно легло, обаче хората излизат навън и поне за момент забравят всички проблеми и общуват, забавляват се и се смеят. Ако не знаеш, никога няма да предположиш, че имат истински проблеми. Беднотията не е извинение да си задник.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 095163125b |
|
4. Хубаво е, че имаш сетивност за тези неща. Убеди ли се от личен опит, че за нищо не ставаме? Ние сме население алчно, мързеливо, завистливо и просто. От тези негативи тръгва всичко останало. Убеди ли се, че нашето изчезване е напълно естествено, логично, еволюционно и генетически издържано и справедливо. Нека на тази прекрасна земя дойде някой по-достоен.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 4ddaa36b17 |
|
5. Много красиво си го написал. Но като човек, живял в чужбина дълго време, ще ти кажа че много зависи какво търсиш в едно място, зависи какво цениш по принцип. Често за един човек е достатъчно спокойствието и благоденствието, но за друг чувството на принадлежност и дълг донасят повече удовлетвореност в дългосрочен план. Това да си у дома, да живееш сред местата които ти говорят още от малък, е незаменимо. Стига само да си имал спокойно детство разбира се, което да е позволило да имаш самтимент към тези места. Иначе пътуването е най-освежаващото преживяване, което внася много допамин, сравнимо е само с половото влечение. Не забравяй нещо важно също така - че човешкият ум е ненаситен ако го оставиш, дори и да бивееш на най-прекрасното място, все ще има нещо, което да ти бъде недостатъчно, една клечка да те чопли...
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: afa46e2e7b |
|
7. Аз пък забелязах, че имаш талант за писане. Защо не напишеш разкази, роман, може да се почувстваш по-добре? Хората са почти еднакви навсякъде, но за няколко дни като турист никой не може да го усети. Но е вярно, че ние тук сме много намръщени и негативни, а не трябва да е така. Затова аз дори някой да е намусен и агресивен, гледам да съм любезна, усмихвам се и благодаря и почти винаги има добър ефект. Всеки има нужда от добра дума.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 38d9f284f3 |
|
8. Много хубав разказ, беше увлекателно да го прочета. И аз съм била в Испания веднъж. Но това, което описваш, може да се преживее по-скоро в малките населени места. В многомилионните градове си е лудница. Била съм доста по чужбина и на други континенти и наистина има разлика с България. Дори в Румъния срещах по-приветливи и възпитани хора, готови да помогнат. Затова и отдавна не живея в България. Защо не си вземеш семейството и не емигрирате? Като Зуека например. Никога не е късно за ново начало. Важното е да имаш мотивацията, а при теб виждам, че не липсва.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 829d733055 |
|
9. 4, тъпо! Ставаме точно колкото всички останали. Едно е да преминаваш екскурзионно, друго е да се установиш и пребиваваш някъде. Навсякъде има някакви минуси. Тези дето са се установили трайно някъде, имат своя конкретна лична причина... да заявяват, че не ги интересува България. В момента съм в Германия. Ми ако щеш ми вярвай - нямаш си на идея колко са калпави немците! Държат се на положение само, когато усещат дървото зад гърба си. И абсолютно нищо човешко (разбирай "българско") не им е чуждо.
Един колега славянин, не връщал се след бягството си преди 25 години и заявяващ, че нищо не го тегли към родината, неволно се "разтопи в движение"... Минаваме покрай някаква борова горичка. Подхвърлям нещо, че е... приятно. Реагира спонтанно: "нищо не е това, няма дъх, ухание... нищо общо с "нашите"".
Казано с други думи: "едно нещо за да го оцениш, първо трябва да го загубиш". Бих добавил - за съжаление.
За французите искам да си кажа мнението: за моторите - мисля, че са N1 в света. Ако тук четат пребиваващи/ли във Франция, нека си кажат мнението. Но само толкова, нищо повече в положителен аспект от мен за франсетата...
Спокойствието е хубаво нещо, но все пак малко относително в днешно време...
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 8e0c05e972 |
|
10. Така е, най-хубаво е да са живее близо до граница и да може да пътуваш до съвсем различна държава и култура почти всеки месец. Русенци правят така, а в части на Южна България пътуват до Гърция или Турция. Аз лично си мечтая за живея или в Австрия, близо и до Чехия и до Италия, Унгария и Словакия. Или в Южна Испания близо до Португалия и Гибралтар. Никога не бих се заврял например в Мадрид, Стокхолм или Лондон, който граничат само със същата държава и е трудно да пътуваш до други държави.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 8e0c05e972 |
|
11. Наистина колкото по на юг вървиш толкова по-сухо става, докато не стигнеш Марбея обаче. Оттам като тръгнеш на юг към Гибралтар и Тарифа става малко по-зелено и дори не е толкова горещо лятото като между Аликанте и Марбея. После като тръгнеш на запад от Тарифа към Португалия се редуват по-сухи и голи райони с по-влажни и зелени. В тези по-южни части лятото не е прекалено топло заради океанските течения. Например докато в София това лято беше 34-35, там беше 25-27, а в Алмерия малко по на север 36, в Атина 40 градусова жега. В София и дори в Атина зимите са по-облачни и студени, докато там в момента е между 15 и 20 градуса през деня и грее слънце през повечето дни.
Дори видях тополи близо до там, а те растата на влага, не очаквах че в една от най-южните части на континентална Европа растат тополи! Излиза, че най-южните части на Андалусия покрай крайбрежието имат едни от най-хубавите лета и зими в Европа. И на мен ми се приходи там, сега разбирам защо английските пенсионери и семейства си купуват ваканционни имоти в крайбрежните градове на Андалусия и Валенсия. В по-малките градчета може да се намерят нови къщи на цени по-ниски от на нов софийски апартамент.
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 8e0c05e972 |
|
12. Авторе, съгласявам се с теб. Най-красивите места в Европа, които съм виждал са в Южна Испания, Южна Италия и Сицилия, Гърция, Хърватия. От по-северните страни може би най-красивата е Австрия при Алпите, езерата и при Бохемския лес.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 51b3518158 |
|
14. Разбирам те. Така се почувствах когато се върнахме от Франция.
Пожелавам ти още много пътешествия. Моята мечта е Чили, Перу, Галапагос, Остров Пасха и Тристан да Куня, но едва ли ще се сбъдне.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: d8248e329a |
|
15. Точно обратното. Обичам да прекарвам повече време на едно и също място, като свикна някъде не обичам да се разкарвам нон-стоп - независимо дали става въпрос за пътувания, месторабота или компания. Предпочитам да познавам перфектно 1 град - с всичките му улички, местенца, мостове и т. н., отколкото да съм обиколил цял свят и да съм видял не знам си колко култури. Мога цял ден да се разхождам и всяка улица в града да ми разкаже различна история, - но ако трябва да си стягам багажа и да бия 10 000 километра за това "мероприятие" по-скоро ще съм пас.
Мразя да трябва да си оправям багажа, мразя да трябва да ставам сутрин рано по часовник, за да съм на път, мразя времето ми да е разчетено като отида някъде, за да гледам "забележителности" и да не изпусна еди какво си, да ме води екскурзовод и т. н. Като пътувам често и сменям места понякога не се чувствам добре, случвало се е да ми става леко-зле до ден-два след това - от смяна на климат примерно или височини.
100 пъти предпочитам спокойна и безплатна разходка на добре познато място, отколкото прахосани 1000 евро за екскурзия не знам си къде..
За много може и да съм ограничен балкански субект, който цял живот ще си остане без поглед на света, но за мен пък е обратното и точно така наречените "травълъри" в мнозинството им ги намирам за прахосници на средства, както и хора хранещи се с много повърхностните емоции на пътуването. Такива повърхностни емоции могат да бъдат намерени и в безцелния "шопинг", селфитата, партитата и куп други глупости.
Предпочитам да не работя като вол и да не отида за 20 дни в годината на "рая на земята" на някой остров, отколкото цяла година да бачкам като вол, за да съм 20 дни цар. И всъщност, моите цели съм си ги постигнал - много по-свободен живот откъм време, но по-ограничен откъм възможности за пътувания по света и т. н.
ZZ
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
