Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

8.   Авторът: Добре де що в държави като Австрия и Германия е безплатно висшето образование, а американците ми искат 100 000 долара(и то за всяка една година)? Киро примерно отде е намерил толкова пари, малко след комунизмът?

9.   8, такива са политиките на страните. Ако искаш в САЩ и нямаш пари, теглиш студентски и плащаш цял живот. Ако не ти се плаща, има Германия, Дания, Шотландия. Ама няма да е Харвард.

11.   7, студентски заеми.

8, намерил е студентски заеми. Искат ти толкова, защото си преебаха системата отдавна, когато федералното правителство реши да субсидира всякакви студенти, че да имат повече висшисти (състезаваха се още със СССР тогава). От тогава университетите вдигат цените редовно, защото знаят, че някой дебил все ще се хване да учи глупости и после ще плаща.

BTW, няма смисъл да се лигавиш с Харвард, защото на никого не му пука къде си завършил след даден момент. Бръшляновата лига е ако искаш после да ставаш политик, там се набират връзки сред богаташчетата. Обучението в Харвард, камо ли за специализация, няма да е Бог знай колко по-добро от друг европейски университет.

Ако толкова искаш, плащай им малоумните цени и влизай в дълг. Но аз ти казвам като човек, който познава бръшлянови висшисти: не си струва.

12.   9-ти, от София ли си? Защото надушвам софийският синдром в теб, който е отхвърляне и ограничение на всички новоидващи разни "селяни" от "провинцията" за да може София да остане един нормален град. И затова цените в нея трябва да са скъпи за не могат да си купуват имоти в нея и да се заселва сульо и пульо дошъл от дълбоката провинция, а само аристократи, които могат да си позволят такива цени. Това толкова дълбоко се е вкоренило в теб като защитен рефлекс, че се изтича и в отговорът ти за Харвард, който няма нищо общо нито със София ,нито с България, нито с теб. Но важното е Харвард да остане единственият престижен университет до който да нямат достъп сульо и пульо, а само който може да си плати здраво , а? Успокойте се бе хора, не ви ща Софията, питах за Харвард. Аз не знам защо някой изобщо си купува имоти в кочината София или следва в Софийският университет, след като за същите пари може да си купи имот в Будапеща и да получи сто пъти по-престижна диплома от Германия безплатно.

Авторът

13.   Що да не е възможно? Напълно възможно си е, даже Киро Трюдото и Асенчо са го направили. А щом толкова ограничен човек, като Кирето е успял, значи всеки може. Даже, ако имаш късмет може и за министър-председател да те изберем един ден.

Сериозно казано Харвард не е нищо особено (както и всеки от така наречените топ-университети). Там не отиваш за да научиш нещо, а само заради нетуъркинга, така да се каже да се отриеш в "елита".
Миналата година бях на семинар, който бе част от он-лайн джоб феър за докторанти в областа на инженерните науки на един доктор по математика, който работи в Mathworks в Бостън (където е и... да познахте, Харвард). Та този човек (немец завършил в Германия и бил постдок в Кеймбридж в Англия), просто го разби Харвард (и Кеймбридж). Та той казва: "Аз съм от съвсем обикновено семейство на хора, които бяха продавачка в местния магазин и работник в жп-то. Като бях дете станах ученик в селото ни, след това отидох в гимназия в най-близкия град до нас, след това станах студент в най-близкия университет до дома ми в Кемниц (явно е от провинцията на бившето ГДР). Завърших и след това реших, че искам да продължа с докторантура и отидох в Макс Планк Институт в Магдебург, където се занимавах с приложна математика (решаване на линейни системи или по-точно нови по-бързи методи за решаване на такива системи)." Т.е. пак не се е местил много надалеч, междувременно се жени за румънка, която не знае немски и въобще не ѝ понася живота в Германия и заради това се местят в Англия в Кеймбридж след като завършва докоторантурата. Там прекарват около три години, първо в университета, а след това и в местния клон на Mathworks. След около две години, го канят да се премести в централата в Америка, където беше и по време на семинара. Разказа как има колеги, подчинени и познати, които са учили в Харвард и MIT, и това което те са му казали за тези университети. Пълна противиположност на неговата история. Те са били от богати семейства (или поне на върха на средната класа), учили са в частни училища, винаги са били сред себеподобни, а някои (единице) пък са били със спортни стипендии. "В крайна сметка, аз със селското ми държавно училище сега съм им началник, защото те знаят по-малко от мен понеже те цял живот са получавали едва ли не всичко наготово и не са си мръднали задника за нищо. А освен това, като бонус имат и студентски заеми, които я ги изплатят десет години след, като започнат работа я не". Това, за което и номер 9 говори. "Обаче," - казва той - "те имат нещо, което аз го нямам - самочувствието, че са учили в най-елитните университети и че са някакви свръхчовеци".
Та да, без работа няма да останеш, ако дори направиш някаква кратка специализация за 5-6 месеца (винаги можеш да казваш, че имаш някакво "дегрий", до колко това е истинска степен няма значение), защото ще направиш връзки, които са трудно постижими другаде. Но това не ти гарантира автоматично високоплатена работа и извънземен стандарт на живот. Ако имаш късмет и си на правилното място с подходящия гръб може и министър(-председател) да станеш, въпреки че може и да си си некадърник и да си бил само проформа за 2-3 месеца в тоя прословут Харвард.

14.   12, не съм от София. Какво нередно видя в коментара ми? Просто констатирам, че в САЩ образованието е платено, а в някои европейски страни не. Сигурно не ти хареса този факт, но не аз определям политиките на държавите. И на мен ми се иска да можех да уча в Харвард безплатно, но уви. За никакъв селянин не съм намеквал. Какво общо има селянията в случая? Не ззнам какво се докачи. Питаш и ти казвам.

15.   Ако можеше всеки втори селтак с 5 ст. в джоба да завършва Харвард, нямаше да има това реноме.

16.   Ти се разхленчи за София, авторче, не друг. Буквално никой друг не пишеше ни за СУ, ни за София преди теб. Не си бил обиждан по произход, но реши предварително да охулиш други хора. Типично комплексарче.

Каза ти се: Харвард е скъп, защото е за богаташчета, защото американските университети обичат да скубят студентите с такива цени. Малко хора реално могат да си го позволят, заради което се теглят заеми, които не са адекватно регулирани. Разликата между образованието в Харвард и някой друг по-среден университет в класациите на САЩ не е толкова голяма. Това са думите на хора, които са били приети в Харвард, които са завършили елитни американски университети, редовно съперничещи на или задминаващи Харвард по класациите. Плащаш им престижа, образованието е между другото.

И пак: този престиж не значи много, освен ако не искаш да се фукаш, да градиш академична кариера, да градиш връзки с богаташи или нещо подобно. Ако нямаш някакви конкретни прагматични цели (освен да казваш на другите, че си от Харвард), този престиж малко хора го имат за нещо. Аз имах учителка със специализация в Оксфорд, но пак си бачкаше на даскалска заплата в България, не беше дори в частно училище. Жена ми е завършила бръшляновата лига, но на мениджмънта в сегашната фирма толкова им пука, наеха я поради други причини.

Като те гледам колко трезво разсъждаваш и как едно проучване сам не можеш да си направиш, направо за два Харварда си. Бих ти предложил Австрия или Германия, но там се преподава на немски, а ти на прост български не зацепваш. Следвай си картофен мениджмънт в Стърчи патка или ако пък Адът замръзне и Харвард те гушнат, върви да им плащаш. Тук провинциално комплексче щом те друса, там богаташчетата направо ще те схрускат като те видят какво балканско мезенце си.

Сега намери друг форум, в който да досаждаш, Харвардчо.

17.   15, от селтаците с 5 стотинки стават най-големите богаташи. Е, не в България, разбира се, но прочети откъде са тръгнали Илън Мъск, Бела Порч, Риана, Кристиано Роналдо, Стив Джобс, Силвестър Сталоун, Брад Пит и др. Повечето са артисти де, не е съвсем точен примерът, но помисли преди да обиждаш хората на "селтаци с 5 ст". Парите играят огромна роля, ама талант и акъл не купуват.

18.   17, под "селтак" имах предвид поведението ти. Виж си коментарите. Хората ти обясняват, а ти поскачаш като ощипан и им слагаш думи в устата и ги изкара, че те обиждат. Типично селско поведение. Ти и с 5 млн пак ще си си същия селтак, защото нямаш нужното разбиране и манталитет. Илън Мъск едва ли е подскачал по форуми, за да стане "неселтак".

19.   До 7 (от 3) - спечелих стипендия Фулбрайт - както написах, много университети освобождават от такси Фулбрайтовите стипендианти (някои само частично). Обаче пак ти пращат фактура за семестрите, просто не я плащаш. Реално университетът ми е предоставил собствена стипендия в размер на около 70 000 долара, под формата на освобождаване от такси. По този начин 24 000 долара, които ти се полагат от Фулбрайт стипендията остават за собствената ти издръжка. Наложи се и аз да додам, защото стипендията е разчетена за едногодишен период, а моята програма беше две години, та като се прибрах имах 25 000 лева заеми (5 към приятели и 20 към банка). Изплащам ги сравнително успешно (към приятелите съм върнал всичко, към банката имам още 7-8 месеца). Но все пак, 25 000 лева самофинансиране на фона на почти 100 000 долара стипендии (24 000 от Фулбрайт и 70 000 от университета), мисля си беше оферта. И е факт - дипломата от (добър) американски университет и това да си Фулбрайтов стипендиант отварят врати. И накрая - две вметки:
1) завършил съм бакалавър в сравнително второразряден български ВУЗ - и се оказа че ако залягаш сериозно над следването и не се влияеш от ниското ниво на средата, може да научиш много дори и на място с не особено добра репутация, а онова което не успееш - можеш да придобиеш после, ако започнеш работа по специалността си - към момента на кандидатсване за САЩ имах около 6 години стаж по специалността (това също се гледа при кандидатстване).
2) това не ми е последната "дума в дипломата", както се изрази авторът. Сега готвя дисертацията си за PhD (в България, само че в по-разпознаваем ВУЗ, с обмен в Германия за провеждане на изследвания) и вече се оглеждам за post-doc - би ми било интересно да ида в Далечния Изток и да видя как работят азиатците и по какво практиките им се различават от европейските и американските.

22.   Харвард не са толкова пропаднали, че да дават името си за дипломите на Сульо и Пульо. Нали ако го правеха никой нямаше да ги брои за живи. Ти май не можеш да събереш 2 2. Искаш чисто нов Мерцедес ама ако може за 2500лв, защото ти толкова имаш, но пък много ти се иска да си с Мерцедес и то по възможност чисто нов.

23.   До 19 - Интересно! И какви бяха спесифичните изисквания? Аз лично работя от няколко години, имам добри доходи и взе да ми писва. Вече съм стигнал тавана на сегашната си дейност. Отегчен съм от втората година, ако трябва да съм честен, а вече са 6. Таванът го стигнах още третата година. Сега искам, да се занимавам с нещо ... така да кажа полезно, но и нещо, което АЗ намирам за интересно и се надявам, че като ми писне, няма да ме отегчи хептен.
Имам добри дохдои и се надвам, че ще може да получа лесно частична стипедния. Какво би ме посъветвал? Освен това, имам приятели из университетите в чужди страни и ако се наложи, винаги може да взема участие в някое проучване и да ми сложат името, макар и последно, на няколко публикации. Занимавам се и странично с data science, но защото банковият и фармацефтичният сектор издърпаха всеки способен кадър, не останаха хора в академиите, не и одстатъчно, за много от проектите, така че взимат всеки, който не е "тотал щета", стига да се навие, да го прави безплатно.

Та ще съм ти благодарен! Ако не смяташ, че имам шансове или дори не трябва да го правя, няма лошо - кажи ми!

26.   От 3/19 до 23 - изискванията като цяло са описани на страницата на Комисията Фулбрайт. За специализация мисля е по-лесно, ако си научен работник. Аз мога да говоря за магистратура. Изискванията са горе-долу тези, които съм посочил в своя коментар 3 - диплома от предходна степен (бакалавър) не по-ниска от 5. 00, TOEFL минимум 80 (за строго технически или такива свързани с музика, изобразително изкуство и прочее) или 100 (за всички останали специалности), GRE минимум 150, 150, 4, три препоръки - две от преподаватели, една от работодател (на английски език), personal statement и letter of purpose (или иначе казано "кой си ти и за какво се бориш), автобиография (CV) на английски език и попълнена кандидатска форма.
Ето и малко съвети от мен:
- TOEFL - опитай се да изкопчиш всяка възможна точка, не се задоволявай с минимума. Търси 110 .
GRE - минимумите не са достатъчни. Ако кандидатстваш за нещо техническо или математическо - гледай на математическата част да си 160 , ако е за хуманитарни или обществени науки на езиковата част 160 и на есето поне 5. За интердисциплинарни програми - търси балансиран резултат, но поне 155, 155, 4.
Препоръките - вероятно някои от хората които ще ти ги дадат не говорят английски и препоръките ще се наложи да се превеждат - не ги превеждай сам, ще изглежда все едно си си ги писал ти.
Автобиография, Personal Statement, Letter of Purpose - тези документи трябва да обяснят на комисията защо да изберат теб и защо за посочената от теб програма - трябва да демонстрират твоите академични и професионални интереси и постижения в областта за която кандидатстваш
Попълване на формата - има секция в която да попълниш програмите в които искаш да кандидатстваш - направи сериозно проучване (прегледай поне 20-30 програми в разни университети) и си избери онези 4-5, които най-много ти допадат. Това ще покаже на комисията че наистина си сериозен, а не си нахвърлял просто няколко известни университета, дочути от телевизията. Постарай се да имаш поне един-два водещи и още един-два не толкова водещи университети.
Ако всичко мине добре, ще те поканят на интервю и евентуално ще спечелиш стипендията.
След като ти присъдят стипендия, комисията Фулбрайт ще разгледа в детайли избраните от теб програми, евентуално ще направи някои корекции и ще ти предложи финален списък от 4 програми в които ще кандидатства от твое име. Не би трябвало да има проблем да те приемат, не знам за случай на неприет Фулбрайтов стипендиант, но някои университети може да поискат допълнителни неща (например твоя статия, за да те видят как пишеш). Накрая ще ти предложат прием и финансови условия (университетската стипендия която ще получиш) - в моя случай 3 университета предложиха пълна стипендия и един - частична. Избираш си - и заминаваш.
Докато си там в качеството си на стипендиант, си длъжен да поддържаш успех над 3. 0 (еквивалент на наше 5. 00) и нямаш право на работа (освен за стаж, ако програмата го изисква и само след като получиш разрешение). Също - след дипломиране си длъжен да се върнеш в България и да направиш поне две години трудов стаж по специалността, преди да можеш отново да получиш виза за САЩ (различна от туристическа).
Общо взето това е - ако имаш по-конкретни въпроси - питай.

27.   До 23, това с включването като съавтор на някаква публикация без да си участвал (или дори с малко участие) трудно мога да си го представя да се случи. Аз съм докторант в немски университет и имах колега, който ни беше гост и работехме заедно с него 4-5 месеца. Накрая, когато писах статията за това което получихме като резултат исках да го включа и него като втори автор, но не ми позволиха. Професорът ми ми каза, че приносът му е много малък за да е достатъчно да бъде включен. Вярно, че всико което включих като материал беше правено година и малко отгоре, но си мислех, че неговия принос (тези 4-5 месеца) ще бъде достатъчен за да бъде съатор и той, но уви. Разреши ми да го включа само в частта с благодарностите на края на статията. Така, че много ми е трудно да повярвам, че това което искаш може да се реализира. Освен това, като правило последният автор в списъка с автори на дадена публикация е професорът, който ръководи екипа и/или осигурява финансирането.

А това, че не са останали кадърни млади хора в академичните среди е абсолютно невярно. Нямаш си представа каква е конкуренцията. Хора от цял свят искат да работят това в Европа при силно ограничени свободни позиции, въпреки слабото заплащане. Особено много хора има от Индия, Пакистан, Иран, Китай. От една страна, защото дори и зле платени в Европа са по-добре, от колкото у дома (например, в Иран докторанурата не е платено, а не ти позволяват да работиш друго докато я правиш), от друга просто няма места за всички желаещи у дома (например, в Китай).
Не се опитвам да те откажа, просто ти казвам, че е много трудно да се започне - много по-трудно отколкото всяка друга работа. Но, ако можеш да си позволиш да работиш без да искаш заплащане, т. е. да си разчиташ само на спестяванията, тогава да - по-лесно е.

Колкото до изискванията - всяка позиция си има нейни си изисквания и не могат да се обобщят. Единствената обща е, че се иска завършена магистратура в същата или много близка специалност на тази, по която ще бъде докторантурата. Така, че ако си завършил икономика е невъзможно да започнеш нещо в областа на вятърната енергетика, да речем и обратното. Освен това, обикновено се изисква и отлични (или много близо до отлични) и бакалавърска и магистърски степени.

П. П. Не съм номер 19, а 13.

28.   Допълнение от 3/19/26 - сега си прочетох написаното, два допълнителни коментара - в letter of purpose и personal statement не трябва да споменаваш конкретен университет или програма, но можеш да ги напишеш така, че да насочат комисията в желаната от теб посока. Това е така, защото тези два документа ще бъдат представени на университетите в които комисията ще кандидатства от твое име. Второ - написал съм че не ми е известен случай на неприет стипендиант - това може да се изтълкува погрешно, че приемат всички - това което имах предвид е че макар самата стипендия да се печели доста трудно (с уговорката че трудно не означава невъзможно) - на година одобряват 4-8 души, ако успееш да я спечелиш - никой университет няма да те върне.

29.   До 27 - Мислхе, че тук говорим за магистратура, а не за докторантура.

Иначе правилно си разбрал, какво се оптивма да направя. Прочуванията им траят от 6 до 8 месеца, като от мен ще се иска, да участвам в два от тях, като вероятно ще са в два отднелни месец.

А иначе, нека ти отоворя:

- Да, прав си. Останали са кадърни млади хора. Но са много малко, в дадени направления. Рабоят в компания, която дърпа кадри от академията, като им плаща в пъти повече. Смешното е, че 95% от нещата, котио правим са абсолютни глупсоти и са загуба на време, но 5% ни помагат, да си избием 2 пъти общата инвестиция. И да, плащат добре. На 25 години започнах със чиста заплата от рода на 4000 лева на почасовата си работа, като преди 7 години, ми даваха 300 кинта след ткасите, да събирам чинии в една кръчма цяла вечер.

Отначало много се радвах, но с времето осъзнах, че е пълна бутафория и всичко е за едни пари и нищо повече.