Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 2 е прав започни да тренираш аз ще допълня това- намери си работа там ще срешнеш хора не се предавай на пук на ударите който ти е поднесъл живота докажи сам за себе си че си по силен!

Аз лично съм в същото положение лятото го прекарах пред компютъра и ако отида до магазина но сега почнахме даскало преди бях аутсайдер но лека полека се сприятелих с няколко момичета но се виждаме само в даскало сега съм си взела куче аз съм от малък град и лятото поне ще разхождам кучето насам натам из гората се си е някакво излизане иначе малко по малко почвам да се измъквам от дупката в която бях дда чукна на дърво но това стана защото се стегнах и вече непозволявам да ме тъпчат и гледам винаги да завързвам разговор и по малко да се депресирам!

7.   Здравей,
единствения ти проблем е, че си доста срамежлив.
Но и това се преодолява!
Като за начало спри да си набиваш в главата, че няма изход от тази ситуация.
на 28 год. ли си?

Щом седиш само у дома пари от къде взимаш?
ако работиш на компютъра а не си губиш времето в игри, чатене и ровене в интернет трябва да си намериш допълнително занимание като хоби.
Ако работиш на компютъра и си по цял ден би трябвало да изкарваш доста пари, нали ?

Ако не работиш, а имаш пари въпреки това вземи се хвани на работа но не само заради парите! Дори и миналната да взимаш!!

Започни да тренираш нещо - карате или нещо друго, фитнес
дори и по 1-2 пъти на седмица да ходиш пак е добре!

Не прави всичко това само заради да имаш приятели - от работата и другите занимания все ще намериш няколко човека с които да сте по-близки.

И пак ти казва - нищо не те оправдава да седиш толкова време пред компютъра освен да работиш! а ако е така може да си намериш работа в някоя фирма за това което разбираш
ако си добър програмист или дизайнер - само се разрови и ще си намериш работа до 1 месец! Гарантирам ти!
И не стой у вас постоянно! така няма да се оправиш

8.   Авторът: Първо към номер 1, изобщо самотата не е моят избор, просто така се получи и ако имаше вариант в момента да не съм в това положение нямаше да съм. Не съм мазохист (макар, че започнах да се съмнявам в последно време ама ... ) че да си причинявам толкова страдания.

Работа няма, и на мен ми се работи, хем времето ще минава, хем няма да имам толкова много свободно време за да си мисля глупости. Идеята за спорт е добра, просто трябва да преборя с нежеланието си да изляза от нас.

Номер 3, e-maila ми е ***, ако искаш пиши ми там скайпа си и аз ще те намеря. Ще се радвам да си поговоря с някой, който е в същото положение като мен.

Благодаря на всички за мнението и съветите. Няма да откажа и още. Също исках да питам дали някой е чел книга от тези които уж трябва да те надъхат да живееш един по добър живот и да станеш поне малко оптимист... аз започвам няколко, но всички ми се струват банални. Ако има някоя добра, която сте чели споделете. Поздрави

Модератор - пускам мейла ти, но след като се свържеш с №3 пиши тук, за да го махнем.

9.   Единствената добра книга за надъхване това си ти... точно както и за подтискане. Нмер едно за съжаление е права, изборът да си самотен пада изцяло върху теб... освен ако не са те изстреляли в пустинята, където стотици километри около теб няма хора...

Имаш съседи, уговори се с тях нещо. Можеш да започнеш да тернираш нещо в група и да се разбереш с хората там да излезете някоя вечер. Връзки се създават, не се чака вкъщи пред компютъра за тях. Казвам ти го от опит след две премествания в градове, където не познавах никого.

Работа можеш да си намериш ако търсиш... сигурна съм в това. И си мисля, че е най-добре да създадеш връзките, да намериш работата и после да се оглеждаш за приятелка. И запомни, че най-добрата реклама можеш да си направиш ти самия, и ако се криеш вкъщи, никой няма да разбере колко страхотен човек си и колко страхотни качества притежаваш.

Лола

10.   Това е животът но може и да се постараеш да бъдеш по разговорив с хората и аз съм срамежлива, но се престрашавам пък за мързела да излизаш по добре го прлеоодолей докато е време после може да стане по-лошо

11.   Познавам тази ситуация до болка. Бях като теб и аз не виждах светлина в тунела. И един ден реших и аз да се запиша да уча. В последствие се запознах и с различни хора. Но не успях да започна нова връзка и се върнах крачка назад, защото не ми се започва на нова всичко. Та съвета ми е стани член в някой клуб, например ако обичаш колите има вече доста клубове за различните марки, там ще се срещнеш с други хора. Или пък прави нещо, което теб те влече.

Момиче 23

12.   Едва ли самотата е избор, аз не вярвам. Когато никой не те разбира, когато имаш чувството, че всички са срещу теб, когато кажеш нещо а отсреща те гледат с надсмешка това те отблъсква и то много.

На 22 години съм и уча, но никога не съм имал приятели, винаги съм се чувствал сам, пък да не говорим за приятелки и подобни, просто на фона на самотата ми като цяло свикнах с мисълта, че съм бил сам. Всичко останало звучи като мечта някога в бъдещето. Но разбрах, че самотата във всяко едно значение на думата е опасно, защото след три години на абсюлютна изолация, започнах да чувствам яд и негавитализъм в себе си.

В моя малък град нямам никакво желание да се срещам с хора, защото те ме разочароха, защото и те със своето държание ме отблъснаха. Иначе вярно аз съм срамежлив, по стеснитлен, но какво да направя аз, пияница или наркоман ли трябва да стана, защото като гледам те са на уважение и както е казал Ботев " свестните у нас считат за луди".

Не ходя по кафета и дискотеки, защото няма с кого. Дори сега погледнах хронологията на телефона си и виждам, че през целия месец имам 5 разговора с майка ми и баща ми, няма кой друг да ми търси. А и там сега където уча, гледам, че всеки си има свой живот, където няма място за мен, просто аз какво съм им.

Жалко, че наближават празници, където се чувствам най-тъжен и се питам защо идват просто. Мога да напиша още много истини за живота на самотника в мое лице, но и с това разбирате вероятно за какво става дума.

13.   Авторът : Модератор, свързах се с N3! Благодаря, че не сте го махнали веднага! Щеше да е добре обаче да има някакъв начин да се свързваме един с друг.

Коментар 12 все едно аз съм го писал, всичко толкова точно отговаря на това как се чувствам и аз. Не че ми стана по леко, но поне знам, че не съм единствен в това положение.

14.   И аз съм в подобно положение, в родния ми град ме облъснаха с държанието си, сега съм студент, но като че ли всеки си има групичка живот. Почти никой не ме търси, имам мниго свободно време, но за какво. Също бих искал промяна и мисля да се запиша в някакви клубове. И аз бих искал отговора на въпроса ти иначе успех.

15.   Напълно те разбирам! Пиши ми ако искаш на guess_what@abv. bg! Момиче, 20г.

Модератор - пускам мейла, но след като се свържете съобщете тук, за да го махнем...

16.   Донякъде и аз минала по твоят път-разочарованието, насмешката, аз също съм от малък град и много добре знам какъв им е манталитета на тези хора. Смени средата, ще се почувстваш по-добре.

Едно време ме спукваха от подигравки и ми лепнаха етикет "смотанячка" затова, че мен не ме интересуваше кой с кого се ебе което беше основна тема в всяка сбирка в кафенето, отчуждих се, млъкнах, изолирах се от всички които мислих за приятели. Била съм задръстена, срамежлива, смотана, това ми се втълпяваше години наред и аз започнах да вярвам в това, че наистина съм такава.

Но дойде време, започнах работа в по-голям град, преместих се да живея там, работя сред хора, общувам с много непознати, които в последствие станаха редавни клиенти, даже колегите ми ме уважават и правят всичко за да ми угодят, даже самата аз не можех да се позная в началото как общувам с лекота а съм смотанячка, изненадах самата себе си.

Разбрах, че не всички хора са идеоти, разбрах какво е уважение, разбрах какво е да се чувстваш ценен. Обаче знаеш ли когато срещна някой от подтисниците ми от преди пак губя ума и дума и се държа неадекватно, те всякаш са енергийни вампири. Но не ми пука вече какво впечатление съм оставила в тях, важното е че към днешната дата аз се гордея със себе си, че успях да докажа на себе си, че не съм такава за каквато ме мислят и не чакам мама и тати да ми уреждат живота. Желая ти успех и наистина смени средата

17.   Знам, че не е лесно да го преживееш, но помисли - живота продължава.
Както ти пишат по - горе - намери си занимание, спортувай, но не и да се депресираш.
Мен един ме перекара в скайп, но го преживях.
Виж темата " Девствена ли съм или станах жена? "
Един ме прекара яко, но аз го преживях - преживей го и ти!

Бъди силен и започни да обичаш себе си, а любовта ще те намери сама.

П. п. :
Не я търси в интернет, защото аз вече се опарих от там.

Емануела, 22 г.

18.   Знаете ли как намерих тази тема. С търсене в Google на [да намеря "добър програмист"]. Значи според Google добрият програмист и депресирания човек са нещо твърде свързано.

Иначе по темата има и по-лошо от депресията. Това е стресът. При депресията може да очакваш, че след време ще си починеш и оправиш. При стреса обратно - може да очакваш че след време ще полудееш, ако не направиш нещо.

19.   Виждам доста подобни теми за хора с подобна съдба като моята. Хора, които си седят по цял ден у тях, защото нямат приятели, а в същото време им се иска много да имат един добър приятел. Аз лично съм същия човек като автора и във всяка тема си оставям скайпа, защото от 3 години съм анти - социален и нямам нито един приятел. Искам да ходя по дискотеки, на къмпинг, на риба, на планина или просто ей така където и ще да е само да съм навън с някой който ми мисли доброто. А бе с една дума и аз като автора си търся приятели независимо от пола и годините. Търся си човек с който да си споделям каквото и да е. Аз предлагам да се обединим колкото се може повече антисоциалните. За връзка с мен скайп ******** На 21 години съм забравих да кажа. Търся само и единствено приятели и хора на който да им бъда полезен и те на мен.

Модератор - не публикуваме контактни данни.

21.   Пич, горе главата. Само едно ще ти кажа, бъди упорит и да не ти пука. Има една книжка "Метро 2033", в която се разказва за едно депресирано момче като теб, което трябва да живее в метрото заедно с малцина оцелели, защото на повърхността има радиация. И той всеки ден се пита защо нещата са така, защо нямам приятелка, дали ще оцелея един ден. В крайна сметка прави неща, за които никой в метрото не може да си представи и дори излиза на повърхността. Горното да ти напомня на твоя живот. Може би да, ако съдя от твоята тема. Не знам дали не си намерил решение на проблема си вече, но си помисли защо да не се справиш. Аз едно време имах желание да намеря начин да изкарвам пари, вече съм го намерил със сигурност, остава още някои подготвителни неща и ще мога да изкарвам баснословни суми. Може и да реша проблема си с жените предполагам. Но трябва да имаш вяра и самочувствие и увереност в същото време, без да изглеждаш надут, да лъжеш или да се хвалиш. Хората това го усещат. Говори спокойно. И дори бъди нахален, ако трябва, но приятно нахален, с усмивка на лице. Нещата не стават лесно и бързо, но понякога има и изключения. Така че горе главата. Аз си пишех с едно момиче, по-голямо от мен от Полша, и тя също е сама а е на 28-29. Така че спокойно. Започни първо да се изграждаш самия ти, после потърси момиче и не бъди прекалено придирчив, определи си нещо, което искаш, да речем добър и приятен човек, който те разбира. Ако търсиш манекенки, забрави. ;-) Дано прочетеш внимателно написаното.

22.   Пич, щом не си грозен и не си тъп значи обяснението е само едно- депресиран си заради края на 3 годишната ти връзка. Това нещо се лекува с ново гадже. Обличай се добре и говори много. Бъди сексуално настроен и живота ти ще се промени към по добро.
Илиян Филипов ;)