 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Потенциална самолетна катастрофа
преди: 8 месеца, 11 дни, прочетена 630 пъти
Здравейте.
Момиче на 21 години съм и искам да разкажа какво ми се случи и чувствата ми след преживяното. Преди месец и половина пътувах за чужбина от София. На отиване полетът беше много спокоен и не го усетих изобщо. Навръщане обаче още от излитането имах лошо предчувствие. Беше нощен полет. Постоянно имах чувството, че летим ниско. В един момент ни казаха, че не трябва да ставаме, да слагаме коланите. Изплаших се, но след това отново ни пуснаха. Не знаех за какво беше тази паника, навярно турболенция. Казаха ни, че остават още 20 минути до кацане на летище София и изведнъж всичките ми лоши мисли изчезнаха. И след малко започна кошмарът. Самолетът започва да пада много бързо надолу, всички пищяха, след това излиташе пак нагоре и след секунди отново падаше надолу. Летяхме изключително близо до сградите на София, падахме надолу, пак излитахме. Всички имахме чувството, че ще се разбием в сградите. Самолетът се клатушкаше наляво-надясно, рязко клонеше наляво, след това рязко клонеше надясно, падаше, пак излиташе нагоре. Не знаехме какво се случва, никой нищо не казваше. Хората пищяха, децата, бебетата плачеха. Чувах хора да се молят и други да крещят, че ще умрем, трети викаха за помощ и че искат да слязят. Беше като от филм на ужасите, траещо не повече от 5-6 минути. В един момент явно пилотът осъзна, че е по-добре да насочи надолу самолета и да даде силно газ към летището. Беше още по-страшно и тогава си мислех, че летим надолу към някое поле и сега ще се разбием, междувременно хората не спираха да крещят, докато в един момент не усетих, че вече кацнахме на летището. Направо подскочи самолетът, толкова лошо кацнахме. Хората се споглеждаха, моите ръце и крака трепереха, бяха изтръпнали. Не знаех какво се е случило. След това в автобуса всички обсъждаха случилото се и си мислеха, че сме щели да се разбием над София. Пътувах с таксито за вкъщи и се чувствам много странно. Беше късно вечерта, никакви коли нямаше, гледах през прозореца и си представих как е било напълно възможно преди малко да е можело да съм мъртва. Да сме се разбили из София, никой нямаше да бъде оцелял и кой знае още колко хора щяха да загинат в апартаментите си нищо неподозиращи. Чувствах се все едно не съм жива, все едно там някъде нависоко съм умряла и вече не съществувам. Не можах изобщо да спя. Спах 5 часа и се събуждах постоянно. Все едно още бях в самолета. Разказах тази история на няколко човека - приятели, познати, семейството ми, но го приеха нормално, не реагираха по никакъв начин. Аз мога да разказвам, но необяснимото чувство не изчезва от мен. Вече месец и половина аз се чувствам по същия начин, по който се чувствах там горе в самолета и секунди след кацането. Не мога да го обясня. Все едно не съм жива, все едно още съм там, преживявам го това чувство постоянно. Не ми е първия полет в живота, летя от 14-годишна. Чудя се за психолог, но какво точно да му обясня. Преди месеци ходих на психолог за друг проблем, но не ми помогна и спрях да ходя. Може би не съм попаднала на правилния човек. Не мога да се отърся от онзи момент и не знам как не се разчу по телевизията.
Какво бихте ме посъветвали?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 880de0fe15 |
|
1. Отиди да ти леят куршум, уплашила си се определено от тежката турболенция в която е попаднал твоя полет.
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 4127244378 |
|
2. Малко и аз съпреживях прочетеното... Радвам се, че всичко е било наред. Възможно е да е имало някакъв проблем от всякакво естество, но може и да е имало силна турболенция.
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 6a4c77694f |
|
3. Самолетът какъв беше, Airbus или Boeing? Защото Boeing имат доста проблеми вече и все излиза някой стар работник, който да каже как не са следвали всички обезопасяващи препоръки.
Относно психолозите понякога трябва да се сменят 5-6 докато се намери правилен.
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 5f9acc4aa1 |
|
4. Това ми напомни на земетресението през 2013. Страхът от втория трус беше толкова силен, че още си спомням усещането за безпомощност. Тогава живеех в София на последния етаж.
На следващия ден всички бяха като че ли смирение, никой не се блъскаше в натъпкания автобус. Никой не обиждаше, всички хора бяха мили един с друг. Това ме удиви и се замислих, че такива събития ни карат да цени повече живота си и да не се ядосваме за глупости...
Ти си преживяла страх и ще се оправиш. Но не се отказвай да летиш. Понякога има туболенция, но статистически погледнато летенето е най-безопасният транспорт. Както се казва ако е писано да се удавиш, няма да се обесиш...
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 81d9ce4668 |
|
5. Помоли се повечко на Бога и ще се успокоиш.
Върви в православен храм и поговори с някой по-опитен православен свещеник, и следвай съветите и указанията му!
Другият четвъртък(на 2 май Велики Четвъртък) в православните храмове ще има едно специално Тайнство - Маслосвет(Елеосвещение), попитай преди това в близкия храм в колко часа ще бъде(защото го правят по различно време), и непременно запиши името си за поменаване и участвай в това Тайнство!
По принцип то е за болни хора, но в него има и много допълнителни благодатни действия!
Участвай и в празничните Богослужения по Великден - на всеки православен храм има разписание на Богослуженията, прибегни и към другите Тайнства на православната църква!
|
...
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: b36db219b5 |
|
6. Силен страничен вятър, случва се, пилотите знаят какво правят. Винаги стой с колан когато си седнала!
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 25e3f2f2fd |
|
7. Това са нормални неща. И на мен ми се е случвало. Просто си се уплашила. Знам за какво говориш. Статистически шанса да катастрофираш с кола е по-висок, отколкото със самолет.
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 76333b1d00 |
|
8. Не зная какво се е случило - дали е имало технически проблем в самолета или силна турбуленция, но вероятно пилотът е показал невероятен професионализъм и самообладание и е успял да приземи самолета без никой да пострада, което е най-важното. И мисля, че всички трябва да сте му благодарни, че на практика ви е спасил живота.
А ти си се изплашила неимоверно много, което е разбираемо в такава ситуация. Опитай се, всеки път, когато те налегнат тези мисли, да ги отклоняваш и да се опиташ да мислиш за нещо друго. Вярвам, че с времето ще го преодолееш.
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 5a251d5403 |
|
9. Много пъти съм летял със самолет и повече от самото летене мразя постоянното висене по летищата. Затова вече реших рядко да пътувам със самолет. Дори до Централна Европа смятам да отида с автобус.
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 32e1a3a1b9 |
|
10. В медиите нищо наистина не съм чул да е станало? Ще споделиш ли поне коя е компанията, с която си летяла
Т. Т.
|
...
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: 0dd859ee41 |
|
11. По принцип много не вярвам в такива неща, но съм чела как има много паралелни реалности. И ти може да си умряла вече в онази реалност, но да си продължила живота си в друга. Не знам как точно да го обясня, защото и на мен ми беше много странно, но имах случка като твоята. Преди години се разболях от тежка болест и бях в болница. Преди да се разболея имах някакви сънища в ковчези и т. н гадости. Както и да е бяха ме приели в реанимация и буквално си умирах, много зле бях. Бях в съзнание, но усещах че съм много зле. В един момент усетих, че започнах да потъвам и сякаш всички жизнени сили ме напускат. Оттам не знам какво стана. После на другия ден се събуждам вече вън от реанимация и много по-добре, бях в някаква друга стая, все едно друга реалност. Не знам как да го обясня, и не знам как бях толкова зле и изведнъж на другия ден по-добре. Това винаги съм се чудила, докато не попаднах на това за реалностите. Че ти всъщност си умрял в онази реалност, но после си продължил да живееш в друга. След като ти прочетох историята просто осъзнах, че и аз съм се чувствала така. Нямам никаква идея дали има нещо вярно, но и до днес не мога да си обясня много неща.
|
| преди: 8 месеца, 11 дни hash: f79b779e7e |
|
12. Силна турболенция, но нищо застрашаващо живота.
|
| преди: 8 месеца, 10 дни hash: 1eb9d5efa9 |
|
13. Благодаря за коментарите и съветите.
Компанията е Раян еър.
|
| преди: 8 месеца, 10 дни hash: b0b0e45ed1 |
|
14. Ами най-добршят начин да го превъзмогнеш е да летиш 2, 3 пъти колкото е нужно. Даже мисля че най-добрият лек е скачането с парашут от самолет.
|
| преди: 8 месеца, 10 дни hash: d566dc5c37 |
|
15. Н 11, щях да коментирам подобно, но се отказах защото още не разбират повечето хора, че съществуваме в няколко реалности... Модерната физика го обяснява много добре.
|
...
| преди: 8 месеца, 10 дни hash: 25e3605134 |
|
16. До автора и Н11. Силно ви препоръчвам да гледате сериала Изгубени и да прочетете книги на Карлос Кастанеда (Прочети Една Отделна Реалност и Пътят към Икстлан).
Много от това, което описвате се препокрива там.
|
| преди: 8 месеца, 10 дни hash: 85ad6328db |
|
17. Съвременните самолети имат толкова системи за сигурност и всичко е толкова автоматизирано, че шансът да се случи някое непредвидено събитие е сведен до минимум. По скоро е имало някакъв силен вятър и се е получила турбуленция. Аз никога не гледам през прозореца по време на излитане и кацане точно поради тази причина да не се филмирам. Облягам се назад, затварям си очите и докато не излетим и не си хване курса не гледам през прозореца, същото е и при кацането. Последно даже и слушалки си сложих, защото тук таме се чуват разни звуци, които също понякога ме плашат. Също така гледам постоянно стюардесите - ако те изглеждат спокойни значи всичко е наред. Това е моят начин за пътуване в самолет. За статистиката - мъж на 35 години.
|
| преди: 8 месеца, 9 дни hash: ad26477764 |
|
18. Всъщност летенето е много вредно за душата. Установих го като отидох до Атина със самолет и сякаш нещо ме теглене към къщи. Дори се разревах. А когато напускам България по земя не изпитвам такива чувства. Бях в Сърбия с автобус и не ме стана така гадно и тъжно.
Сякаш невидимите връзки, "въжета" към познатите места и любимите хора се опъват максимално когато човек се премества през пространството неестествено бързо. Защото със самолет скоростта е супер бърза, буквално късчета от душата ти остават в града, от който си излетял. Затова и толкова много хора са като парцали дори след кратък полет.
|
| преди: 8 месеца, 9 дни hash: ad26477764 |
|
19. Авторке, сама ли пътува? С роднини и приятели може да ти е по-леко пътуването.
|
| преди: 8 месеца, 9 дни hash: 25e3605134 |
|
20. Н15 Бих искал да прочета вашия подробен коментар по въпроса. Благодаря предварително!
|
...
| преди: 8 месеца, 7 дни hash: ef78646419 |
|
21. Два пъти ми се е случвало такова нещо, втория път дори самолета направи опит, но не успя да кацне и го отклониха в Атина. Обяснението беше, че има силен вятър който духа от няколко посоки
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
