Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 5, ти май не си разбрала тя не е шефка.

7.   Aвторката:
Не съм шефка. управлявам екип от десетина човека. Не се имам за техен началник - напротив. Възприемам ги просто като колеги и постиженията ни, както и провалите ни са общи. даже понякога се чувствам по-скоро като секретарка, защото изпълнявам административната работа. ;) (това в кръга на шегата, разбира се) Решенията ги вземаме заедно на ежеседмични оперативки. Работим по зададена цел и планираме. Организирането се пада разбира се за мен, но аз винаги се съобразявам с тях. Всеки е силен в различна степен и аз просто вадя най-доброто от тях.
Екипът ми е супер задружен!

И идва тя! Аз съм творческа личност, обичам да измислям някакви неща. По неофициална инфо съм спечелила конкурс на национално ниво за идея, която първоначално тя не одобри. каза ми, че няма да ми позволи да участвам с тази глупава идея и аз я прескочих малко. Сега ми била казала да го измисля така и се мазни на всички над нея. Едва ли не заслугата за наградата е нейна. Вика ме на индивидуален разговор и ми казва, че човек от моя екип ламти за позицията ми и да се пазя. Аз разбира се знам за кого говори тя и истината е, че този човек го подготвям за тази позиция от три месеца. След това ми казва за друг, че ил интригант и говорел лошо за мен. Да, пак знам за кой говори - за едно от момчетата ми, много е устат, всезнайко е, обича да си вре носа, НО е първият, който ми каза "Ако ти си тръгнеш, тръгвам си и аз. "
И тя оттам, когато й казах, че екипа ми ще напусне с мен, за да я приканя малко да се кротне ми заяви, че ще рискува един месец неизпълнение на плановете си, но ще поднови целия си екип и вместо ние да сме й благодарни, че не е постъпила като повечето мениджъри и не си е назначила нов екип, сме се били държали невъзпитано.
Опитах да й обясня. Казах й как се чувствам, казах й че поведението й ме демотивира, че нямам желание да ходя в офиса вече, че постоянно съм напрегната и това много ми пречи, тя каза, че едва ли не не я интересува. Това била нейната система и ако не ми изнася да си вървя.

И като най-ненадейно в бизнес разговор изтърси,
"Аз работя тук за кеф, имам прекрасен съпруг, за което заслугата е моя, който ми дава достатъчно пари, но просто не искам да си стоя вкъщи. "

Иначе...
Аз едва връзвам двата края, защото голямата заплата е постигната доста трудно и продължително, натрупах много дългове и сега работя за тях. Не зная от колко време вече не съм излизала ей така на заведение, за да се ограничавам в харчовете си.
Израснах в нормално семейство. Майка и татко са строителни инженери, но малко са работили като такива. Татко ми е бил все по строежите, от както го помня, а майка по магазините. Като завърших 12 клас, поработих на една бензиностанция и после започнах свой бизнес, сега майка се занимава с него, но ако теглиш накрая чертата след всички кредити ит. н. изкарва една прилична заплата, за да може да си покрива разходите по домакинството. Татко си бачка по строежите. Висше образование нямам, нямам и управленски опит, просто работя работата си от цялото си сърце, така както я усещам и управлявам хората си така, както бих искала да бъда управлявана аз. Помня, че когато ме повишиха сутринта изпих едно кафе и имаше късметче: "Добрият лидер се радва на успехите на своите подчинени" Това ми стана като фундамент просто. това късметче не беше случайно...

Тя има дългогодишен (20год) опит в управлението. Предполагам, че СиВито й е доста по-солидно от моето. Дрехите й са доста скъпи, бижутата също.. Но е студена, надменна и определено е зла.

Страх ме е да говоря с нейните началници, защото изглежда малко като мрънкане, не мислите ли? Пред всички останали тя имитира някакво прилично поведение, но ме мачка по тънката психологична граница, когато й хрумне. И когато ме обижда и заплашва винаги гледа да сме само двете.

8.   Миличка, отново липсата на търпение ти играе лоша шега. Не можеш ли да се научиш да играеш роля? Шефовете не можем да си ги изберем, трябва НИЕ да се напаснем към тях, не обратното....поне докато не намерим начин да се отървем от тях.
Не ти казвам да се слагаш, да се подмазваш, просто намали малко оборотите. Отстъпи за благото на хората около теб. И на себе си. Тази работа ти трябва. Научи се на търпение, веднъж за винаги! Като скакалец си. Много говориш, без да мислиш и ще ти дърпам ушичките.
Работила съм с отвратителни, найстина ОТВРАТИТЕЛНИ кучки. Най-добре е да те подценяват. Защо се правиш на много отворена? Така тя се чувства застрашена. Намали оборота, направи се на победена. Изчакай я да се отпусне, да почне нормалната ежедневна работа и рутина. Направи всичко възможно нещата да станат на нейното, тя както каже. И...работи подмолно отдолу, Твоят човек е шефът над нея. Търси начини да си в проекти, които той лично да наблюдава или просто този човек да те забележи. Търси начини за преместване в друг отдел. Забрави за лоялността ти към хората ти. Когато ножът стигне до кокала, всички ще те предадат. Без изключение. И те имат нужда от парите, а работа е трудно в момента да се намери.
Много си емоционална, много лесно палиш и МНОГО се занимаваш с интриги. Слушай, виждай и разбирай, но никога не си позволявай да те набъркват в тях. Бъди винаги страничен наблюдател, а не в центъра на урагана. Тази се е опитвала да те манипулира, не е трябвало да я изслушаш, още повече, че информацията ти е позната - трябваше просто да кажеш, че не те интересува и да минеш на работна тема.
Спри да ? се обясняваш и да ? вдигаш скандали и глупости. Само за работа говори. Само делово.
Представи си, как един мъж би реагирал. Сдържано, владеейки се. Делово и по същество.
Сега се успокой. Пий една студена вода и отстъпи сега една крачка назад. Никога не се бий с противник, който е по силен от теб, никога не излизай на бой, ако не си поне два пъти по-силен („Изкуството на войната“)
Свали тази книга http://chitanka.info/text/3433
Моят човек винаги е във войни някакви, винаги трябва да отстранява разни „врагове“, за да узурпира все повече власт във фирмата си. Това му е много важно, знам ли - зарежда го с енергия и такива краставици като шефката ти ги схрусква за закуска. Води битки с месеци, години, паралелно и обожава да отстранява враговете си. Признавал ми е, че не винаги е било така. Тази книга го е научила...ами да отстранява сигурно противниците си.
Твоя приятелка

П.П. ТОВА Е ТВОЯТА КНИГА, защото те откривам в поне 4 точки. Малодушна не си, разбира се. Останалото очевидно ти е проблем.

„Пет опасни слабости могат да повлияят на пълководеца:
— Безразсъдството, което води до гибел.
— Малодушието, което води до попадане в плен.
— Гневливостта, която може да бъде подклаждана чрез оскърбления.
— Болезненото честолюбие, поради което той премного се бои да не се посрами.
— Прекомерна загриженост за бойците, поради която той изпада в смут.

Това са петте най-тежки гряха за пълководеца, а при война те са пагубни.“

9.   И безрасъдна не съм. Но гневлива и с високо честолюбие - да, определено!

10.   Ха-ха, да не си безрастъдна, ама си с много горещ темперамент и си направо китайски динамит! Опасна си!

11.   Тя след седмица ще ми прекрати договора... за какво търпение говорим?

12.   Сигурна ли си?
Аз на твое място бих поговорила като човек с нея. От друга страна, може би това трябваше да ти се случи, за да разбереш, че много работа не е работа. Време е да обърнеш внимание на образованието си. Търси си друга работа. Ще се справиш. Знаеш, че можеш другъде да почнеш на добра позиция. Може би така е по-добре.
Твоя приятелка

13.   Браво нахъсана си и ти се работи, но нали знаеш, че от старите служители това не се приема добре. Няма опазване от това. Навсякъде ги има такива, където и да отидеш ще се сблъскаш с подобни неща. Давай го по кротко, не работиш за себе си и най важното несподеляй с колегите. Рано или късно ще те топнат за нещо и няма да разбереш откъде ти е дошло. Давам ти съвети, които аз самата не спазвам защото съм като теб и си патя навсякъде където отида да работя. За съжеление опазването на честа и достойнството има висока цена, която хора като нас винаги заплащат тъпкано. По добре така отколкото да сме блюдолизци и дупедавци. Давай смело напред и хич да не ти пука, кадърните хора винаги успяват да си намерят работа. Лошото е че го преживяваме дъблоко и това ни наранява.

14.   Цялото военно дело се основава на заблудата.

“Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.

Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар.“

Замисли се и ще си решиш проблемите и в работата, и в личния живот. Мисли преди да действаш. Не разкривай позициите си, не бъди предвидима и не бъди очевидна и прозрачна като стъкло, научи се да се контролираш, да нападаш отстъпвайки, да изглеждаш глупава, когато мозакът работи на пълни обороти, да излгеждаш недейна и заспала, когато си в пълно бойно снаражение.

За мен винаги най-печелившо се е оказало да се маскирам така, че врагът да ме подцени, както и да бъда търпелива. Да направя няколко умели хода и да чакам времето да работи за мен, врагът да изразходи целият си ресурс и после само да ударя и да го поваля с един удър. Ако не разбере, откъде е дошло, още по-добре.

При теб е обратното - врагът винаги те надценява и се мобилизира в твоето обезвреждане. И успява, защото има всички сили и може да ги концентрира в тази си дейност, а се оказва, че си по-слаба и безобидна, отколкото си мисли. Накрая му остава и ресурс да те смаже напълно.

„Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар.

Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го.

Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен.

Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги.

Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква.“

Така те действа шефката ти, както и други твои врагове.

Как бих постъпила на твое място?
Ами използвай слабостта си и я превърни в своя сила.

Ти си млада, казваш, че имаш кредити и имаш явно нужда от тази работа? Имаш тим, с който искаш да работиш?
Ами не се оставяй да те обезглавят. Сведи глава.
А сведена глава, меч не я сече, нали? България може да е малка и бедна, но е жива и днес по тази максима и нейно знаме никога не е попадало във вражески ръце, докато нито Византия, нито Римската империя, нито Османската империя и дори Австро-Унгария не съществуват.

Какво правиш. Отиваш при шефката ти. Скромно облечена. Без грим или с грим, който да те прави да изглеждаш бледа, съсипана и поразена. Отиваш при шефката ти и със сълзи на очи ? се извиняваш, обясняваш ?, че тя е била права, че ти имаш кредити, болни роднини бла-бла и тази работа ти трябва. Готова си от сега нататък да работиш така, както тя каже, нали ти е шеф? Просто си твърде млада и проста, нямаш опит в живота и работата и просто си направила грешка. Молиш за само един единствен шанс, обещаваш ? пълно съдействие за нейните идеи, пълно напасване на работата към нейните желания, пълно преубразуване на тима ти...

И действително ? играеш по свирката поне 6 месеца. Изобщо - изпълняваш всяко нейно желание. Остави я да жъне неуспехите си. В това време намери шефа ?, разучи за него - що за човек е, какво е важно за него и т.н. и намери начин да му влезнеш в полезрението. Щом методите на шефката ти са лоши, то и резултатите ще са такива. Остави я да се осере в работата и спри с работа да носиш позитиви, които тя да жъне - напротив, саботирай отвътре, работи по-малко, ако заплатата ти не зависи от това, залагай бомбички, програмирай проблеми.

Не участвай привидно в интриги, а наблюдавай и слушай, казвай малко, говори много. Постави една думичка на точното място и време, една грешчица на точното място и време и знаеш - малките камъчета обръщат колата. Сама виждаш - позитивите от работата ти ги бере шефката ти, остави я да бере и негативите. Прави точно това, което тя казва, нито повече, нито по-малко. Или поне 99% от това, което казва, останалите 1% да бъдат камъчето, което да обърне колата! Нали си креативна - хайде, размърдай си мозъка де.

Не знам, какво ще правиш - йога, валериан ли ще пиеш, но трябва да се научиш да се контролираш! Ако продължаваш така, цял живот ще се занимаваш с ненужни битки и винаги ще си губещата страна!

15.   И аз съм в подобна на авторката ситуация, с разликата, че работя с отвратителна колежка на малко по-висока позиция, на която шефът има огромно доверие. Създала е впечатление за много способна и ангажирана с фирмата и си прави каквото си иска. Най-вече - работи на частно в работно време и непрекъснато сипе интриги и клюки и злепоставя хората, като изопачава до неузнаваемост думите им. От най-малката грешка може да направи огромен проблем за пред шефа, а своите грешки замазва. От известно време обаче това нейно поведение страшно ме дразни и започнах открито да го показвам, да я комплексирам винаги когато мога и да й опонирам, на което тя не е свикнала. Знам, че това не е правилно, защото има голямо влияние пред шефа и може да го настройва срещу мен, но държанието й вече е нетърпимо. Какво ще ме посъветваш, номер 14? Извинявам се, че измествам темата, но мисля, че от моя случай авторката също може да научи нещо, което да се окаже полезно за нея. Надявам се да пише как се развиват нещата, стискам палци да се справи с шефката!

16.   от 14 до 15 - И аз бях с години в това положение.
В началото почнах и аз да ритам и да плюя срещу вятъра, но бързо разбрах, че това не помага, напротив! Просто бях по-слабата - по-млада, на срочен трудов договор, без завършено още висше.


„Ще победи този, който знае кога да се сражава и кога — не.
— Ще победи този, който знае как да ръководи и по-силна, и по-слаба войска от противниковата.
— Ще победи този, чиито бойци са сплотени от един и същи плам.
— Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.
— Ще победи този, който притежава военни умения и комуто владетелят не се меси в работата.

Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка. “

Особено последното важи и за теб, и за авторката.
И двете не познавате преди всичко себе си и се оставяте на врага ви да използва вашите недостатаци, разкривате му сами редиците си. Особено важна е подготовката и да се изчака врага неподготвен. Когато непрекъснато удряш и се пениш, врагът е нащрек и никога няма да можеш да издебнеш врага неподготвен - такъв момент никога няма да настъпи.

Моята тактика в такъв случай е да съм по-ниска от тревата. Намаляш ход и се правиш на победен. Заемаш се с ежедневните си задължения и ги вършиш добре - не отлично, не перфетно, а просто добре. Не и лошо - средна и незабележима работа. Имаш уши и очи навсякъде, а езикът ти е зад зъбите. Чуваш и виждаш и анализираш всяко нещо, откриваш зависимости, където не се виждат на пръв поглед, откриваш слаби места, страхове на противника и залагаш просто бомбички, грешчици, които да обърнат колата на шефа ти.

Аз просто намерих обща дума с шефа отгоре. Показах пред него истинското си лице, а иначе се правих на леко чалната, завеяна и простичка. Нарочно ме бяха сложили на много гадна работа, която никой не искаше да върши. Така направих, че малко по малко да се превърна в комуникационен център във фирмата - открих, че всеки отдел дърпа към себе си и защитих промени, които доведоха до това, че аз да координирам информацията. Много работа, без власт и възможност за кариера иначе...на пръв поглед. Използвах и отсъствие по болест на шефката си. Стана така, че половината от фирмата я отделиха за продажба. Внуших на големия шеф, че не е зле тази жена да попадне в тази половина. В последствие новите собственици я пратиха в пенсия. Готово. Осигурила си бях 2 години спокойна работа и аз напуснах накрая, когато видях, че изобщо бизнесът отива към своя край. Фалираха чак 5 години по-късно. Всички загубиха работата си преди седмица, а аз и почти целият ми отдел се изнесохме навреме, защото имахме достъп до цялата информация и не вярвахме на разни скъпо платени консултанти и техните оздравителни програми и програмки.
А, между другото - новият ми шеф в тези 2 години беше много странен. Там стратегията ми беше да се правя пред големия шеф на проста, а пък с колегите си бях нормална. Така успях да остана незабелязана от него, което ми беше много важно.... защото, ами защото бях станала приятелка на шефа на неговия шеф, което беше забранено, разбира се, в такава компания и подлежеше на големи санкции.

Изобщо - животът е война, трябва стратегия!
Скоро ми предстои нова среща с човека, пред който се правих на свръх тъпа, не знам - ще стане интересно, защото в новата си роля съм си аз. Ужас. Ами поумняла съм, това е.

Вас, дами, ви съветвам също да бъдете стратези.
Да се правиш на глупав и отвеян винаги е било в моя полза. Хората не се чувстват застрашени и гледат да ти помагат дори. Никога не инвестирам и повече усилия в работата си от необходимото, ако лаврите ги обира друг - точно толкова, за да е приемливо, иначе си инвестирам в други проекти, където аз съм облагодетелствана. Ако имам шеф или по-висок в йерархията човек, винаги проблемите са ми били с жени, то аз не се карам и избягвам директен конфликт с нея, защото знам, че съм по-слабата в случая. Затова ставам по-ниска от тревата, събирам информация и се сближавам с хора от различни отдели, стигайки така до общия голям шеф. Показвам истинското си лице пред него. Правя презентация за нещо, намирам си винаги нови и нови проекти, които да правя, заобикаляйки кучката... И накрая... ами подшушвам, че тя може би е излишна. Човекът поглежда работата ? и стига до същия извод.

„Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.

И така, добрият пълководец е в състояние да избегне поражението, но не може да бъде сигурен, че ще разгроми врага.

Ето защо се казва, че дори и да знаеш как да надделееш, може и да не го постигнеш.

Предпазването от поражение зависи от отбраната. Разгромът на врага — от настъплението. “

Работила съм и като шпионин на шефове... Шефовете знаят, че ги събарят отдолу.... но това е съвсем друг раздел от книгата...

Надявам се да съм била полезна

П.П. между другото, да се занимаваш с напръв поглед непрестижна работа, която никой не иска ти дава шанс да узурпираш все повече такива „работи“ и в крайна сметка да станеш незаменяема в този микс. Когато всеки се блъска за нещо, накрая си издират очите, и за какво? Всеки може да блесне в една приятна дейност, но е трудно да реформираш нещо бюрократично и тромаво и да го направиш интересно и ефективно звено.
Забиха ме буквално в мазето на фирмата да бърша прах, накрая вратата ми беше срещу тази на шефа на цялата корпорация и си пихме с него кафето. И нямах конкуренция, защото никой не знаеше, какво точно върша и как...освен шефа на формалната ми шефка, която пък беше благодарна, че аз върша тази работа и не ми търсише никаква сметка. Дойдаха размирни времена, скандали, стигна се до прокуратура, съдилища...Е, моят шеф остана на поста си, неговият...хм...се озова в затвора...Мислите ли, че има нещо случайно? Такъв е животът, едни печелят за сметка на други! Аз гледам да съм от печелещите.

17.   Разбирам напълно авторката, навсякъде ги има гадните кучета, и аз съм се сблъсквала с тях неведнъж. Като цяло съм съгласна с 13 - не желая /а и да искам не мога/ да им ближа задника за пари, п о з и ц и и или каквото и да е, само защото той, видиш ли, бил шеф и бил по-силен от мен. Това е порочно мислене... честта и достойнството преди всичко и на всяка цена, а не да си мислят, че си им в ръцете, зависиш от тях и те е страх. Аз пък много обичам да им показвам на такива в определен момент, че не ме е грижа за тях и работата им, казвам им право куме в очи какво мисля за тях, обръщам си гърба и си излизам. Е, два пъти съм го правила... Никакво "спокойно", никакъв толеранс.

18.   А "нагаждането" е взаимно - не само ние се пригаждаме към тях, а и те към нас. Защото колкото аз завися от него, точно толкова и той от мен. Ако аз съм заменима, такъв е и той - въпросния ШЕФ. Те не са единствени и незаменими, както те могат да те сменят, така и ти тях!
Спрете вече с това порочно примиренческо мислене, че само ТИ от тях зависиш, не е вярно.

19.   17, 18... Ех, и на мен ми се иска да го кажа това, но няма да е истина. Шефът е шеф, защото е шеф. Да отстъпиш понякога пред враг, когото не можеш да унищожиш, е по-доброто решение стратегически погледнато. Както и ти очакваш от служителите под теб подчинение при определени теми, така и шефа ти, защото при неуспех, той носи отговорността и съответно му изстива столчето.
....
Не си мислете, между другото, че мъжете са по-добрите колеги - те просто не се занимават с караници и крясканици, с обясняваници, а се унищожават един друг - в моята фирма стигнаха до яко топене един друг и съответния затвор, без оглед за негативите за фирмата - в някои „браншове“ се взривяват, стрелят, крадат си жените, в армията се стига до групови изнасилвания с цен унижение, в затвора да не говорим. Мъжете са най-големите диваци и са много по-жестоки един към друг... но не и към нас - „слабите“ жени. Използвайте това подценяване и мъжете срещу други жени-врагове, мъже-врагове или просто в своя облага, защото един Бойко Б. едва ли вижда в една Фандъкова реална заплаха... , а кой знае - може би тя е следващия премиер.
Бъдете като нея - работете си, вършете си работата, за която ви се плаща и запазете интригите и караниците за Женския пазар. Ако имате враг - ок, копайте му бавно гроба, но го правете така, че да не паднете сами в него. Да отстъпиш или да се направиш на ударен, а после да повалиш врага с един удър, не е изобщо лизане на задници. Това е стратегия и политика.
А, който си мисли, че е бил по-важен от шефа си - той до никъде няма да стигне.
Да си правиш каквото си искаш винаги е най-лесното, но дори да имаш своя фирма, пак ще има сили над теб, с които трябва да се съобразяваш и дори най-големия шеф има шеф, който трябва да се слуша.
Който е твърде горд да изпълнява напътствия, няма да стигне далеч.

20.   19, разбирам те. Предполагам, ти си писала и № 16. Не казвам да не слушаш шефа, да не изпълняваш напътствия и да се мислиш за по-важен от него, нищо такова.
Напротив - слушаш шефа, уважаваш го като такъв /и не само, а защото всеки човек заслужава уважение като т а к ъ в, бил той шеф или не/.

Говорех за случаите, в които той, ШЕФА, не ме уважава и оценява, а това им е на тях психиката и нагласата. Но той не е по-важен от мен, нито аз от него. Утре може аз да съм му шеф, утре може да рухне фирмата му, както казваш, и той да дойде да търси работа при мен. Кой тогава ще е по-важен и по-маловажен?! Говориш за стратегия и тактика във военното дело, аз говоря за същото като начин на мислене.

Ето ти самата казваш как се топят и едни други се унищожават - на теб приятно ли ти е да работиш в такава среда, при такива отношения? /риторичен въпрос/.

Казваш: иска ми се да го кажа, но няма да е вярно. Защо?... ето за теб е удовлетворяващо това, което разказваш, че си направила: правила си се на ударена, на глупава едва ли не, и по-ниска от тревата, и си чакала момента да нанесеш удара. За мен е по-удовлетворяващо /и по-лесно/ това, което казах. Това ми дава едно усещане за независимост, излязла съм срещу страха си - показвам и на тях, и най-вече на себе си, че не съм зависима от тях, и... наистина става така.

21.   авторката:

В следващите дни щ видим какво ще се случи, но засега мисля успях да обърна ситуацията в своя полза...
и бай дъ уей, точно като опря до кокала, всички казаха - напусне ли тя и ние си тръгваме!

22.   Авторке, браво! Вярвам в теб!
Сега се успокой и си стисни ръцете с госпожата. Бъди добър победител и я накарай да се успокои. Дългосрочно, разбира се, работи за нейното унищожаване, но да не разбира кой и как я удря. Разбери кой е мъжът и и дали той я е наредил на работа. Срещу здрави връзки понякога не можеш да се бориш. Внимавай много - дръж се прилично, защото ако тази го приеме лично, може да те унищожи - парите отварят много вратички. Не подценявай и по-старите от теб, те са имали години повече, за да правят връзки и приятелства

23.   авторката:

Шефката е уволнена, а аз пак имам свободата да разгръщам потенциала си и да се развивам.

Действах според себе си, по интуиция и накрая нещата се наредиха така, както най-малко съм очаквала.
Стигна се до там, че аз трябваше да я "изгоня" от работното й място, защото тя изпадна в някаква истерия и не знаеше какво се случва, какво да мисли и какво да прави!

Екипът ми само чу изречението "От днес г-жа Х официално не е на поста си, не го заемам аз и не искам коментари и сплетни. имаме сега с вас да си стегнем задниците, защото целите за месеца ни са неизпълнени. " Коментари от тяхна страна нямаше, за половин ден организирах отново работата и системата заработи, първите резултати се показаха още днес.

Какво направих? Споделих, че иска да ме маха, че се чувствам крайно демотивирана и смачкана, споделих за спирачките, които ми слагаше в работата.. с нейния шеф!
После самата тя се беше издънила много здраво, хванаха я и в един ден й се струпа доста на жената!

Сега всичко е наред, няма я и в офиса веднага се върна ведрата атмосфера! :)
Екипът ми си отдъхна!

Благодаря на всички за коментарите!

24.   Браво млада Госпожо-автор. Аз съм човек на възраст и от прочетеното до тук разбрах, че работите с колектив от около десетина човека и едновременно с това сте им пряк ръководител. Не схванах никак обаче какво приблизително точно вършите или пък в коя сфера е дейността Ви. Проблеми като Вашият съществуват обикновенно при чиновниците, новоизмислените "проектанти" или синекурните ведомства и сдружения.

25.   Браво на авторката!
От коментар №4 до авторката: "Това не е лесно в момент на кофликт и иска време, а ти го нямаш. " плюс точка 5 от същия коментар, става една комбинация от много тягостна обстановка, контролирана от шефката.

26.   От №14 за авторката: При това "да изглеждаш глупава, когато мозакът работи на пълни обороти" и при това "При теб е обратното - врагът винаги те надценява и се мобилизира в твоето обезвреждане" се вижда неефективност и са приложими ситуации от врага. А при това "Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го. " и при това "Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен. ", не е гаранция дали може да се получи у врага буен нрав и изтощение, поради необясними причини.

27.   До авторката: "да изглеждаш глупава, когато мозакът работи на пълни обороти" – това се тълкува недобронамерено, изразено в интриги или се тълкува изразено като поредица от грешки в разминаване на моменти спрямо интереси. За да си подготвена за нова работа и да я спечелиш, трябва да си наясно, че и двете причини по-горе не са толерирани. Затова е много вероятно примерно от хиляда кандидати за едно работно място, само сто да пишат автобиографии и, не защото не познават себе си.

28.   Буря в чаша вода :)
Ти какво всъщност работиш?