 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Неоценена, непълноценна, ненужна...
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 3039 пъти
Здравейте.
След поредният скандал и изплакани сълзи ви пиша това. Не знам дали бих искала съвет, защото мисля, че такъв май няма да може да ми се даде...
Нещата се коренят още от детството ми, когато родителите ми ме даваха през седмицата при баба и дядо да ме глеадат, защото нямаше кой да ме гледа, докато те работеха. Дядо ми е алкохолик и биеше баба ми пред очите ми и всеки ден живях във страх, дали няма да я убие, няма да разнищвам това много само ще кажа, че които не е живял в насилие няма да ме разбере много.
Обиждаше и мен като казваше, че съм била същата като баба си. Опитваше се да я души пред мен и я биеше. Когато бях при тях баба ми тя се радваше, че съм там, поне и давах съвсем малко сигурност. А когато не бях и отивах да я видя, тя всеки път беше с червени очи и синини от сълзи и побой. Не ме питайте защо е живяла с него. Тук не знам отговора.
През това време докато живеех в баба и дядо ми (през седмицата) и виждах нашите само събота и неделя, нещо е станало с майка и татко, не знам какво до ден днешен, но са щяли да се развеждат и не са го направили. После тръгнах на училище и когато имаше скандал в баба на училище не ми беше много добре и постоянно ми се подиграваха, защо съм била все намръщена, какви проблеми съм имала на моята възраст, че да съм била така, но те не знаеха аз какво преживявах.
После в тиин годините... всеки от вас или поне по-голямата част съм сигурна знаете през какво минава всеки ученик, за мен също бяха ужасни и се радвам, че вече завърших. Толкова лоши хора срещах и такива неща са ми се случвали, толкова обиди съм отнасяла заради избиване на комплексите и злобата на другите срещу мен (защото бях срамежлива и скромна), знам че тези, които са от този тип хора, ще се сетят за какво става въпрос (не давам подробни обяснения, за да не става прекалено дълго всичко)
И от друга страна се срещах с толкова огорчение от страна на родителете ми, че никога не проявиха разбиране към мен, когато съм им казвала какво преживявам в училище. Вместо да се бяха опитали поне да ме разберат или поне да ми бяха казвали нещо утешително, те ме наричаха комплексарка и ми казваха, че не ги интересуват моите проблеми.
С баща ми съм спряла да говоря, защото никога не се е държал като такъв с мен, никога не ми е казал една мила дума и не ми е честитял даже рожденните дни, а пред очите ми се е обаждал, на мои братовчеди и роднини и не е пропускал да го направи. Не е само това има много ситуации, от които съм се дръпнала от него и не го чувствам като никакъв.
И с майка се е държал и държи още гадно, унижава я и чака на говото всичко, а тя само трае и наистина не я разбирам, честно казано. Мен никога не е изслушвала и не е сядала да говори с мен като майка. Никога не се е интересувала от мен. Как се чувствам. Когато е виждала, че не съм добре и плача пред нея, все едно ме е нямало в стаята. И повярвайте няма грам измислица и преувеличение в думите ми. Няма полза да лъжа. Казвам го, защото мисля, че не е нормално да си родител, а поне веднъж да не покажеш на детето си, че то ти е такова и че поне малко те е грижа, за него, а не само да му даваш пари и да го храниш.
За бога аз не съм животно, а човешко същество. Нима не заслужавам малко обич и заинтересованост.
Най-много съм огорчена от това, че с другите деца, се държат различно от начина, по които с мен. С братовчедите ми примерно, винаги са се държали мило, сякаш те са им деца а не аз. Сега ще кажете, веднага, че съм ревнива и, затова разсъждавам така. обаче далеч нещата не стоят така, де да беше това...
Не само с действия, а с думи са показвали, че не се интересуват от мен. Казвала съм им и съм ги питала, защо се държат, така, но отговор не съм получавала, а само обиди от рода на това, че се срамували от мен, нямало с какво да се похвалят, а не знам да съм правела неща, с които да ги карам чак пък да кажат, че ги е срам, че съм им дъщеря... То няма и кога, като цял ден съм си стояла в къщи.
Днес пак се повтори това, което обикновенно се случва много често. Както винаги, когато има някаква работа в къщи и баща ми е много нервен, почва да крещи и да обижда. Пак се заяде с мен и ми стана гадно, защото чака всичко на нас с майка да му вършим. Тя също се беше изнервила, за дето той и крещи и си го изкара на мен, естествно. Аз се опитах да не плача, защото знаех, какво става, когато се обадя, или изкажа мнение за нещо (нямам право и на това).
Тя отново не ме попита какво ти има, след като много добре ме виждаше, че не се чувствам добре, но си мълчах, само и само да не ми се кара и да не става скандал. Но нервите ми не издържаха и започнах да плача, защото ми се беше много натрупало, все тая в себе си, няма на кой да кажа, защото никoй не ме е разбирал. Дойдох си в стаята и майка ми се развика, че нарочно съм плачела, защото не съм искала да помагам...
Никога не съм искала да живея в тази среда с тези хора, преди нямах избор, сега няамам възможност да се махна от тях. Предполагам, че не сте разбрали много добре, за какво става дума, защото много неща съм спестила, с цел да не става като роман. От бедно семейство съм и не работя, защото не си намирам работа, все още, а нашите са заедно, защото ако се разведат единия от тях, няма да има къде да живее... И за това трябва да търпя всичко това.
Винаги, когато се разстроя за нещо, не знам какво ми става, започвам да се сещам, за всички неща, които са ме огорчавали и се разстройвам повече и почве и плача с часове. Не е депресия, защото не го правя всеки ден, но не знам, защо винаги се сещам за лошите думи и постъпки на някои хора спрямо мен, но не мога да го преодолея. Явно съм много слаба и чувствителна, което много мързя в характера си.
Не искам съвети на всяка цена, а исках само да напиша някъде, какво ми е, защото никoй не би ме разбрал. Чувствам се толкова неоценена и смачкана, сякаш животът ми вече е към края си, а той едва сега започва. Всички тези неща са ме направили по емоционална и ранима, вместо да ме направят, по силна, че са ме отказали от желание за всичко, най-вече от контакти с други хора. Нямам никакви мечти и мотивация за нищо, няма неща, които да ме карат да се радвам, за това че жевея. Не си мислете, че искам да се самоубивам едва ли не, а просто това е начина по които се чувствам... Неоценена, непълноценна, ненужна....
И предварително, се извинявам, ако има грешки в правописа, нямам кирилица на клавиатурата и превеждам текста с абв кирилизатора. Поста ми стана много дълъг, въпреки, че се старах, да спестя и да бъда по-кратка, но толкова излиза преразказът на живота ми до сега. Казвам го тук, не на никoй друг, защото не искам да отегчавам никого, а и тая всичко вътре в мен. Дано ми стана поне малко по-леко като го споделя с вас.
Благодаря ви :)
ДЖИ 19
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: f51ce8bcd6 |
|
1. Признавам си, спрях да чета по някое време, но стигнах почти до края.
Първо, съжалявам за съдбата ти, но се надявам, че осъзнаваш, че в миналото нищо не можеш да промениш, а и вече си пълнолетен човек и не може да използваш миналото си вече за оправдание. Казваш за другите, от перспективата на някакъв наблюдател, не на субект, а на обект - жертва, което е много жалко, защото не си по-различна тогава от майка си или от баба си.
Ще те открехна за едно нещо - вашите са те оставяли при баба и дядо ти, защото са имали проблеми в брака си. После са се развели, но пишеш, че са били заедно?
не разбирам
Та както и да е - вие сте 3 поколения жени, които сте пасивни наблюдатели на живота около вас и лесни жертви за мъже като дядо ти и баща ти.
Няма какво да обсъждаме баба ти - тя отчасти сама си е виновна, както и майка ти. Техния живот е вече минал, те са си направили избора и си търпят последиците.
Твоят живот тепърва започва и само от теб зависи, дали ще станеш като тях.
Ще ти дам съвет като дъщеря на алкохолик, идваща от проблемно семейство - не бъди жертва и пасивен човек. Събери си парцалките в един куфар, намери си работа в София, ако трябва в началото живей като скот , но бързо ще си стъпиш на краката. След това гледай да продължиш с образованието си, защото ми се струва, че имаш големи пропуски - не само правописа, който извиняваш някак си, но и целия ти начин да структурираш мисълта си.
Послушай ме и няма да сбъркаш. Остани у вас и продължи със самосъжелението и скоро ще си боксова круша на някой местен тарикат. Успех
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 73b7506ddd |
|
2. Миличка, всяко нещо, което не е успяло да те унищожи, те е направило по-силна!
Смятай всичко, което си преживяла, като предимство, а не като недостатък, спрямо останалите, които не са го преживели.
Негативните емоции, лошите спомени и мисли - всичко, може да бъде контролирано. Просто трябва да се научиш как да го правиш.
Свтът не е толкова лош, стига да знаем по какъв начин да погледнем на него. Вярно е, че са много малко хората, които искрено и безкористно биха те утешили, успокоили и помогнали, но това е напълно нормално да е така - не е задължение на всеки.
Да, този етап от живота ти е към края си (а не целия живот). Пожелавам ти следващия етап да го започнеш на чисто, без товарите от миналото, със стабилни хора и приятели около себе си, с любим, с когото можете да си бъдете взаимна подкрепа. Още веднъж - опитът ти е предимство, не е недостатък!
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 10c89e4918 |
|
3. №2 е много прав № 1 донякъде също. Живяла си при баба си която е била малтретирана, добре значи си натрупала опит, че не трябва да търпиш тормоз от партньора си, научила си се на съчувствие, доброта, какво му е лошото. Баба ти вероятно е над 60 годишна времето в което е живяла е било голям срам да се разведе каквото и да й прави мъжът й, затова я разбирам. Родителите ти са отгледани по времето на комунизма тогава беше разпространена максимата "целувай детето си само докато спи" тоест, "не показвай любовта си да не се разглези детето", някой психолози също дават подобен съвет. Дали е правилно или не всеки сам си решава, в този живот доброто и лошото нямат рязка граница. Време е да си поемеш твоя живот в ръце.
На мен също не ми харесваше да живея с родителите си д/г по същите причини и нищо, че кризата през 1997 беше по жестока на 19г. с около 40лв в джоба и сак с парцалки заминах за големия град, наех си стая за седмица за 30лв, намерих си работа на втория ден защото не избирах нито работно място нито заплата важно беше да оцелея, така за 14 години израстнах в ярархията омъжих се купих си жилище развих свой бизнес и долу горе се справяме, вярно, трудно е без гръб от мама и тате но е възможно.
В очите на хората с тези си думи "нарочно съм плачела, защото не съм искала да помагам" /звучът като, че ли е нормално за майка ти да не искаш да помагаш/, изглеждаш лежи си тая "тати носи, мама меси, да живей труда" и на всичкото отгоре се оплаква колко и е било зле.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 29f959dad6 |
|
5. Здравей! Аз също написах подобна история, направо не можах да повярвам, като четох че и ти си била в същата ситуация! Даже благодаря за коментара ти! Помогна ми малко, вдъхна ми вяра... Какво мога да ти кажа, трябва да гледаме напред, в бъдеще когато създадем семейство и деца, ще ги гледаме с обич и няма да се връщаме назад. Като има такива безчувствени хора като нашите родители, един ден ще осъзнаят какво е като ние създадем наши си семейства и да ти кажа честно аз не искам да ги допускам до моите деца, просто ще се натъжавам, че могат да ме нараняват отново... Обаче до тук сме стигнали, ще имаме един ден и ние обич... и топлина и истинско семейство! Пожелавам ти и много радост! Животът е пред нас!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
