Изтощена съм от това безразличие...
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2721 пъти
Цял живот съм гледала да не преча на никого, и сама да се справям с нещата още от 1-ви клас. Дори като малка не са ме целунали никога... Да, съвсем сериозно, не че искам сега това от тях, но все пак малки деца... така ли се гледат само с храна... И защото съм по-голямата, още когато се роди сестра ми и вече умряха за мен, а бях само на 6години... Вече присъдата е че съм голяма, край.

На никой не съм поискала помощ от роднините ми. И сега когато и днес отново вече на 23 години, измина толкова време, уморих се от това безразличие, те изобщо не се интересуват да помогнат с нещо... Ако говорят нещо, то е за храна, но не и да попитат как съм и как съм се справяла с всичко до сега.

Изтощена съм от това безразличие... Не съм искала никога пари от тях, нищо, обаче... едно разбиране и морална подкрепа можеха да ми дадат, можеше да израстна поне с малко обич и разбиране..

И от това, че съм чувствителна, да, няма да спечеля, но не мога да бъда безразлична към каквото и да било, не мога..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 1 месец hash: f431c0760b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Човек не може да избира родителите си, но може да избира обкръжението си. Защо си мислиш, че след 23 години ще ти дадат нужното? Просто го намери при други хора, намери си приятел например. Личи си, че живееш още при вашите - ами изнеси се. Дори да делиш стая с друго момиче, ще си в много по-добро положение - и вярвай ми, понякога прегръдката на приятелката е по-утешителна от несъстоялата се такава на майката. Няма смисъл да ревнуваш от сестра си, тя няма нищо общо с чувствата ти, а и не си мисли, че и на нея са дали повече. И двете сте в това студено семейство, но ти си отговорна за себе си - време е да се изнесеш и да спреш да чакаш, това което няма да получиш, каквото и да правиш. Не си виновна ти, но приеми фактите, вече си възрастен човек и е време да се насочиш към плановете за свое бъдеще и семейство.

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: a39b90e409

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Леле... Първо здравей! Незнам дали е някаква случайност, но днес, аз също написах тук своя тема подобна на твоята, с единствената различка че аз съм 1 дете.. Аз съм в същото положение и се чувствам като теб, въпреки, че съм на 19. Ами засега, това е което имам да кажа. Просто каквото и да добавя ще е излишно и ще се повторя, исках да видиш, че има други родители, като твоите, защото ми е направило впечатление, че винаги в семействата където са 2 деца по-голямото най-често е пренебрегвано - това е само мое наблюдение, не говоря като цяло... Не искам да остана погрешно разбрана. Но знай, че въпреки, че аз съм единствено дете, се чувствам, сякаш никога не са ме искали и оценяли. А много хора си милят, че тези, деца, които са сами, са големи егоисти и всичко им се дава на готово, всички капризи им се угаждат. Да знаете, как съм си мечтаела години наред, да имам братче или сестриче.. но сама си останах... не искам да излезе, че съм жестока и неблагодарна към нашите, като говоря по този начин, но... Един път не видях признаци на нежност и обич. Най-болеше по прайници и особенно рожденните ми дни. Това да не честитиш на собственото си дете... Наистина на думи изглежда детинско сърдене и глупост, но които не го е изпитвал няма как да знае, какво е чувството. Не го и п0ожелавам на никого. Какъв съвет бих ти дала...? Ами второто нещо по-което те оприличавам на мен е, чувствителността ти. Много лошо качество... знаеш го от личен опит! И да ти кажа да си силна, сама знаеш колко можеш да го направиш.

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 4a79bda378

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   До авторката и номер 2: Това, че сте чувствителни е много добре. Не сте станали като родителите си. И един ден, когато имате деца не бъдете като вашите родители. Отрупвайте ги с обич и подкрепа. Родителите си не можете да промените, приемете ги такива, каквито са. Може да не са емоционални. Познавам такива хора. Всъщност съм тяхна снаха. Години наред ме нараняваха с тази си нечувствителност, но ги откъснах от сърцето си и отдавна всичко е наред. Това не означава, че ако имат нужда от нещо, няма да се притека да им помогна. Напротив, правила съм го и ще го правя. Но не ме интересува тяхното мнение и преценка. Не са част от живота ми в истинския смисъл на думата. Т. е. ако можете да поставите и вие такава граница, въпреки че с родители е по-трудно, ще видите, че няма да се измъчвате. Приечете, че хората са различни. Отгледали са ви и са ви обичали, както са могли. Вие дайте друг пример. И не се озлобявайте, недейте да таите негативна енергия в сърцата си.

 

...

горе^

преди: 13 години, 1 месец hash: f6f7c9572d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не е ли крайно време да приемеш, че родителите ти са такива? И че насила не можеш да ги накараш да показват обич и загриженост. Ти се радвай, че не ти се месят в живота, защото тогава щеше да е още по-зле. Вярно, че всеки иска това, което няма, но повярвай - то невинаги е по-добро от това, което имаш.

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: 42017b7478

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Има нещо в разказа ти което не се връзва, няма как човек който се спрвя САМ от първи клас да използва и дори да мисли думите "не мога" "няма да спечеля" следователно или едното или другото не е вярно. Не пишеш и какво искаш от тях от тук нататък си възръстен човек животът си е твой правиш с него каквото решиш но и никой не ти е длъжен да ти "помага"/разбира и каквото и да било там, освести се бе на 23 си. Хвани живота за юздите не за опашката.

 

...