Споделена история от Други |
Съгласни ли сте
преди: 1 ден, 20 часа, прочетена 289 пъти
Едно време искахме да имаме дете, но не ставаше с години, въпреки че пробвахме всичко. След много време вече осъзнах, че това няма да стане и тотално се отчаях. Още помня как рухнах и избухнах в сълзи на отчаяние. Обаче от силния шок спонтанно се случи нещо - за момент като с магическа пръчка се спрях и се запитах: чакай малко, защо това да е толкова лошо? Ами аз ще съм свободен, няма да се притеснявам за детето дали е болно, дали го възпитавам добре и т. н. Може би ще съм по-щастлив без дете. Всичко това стана за секунда и после стана нещо много странно. За момент получих дереализация - сякаш не бях аз този, който плаче. И изведнъж ми олекна. Някак се зарадвах, че няма да имам дете никога. Което е странно и дори извратено, но стана спонтанно. Напълно се освободих от тази тежест и дори спонтанно благодарих на Бог за това, че няма да имам дете. В този момент получих странно предчувствие, че всичко ще се нареди. И о, чудо - жена ми забременя, без да сме се опитвали целенасочено. Сега си имаме вече тийнейджър жив и здрав и определено не бих казал, че съм нещастен. Много съм горд с него - умен, възпитан, работлив.
Друг пример. Исках да напусна работа и да почна бизнес, но все не ми стискаше. След време стана така, че на работа атмосферата стана тегава, започнаха разравии и с времето напрежението се нажежаваше все повече. В крайна сметка шефа ме помоли да напусна. Не съм правил спънки и сам си подадох молбата и напуснах на деня. Когато излязох от сградата, да си призная, ме достараша и обзе паника. Какво ще правя сега, ще си намеря ли добра работа, с добро заплащане, колектив и т. н.? И пак се случи същото. Дойде ми "аха". Ами да, това е прекрасен повод най-после да направя свой бизнес. Странното е, че за секунда настроението ми премина от паника във въодушевление. Толкова се зарадвах, че благодарих, че са ме изгонили. И пак същото получих прозрение, че всичко ще се нареди. Буквално след 5 дни нещата се наредиха. Е, не станах бизнесмен, но ми се обади един стар колега, на чиято работа са търсили точно човек като мен. Сега съм доста щастлив на тази работа. Всичко е добре - колектив, условия, спокойствие, не си вадя душата, нямам стрес.
Имам още няколко такива случки, но няма да ви губя времето. Дълго след това се чудих какво беше това и как така се случиха чудесата. Аз по принцип съм черноглед, как се случи за секунда да преобърна настройката си, не знам. Без да искам стана. Трябваше ми много време да го осъзная, но стигнах до извода, че в тези моменти аз съм бил тотално в синхрон с волята на живота и дори радостен за несгодите, които ми е пратил, защото съм осъзнал, че са за мое добро. На базата на това и живота ми като цяло си изградих изводите за себе си и философията си. Разбира се, тя вероятно не е универсална за всички, но поне за мен работи.
Но ще ми е интересно вашето мнение - съгласни ли сте, имали ли сте подобни изживявания, каква е вашата философия.
1. Бъди благодарен/радостен дори в несгодите, открий доброто в лошото.
Дори и за несгодите. Дори да не го чувстваш и да го казваш от лицемерие, тренирай благодарност всяка вечер. С времето ще започнеш да развиваш това чувство и наистина да чувстваш благодарност. Защото всеки си има път, който му е отреден от живота и той винаги е за наше добро. Дори да не разбираме защо, това ще ни донесе нещо много по-хубаво.
Ако приемаме с благодарност дори и несгодите, ще вървим по пътя си, какъвто животът ни го е начертал. Ако не – ще се отклоним от него и във времето несгодите ще се натрупат и ще ни сринат психически.
Ако ти се е случило нещо лошо, то е лошо само от твоя гледна точка, но в него има добро. Не знаеш какво печелиш, когато губиш. Ако успееш да видиш доброто в "лошото", автоматично ще благодариш за "несгодата". Ако трябва, дори изкуствено си измисли причина защо това е за добро, дори в момента да не я виждаш. Само и само да видиш доброто в лошото - да преобърнеш полюса на възприятието си и да изпиташ радост и благодарност от бедата. Това изисква сила, не е лесно, но дори и малко да успееш, ще е по-добре от нищо.
2. Не приемай живота твърде сериозно.
Отпусни се. Живей с лекота. Действай без усилие. Нищо не е толкова сериозно, колкото изглежда на пръв поглед. Нищо не е на всяка цена. Някой нещо ти казал, нещо не станало, както си го искал. Спри за момент и помисли – наистина ли е толкова важно и сериозно?
Прави каквото се иска от теб – кротко и смирено, търпеливо, но без да влагаш твърде много психическа енергия. Освен ако не е наложително за някакъв ограничен период от време. А резултатът нека бъде, какъвто го е отредил животът. Ако не се получи, значи вървиш по неговия път.
Не се моли животът да ти даде нещо, което ти си мислиш, че искаш, а да вървиш по пътя, отреден за теб – дори понякога да си мислиш, че е прекалено труден. Но с трудността идва и лекотата. Само не се отклонявай от трудността и търпеливо изчакай тя да изпълни замисъла си.
Разбира се, не бъди твърде пасивен, направи каквото зависи от теб, но резултатът остави на живота. Не живей в страх от резултата. В страх не се живее. Ако ще живееш в страх – ще умираш всеки ден. Ако не – ще умреш веднъж.
3. Баланс.
Ако си твърде добър, постави граници.
Ако си твърде строг, смекчи се.
Ако си твърде нетърпелив, спри за момент.
Ако си прекален материалист, обърни внимание на дребните неща.
Ако харчиш твърде много, погрижи се за парите си.
Ако си твърде непримирим, смири се.
Ако работиш твърде много, намали темпото.
Ако си прекалено мързелив, действай повече.
Ако си твърде безотговорен, замисли се.
Ако си твърде напрегнат, отпусни се.
Ако си тъврде отпуснат, стегни се.
Ако си прекален егоист, помисли малко и за другите.
А ако прекалено мислиш за другите, помисли и за себе си.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 ден, 2 часа hash: 3a0753b94e |
|
1. Съгласни сме! Даже ни е любопитно да чуем и други истории от твоя живот. Според мен може би не става въпрос за нещо свръхестествено, а просто си наблюдавал психологическия феномен, че когато спреш да се притесняваш за резултата и за това да се опитваш на всяка цена да контролираш всичко, нещата често сами потръгват. Взимаш решения по-свободно, поемаш рискове, които преди би избягвал, и започваш да виждаш възможностите, които животът ти поднася. Както когато си си казал, че ще бъдеш по-щастлив без дете, не си бил затворен в страх и точно така е станало чудото. Интересното е, че когато спрем да бъдем перфекционисти, сме по-успешни. А когато нещата не вървят по план, дори няма да ни направи впечатление.
|
| преди: 23 часа, 50 мин. hash: d77e65274d |
|
2. Авторе, все още си в подножието на планината на познанието.
Изводите до които си достигнал са донякъде верни и правилни, но не си разбрал(или поне не пишеш за това) същността на нещата: че този свят си имат Създател и Творец - Бога, и нещата се случват по Божий промисъл, който обхваща като целия свят, така и всеки отделен човек.
Разбира се, човек е създаден от Бога със свободна воля и в повечето случаи има право на избор и сам взема решенията си. И вече в зависимост от взетите решения - му се случват и съответните събития.
За т. 2 обаче в началото и края - тотално не си прав! Защото няма по-сериозно нещо от живота! Защо? Защото човек е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот, и в зависимост от това как си прекарал земния си живот, на Страшния съд ще се определи вечната ти участ - къде ще пребиваваш? - в рая с Бога, или в ада с демоните. Средно положение няма да има!
Сега, това което ти пиша не е само моя лична позиция и философия, а е официалната позиция и вяра на Православната църква. Аз ти го пиша накратко като православен християнин.
|
| преди: 21 часа, 40 мин. hash: d9b8c23147 |
|
3. Имах нужда да прочета точно това. благодаря ти!
|
| преди: 16 часа, 58 мин. hash: 30a5e1dfc2 |
|
4. Това да не си го копирал от някой пишман "духовен гуру" в Ютуб? ! Щото само те ги дрънкат такива псевдо "морални" глупости, за да получат повече лайкове и абонати, които да им плащат. Като животът ти е лесен като песен, ти е лесно да се правиш на мъдър, да развиваш дървени философии и да раздаваш съвети наляво-надясно, без оглед дали ще бъдат лесно изпълними за всички, както при теб.
Ларс Улрих
|
| преди: 15 часа, 7 мин. hash: 012fac1580 |
|
5. Въобще не съм съгласен, ама въобще.
|
|
