Премеждия в работата
преди: 1 месец, 25 дни, прочетена 344 пъти
Здравейте!

Миналата година през есента с помощта на бюрото по труда (програма "Старт на кариерата") успях да започна работа в община (в областен град), но февруари тази година напуснах.

През октомври подписах договор за 1 година, но после ситуацията се развиваше в съвсем различна посока. В деня на подписването на договора аз подписах три екземпляра от договора(един за мен, един за общината, и един за бюрото по труда) и документ за НАП. Нито съм бил запознат с вътрешен правилник на труда, нито съм подписвал документ за това, че няма да разкривам вътрешни тайни(в предишната работа съм подписвал такива документи). Накрая се оказа, че и иструктаж по безопасност на труда изобщо не съществува в тази община.

След няколко дена установих, че договорът ми не се спазва. Първо през цялото време работех за друг директор в общината с други служители. Второ в договорът ми бяха написани какви са ми задълженията, но нито едно от тях не се спазваше. Трето работното ми време беше от 8 до 17 часа, от понеделник до петък. НО постоянно ми крещяха защо не съм работил и събота и неделя.

Фишове за заплати не получавах през това време. Единствено през мобилното приложение на банката, на която съм клиент, разбирах за превод на заплата. Веднъж имах въпрос със счетоводител относно фишовете за заплата, обаче този счетоводител ми отговори: "Никой с нищо не ти е длъжен! ".

По време на интервюто за работа (това интервю беше символично) ме попитаха дали имам шофьорска книжка и аз отговорих: "Да, имам! ". След това ми казаха: "Доста ще шофираш по време на работа! ". Обаче след месец установих, че аз нямах никакво разрешение да карам общинска кола, нито да излизам извън града по време на работа(пътувах до околните села на града)! Къде е логиката на тези разрешения, аз не мога да си го обясня!? Другият абсурд беше, че по-голяма част от общинските коли имат фалшиви документи.

По-голяма част от директорите в тази въпросна община бяха пълни малоумници. "Директорът", за който работех беше парашутист и е със средно образование. Този въпросен човек за мен беше пълен кретен! От време на време бях принуден да возя с колата този "директор" до определени места в града, защото няма шофьорска книжка (не може да научи правилника за движение).

Декември месец започнах да правя проучвания онлайн (и с помощта на познати) за нова работа. Получих покана за интервю в София (взех си отпуск, не им казах, че отивам на интервю) и отидох на интервюто и накрая получих предложение за работа! За мен това беше ден на освобождение! Толкова бях радостен, че след като излязох от сградата на новата работа, аз веднага отидох до най-близката църква, запалих свещ и благодарих на Господ в молитва!

Последната стъпка беше да скъсам окончателно с общината. Отивам си на работа и с голяма смелост казах, че напускам окончателно. Това доведе до всякакъв тип емоции от страна на директорите: изненада, гняв, мъка, разочарование, сълзи, огорчение, крясъци и т. н. Засипаха ме с обиди от типа: глупак; идиот; г*з загубен; голям егоист; разсъждаваш като малко дете и т. н. Не им казах, че съм присъствал на интервю на работа, ама просто не исках! Предлагаха ми втора работа, ама този път на граждански договор; други работни позиции; политическа протекция; по-кратко работно време и т. н. Накрая с последни усилия имах разговор с общински съветник(авторитетна личност), който ме убеждаваше да остана, но и този път останах твърд!

Подписах документите за напускане с 1 месец предизвестие и след този срок напуснах окончателно общината без да гледам назад! Имах усещането, че свалих огромен товар от гърба си! След напускането имах среща с бюрото по труда и те ми признаха, че моето назначение в общината е било незаконно!?

Сега си работя на новото работно място, колегите са много готини и интелигентни (и шефката също). Има си ясни правила за работа, организация и т. н. За нищо не съжалявам, че напуснах общината!

Мога още много да говоря за времето в тази община, обаче ще стане много дълго и широко! Споделям тази история за да ми олекне на душата и всеки един от нас да си направи изводи!

Благодаря за вниманието и не попадайте на такъв тип места!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 25 дни hash: d1d4da85a7

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

1.   На постъпване на нова работа разбрах, че ще има обучение и изпит, за който не ми беше казано при постъпване на работа. В рамките на първите дни разбирам, че жена от стаята изпитва силна злоба към мен, но се надявах да си остане със злобата, без да ми прави проблеми. Идвах редовно, явих се на изпита, на който някакви други преписаха и за някакви грешки скъсаха мен (не преписвах). Още преди изпита ми се обясняваше как ще съм вън от отдела ако не го мина, и всичко беше направено, че да не го мина. В комисията беше въпросната, която ме ме понася. Отпуска не можах да взема за въпросното време, всичко беше подготовка за изпита, предварително беше решено да не го взема. Седмица преди изпита и половината в стаята го нямаше, въпросната започна да се заяжда с мен и без да обиждам не замълчах този път. От тогава всички там се държаха все едно ме няма, не взех изпита с преписване всички го взеха. Казаха ми да избирам или търся друга работа или местене за по-малко пари и смени, едната до 20 и 30. С малко дете съм и нито ми е удобно да съм за по-малко пари, нито на въпросните смени, но приех. В разговор с директора се разбра, че за ситуацията, за която в работа пред ръководство замълчах обидите и глупави квалификации им е доложено като "остър конфликт", още една от целите да ме махнат. Истината е, че понякога в работа не си симпатичен на някоя тетка и прави възможното да не си там, другите мълчат сакън да не защитят някой, но с тях така някой да се държи ще го сметнат за недопустимо.

 

...