Относно дискриминацията по възраст
преди: 13 часа, 3 мин., прочетена 125 пъти
Имах нужда от помощ. Не исках много. Но ми казаха: „Ти си вече голям, оправяй се сам. “

Ако бях на 15, щяха да реагират различно. Щяха да кажат: „Горкото дете, нека му помогнем.“ Щяха да се съберат, да се притеснят, да направят нещо. Но понеже съм пълнолетен, вече не съм дете, значи не заслужавам същата помощ.

Когато казах, че това не е честно, че се чувствам изоставен, ми казаха да спра да търся внимание, защото няма да го получа, а аз всъщност исках помощ.

И тогава се запитах: ако живеехме в друго време, като например по времето на комунизма, дали щеше да е така? Щеше ли възрастта да бъде причина да не получиш помощ? Или щеше да има повече грижа за хората, независимо дали са на 15 или на 30?

Не знам. Но знам, че сега, когато си пълнолетен, често си сам. И ако кажеш, че това не е справедливо, не получаваш разбиране, а вместо това получаваш обвинение, че си слаб, че искаш внимание, че не приемаш реалността.

А аз просто искам да бъда човек. Просто човек, който понякога има нужда от подкрепа, без да му напомнят на колко години е.