Казвам каквото мисля, а ме обвиняват че играя игри
преди: 13 часа, 16 мин., прочетена 93 пъти
Искам да споделя една ситуация от работата, която ме накара да се замисля дълбоко. Наскоро ръководството разпредели нови проекти. Аз получих четири, а един от колегите нито един. Казах, че това не ми се струва честно. Очаквах поне някакво обсъждане или обяснение. Вместо това реакцията беше: „Пак започваш с твоите номера. Все искаш да си жертва. Манипулираш, за да стане на твоето". Кога изразяването на мнение, че нещо е несправедливо, се превърна в манипулация? Аз не казах „искам по-малко работа“ или „той да поеме моите задачи“. Просто посочих конкретна дискриминация. Но изглежда самото назоваване на проблема вече е заплаха за някои хора. Това не ми се случва за първи път. Забелязвам, че когато кажеш „не е честно“, хората не се вслушват в съдържанието, а реагират на емоционалния заряд, който сами си въобразяват. Все едно справедливостта е каприз, а не принцип.

Случвало ли ви се е нещо подобно? Как се справяте, когато искате просто да назовете реалността, а ви обвиняват, че играете психологически игри?