Мисля по различен начин
преди: 9 часа, 47 мин., прочетена 10 пъти
Мисля по различен начин. Не мога да се преструвам, че всичко е наред, когато не е. Не мога да се правя, че нещо не ме засяга, само заради комфорта и удобството. Ако има проблем, вярвам, че трябва да се реши. Не да се замита. Не да се крие. Не да се търпи с години.
Когато говоря така, хората ме гледат странно. Казват ми, че съм луд. Според тях нормалните хора не се вглеждат толкова. Те просто позакърпват положението, отбиват номера и продължават. Давам пример. Един път казах на познат, че не се чувствам добре в работата. Че не виждам смисъл да работя тази работа. А той ми каза: „Стига глупости, брат. Всички сме така. Работиш, прибираш се, ядеш, спиш. Така позакърпваш малко положението и всичко е наред.“ И тогава си дадох сметка, че не аз съм сбъркан, а че просто не искам да живея така. Не искам да оцелявам, а искам да живея. Не искам да се правя, че ми стига, когато не ми стига. Не искам да се науча да търпя, когато мога да променя реалността. Ако да искаш истински живот, а не фалшив, е „ненормално“, тогава не искам да съм нормален.