Вярно ли е за щастието и увереността
преди: 5 часа, 20 мин., прочетена 55 пъти
Вярно ли е според вас, че Щастие = Реалност – Очаквания?

Т. е. дори реалността да е гадна, ако имаш нищожни очаквания, пак си щастлив, и обратно - дори реалността да е добра, ако очакванията ти са още по-високи, пак си нещастен.

Но има още нещо. Ако очакванията са прекалено ниски, няма мотивация и животът става плосък.

Има и трето - отношението към очакванията. Двама човека могат да имат едни и същи очаквания и реалност, но единият се разочарова,
другият приема, адаптира се и продължава. Разликата е в толеранса към несъвършенството.

Подобно е при увереността. Увереност = Умения + Вяра в тези умения. Умелите хора често са по-неуверени, защото страдат от ефекта на Дънинг-Крюгер. Имат умения, но все им се струват, че не знаят твърде малко, защото виждат още колко много имат да учат. Т. е. нямат вяра и от там нямат увереност. А неумелите обратно - нямат умения, нокомпенсират с вяра, макар и без покритие. И често вторите са по-успешни, защото не се страхуват да опитват и така трупат и опит.

Как кореспондира това с източната философия? Лао Дзъ постоянно говори за недеяние (у уей — 无为), което често се разбира погрешно като „нищоправене“. Всъщност означава: да действаш без принуда, без вкопчване, без напрежение и без фиксирани очаквания. „Който иска много — губи. Който е доволен, има всичко. “ Дао Дъ Дзин твърди, че колкото повече се вкопчваш в резултат, толкова повече се отдалечаваш от Дао (естествения ход на нещата).

Някои биха го изтълкували като конспирация, според която ни карат да нямаме нищо и да сме щастливи. Даоизмът, будизмът, стоиците казват: не се вкопчвай, не се самоизмъчвай с ненужни очаквания, не основавай щастието си на външни обекти, НО НИКОГА не казват: „Не трябва да имаш вещи или собственост. “ Това е вътрешна свобода, не социално-икономическа програма.