Бог (не) съществува
преди: 22 часа, 38 мин., прочетена 110 пъти
Някои казват, че Бог съществува, а други - че не. Е, аз ще ви кажа, че и двете страни са прави. Защото Той едновременно съществува и не съществува. Това са две привидно несъвместими позиции, но не са в противоречие, а в различни равнища на възприятие. Когато хората спорят „има Бог / няма Бог“, те всъщност спорят не за същността, а за модела, през който се опитват да мислят нещо, което е извън моделите. Най-вероятно не разбрахте нищо.

Ще го кажа така. Имаше едно иронично клипче, в което човек обяснява на извънземно какво е правителство и то пита дали това е човек. Ако направим аналогия между държава и Бог, държавата отделен субект, който седи на трон ли е? Никой не може да посочи държавата като субект, но всички живеят в нея и чрез нея. Тя е система от хора, социум, йерархия, закони, култура, история, структура, икономика, институции, географско понятие и т. н. Същото е с понятието „Бог“, не е антропоморфен субект, а цялостния принцип на съществуването. Той е просто всичко заедно - Вселената с нейните души, материя, енергия, физични закони, съзнание, информация, духовна йерархия, многопластие от материя, души, дух, взаимовръзки, взаимодействия и т. н.

Една от съществените разлики е, че времето е част тази Вселена, но то е физична величина. Съществуването съществува в контекста на времето. На определени нива имаме време, на определени нива - не. И това дори е научно доказано, че времето е относително. Т. е. на нивата с времето Бог съществува и това сме ние включително, материята, природата и т. н. На определени нива няма време и Той не съществува и просто е (и в същото "време" не е).

Та следователно Бог едновременно съществува и не съществува. Едновременно има Бог и няма Бог. Точно както в квантовата физика една частица може да бъде и вълна, и корпускула — в зависимост от това как я гледаш. В момента, в който се опитваш да го назовеш, ти вече го пречупваш през своя призма и не можеш да го пресъздадеш. Затова в Дао Дъ Дзин се казва "Дао, което може да се назове, не е истинското Дао". Макар че под Дао не се има предвид точно Бог, а точно това, което не може да се назове, неопределеното, неуловимото и това, което е всичко и не е нищо ендовременно. Ето дори аз опитвайки се да обясня какво е Бог, пак подмених Неговото значение.

Това е като онази притча Веднъж двама монаси се разхождали в градината на даоския манастир. Изведнъж единият от тях видял пълзящ охлюв на алеята. Вторият монах, негов духовен брат, по невнимание едва не го настъпил, но първият го спрял. Той се навел и вдигнал животинката. Погледни, ние за малко не убихме това охлювче. А нали това животинче е живот и чрез него Дао, което трябва да следваме. Този охлюв трябва да живее и да продължава циклите на инкарнация. И той внимателно пуснал охлюва в тревата. Глупак! – разсърдил се другият монах. – Спасявайки това на никому ненужно охлювче, ти подлагаш на опасност лехите със салати, за които се грижи нашият градинар. Заради спасяването на живота на някакъв си охлюв ти унищожаваш труда на един от нашите братя. Трети монах, който се оказал наблизо, с любопитство наблюдавал техния спор. И доколкото не могли да постигнат съгласие, първият монах предложил: Хайде да се обърнем с този въпрос към нашия учител, той е мъдър, нека той реши кой от нас е прав. И те се отправили към учителя си, след тях тръгнал и третият монах. Когато пристигнали, първият монах разказал как спасил свещен живот, който въплъщава хиляди бъдещи или минали съществувания. Учителят слушал кимайки с глава и после обявил: Да, ти си прав и именно така е трябвало да постъпиш. Вторият монах се възмутил: Но как така? Нима е добре да спасиш охлюв, който унищожава зеленчуците? Охлювът трябва да бъде размазан и да се спаси градината, която всеки ден ни дава вкусна храна! Учителят слушал кимайки с глава и казал: Това е вярно. Така е трябвало да се постъпи. Ти си прав. Тогава третият монах, който до този момент мълчал, се възмутил: Но техните гледни точки са противоположни! Нима могат и двамата да са прави? . Учителят спрял погледа си дълго на него. После поклатил глава и казал: Това е вярно. Ти също си прав.