Вкарах се в беля с моето вечно желание да помагам
преди: 13 часа, 12 мин., прочетена 34 пъти
Миналата година на работа се запознах с чужденец, беше клиент на фирмата, в която работех. Човекът имаше желание да открие бизнес тук, работи успешно в други страни и реших да му помогна с каквото мога, имайки предвид, че животът му не е лесен, доста е страдал и изглеждаше добър. Започнах да му търся информация, специалисти, четях и още чета какви разрешителни трябват, за да тръгнат нещата, обикалях по институции да разпитвам. Не съм си го представяла чак толкова къртовски труд само да търсиш и четеш, ама нали обещах да помогна с каквото мога. Няма кой друг да му свърши работа, ако не съм аз. Няма близки тук и не знае езика. Но бедите не приключват дотук. Самият човек макар да не е лош, много, много плямпа, едвам се говори с него. Наскоро ми писа в 12 през нощта дали спя и може ли да се чуем. Помислих, че е нещо спешно и се съгласих, ама не. Явно го е домързяло да пише и е по-лесно бла-бла. Един час ме държа на телефона и нищо конкретно не каза. Отскоро постоянно звъни, а това много ме дразни и напряга, ненавиждам да говоря по телефона, камо ли с хора, които не могат да общуват нормално. Много е разхвърлян в комуникацията. Например, питал е нещо преди, намерила съм информация, той е забравил, или не е чел, съответно пак пита. Не цени явно. Направих отделен чат в Телеграм за документите и сертификатите му от чужбина, които трябва да минат превод и легализация тук, за да докажем, че може да работи и тук. Чат само и единствено за документи, без повтаряне и без бла-бла. Ако има да речем 5 файла, да знам, че трябва 5 документа да преведем. И там осра - емотикони, повтаряне на документи, съобщения. А му казах за какво е този чат. Преди няколко дни каза, че малко сгрешено съм написала имейл към институция, а дословно бях преписала това, което е писал той преди месец. Каза, че едното било течно, другото сухо и всичко написано е вярно. Заобиколно оспори. Едното било течно, другото сухо, а не е казвал. Първоначалната ни уговорка беше да му помогна да си открие бизнеса, не аз сама да го откривам. Казах му да си пише сам имейлите към институции, аз ще ги превеждам и изпращам. Оправдава се, че не бил добър в писането. Не искам аз да се занимавам, нямам нито време, нито нерви, нито желание. Прекалено обсебващ ми идва, все по-често се държи сякаш съм му работничка, звъни вместо да пише. Сега имаме среща след час. Щял да води и някаква бабичка, с която имал вземане даване по работа. На всичко, което ми стовари този човек на гърба само старици липсват.