 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Историята на Кампарито от Сливо поле от бай Тошово време
преди: 16 дни, 15 часа, прочетена 649 пъти
Разказвам една многопластова история по действителен случай, в която всеки може да намери нещо според разбиранията си. От чист хумор през психология (за типажа човек, който е намерил начин да оцелее в абсурден строй) до прозрения за социалистическия строй.
Израснах 90-те години в Сливо поле. Тогава бях тийнейджър, а в селото имаше един изключително колоритен образ. Беше леко глуповат, но иначе забавен, благ човек и абсолютен чешит. Всички му викаха Кампари. Младите дори не знаехме истинското му име – прякорът му беше станал институция. Правеше ми впечатление, че винаги когато някой го назовеше така, обръщението беше придружено от особена усмивка и лек, скрит сарказъм. Аз бях хлапе и си мислех, че това е просто някаква измислена, смешна дума.
Години по-късно реших да попитам по-възрастните от къде идва този прякор. И тогава пред мен се разкри една история в стил Емир Кустурица. Разбрах, че кампари всъщност е скъп, луксозен италиански ликьор с яркооранжев цвят. А историята на нашия селски чешит се оказа истинска еманация на абсурда, наречен социализъм.
По бай Тошово време на края на селото имаше пункт към АПК-то. Спомням си как цялото село ходеше там с каруците, за да си предава продукцията от домати. Тогава нямаше право на частна търговия – всичко отиваше в АПК-то, товари се на камиони и заминаваше директно за СССР. Сливо поле и до днес е сред водещите производители на домати в България. Та в онези златни години нашият човек бил селският кантарджия. Колкото и глуповат да изглеждал, бил достатъчно хитър да „удря“ селяните в кантара и да заделя по някой лев. Държавата му давала торби с пари в брой, за да се разплаща на място, а вечер той отчитал касата. С отклонените пари от кантара всяка божа вечер нашият кантарджия правел нещо немислимо за обикновен човек. Отивал в тогавашния символ на лукса в региона – хотел „Рига“ в Русе, кацнал на самия бряг на Дунава. По онова време там отсядал само партийният елит и чуждестранните туристи от круизните кораби. Простосмъртен човек не можел и да припари, защото цените били космически. Вечер обаче в ресторанта се събирал каймакът на русенска област: съдии, прокурори, шефове на милицията, кметове. Там реално се разпределяла местната власт и са обсъждали схемите.
Сега си представете следната картина: мръсният, прашен селянин, който цял ден е теглил домати на прашния пункт, вечерта се изтупва в скъп костюм, влиза в хотел „Рига“, поръчва си ефектно тузарско италианско Кампари с яркооранжев цвят в изискана чаша на столче и резенче портокал и започва да черпи наред целия ресторант. И това всяка вечер. За него това е било върховно изживяване. Всички го мислели за човек от сой, за част от скрития елит. В епоха, в която равенството беше издигнато в култ и всички бяхме „отрудени и еднакви“, това е било неговият подсъзнателен бунт срещу системата. И крайно задоволяване на егото. Той дори е рискувал затвор, но за него затворът е бил по-малко наказание от това да не е свободен. А и в онова време си е било изкушаващо, защото не е било просто Кампари, то е било символ на запада, на свободата, на нещо тайнствено и забранено.
Когато чух тази история – вече от позицията на икономист и инвеститор, отраснал в постсоциализма – в мен избухна буря от въпроси. Първото нещо, което попитах, беше: „Добре де, този човек защо просто е изпивал откраднатото? Защо не го е инвестирал в земи, злато или поне да построи голяма къща за децата си? “
Отговорът ме разби и ми показа психологията на онова време. Ако купиш злато (или валута) тогава, го купуваш на черния пазар – огромен риск да ти продадат фалшификат или да те вкара в затвора милицията. Ако човек със 150 лева заплата изкупи земи или вдигне палат, веднага идват органите и те прибират за „незаконно забогатяване“.
Оказва се, че тогава е било социално приемливо да живееш като бохем на широка нога, но е било абсолютно незаконно да притежаваш реално богатство, ако си обикновен гражданин. Дори да искаш да си купиш кола, ти трябват връзки и се чака с години. Т. е. ти и пари да имаш, не можеш да си купиш нищо и нямаш избор, освен да ги изпиеш. И нашият кантарджия открил перфектната схема за изпиране на пари: заличавал доказателствата чрез изпиване. Няма как да ти конфискуват изпития алкохол!
Нещо повече – той всъщност инвестирал в единствената валута по онова време: връзките. Черпейки съдии, прокурори и милиционери в хотел „Рига“, той си купувал връзки. Уж глуповат селянин, а изобретил гениален модел. Това бил неговият рядък шанс да бъде свободен. Всъщност тази култура на връзкарство се е утвърдила именно тогава. До ден днешен си я има особено във властта и държавните институции почти непроменена.
Попитах пак: „А струваше ли си толкова риск за едното Кампари? “
Оказа се, че той просто нямало как да бъде честен на този кантар. Системата била структурирана така, че ако си честен, шефовете нагоре ще те изядат. Те са в схемата, те искат своя процент. Ако ти си прекалено чист, се превръщаш в заплаха, че ще ги издадеш. Отделно големците в София, които нямали представа как се гледат домати, спускали отгоре безумни планове и абсурдни проценти за брак и фира. Дори кантарджията да беше най-честният човек на света, с тези луди норми сметката му накрая пак нямаше да излезе и щяха да го обвинят в кражба.
Парадоксът на социализма: самата държава те принуждаваше да крадеш, за да не те обвини в кражба.
„А селяните? “ – попитах аз. „Защо никой не се е оплакал, че го удрят в кантара? “ Защото нямало на кого. Нагоре по веригата всички били оплетени. А и не си заслужавало да заяждаш за 50 кила домати. Нямаше друг пазар, на който да си продадеш стоката. Ако се заядеш с кантарджията, утре той няма да ти приеме и едно кило и ще ти изгние трудът. Затова хората знаели, че трябва да се даде малко „аванта“ на кантара, за да е мирно селото и да си уредят нещата. Не го виждали като корупция, а като данък „спокойствие“.
Всичко това напомня ли ви за някои съвременни държавни институции? Начинът на мислене си е същият.
В типичния си веселяшки стил казвал нещо от сорта на "Абе тука шефовете се заяждат за фири и брак, ще ти пиша вместо 1000 кг 950, че нали ги знаеш. Пък ако имаш нужда от нещо, обаждай се. Я за тухли, я за превоз от СО МАТ, ще уредим нещо". Селяните и те се съгласявали "да бе, тия там горе нищо не разбират от домати. Тяхната мамица. Айде пиши там 950 кг да са доволни".
Кампарито бил достатъчно умен да играе ролята на селския глуповат веселяк. Ако беше някой натокан сериозен касиер с високопарно говорене, веднага щяха да се настроят срещу него и да го издадат или да му скроят шапка и да го махнат. Обаче той го е играел глуповатия веселяк, на който халал да му е, че си щипвал по малко, а и е бил нещо като местния Робин Худ - прецаква системата. Вместо хората да му завиждат и да го натопят в милицията, те му се радвали и му се възхищавали. Даже е бил източника на малко колорит в скучния и отруден селски живот. Чрез него те подсъзнателно се чувствали отмъстени, гледайки как един от тях прецаква голямата система. Бил е достатъчно умен да не краде много, а да удря всички само с 50 кила, но това било достатъчно да пие всяка вечер кампарита, без да трупа богатство, което хем да бие на очи, хем да прави кражбите прекалено големи, за да могат да се прикрият безопасно. Човекът си щипвал само колкото да финансира бохемския си живот.
А самата система била прогнила отвътре. Доматите на нивата често били калпави – никой нямал стимул да произвежда по-качествено или да оптимизира разходи, защото държавата гарантирала изкупуването и цената. Дори да си на загуба, държавата те обезщетявала. Към СССР доматите заминавали с перфектно качество и пълно количество... но само на хартия. Счетоводно всичко било безупречно, защото счетоводителите също получавали своите подаръци от Кампарито, за да си затварят очите при отичтане на касата.
Цялата социалистическа икономика се крепяла на кухо счетоводство – без реална стока, без реално качество, без реална ефективност. Когато се появяла дупка, печатницата за пари просто пускала нови левове. Тъй като цените били изкуствено регулирани, тези кухи пари не водели до видима инфлация, а се превръщали в брутален дефицит по магазините. Само че с кухи левове не можело да купиш модерни машини и технологии от Запада – за тях трябвали долари, каквито нямало. А СССР не произвеждали достатъчно машини, там също имало дефицит. Отделно че машините им били неефективни, горели много и не водели до оптимизация на произвдоството.
На хартия всичко било „цветя и рози“ – преизпълнени петилетки, огромно производство, пълна заетост, нулева инфлация, евтиния, корупция няма. Но в действителност всичко било един огромен балон. За разлика от капитализма, където пазарът се саморегулира макар и по трудния начин чрез кризи и инфлация, но поне оцелява, тук няма цикличност. Има просто една илюзия, която в един момент рухва безвъзвратно.
Неслучайно веднага след падането на соца, Русия спря да купува нашите домати. Защото изведнъж се оказа, че на свободния пазар България не може да предложи нито качеството, нито цената на капиталистическите домати от Гърция и Турция.
А Кампарито си остана просто един ярък спомен от Сливо поле – човекът, който превърна абсурда на строя в безплатно питие в хотел „Рига“. Човекът може да не е станал богат, но оцеля с финес, прецаквайки системата. И най-важното дори след смъртта си е оставил емблематична история, по-ценна от академична лекция защо строя не работи. Тя е от народа и всеки от това време може да си я представи и да осъзнае защо всичко се провали, без да е необходимо професор по икономика да му обяснява в академичен неразбираем стил с тежки термини.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 дни, 2 часа hash: 9373b940a1 |
|
1. Тръгна да разказваш за Кампарито, а се отвлече да размишляваш защо Русия не купува нашите домати.
За твоя информация Русия не купува и гръцки и турски. А тук на пазара в Москва, тук живея, има домати от Узбекистан, Азербайджан. И от южна Русия.
Просто по времето СИВ (съюза за икономическа взаимопомощ) бяха се разпределили- ти произвеждаш домати, аз круши.
След това им се наложи да сменят каналите.
|
| преди: 16 дни, 1 час hash: 1c4c564528 |
|
2. Една уродлива система, която изроди българина и още берем плодовете. Всички ни удариха в кантара
|
| преди: 16 дни, 17 мин. hash: cbe5ed3575 |
|
3. След като прочетох, че Кампарито имало яркооранжев цвят не продължих по-нататък.
|
| преди: 15 дни, 17 часа hash: 5b7b08349e |
|
4. Подобен сюжет, в доста по-академичен стил, се разказва за социалистическата система във всяка икономическа книга. Не случайно бившите соц. страни са водещи в корупцията.
Българското творчество също е изобличило системата във филма "Кит", който дълго време е бил заглушаван. Корупцията, натегачеството, кухи предприятия като "Български китобоен флот", абсурдите в името на "плана"...
Най-вероятно такива истории има един куп, но благодаря, че я разказа. Поне научих, че съществува място, наречено Сливо поле.
|
| преди: 15 дни, 17 часа hash: 6509a1fb47 |
|
5. 3, хахаха това ли ти е най-важното в историята? Да се назове точния цвят на кампарито. Добре, рубиненочервен е. Сега щем прочетеш ли или ще намериш друга простотия да се хванеш?
|
...
| преди: 15 дни, 17 часа hash: 6509a1fb47 |
|
6. 1, хаха познах. Очаквах точно такъв да е първия коментар. В сайта вече съм научил психологията на комунягите. А през 1990 живял ли си в Русия и видял ли си какви домати се вкарват и прочете ли въобще историята с разбиране, че става въпрос за непосредствено след 1989 или не можа да намериш друга дреболия, за която да се хванеш?
|
| преди: 15 дни, 16 часа hash: 6509a1fb47 |
|
7. Слаб ход на номер 1. Той измества времевата рамка, за да избегне неудобния извод. В темата се говори защо социалистическото производство не издържа след отпадането на гарантирания пазар през 1989 г., а той отговаря с „В Москва СЕГА има домати от Азербайджан и Узбекистан. “
Това реално не оборва тезата. Даже косвено я потвърждава: че Русия е започнала да купува от по-конкурентни доставчици. Тоест той сменя периода и контекста. Това е типичен защитен спорен похват: вместо да спори по централната теза, хваща периферен детайл и го измества във време и контекст, където му е по-удобно.
Номер 3 търси причина да не участва в съдържанието. Хваща се за дребен детайл („яркооранжев цвят“) и го използва като извинение да затвори текста.
Какво го е засегнало? Най-вероятно усещането, че ще последва критика към социализма и иска да избегне дискомфорт, в случай че продължи да чете. Това е класическо когнитивно отхвърляне. Но вместо да го каже директно, го маскира като „рационална причина“, свързана с несъществен детайл.
Има и лек елемент на пасивна агресия („ще се хвана за нещо дребно и ще прекратя разговора“) и демонстрация на превъзходство („аз решавам, че няма да те удостоя с внимание“).
Това НЕ е контрааргумент, а отказ от участие. Този тип коментар обикновено означава, че не му харесва посоката, но не иска спор.
|
| преди: 15 дни, 15 часа hash: 3a015b012f |
|
8. Какви са тези глупости които си писал? Бях чувал всякакви лъжи, изопачения и простотии, но ти ги слои другите направо в малкото си джобче! Като лъжеш, не забравяй, че повечето хора които живяха по онова време са още живи!
„Тогава нямаше право на частна търговия“
Как да нямаше? Много хора произвеждаха селско стопанска продукция и я ПРОДАВАХА НА ПАЗАРА, където имаше много строг качествен контрол. Първо отиваш в офиса на пазара и там ти дават сергия, но не можеш да започнеш да продаваш, докато не дойдат и ти проверят с лакмуси продукцията, дали зеленчуците и плодовете които предлагаш не са натъпкани с химикали и са безопасни за консумация. За разлика от тогава, сега няма абсолютно никакъв контрол и след като изядеж един домат, устата ти може да се надуе като задника на бабун.
Това че някои хора предпочитах да си продават продукцията на АПКто се казваше КОМИСИОННА ТЪРГОВИЯ и го правеха защото не искаха да се занимават с продажби по пазарите.
Авторе, от къде ти дойдоха на ума толкова безсрамни и нагли лъжи, с които е пълна цялата ти история?
Много се увлече, посмали малко и тогава някой малоумен олигофрен може и да ти повярва.
|
| преди: 15 дни, 1 час hash: 5b7b08349e |
|
9. До 8.
Уточнение: Не съм авторът!
Продажбата на лична селскостопанска продукция е била разрешена, за да се компенсира неефективното селско стопанство на социалистическите страни. Бившите страни от СССР, които днес са най-големите износители на зърно в света, през комунистическо време не просто почти не са изнасяли, но и много пъти им се е налагало да внасят, за да изхранват населението си. Е за такива работи става дума, когато се говори за неефективността на плановата икономика, заради която цялата система рухва в крайна сметка.
Свободни са били и някои професии като фризьори, дърводелци и тн. Това са просто "кръпки" заради недостатъците на системата. Остава непроменен фактът, че частното предприемачество е било забранено. Не е могло да направиш ферма, мандра, супермаркет... Заяждаш се за дребни неща. Посланието на разказа си остава съвсем правдиво.
|
| преди: 15 дни, 47 мин. hash: 6509a1fb47 |
|
10. Точно същите реакции очаквах. Аз знам, че в бг има доста фенове на комунизма и не се учудвам. Не знам дали знаете, България е на второ място в света след Сърбия по процент русофили. Дори повече от самата Русия.
Ще завърша с един цитат на Димитър Талев:
"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ... "
|
...
| преди: 14 дни, 16 часа hash: 3a015b012f |
|
11. ХаХаХа...
„ луксозен италиански ликьор с ярко оранжев цвят“
Ти или си далтунист, или живееш в някой си твой, създаден единствено в твоята тъпа, лъжлива тиквичка свят... Циркаджийски свят, пълен с палячовци, крокодилчета и маймунчета в лъскави гащички, подскачащи и играещи диви циганско/турски кючеци върху празната ти тиква... и Баба Яга Двуцевката от време навреме прелита на метлата си да те подучва какви лъжи и простотии да препърдяваш в сайта.
|
| преди: 14 дни, 6 часа hash: 6bdbbe602c |
|
12. Ха-ха, егати тъпизъма!
Ей заек.. като измрем всичките, живели по онова време, от този момент нататък можете да си измисляте каквито глупости си искате, и да си им вярвате при това! До тогава обаче... това, което си написал, сигурно щеше да е смешно, ако не беше жалко.
|
| преди: 14 дни, 6 часа hash: 6bdbbe602c |
|
13. Най ми е забавно пикльовци, родени след 1980 г., непомирисвали никога казарма и епилиращи си краченцата, да тръгнат да ми обясняват какво било през соца и как се живеело тогава! :)
Все едно не аз съм живял тогава, ами те...
Пълни Дънинг-Крюгерчета, които са способни да запалят дори ТСВ, без изобщо да се усетят какво са направили...
|
| преди: 14 дни, 1 час hash: 6509a1fb47 |
|
14. 13, ти като си ходил в казарма, какво постигна ви живота, освен да поставяш етикети за епилирани крачета, без дори да си виждал човека?
|
| преди: 14 дни, 1 час hash: 6509a1fb47 |
|
15. 11, ако бях написал рубиненочервен, по-голяма стойност ли щеше да има поста в твоите очи и това ли ти е най-важното в нея? Интересно ми е за каква дреболия щеше да се хванеш, ако бях написал рубиненочервен.
|
...
| преди: 14 дни, 1 час hash: 6509a1fb47 |
|
16. Соц феновете понеже нямат аргументи да оборят тезата, а трябва да кажат нещо, се хванаха за цвета на питието и подобни дреболии, които по никакъв начин не променят историята и изводите.
Съжалявам, че обърках цвета (не съм пияч), защото щеше да ми е интересно, ако бях уцелил цвета, за какво щяха да се хванат.
Тогава сигурно щяха да се хванат за това, че хотела не бил точно на брега на Дунава, а на 30 м от него, не знам.
|
| преди: 14 дни, 40 мин. hash: 6509a1fb47 |
|
17. до 12/13
Добре, за да съм сигурен, че те разбирам правилно — твърдиш ли, че в онзи период икономиката е функционирала без системни дефицити, без структурна неефективност и с дългосрочна устойчивост, сравнима или по-добра от пазарните икономики?
Ако не това е позицията ти, как точно я формулираш без обидите?
|
| преди: 13 дни, 16 часа hash: 3a015b012f |
|
18. №16 казва
„щеше да ми е интересно, ако бях уцелил цвета, за какво щяха да се хванат“.
Тя историята ти е толкова претъпкана с лъжи и простотии, че изборът е толкова голям, и ще е трудно да се избере кое първо. Като се има пред вид, че си от увреденото поколение със съмнително образование и морал, закърмено с чалга и кючеци... ами простено ти е...
|
| преди: 13 дни, 4 часа hash: 3a015b012f |
|
19. до 17.
По времето на соца, икономиката ни си функционираше доста добре. Индустриалното ни производство се изнасяше без проблеми, не само в страните от СИВ, но и в цял свят. Хората в България тогава бяха щастливи и живееха добре. Ако погледнете снимките от онова време, ще видите щастливи и безгрижни хора, а сега, всички със загрижени и напрегнати лица, което е очебийно. Тогава имаше ред, сигурност и безопасност. Законите се спазваха и престъпноста беше много ниска. Гарантирана месечна заплата, напълно безплатни лекари и зъболекари, лекарствата струваха стотинки, гарантирани отпуски, хората ходеха по два пъти в годината на почивка на планина и море, електричеството и водата на смешно ниски цени, както храната и дрехите-специално детските. По онова време не можеше да станеш милионер, но нямаше никаква безработица, бездомничество, просяци, наркотици, проституция, затъпяло младо поколение със съмнителни морални стойности и идиотщина на всички нива. Тогава нямаше жени които да предлагат сексуални услуги за пари, с които да си купят лекаства за да не умрат.
Изведнъж в 1989 година... , чудо стана и в България пристигна прословутата Циганация и
отвори Ковчега на Пандора, от където се изсипаха всякакви видове “благодат“.... и ей такива писатели като номер 17...
|
| преди: 13 дни, 2 часа hash: 6509a1fb47 |
|
20. до 19
Ще се фокусирам върху единствния съдържателен и без лични нападки отговор с хаш 3a015b012f. Там мога да отговоря по същество.
Историята не е твърдение, че тогавашния/сегашния период е изцяло негативен/позитивен, а пример как ред и неформални практики са съществували едновременно.
Иначе съм съгласен, че всеки обществен модел има и предимства, и сериозни ограничения — въпросът е в дългосрочната му устойчивост и стимулите, които създава.
Оттам нататък просто разглеждаме една и съща тема през различни акценти.
Благодаря!
|
...
| преди: 12 дни, 19 часа hash: cbe5ed3575 |
|
21. 7 - Какво да му чета, като това го живях? Ще ме научи на нещо ново ли? Преживях неразвития и развития им социализъм с цялата му "прелест", мерака да ни правят 16та съветска република, чернобилския дъжд, когато мълчаха като бити пед-расти и излъганите надежди за лустрация и справедлив съд на партийната и ченгесарска хунта.
|
| преди: 12 дни, 17 часа hash: bf1ee56a68 |
|
22. Поредната смехория. Преди 1989 г. било забранено да си продаваш продукцията, всичко отивало в АПК, а от там в СССР... Пълни глупости дрънкаш авторе. Имаше свободен пазар където можеше да си продаваш каквото си произвел. Наричаха ги кооперативни пазари, плащаш 40 ст. токса на ден и ти дават сергия. Дори насърчавха хората, даваха им земя за т. нар. лично ползване.
|
| преди: 7 дни, 50 мин. hash: 3a015b012f |
|
27. Ако искате да знаете повече достоверни, докумемтирани факти за България по времето на Соца, влезте в Ютюб и гледайте клиповете
„БЪЛГАРИЯ, КОЯТО СЪГРАДИХМЕ 1989“
В тях е отразена цялата истина.
|
| преди: 6 дни, 6 часа hash: 3a015b012f |
|
28. До 17
Да избираш, дали да живееш в държава гарантираща за теб и децата ти доживотни работни места, гарантирани жилища, добро образование, ред, безопасност и дисциплина... , или пък да живееш в държава в която цари предрешени като „свобода“ пълен хаос, безработица, бездомничество, престъпност, корупция, проституция, наркотици, които се продават дори и пред училищата, с увредена образователна система на нивото на най-изостаналите държави в света.... ,
е все едно да избираш между това, дали да ядеш торта с всички нормани хора с морал и човещина, или л@йна от всички двулични мошиници и „бизнесмени“
|
| преди: 6 дни, 1 час hash: 93c597dfa2 |
|
29. 27, това във видеата е истина и аз не го отричам, но не е цялата и ти го знаеш. Остатъка от истината е спестен, защото не е удобен. Не е удобно да се говори за репресиите, за Възродителния процес да не говорим, не е удобно да се каже, че непазарния модел не трае повече от няколко десетилетия, защото води до неефективност и т. н., ти си ги знаеш. Ако бяха казали и за тези неща, тогава щеше да е цялата истина. Тези видеа са верни, ама са само УДОБНАТА ЧАСТ от истината.
|
...
| преди: 6 дни, 1 час hash: 93c597dfa2 |
|
30. Маргарет Тачър е казала, че социализмът е хубаво нещо, но проблема му е, че накрая парите на другите хора свършват :)
|
| преди: 6 дни, 5 мин. hash: 93c597dfa2 |
|
31. до 28
разбирам тезата ти, но проблема е, че както е казала Маргарет Тачър, в един момент парите на другите свършват :). Т. е. този модел е неустойчив и утопичен.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
