Защо хората не харесват различните от тях, даже и когато не им пречат
преди: 10 часа, 19 мин., прочетена 107 пъти
Живях в по-голям, разнообразен и постоянно променящ се град, където хората бяха свикнали с разни варианти. Заради това хората бяха много по-отворени към тези, които се открояваха от тях. Тези хора не мразеха някого само защото не пасва на стереотипите, но и не го хвалеха чак толкова. Не мислеха много-много по въпроса като цяло.

След като се преместих в град, който не е малък, но е по-малък, съм се засекла с повече хора, които сякаш не могат да приемат различията и им пука много повече, когато някой действа по начин, който им е непознат. Възможно е да реагират, като критикуват някого, когото смятат за „странен“.

Също забелязах, че в стария ми град, понеже хората имаха толкова много възможности, не им пукаше ако някой не беше на разположение за тях. И като го казвам така: ако някой покани друг човек да се разходят/видят, а онзи откаже или не може да дойде, те не мислят нищо особено, просто знаят, че има други хора, с които могат да се свържат. Обаче съм се сблъсквала с хора, които реално никога не са ме опознавали — хора, които се интересуваха да ме опознаят, но се ядосаха, защото аз не съм се виждала с тях на някое събитие или не съм излизала с тях.

Не разбирам как някой може да се разстройва толкова много от човек, когото дори не познава. Защо му пука какви решения взимам аз? Това си е моят живот. Аз съм точно обратното — обичам да анализирам нещата и понякога дори имам надежди, когато става дума за разни идеи/концепции. Бих искала хората да подкрепят бизнеса ми (че съм автор), но не конкретно някой-който и да е, освен ако не става дума за близък дългогодишен приятел или нещо подобно.

Винаги съм вярвала, че не можеш да контролираш какво правят другите — можеш само какво ти самата правиш. За мен това не беше ракетна наука и една от причините да вярвам в него е, че в семейството ми имаше няколко човека, които взимаха ирационални решения, и като дете нямах реален начин да ги спра. Научих се да съм независима и нямах братя или сестри.

Сега, като гледам какво се случва, виждам хора, които искат да контролират другите и да ги държат под контрол — дори хора, които не познават. Това не е здравословно. Хората се оплакват, когато мъж иска да говори с жена, която не познава — и това не е лошо само по себе си, но лошото е, когато мъж не може да приеме, че една жена взима решение, което не му е изгодно/не му се нрави. Същата логика използват и NT-та, когато се нахвърлят върху хора от спектъра или ги подиграват.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 часа, 13 мин. hash: 43b85d7ab5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Защото хората от малките населени места или тези с произход от тях имат стаден манталитет и ограничено мислене. Вменено им е, че ако си различен с нещо, значи го играеш контра и едва ли не те приемат като заплаха за реда, който са си установили като една затворена общност. Хора с ограничено мислене и умствен капацитет колкото щеш. Твоят жовот трябва да е единствено и само в твоите ръце, животът ти е един, живей го него, а не този на другите! Надраснала си ги, но не го демонстрирай, за да не ги обръщаш срещу теб. Както в една песен на Мария Илиева се пее "Нека хората говорят, с тихия си глас... ", там инсинуацията е друга, но пак важи! Хайде със здраве и "Бъди себе си"! М 36 София

 

...

преди: 4 часа hash: 9a8fa1b4b6

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Ми виж сега, нещата не са толкова прости. Аз живеят в най-големия град и по принцип съм широкоскроен, разбирай не мисля за това кой какъв е, просто защото имам достатъчно други неща с които да се занимавам. Обаче ти давам пример в който не знам как не наритах няколко различни. На една маса се бяха събрали педал, другия се представи като джендър, третия не съм сигурен какъв се водеше, обаче изглеждаше нелепо. И бяха пияни, вероятно и друсани и нямаха никакви задръжки. И някъде там щеше да стане страшно за тях, ако не се бяха омели по най-бързия начин. Така че ако мислиш че на някой ми дреме за различните, много се лъжеш, обаче парадирането и натрапването е друга схема.

 

...

преди: 3 часа, 15 мин. hash: 8844a16624

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   В големия град хората са по-заети, животът им е по-изпълнен със събития, върви на по-бързи обороти. Съответно имат по-малко време и желание да се занимават с второстепенни неща като клюки, сръдни и ровене в чуждия живот. В малкия град, понеже се случват по-малко неща, животът е по-спокоен, дори скучен - и е точно обратното. Придава се голямо значение на дреболии, хората са склонни да се занимават с чуждия живот, да любопитстват, да си чешат езиците. Разбира се, това е и въпрос на възпитание и интелект. Но в големия град дори по-простите може да нямат достатъчно свободно време и сили за глупости.

 

...

горе^

преди: 3 часа, 10 мин. hash: af73072c79

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Ако кажеш, че не се интересуваш от Х нещо, веднага ще ти скочат с въпроса "Аве ти у ред ли ве? ". Моите колеги бяха потресени като им казах, че не пия, не пуша и не се интересувам от футбол. Нямало нищо мъжко в това, че обичам да готвя и да чета.

 

...