Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Успокой се малко, авторке!

Аз също имах подобен страх от смъртта, но това беше, докато не знаех нищо за Бога. Отдавна вече нямам такъв страх, след като се обърнах към Бога и се въцъркових в православната църква.

Пиша ти накратко същността на нещата: смърт няма, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.

Смъртта представлява всъщност отделяне на душата от тялото, и умира само тялото, а душата - няма как да умре!

Но все пак е много важно как сме прекарали земния си живот, защото ще има Страшен съд, на който ще се определи(от Бога) вечната участ на всеки човек и къде ще отиде той: в ада с демоните, или в Небесното царство с Бога?

Така, че смисълът на земния живот е да се подготвим за вечния и да получим добър отговор на Страшния съд.

Затова обърни се към Бога с цялата си душа и сърце, и започни да се въцърковяваш в православната църква като се стараеш да водиш православен църковен и духовен живот, и нещата постепенно ще ти се изяснят.

Върви поговори с православен свещеник по тези въпроси на първо време.

7.   Всички хора се страхуват от смъртта. Това е генетично заложено, защото ако никой не се страхуваше, никой нямаше да се пази и щяха да умират рано, преди да са предали гените си на следващото поколение. Затова страхът от смъртта е закодиран дълбоко в ДНК. Ако вече имаш деца, ДНК е предадено на следващото поколение. Тогава страха от смъртта на децата ти е по-голям от страха от собствената ти смърт. Затова родителите биха се жертвали за децата си.

Много хора не могат да приемат, че вече няма да ги има след смъртта. Затова вярват на безсмислици, като тази, че имало душа и тя била безсмъртна.

Ти сега не си в Париж, нали? Представи си, че всички хора в Париж сега си живеят живота без дори да знаят за съществуването ти и без твоят живот по никакъв начин да влиея на техния там. Ето това ще е и като умреш. Представи си какъв е бил живота по времето на Цар Симеон I. Нито един човек жив днес не е бил жив тогава. Това ще се случи и след като умрем. Най-много 3 поколения след теб ще помнят името ти и характера, личността ти.

8.   Авторка моят съвет е да се покажеш за греховете си и да приемеш Исус за личен Господ и Спасител. Започни да посещаваш Евангелистка църква, там пастор ще ти обясни що да сториш.

9.   Не съм чел темата, основно коментар 6, но се включвам, за да го коригирам нещо. Извинявам се, че ще е off-topic.
№6, как е наречено в Библията още "огненото езеро"? И "външната тъмнина" какво е? Душата, като бъде отделена от Живота, Господа Иисуса Христа, жива ли ще бъде? Така че не си прав, но да не се травмира авторката допълнително.
Авторке, аз съм чувал от човек, който вече е умирал(бил е прострелян) за неговите преживявания. Самото отделяне на душата от тялото не е страшно. Но е много страшно, ако като преминеш, не си при Бога. Ето това е страшното. И аз съм имал като теб такъв страх, който няма такъв, ще излъже. Особено ако човек е млад, не е постигнал желани цели, чувства се ненаживял и т. н. Ако си невярваща, твоят дух знае, че ще отговаряш пред Божия Съд. А дяволът и демоните също плашат с такива страхове(има и духове на страх... ).
Добре е да повярваш, ако не си вярваща, в Господ Иисус Христос. Тия, които са Негови, не умират, те преминават от едно състояние в друго - при Него, във вечното блаженство. Но трябва да Го приемеш и да се покаеш.
Йоан 5:24. Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
Йоан 6:47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
Йоан 11:25. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.

10.   Целта на живота е смъртта, причината за твоят абсурден страх е, че неправилно са ти вменени вярвания за това, да си срещу, да се съпротивляват, да отричаш. Смъртта е нещо естествено и добре, че е така, че умираме, защото нямам как за живееш вечно. Прочети повече за смисъла на живота, реално е смърт само на физическото тяло, душата е вечна.

11.   Нож с две остриета е да признаеш това на семейно събиране. Да, може да предотврати скандал за момента, но е възможно след това родителите ти да обърнат това срещу теб и да започнат с обвиненията, че си провалила семейната им сбирка, че си ги изложила и т. н. Наистина е по- добре да им признаеш насаме, когато се почувстваш готова и когато събереш сили за евентуално избухване от тяхна страна. Ти пък, от друга страна, не си длъжна да подхранваш избухването им, защото така ще стане скандал. Подготови ги предварително, че имаш да им съобщаваш нещо неприятно, което си криела, защото си се притеснявала от техните реакции. Кажи им, че излизаш с това момче, извини се, че си ги лъга, и им обясни, че си лъгала, но не от лошотия, а от притеснение и дотам. Изслушай това, което имат те да ти кажат и продължи с живота си. По принцип не е редно твоите родители и родителите на приятеля ти да прехвърлят техните проблеми върху вас. Това е глупаво обременяване, освен ако неговите родители не са направили нещо наистина, ама наистина сериозно спрямо твоите, но едва ли, а и лично според мен е било редно да ти споделят какво се е случило. Все пак сте семейство.


Black Sabbath

12.   Честно казано те разбирам и аз бях в подобна ситуация допреди година, още ме е страх, но се разсейвам с други неща тип да не мисля за това и си създавам цели, за да мисля за тях, а не, че един ден ще умра. Друго нещо, което ме успокоява може да е егоистично, но това е, че няма да умра само аз дори и тези които гледаме в Инстаграм и им се кефим и те не са вечни, тъй че и това ме успокоява, другото моя приятелка чете много по темата и смята, че само тялото умира а душата продължава като умреш все едно летиш виждаш всичко около теб в 40-те дни след смъртта след това спрямо какъв човек си бил живееш вечен живот с любов обграден от хората с които си изградил най-силна връзка, тоест ако имаш много силна връзка с майка ти и приятеля ти с тях ще си завинаги и т. н. Мен лично това ме успокоява да знам, че винаги ще бъда с моя партньор дори само духом.

13.   Здравей, авторке, ти явно имаш фобия, която не можеш да преодолееш сама и дано намериш подходящ човек или място, които да ти помогнат. Няма как да искаш вечно продължение на живота във физическо тяло с любимите ти хора до теб, защото законите на Вселената не са такива. Тук се изказаха хора, вярващи в различни неща, които ги успокояват. Аз лично вярвам, че човек е преди всичко душа, която влиза в различни тела когато слиза на земята, с цел да се учи и еволюира. След като умре тялото, душата отива на такова място, което съответства на нейното ниво на развитие на съзнанието и е заедно с друга група сродни души. Любовта никога не се губи и много често хората, които играят важна роля в живота ни, сме ги познавали много отдавна и сме били заедно през вековете, влизайки в различни роли. Душата няма пол и може да избере да се роди като мъж или жена в различните си въплъщения. Сам Исус се е подготвял духовно дълго време, преди да се роди и стане Христос. А какво ще рече да вярваш в него- това ще рече да го следваш, да вървиш по неговия път, не да плашиш хората със Страшен съд и вечни мъки, ако не изпълняват църковните канони. Познавам хора, които са много набожни и нон стоп ходят на църква и палят свещи, а в живота не проявяват абсолютно нищо от това, на което е учил Христос- те са злобни, подли, безчувствени егоисти, те са готови на всичко, стига да имат полза от това и винаги се налагат. А защо трябва да живеем вечно в това тяло, след като то се износва, състарява, разболява, вече не може да изпълнява функциите си, губи разсъдъка и силите си и човек става огромен товар и за себе си, и за близките си! Нито пък искам да ме възкресяват в същия вид, искам да имам хубава външност и качества, които сега не притежавам. А представи си хората, родени като инвалиди или други недостатъци във външния си вид- те биха ли поискали някой ден, неизвестно кога да бъдат върнати за живот от мъртвите в същите тела? Твоята фобия е болестно състояние и ти в момента не разсъждаваш трезво. Трябва ти помощ, но не знам към кого да те насоча, може би към регресия, където да разбереш откъде се корени този страх в теб. Не съм ходила на такава, но доверие ми вдъхва единствено писателя Христо Нанев. Само, че не всички хора могат да влязат в трансово състояние.

14.   Тук често дава мнение един "въцърковен" и още 1-2-ма от неговата група. Той никога не взема отношение към който и да е споделен проблем, не изказва лично мнение, не дава мъдри съвети, никаква съпричастност и човешко съчувствие не може да очаквате от него(тях), говори като програмиран робот едни и същи неща- да се въцърковиш, да се разкаеш, да се изповядваш и да говориш с "някой по-опитен свещеник". Ти като си толкова опитен служител на църквата, опита ли се поне един път да заговориш със свои думи, да дадеш някакъв личен съвет, да успокоиш някого, да му вдъхнеш вяра и кураж, да повдигнеш духа му, да направиш свое разясняване на цитатите, които си запаметил механично и постоянно споменаваш, да убедиш някого във вярата си, като му дадеш разумни отговори, а не чрез заплахи и всяване на страх от наказание, че всеки, който вярва в нещо различно от това, което проповядва православната църква, ще бъде осъден на вечни страдания? ! Не си никакъв духовник, в истинския смисъл на думата и можеш да имаш много ограничен кръг последователи- предимно не мислещи, не задаващи си въпроси, не търсещи отговори и нямащи нищо общо с учението и живота на Христос, а само изпълняващи заповеди от страх, не от истинска вяра. Изгаряха хора на клада, организираха Кръстоносни походи, педофилия и всякакви извращения сред свещеници и монаси, гонения, измъчване и убиване на всеки, имащ различна вяра, насилствено налагане на определени канони, унищожаване и отхвърляне на хиляди древни текстове от ранното християнство, руският патриарх благослови войната и избиването и осакатяването на милиони хора и от двете страни, разрушаването на градове, домове, инфраструктура, като палеше свещи и се кръстеше! На кого се молеше, явно на Сатаната за помощ и подкрепа! Кой нормално мислещ човек ще тръгне да се разкайва и изповядва пред подобни същества, които мислят единствено за своите материални интереси, власт и влияние? Със сигурност има и свестни и праведни хора сред тях, но аз не познавам такъв, на когото да вярвам и смятам, че има много неистина и заблуда в интерпретациите, както и лицемерие.

15.   до 14

от Въцърковения

Щом си ме чел - знаеш, че не обичам да споря, но сега ще ти отговоря, не за да водим спор, а за да обясня нещата, за да не вкарваш себе си и хората в заблуждение!

Не си прав тотално!

Това, което пиша не са цитати, а са мои лични мисли и изводи, до които съм стигнал от своя богат жизнен опит.
Ето коментар 6 е мой в тази тема - къде виждаш цитати?
Да, имало е случаи, когато съм цитирал нещо, но то е било с определена цел - за подсилване и доказване на моите думи.

Да, на теб може и да ти се струват сходни, или едни и същи основните неща, които пиша, но хайде помисли - когато решението на даден проблем е едно единствено - какво правим?
Когато лекарството е - да се изреже тумора - какво правим?
Измисляме си нещо по интересно? Или галим автора с перце, когато той върви със затворени очи към пропаст?

Освен това моята цел не е да ви забавлявам вас - постоянно четящите тук, а да помогна на конкретния човек(автор на темата), който има сериозен проблем.

И трябва да знаеш, че много пъти съм помогнал реално на хората, защото им давам работещо и проверено решение! Не теорийки! Или измислени философствания и човешки мъдрувания! А нещо, което работи и е помогнало на хиляди и хиляди хора! (Бог знае колко са точно)

Така, че не се меси в неща, които не разбираш! И са над твоя човешки разум!

Ако имаш полезен съвет към автора - напиши му го, но не се занимавай с мен и моите коментари! Не ме съди или коментирай!

-------------

до Авторката

Авторке, не се страхувай! Бог е любов и с радост ще те приеме. Той приема всеки каещ се грешник.
Знаеш ли как се почувствах след първата изповед: усещането е уникално - душата ти е като волна птичка, лети... И ти е леко, свободно, изпитваш невероятна духовна радост и любов към Бога, и към всички хора!

Ще ти го обясня и по друг начин: представи си примерно, че цял живот(до момента) не си се къпала и си вървяла по прашни пътища, и си много мръсна... И попадаш в прекрасната баня на покаянието и Изповедта, и се измиваш и изчистваш из основи. И ставаш като нов човек!

И след това, когато се въцърковиш, и вече се уповаваш и надяваш на Бога - няма да има нещо, от което да се страхуваш! Бог, Вседържителят, Създателят на този свят и на всичко видимо и невидимо е винаги с теб! И Бог като е с теб, кой ще е против теб?

Бог да те благослови!

16.   Въцърковените с вашата "безкрайна участ" направо ще го довършите горкото момиче. Красноречив пример как религията е създадена да поробва съзнанието на хората, възползвайки се от най-големите им страхове.

Авторке, чувствата и страхът ти от смъртта са напълно нормални, споко. Всички, в една или друга степен, изпитваме същите чувства, т. е няма ти нищо!

Оттам нататък, има две групи хора - едните избират отказ от всякаква отговорност и я прехвърлят в ръцете на някакъв невидим Бог, който толкова много ги обича, че съществува възможност да ги накаже с вечни мъчения от средновековен тип, ако не слушат и не се подчиняват (те самите наричат себе си роби - раб божи), а другите поемат отговорност за собствения си живот и гледат краткото си време тук на земята да го превърнат в нещо смислено и да вземат максималното от всеки миг.

Ти си от втората група. По всичко изглежда, че живееш смислено и пълноценно, че си ведър и оптимистичен човек, с любящо сърце.

Фокусирай се върху настоящия момент, не го пропилявай в мислене за далечното бъдеще. Смъртта понякога е избавление. Представи си, че си много стара и всичко те боли. Какво лошо има тогава свещичката да угасне? Но до тогава има много време, не се кахъри сега.

А енергията не се губи, само се трансформира от един вид в друг. Именно това е доказателството за вечния живот. Добре, тялото ще се трансформира в тор, но какво става със съзнанието? Нима то не е също форма на енергия?

Има Бог и неговото име е Любов. А любовта роби не иска. Догматиците са най-далеч от тази истина с техните безкрайни участи. Съзнанието оцелява след смъртта и по-страшното вече си го преминала - раждането е много по-болезнено и травмиращо от умирането. Вторият преход е много по-лесен.

Ще завърша със следното: има много и убедителни доказателства за това, че съзнанието след смъртта се запазва, но няма нито едно доказателство, че не се.

17.   Гласувах грешно на последния коментар №16, да се счита 5 звезди!