Времето НЕ лекува
преди: 9 часа, 57 мин., прочетена 45 пъти
Преди 4 години загубих човек, който беше много важен за мен. Оттогава животът ми продължи, но вътре в мен остана една празнина, която никой не успя да запълни. Не защото ме е разбирал по някакъв специален начин, а защото просто нямаше друг човек като него. Беше уникален в присъствието си, в начина си на общуване, в това как влияеше на хората около себе си.

И най‑тъжното е, че през всичките тези години не съм срещал друг човек като него. Опитвах се да се запознавам с нови хора, да давам шанс, да бъда отворен, но усещането винаги е едно и също, че никой не прилича на него, никой не носи това, което той носеше. И това ме боли, защото ми липсва не само самият човек, а и усещането, което имах, когато беше част от живота ми.

Не го пиша, за да търся съжаление. Просто ми тежи да го държа само в себе си. И вече не знам какво да правя.

Благодаря на всеки, който прочете това.