Куку ли съм
преди: 8 часа, 43 мин., прочетена 115 пъти
Отиваш на ресторант, за да избягаш от офиса, но снимаш чинията си, за да докажеш на хората в офиса, че си в ресторанта. Купуваш си билет за концерт на любимата група, но прекарваш два часа, гледайки сцената през пет инчовия екран на телефона си, за да запишеш видео, което никога няма да изгледаш отново. Ние сме първото поколение, което превърна спомена в по-важен от преживяването. Ние не живеем живота си; ние го архивираме. И ето го парадоксът: ти си толкова зает да доказваш на дигиталния свят, че съществуваш тук и сега, че единственото място, на което в действителност те няма, е тук и сега. Ти си призрак, който снима собственото си отсъствие.