еЕ знам при другите така ли е
преди: 12 часа, 48 мин., прочетена 29 пъти
Когато бях дете, усещах мечтите си някак сакрални и ми създаваха топлина. Те бяха нещо, което едва ли не на всеки се полага и няма нищо егоситично да ги искаш. Исках да постъпя в елитна гиманзия, да имам приятелка, с която имаме прекрасна връзка. Тогава усещах тая любов към себе си, без да изпитвам нуждата да се самоубеждавам, че не е егоистично. Колкото повече растях, все повече започнах да чувствам желанията си като егоистични, макар да не станали по-лоши. Аз исках просто семейство, собствен дом, добра работа и доходи. Обаче сякаш започнах да изпитвам съпротива и срам в себе си, че ги искам. Че искам твърде много и не заслужавам. Но знаеш ли, само сещайки сега за детството, започвам пак да изпитвам любов към себе си. Пробвах с това да се убеждавам, че желанията ми не са егоистични, не става, усещам съпротива, но сетя ли се за детските си мечти, започвам отново да изпитвам тази топлота.