Обмислям самоубийство
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 15425 пъти
Още от заглавието става ясно за какво става дума. Аз съм едно тъжно 20 годишно момиче, което не вижда смисъл в живота. Още от малка може да се каже, че никога не съм имала истински приятели и до ден днешен не успях да намеря. Те или винаги ме предаваха или не бях достатъчно общителна за да си намеря? ... В гимназията всички се подиграваха с мен, колкото и да се стараех да им угодя. Сега като студентка, колежки продължават да ме очернят зад гърба и да ми въртят крадливи номера от всякакво естество, без да съм дала конкретен повод. Винаги съм се опитвала да съм незабележима, да не се набивам в ничии очи, да не говоря много и да не досаждам. В любовен план - пълен провал, пак бях унижавана и обиждана, колкото и да раздавах себе си.

Семейството ми - грижили са се за мен винаги и все още, но някак си не ме харесват. С майка ми постоянно се караме, сякаш тя всеячески се опитва при удобен случай да ме срине, все усещам сякаш има някаква надпревара, сякаш не иска да съм по-добра от нея в него... Дори днес ми каза "да не се мислиш за нещо повече от мен" и т. н Не виждам за какво да живея.

Зная, че няма да намеря любов - вече разбрах колко боли от това да обичаш и не мисля, че мога отново да се подложа на това мъчение. Не се виждам в бъдеще, нямам мотивация и желание за нищо - нито да завърша висше, нито да си намирам работа или дори да създам семейство (което е невъзможно)... и всичко това за да умра накрая и да остане само спомена за мен колко съм била... както и да е... от доста време обмислям самоубийство, но все не намирам смелост. Някаква глупава страх от смъртта все ме спира, но пък за какво да живея? Нямам мечти, нямам надежди, нямам вяра.. нито в живота нито в себе си. Зная какво точно бих направила, ако реша да се самоубия. Обмисляла съм и варианти как точно бих го направила (не е свързано с рязане на вени). От много отдавна не мога да кажа, че съм била щастлива или дори да съм се чувствала нормална.

Все мисля за смърт, не за живота. Преди имах мечти и надежди, че ще срещна любовта, че тя ще ме крепи, че ще имам много приятели с които да излизам но уви... Зная, че ще умра сама, когато и да се случи. Никога никой няма да ме обича... щом дори колежки, които дори не ме познават най-долно ми говорят зад гърба и то лъжи за мен, какво остава за другите.. винаги са ме мразили - понякога вероятно с причина, понякога вероятно не... не зная какво си мислят, но знам, че никой не ме харесва и никой не иска да съм част от живота му.. затова, дали пък не е по-добре просто да им направя услугата и да ги оставя намира - завинаги? .. Не очаквам разбиране от вас или каквото и да е.. просто реших да излея някъде болката си, пък било то споделена или не от непознати (защото никой познат не би ме разбрал, никой не би ми помогнал... )...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 17 дни hash: 447cf8e714

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

53.   Авторката не е писала от доста време дано не се е самоубила. Авторке бил съм в същото положение като теб. Недей се самоубива няма да ти е леко на онзи свят.

 

...

преди: 13 години, 12 дни hash: bcef7182ab

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

54.   Здравей, надявам се да си добре!! Ще ти разкажа нещо: когато учех за средно ми се случи нещо подовно, оплюваха ме, обиждаха ме и се държаха много лошо с мен. Правеха лоши неща за които обвиняваха мен и се правеха на много велики отначало не беше толкова лошо, но когато реших да съм невзрачна и да им мълча стана още по зле, ако ти разказа всичко подровно ще трябва да изпиша много и да досаждам много с историята си случилото се на теб ми е мнооого познато ще ти кажа какво стана обаче след 4-5години... тогава бях на 16 сега съм на 23 имам мъж и дете на 2 ггодинки "милите ми съучинички" станаха едни парцали карам си колата и ги гледам по спирките и в дъждовете как ме гледат и не ми пука изобщо за тях даже ми е яко. 'Не им доставяй удоволствието да ги отървеш от присъствието си, ако го направиш всички ще съжаляват за държанието си към теб и след 2-5 дни няма и да си те спомнят. Виж аз мисля, че или си много красива което често поражда умраза в жените или си много добродушна и за това се е получило така ИЗПРАВИСЕ ПРЕД ВСИЧКИ И БЪДИ СИЛНА... не оставяй на някакми мършички да ти погубят нах-хубавите години.... Госпот ти е отредил да живееш, не пропилявай тази възможност която други никога не са имали, за да си се родила значи ти е писано да живееш и всичко ще мине, . Аз лично смятам че трябва да изчакаш да му доиде времето че да мреш не искаш ли да видиш хубавото в живота, да видиш децата си и да имаш семейство???

 

...

преди: 13 години, 8 дни hash: 34f585a11a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

55.   Колко ме натъжаваш! Иска ми се да ти помогна да излезеш от това положение даже ако трябва да сме приятелки. Много те моля не се самоубивай, намери нещо да се занимаваш. Вземи си домашен любимец, обичай го, говори му. Разхождай се сред природата, ще откриеш хубави неща. (относно домашния любимец аз имам хамстер заек и куче и много ги обичам и си споделям с тях само те ще те разберат). Дано всичко да ти се нареди. :)

 

...

горе^

преди: 13 години, 5 дни hash: d1f9d5f422

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

56.   Твоята история доста прилича на моята авторке. С тази разлика, че майка ми не ме прецаква а се стреми и косъм да не падне от главата ми Само, че едно ще ти кажа - аз съм момче а ти си момиче. На момичетата повече им върви в любовта от колкото на момчетата - един ден ти гарантирам на 100 процента, че ще срещнеш човек който да те обича и да те цени истински. Наистина съжалявам, че няма как да ти помогна освен да ти стискам палци.

 

...

преди: 13 години, 3 дни hash: 6644b3195f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

57.   Много моля авторката да пише отново.

 

...