Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да, усетихме го. Направо щеше да ми изскочи сърцето като осъзнах какво се случва.. но не излязохме навън, дори с близките ми не си излязохме от стаите да говорим.. почувствах се хем уплашена, хем и самотна в такъв момент.

7.   Не, толкова дълбоко спах, че нищо не усетих.. изпуснах цялата "веселба"

8.   Може би никога няма да бъда същата...
Такъв ужас изживях, и всички ние.... В Овча купел всички бяха навън, малкото ми дете спеше, не усети нищо, а голямото се уплаши.... Всичко се люлееше, фикусът се клатеше до последното листо, а котката, ужасена, се покри някъде... Прегърнах здраво децата си и се молех да свърши по-скоро. Една ваза от секцията падна, книгите и чашите се бяха попреместили от труса напред...
Сметнах за ненужно да тичам наляво и надясно като щура... каквото е писано, такова. Всички да сме живи и здрави и съдбата да ни пази!!!
Така и не заспах тази кошмарна нощ... ами то бяха все трусове, в 4. 30, в 5. 14, в 6. 23, че и в 7 имаше лекичко... дали защото се наплаших, ама ги усетих и последните.. Живея на висок етаж, за мой късмет днес не съм на работа, почивам.... Пред блока ми ги мисля хората как ще работят, като не са спали и стояха отвън от 3 и нещо до 6-7... Ужасът и страхът, особено за близките ти хора, са огромни... Най-много треперех за децата си.

9.   Здравей, аз съм от Пловдив и го усетих. Беше в 03:04мин. през нощта и целият ни апартамент се разлюля много силно... доста се уплаших! След големия трус имаше два по - слаби...

10.   Привет! Аз съм от Пловдив и го усетих. Както си спях и едно силно люшкане ме събуди. Беше в 03:04мин. през нощта и целият ни апартамент се люлееше силно наляво - надясно, а щорите по прозорците се блъскаха. Чудя се колко точно труса са били, че да ме събуди, аз усетих три, най - силният, който ме събуди и два по - слаби, едва доловими, а кой знае колко още е имало, че да се събудя! Много се уплаших...

11.   Нещо ме втресе към 3 часа та се наложи да пия аспирин :)

12.   Горките перничани, гледах ги по бтв пострадалите хорица. Това е ужасно-домът ти да е разрушен. Иначе и в Пловдив се усети доста силно.

13.   Първото не го усетих /бях заспала като заклана/, но майка ми и баща ми връхлетяха в стаята ми, изкараха ме от леглото и ми казаха, че има земетресение. Отидохме под външната врата и се чудехме дали да слезем отвън, както бяха направили по-голяма част и от двата блока. Лампите се люлееха много силно. Аз тогава се уплаших много, разбрах, че при нас е било 5. 6 по Рихтер /близо сме до епизентъра на земетресението/. След половин час си легнахме, но аз все още бях адски изплашена. По-късно усетихме втория трус /аз само 2 усетих/, който беше по-лек, но все ак аз изскочих от леглото и отидох да спя при майка ми. Страшничко си беше, дано не се повтаря.

14.   Здравейте, разклатени сънародници! Втресе ли ви здраво? Радвайте се, защото можеше да бъде и много по-лошо!
Май ще е добре по-честичко да ни пораздрусва така, за да четем по-рядко теми като "Не знам какво да правя", "Не знам какво искам" и "Съжалявам, че не се самоубих".

Здраве, добро настроение и хубав ден на всички!

15.   Аз съм от Варна. Нищо не съм усетила, сега гледам по bTV за земетресението. Вярно, ние сме далеч.

16.   Аз умрях от страх... имах чувството, че гардероба ще падне ;хх

МАКИ-ЧАН

17.   аз съм от стара загора, разлюля ми се леглото. пази боже!

18.   Даа, много се уплаших :(

19.   Толкова дълбоко спях, че нищо не усетих... Е, не знам дали в Русе се е усетило, но на село баба го е усетила леко, а селото е само на 47 км от Русе. :)))

20.   Аз бях будна и четях тук в сайта :))) Много ме уплаши и беше силно. Първоначално не успях да разбера какво става. В София на 4-ия етаж съм. След това усетих още две по-слаби - в 4. 00ч. и едно към 5. 00ч

21.   Е как да не се усети...... много силно беше, ако беше през деня паниката щеше да е десеторна!

23.   Поздравления за №14!

24.   За всичките си 15 години живот ;д никога не съм усетила нито едно заметресение. Направо се чудя как това е възможно :D Попринцип не спя никак дълбоко и този път както винаги нищо.. от Стара Загора съм иначе :)

25.   Aз съм от Софийски област и като го усетих полузаспал си помислих сънувам ли или не, но след 10 минути отново заспах. Пак учаквам рано или късно и по-силни земетресения в България може да стсне до 7 по рихтер.

26.   И аз съм от Пловдив и бях дълбоко заспала само си отварям очите към 3 и нещо и гледам как леглото ми се тресе :Д обаче не се уплаших :Д

27.   Всъщност, будувах до към 2 часа, едвам заспах, земетресението се е усетило в града ми към 3 часа ( не спя дълбоко) и ако не беше цялата шумотевица нямаше и да разбера за това. Най-интересното беше, че цял ден си повтарях, че ще се случи нещо, че няма как и ей така деня се мина, дойде вечерта и проспах събитието ;дд. Иначе познати разправят, че са се стреснали, на някои леглата им са се клатели ( за жалост не както те са го искали ;дд). Но при мен това се повтаря за около 3-4 път, така че, въобще не си давам зор.

Само искрено се радвам, че няма пострадали хора, другото ще се оправи!
Зу-За

28.   В Благоевград на 5 етаж и беше доста страшно. Бях дълбоко заспал и когато се събудих двам си пазех равновесие от люлеенето. Беше като по филмите, след това трусовете бяха два по слаби, но достатъчни за да не можеш да заспиш.

29.   Да, аз съм от Самоков и го усетих. Имаше два труса, но първият беше най-силен. Добре, че поне бяха краткотрайни. Това беше нищо в сравнение с това, което се случва в някои други страни.

30.   Да, много се уплаших. При мен си беше страшничко на 6 етаж съм от София. Ама не излязохме навънка.

Момиче 14 год.

31.   Чак като влязох в този сайт разбрах за земетресението. Спал съм като бебе и нищо не съм усетил :D

32.   Аз съм от София и за първи път усещам така земетресение, даже не съм очаквала. Към 3 усетих как леглото ми се тресе - то е високо има се стълбички и на около 140 см от земята - дигнах си главата и в просъница каза - спрете да ми друсате леглото - нз защо не съм очаквала земетръс, после извъднъж ми дойде на ум, че няма кой да ми тресе леглото и дигнах глава отново огледах се, осъзнах, че има земетресение и станах, излязох от стаята и видях мама и тате излизаха от дрегата стая и то докато следам и излезем навън земетресението спря, после като се казих отново горе последва и второто земетресение, мн се исплаших!! Живеем на 2-рия етаж, нз хората на 17 -ти или някой друг висок етаж как са се чувствали!

S. I. S.

33.   От Перник съм... В 01:00 през нощта се събудих изведнъж със страшно сърцебиене и високо кръвно, а нямах причина за такова... Пих хапче и малко като че ли се пооправих, но сърцебиенето и напрежението останаха... Тъкмо бях започнала да се унасям в сън и към 03 ч. чух страшно силен шум, все едно в апартамента под нас се взриви огромна бомба и все едно някой разбиваше стените на блока! Всичко в стаята не се люлееше, а се ТРЕСЕШЕ в различни посоки, а над главите ни падаше мазилка, навсякъде хвърчаха предмети... В този момент с мъжа ми и двамата скочихме от леглото и по инстинкт грабнахме аз едното дете, той другото и както си бяхме по пижами хукнахме по стълбището, като чак долу пред входа видях че детето е по чорапи... После прекарахме до сутринта в колата както и повечето хора.... Страхът и стресът са невероятни! Никога не ми се беше случвало подобно нещо, чудя се как ще изкараме предстоящата нова нощ...

37.   не спях като пън днеска ми казаха, дори и по новините даваха явно е било силничко

38.   По принцип, за да се събудя сутрин, си навивам към 2-3 аларми музика на компютъра, която се включва в определен час. Считайте колко дълбоко спя! Добавете към това, че не бях спал предишния ден, както и че се докопах до леглото чак към 12:00 часа.

И въпреки това се събудих. Всичко се тресеше, дори един масивен шкаф точно над леглото ми, достатъчно голям най-малкото да ме нокаутира, ако случайно се беше сгромолясал върху ми. Гледах го тоя шкаф, гледах го... Помислих си: "Да бягам ли? Ама ще трябва да ставаааам... заеби. Къде ще бягам и без това, и то в тоя студ и на гол гъз? Ако ще се мре - да се мре! "
После земетръсът плавно отшумя. Още усещах вибрации с тялото си. Помислих си: "Я, още съм жив! Няма да мога да заспя след това приключение... "

Пет минути след това, апартаментът ми започна да се тресе по 5-та степен от скалата на ХЪРкер.

39.   Аз съм от Ямбол и не го усетих, а бях буден :Д Нашите го усетиха, ама не беше чак толкова силно.

40.   Здравейте.
И ние във Великотърновска област го усетихме. Живея в едно селце, на около 40 км. от Велико Търново, но и при нас се усети доста добре. На мен ми се разлюля леглото, по тавана започнаха да се местят разни работи, а там имаме прибрани стари мебели - малки шкафове, разни дървени кутии, килими, стари счупени столове. Живея в къща и като излязох навън нямаше някакви поражения, като пукнатини по стените, все пак при нас се усети по-слабо от София и Перник, но ВСЕ ПАК си се усети. Достатъчно, за да е изплаши. :(
Бог да ни пази, хора. Молете се. :(

41.   Аз съм от Мездра и спя много дълбоко :D Нищо не усетих, сутринта разбрах от мама, след като звънна на баба да я пита как са... аз и казвам на мама:
-Мамо, какво е станало?
-Имаше земетресение през нощта.
-Да бе, не вярвам... :D
-Е ти ако искаш вярвай
И аз днеска цял ден си викам край, ужас в училище ще има земетресение и всякакви глупости, но за щастие нямаше нищо тревожно :)))

42.   В Горна Баня (София) ни разтрете 5 пъти.. в 3 сутринта, 4. 30 и 5. 15 - бяха по силните... кошмар и ужас, но какво да се прави.

43.   Аз спя като пън, преди години до нас избухна бомба, спях на отворен прозорец и не се събудих, но земетресението снощи ме събуди. Цялото легло се клатеше много силно. Лошото е, че сега, въпреки че зная, че не е логично да има други силни трусове, като стоя на леглото постоянно имам чувството, че се клати, а не става наистина, защото дори труса в 20 не съм го усетила. Като чуя шум, като разклатя нещо, веднага си мисля за това....

44.   Моля се на Господ тази нощ да няма такива земетресения! :((( Умирам от страх! Направо не ми се стои у нас, побърквам се!!! ;((((

45.   Сега ме е страх да си легна

46.   На 12 етаж, в София.... спала съм като пън... дъщеря ми и мъжа ми даже не са ме събудили, докато дойдат до мене и осъзнаят какво става, е преминало.

47.   Здравейте,
И аз съм в жк Лагера на 4ти етаж. Събуди ме сестра ми, която се развика и тогава усетих люлеенето. В първия момент докато се разсъня и осъзная не се уплаших много, но после чух да падат разни неща, да се чупи нещо, стори ми се, че и комин падна (огледах после май не беше падал). Скочих от леглото и се затичах към касата на вратата, лампата се люлееше в кръг. Бяха изпадали вази и книги. Интересно че само една ваза се счупи. Но на момента нищо не забелязвах, веднага навлякох жилетка върху пижамата, обух се, грабнах първото яке от закачалката, телефона и чантата и хукнах да извеждам баща ми, докато майка ми и сестра ми се приготвят, че той по-бавно върви. По-стълбите от бързане падна, ама леко падане беше, стана и бързо излязохме. Всичко беше като на сън. Отидохме в колата и я изкарахме на открито място и там стояхме до 7 сутринта. Докато стояхме вътре на два пъти колата се разтресе ужасно, не съм предполагала че и в кола така силно се усеща. Чак към 7 се прибрахме изтощени и недоспали, закусихме и на работа. Тази нощ също едва заспах. Сърцето ми така силно туптеше, че имах чувството че всичко се тресе. Мислех си, че ми се струва, но ето днес чета, че е имало 3 труса, както и ми се стори. Пак не съм си доспала. И в работата се качвам пеша по стълбите, страх ме е да ползвам асансьор. На съседния блок имаше 3 паднали комина. Добре че няма жертви.
Дано скоро да утихнат нещата, че си е голямо напрежение.

49.   Мнее, цяла нощ не съм мръднала, спах си като гръмната. Чак на сутринта се събудих и отивам в кухнята да ям и по едно време се заслушах в разговора на нашите. Те го били усетили, даже ставали и се тресяло леко, че и леглото мърдало, ама аз не съм усещала нищо. После в училище това беше темата на деня:
А-Ти усети ли земетресението?
Б-Не.
А-Как така ти си безчувствена.
В-Аз го усетих, по едно време....
Г-Аз пък нищо не усетих
Д-Еее още ли за тва земетресение говорите
И така половината ден.:D

50.   Аз си легнах в 1:30. изведнъж се събуждам от тътен, сякаш падна стена. Отварям очи и гледам как в тоя момент гардероба насреща се отваря и зацепвам, че и леглото ми се клати. За няколко секунди не осъзнах, че е земетресение, а цялата изтръпнах в чуденка какво е това, по дяволите. Ставайки от леглото тръгвам към лампата да я запаля и се олюлявам. Запалих я както се бях подпряла с едната ръка на стената усещам вибрации. Извиках съквартирантките ми, които са в другата стая. Казах: Хорааа, има земетресение, да се махаме (на 4 етаж сме). Ама те си лежаха в леглата и много не се впрегнаха. Долу пред блока имаш страшно много хора. След около половин час реших да се опитам да спя. Тъкмо се завих, загасих лампата и се опитвам да се успокоя и усещам втори трус. Ужас! Беше кошмарно! Така и не мигнах. Направо на работа отидох. И най-странното е, че не се уплаших да не се срути блока или нещо такова. Уплаших се от самото скърцане на мебелите и клатенето на леглото. Сякаш нещо свръхестествено ме връхлита. Ако го бях усетила през деня нямаше така да се стресна. Но да се събудя по тоя начин...И то като видях, че е 3:00 още повече се панирах. Нали обикновено във филмите на ужасите в 3:00 стават разни неща... Дано не се повтаря повече никога!!!
Ж25

51.   За пореден път се убедих, че ако няма паникьосани хора, всичко ще минава къде-къде по-леко. Но... разбира се, всички хвърчаха наляво-надясно, уплашени, разтреперани, ще кажеш, че бомба пада.. Ха-ха... На мен това ми се отрази зле, не толкова самият трус.
Какво да правиш - природа... Случват се такива неща! Живи и здрави всички :) Не се плашете :)))

52.   В плевен на 4тия етеж в 3 чеса го усетих доста силно и се стреснах яко.. чак мислех, че е дело на призраци(много глупости гледам, на 16 съм :Д) все пак и вие да се сабудите и да се клатите и да се лупат вратите на шкафовете и вие бихте си помислили така :Д

53.   Преди малко пак имаше 4. 5, този път странно не се уплаших. Дано няма по-силни, че народа съвсем ще изперка.

54.   Аз съм от Перник. Това е най-големия кошмар в живота ми. Само като си затворя очите и отново изживявам първия трус. Кошмар. Ужас. Бях си легнала към 1:30 и в 2:58 като разтресе първите 20 секунди не знаех какво става. Спомням си как цветята паднаха на пода и папагалите се разлетяха в кафеза, но се ужасих най-много от онова специфично бучене което е по зловещо и от самите трусове. После чух майка ми да пищи. То не беше даже и пищене, а нещо като вик от ужас и просто не мога да ви опиша. С родителите ми изчакахме под касата на вратата и после излязохме отвън. Излязоха и баба и дядо, които живеят на 1 етаж на къщата. Баба ми беше пребледняла и само повтаря "ох лошо ми е ох лошо ми е" след което припадна отвън на улицата. Баща ми я качи в колата и отидоха в бърза помощ - и там един ад. Всички лекари и сестри и които може да ходи излезли навън, никои не смее да влезе да преглежда. На баба са и премерили само кръвното и са я пратили обратно вкъщи. Слава богу оправи се. Не ми се мисли тия болните хорица, които не могат да вървят какво са преживели в тая болница. Върнаха се и застанахме всички на тротоара на една пейка. Съседите и те всички навън. Последваха доста силни вторични трусове - всичко вика и се прегръща и изобщо ужас. Баща ми и дядо ми се качваха вкъщи няколко пъти за да донесат дрехи да се облечем. Родителите ми заминаха с колата на работа към 4:30 и аз останах сама с баба и дядо. По едно време те отидоха да търсят нещо в двора и аз останах сама. Заваля пороен дъжд и всички се прибраха по колите само аз стоях навън. Едно съседско семейство, с което уж сме близки се залости в колата и не ме погледнаха. Не ги виня разбира се, всеки гледа да се спаси. При такива случаи приятелствата се "изпаряват". Едни други съседи ( с които едва се познавам) ме приютиха в колата докато спре дъжда. И така се съмна. Почна едно чакане. До 12 на обед не сме посмяли да си влезем вкъщи. Целия ден не можах да спра да треперя. Вечерта отидохме в едно близко село където има и нещо като фургон. Баба ми спа във него, а с родителите ми останахме отпред в колата. Така е вече втора нощ. Сещате се колко сме спали. Майка ми е на работа днес, не я знам как ще изкара като не е спала вече 2 дни. Много съм притеснена хора, много. Дори сега като пиша и си припомням и сърцето ми се стяга. Нон- стоп сме на тръни дали няма пак да разтресе. Много ме е страх - при всеки вторичен трус изпадам в някакъв ужас. Тази нощ възнамеряваме да спим в къщата, но не знам до колко ще мога да затворя очи. Много дълго време ще ме е страх да заспя вкъщи. В такива моменти човек осъзнава колко е жалък и безсилен. Колко е крехък човешкия живот. Осъзнаваш и, че нещата, за които си се тревожил, и за които си се ядосвал са толкова глупави и безсмислени. О боже пак разтресе докато пиша. Ужас ставам и се махам. Стискайте палци всичко да се оправи.
xperia

55.   Xperia, много си права за всичко... И аз осъзнавам колко силна е природата, колко малки и крехки сме всички..
Аз, при все че съм от София, съм тотално психясала 3 дни. Всичко ми се клати, при скърцане подскачам и хуквам да разбера кой от домашните ми причинява сърцебиене. След първото земетресение през деня с приятеля ми се успокоявах, пийнах шише бяло винце и заспах, както не бях спала след кошмара, сънят беше сладък. Тъкмо заспах вечерта, пак се разклати, нервите ми също.. На 9-ти етаж си е атракция... Две нощи спя с дрехите, макар че от 9-тия няма накъде да избягам, но за мое спокойствие, а малкото ми дете спи с мен. Е, снощи беше спокойно, наспах се, пък и тези дни съм на работа, ща не ща, трябва да спя.
Във входа на блока ми в Овча купел има 1-2 пукнатини, съседка от друг вход също каза, че и при нея има, а и вътре в апартамента и.
Ако за нещо съм благодарна, то е че малкото не се събуди оная нощ, каквато ми е нежничка и чувствителна, как ли щеше да плаче... Големият май вече се пооправи и ми се смее, пак си щрака на компа, животът продължава, ама нещо не е същото като преди... затворя ли очи, легна ли в леглото, споменът оживява и гледам да се разсея с филми, книги, че инак ще се побъркам...
От номер 8.