Споделена история от Тинейджърски |
Влюбен и объркан
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 1913 пъти
Историята ми е малко странна, Студент съм и се влюбих в едно момиче което е с 4 години по малка от мен и е ученичка, запознах се с нея онлайн чрез приятели в началото не си говорехме много бяхме просто познати добавихме се в фейсбук и от време на време си говорехме но нищо повече, докато един ден си говорех с приятел по скайп които я познава лично и тои ме пита за телефона ми. После разбрах че той го е дал на това момиче, и аз се учудих защо го е взела ние щяхме да се видим чак лятото. малко по касно можеби 15 минути и получих смс от нея, закачлив но нищо особенно.
Вечерта получих още няколко след което тя ми писа и докато си говорехме тя започна да ме пита по лични вапроси искаше да ме опознае. На слеващия ден си говорехме чрез смс-и цял ден и аз започнах да хлатвам по характера на момичето. Тя е сладка не е типичното момиче което бих харесал но всичко в мен ми казва че съм влюбен с времето си говорехме повече и повече и закачките се превърнаха в намеци а те в откровенни разговори за това как искаме да сме заедно. за именния и ден я изненадах и отидох до града и тъй като тя е ученичка с родители които я държат изкъсо и няма как тя да дойде до моя град, изненадох я с подарък и присъствието си и макар разговорите ни някакси неможех да се държа все едно тя е моето момиче докато не се получеше нещо наживо а тя не се даржеше към мен привързано или поне да се закача което ме накара да се замисля дали не се е разочеровала от нещо. Докато се прибирах тя ми писа по същия начин както преди и ми благодареше за изненадата. Аз останах няколко дни в града и при познат с идеята да се видим пак но за 2 дни тя така и не намери време да излезем само двамата, а според мен няма как да направя първата крачка като съм заобиколен от приятелите и.
Прибрах се малко разочерован казвайки си че трябваше да направя това което ми е на сърцето макар да бяхме заобиколени от хора и да несме прекарали и 1 минута насаме. Но ненаправих нищо, прибрах се пак във града и лекциите продалжиха но чувствата ми не изчезнаха ние продължихме да си пишем докато един ден телефона и беше спрян заради сметка. След това тя спря да ми пише че да си намали сметката аз я тарсех главно. Пак си пишехме но по рядко и не беше по сащия начин вече тя неправеше намеци или закачки просто нормален чат, и до ден днешен е така. Цялата история между парвата ни среща и сегашния момент е малко над месец.
Въпроса ми е дали тя се е променила като се видяхме, дали просто се двуоми защото и аз се чудя малко невъзможна е нашата любов но така го чувствам или просто тя си играе с мен. Трябва ли да опитам нещо като се видим скоро след изпитите ми през лятото или най добре да не предприемам нищо
|