Споделена история от Други |
Най-големият ми страх
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2886 пъти
Здравейте :) Доста се чудех дали да пиша, защото темата не е приятна за никого, но все пак исках да споделя, анонимно, защото реално няма с кого. От малка съм била не точно аутсайдер, но нещо такова, или по-точно не съм имала късмет с приятелите, не ми се изпада много в подробности. За себе си съм разбрала, че да имаш истински приятели е изключителна рядкост и много голям късмет или може би само при мен така е било и ще бъде. Някак си все не срещах моите хора, не попадах там където да съм щастлива. Не казвам сега, че всички едва ли не са ми виновни, знам, че и аз не съм идеална, знам си недостатъците, но нещата винаги стигаха до задънен път и съм се отдръпнала от хората, нямам желание вече да се виждам с никого. Няма смисъл да обяснявам още, става банално и излишно, не ми е точно това целта на темата и взех да се отклонявам.
Исках да споделя, че с майка ми, единствено с нея мога да съм себе си, само тя ми е опората в живота и знам, че макар и не винаги да ме е разбирала, тя ще е винаги до мен каквото и да става, но това е защото съм и дете, нали?
По принцип от малка имам някакви мисли, не знам как точно да ги нарека, прекалено крайни, натрапчиви, все си мисля, че ще стане най-лошото, когато възникне някои проблем. Винаги съм се страхувала от смъртта. И понякога се питам, когато майка някой ден си отиде, не знам как ще издържа, сякаш няма да мога да го преживея, знам, че не трябва да си мисля такива неща от сега и да живея в страх, но винаги ми минават такива мисли. Много ми е неприятно, осъзнавам, че си вредя, но просто не мога да си представя най-ценното ми нещо, един ден да не е до мен. Дано не прозвучи като чист егоизъм, все си мисля, как ще го преживея, или по-точно, че няма да мога, как ще се справям със тази болка, защото само тя ми е близка, нямам си никoй друг, а и дори да имам, няма как някой да запълни тази празнота. Ами хората, които имат близки със тежки и трудно излечими здравословни проблеми, които във всеки един момент може да си отидат, знам, че на тях им е още по-трудно, от колкото мога да си представя, много ми е тъжно всичко това.
Hапример баба ми е болна и стара и в кризисни моменти, винаги ме е било страх, да, всеки го е страх да остане без най-близките си хора, това е неизбежно, не ми се е случвало до сега, но някой ден ще стане. Страх ме е от загубата и от самотата, вече няма да имам никой до себе си. А и винаги съм си мислела и продължавам да вярвам, че няма да имам собствено семейство, то и с моята вече придобита почти анти социалност, не виждам как, за това и по-нагоре споменавам за приятелите, защото човек има нужда от социални контакти, а аз винаги съм била с такъв проблем и някой ден ще остана напълно сама. Това е най-големият ми страх... Съжалявам, че темата ми е толкова мрачна и Ви натоварвам с нея, извинявам се предварително.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: f96e84479f |
|
1. Минало!
Казваха ми, че не мога да се справя, казваха ми- не опитвай! Една приятелка ми казваше, че няма държавна поръчка за специалността психология! Трудно приемали –знаеш ли колко хора мечтаят за тази професия, но е голяма корупция. Та теб ли точно ще приемат. Баща ми казваше нямаме пари няма кой да те издържа! Точно тогава бях зле с очите и влизах постоянно в болница. Викаха ми „Детето на отделението”. Дотук винаги съм се сблъсквала с негативизма в най близките ми хора. Те не са вярвали в мен. Аз бях колеблива и страхлива тъй като бях много болна. Но сега осъзнавам, че не тялото а душата е боледувала и затова тялото в единство с душата е страдало и то. Имала съм много страхове и бури в живота. Но сега зная, че излязох по силна от там. Сега психиката ми е корава, защото минах през всичко –смъртта на най близките, страшните болести отчаянието, депресията, бедността, постоянната заплаха за живота ми и живота на майка ми и сестра ми –(28 години непрекъснат ад), пиянството на баща ми и на фона на тази психическа война все пак имаше и радост от Господа. Той ми помогна да запазим живота си и психиката си и изпълни всичките ми желания и молитви. Изпълни и най голямата ми мечта да имам къща с голям двор и дори и това което не съм смеела да мечтая –басейн. Подари ми и любящ съпруг” златар по професия”за което не съм и помисляла да мечтая тъй като имах много комплекси. Сега съм щастлива с всичко което Моя Бог ми е подарил и му благодаря чрез страниците в интернет. Искам да кажа на всички, че Бог е реален тук и сега и помага на тези които искат помощ. Доверете му се! Няма да бъдете излъгани в надеждите си. Аз станах нов човек и моя живот е прекрасен. Той може да ви измъкне от блатото и да ви промени. Амин!
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 03c4586a22 |
|
2. Леле... все едно АЗ съм го писала. Авторке, имам АБСОЛЮТНО същите страхове, и съм аутсайдер също.. Не мога да си представя един ден да имам семейство, съпруг, деца.... имам чувството, че ще си умра сама... :(. Страх ме е да не загубя близките си, родителите си :(( не искам да си отиват, предпочитам аз да си отида първа от този свят. Те заслужават много по-добра дъщеря от мен, дано ми простят за всичко, което съм им наговорила и за всичките ни караници и обиди... ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ГИ ОБИЧАМ МНОГО!
Вече съм голяма.... но адски наивна. Винаги съм вярвала в доброто... но все си мисля, че няма да попадна на такива хора.... а ако попадна някой ден, те бързо ще ме намразят. Страх ме е, че няма да намеря ИСТИНСКАТА любов в лицето на някой, който наистина харесвам и обичам. Страх ме е, че никога няма да имам приятелки и приятели :( Отдавна забравих значението на тази дума.... никога не съм имала истинска приятелка до себе си, освен като дете. Тогава се карахме за глупости, но детската любов и приятелство е най-чисто. Какво да ти кажа скъпа Авторке... не си единствената с тези страхове.. и аз ти пожелавам да ги преодолееш и да намериш приятели! Същото пожелавам и на себе си и на всички останали, жертви на подлостта и лицемерието, и на натрапчивите мисли....!
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: b6b2e0d82f |
|
3. Напълно те разбирам. И аз често се чувствам така, то се старая да го преодоявам.
|
|
