Тежи ми на съвестта
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2259 пъти
Здравейте! Имам връзка от години. Сега съм на 23. Жена. Знам, че ще се върна много назад във времето, но преди 6г някъде, бяхме скъсали с приятеля ми. В един форум се запознах с чужденец, с който споделяхме общи интереси. Става дума за нещо като хоби. И започнахме да си пишем. Пишехме си, звъняхме си по телефоните. Той беше от Америка. Абе детска работа. Взехме да си пишем, че имаме чувства един към друг и т. н... Веднъж му бях звъннала по телефона за 2 минути да му кажа да влезе в скайп. Той ми каза да съм говорела по телефона, да не съм затваряла, че нямало как да ме набере, и че ако станела голяма сметката, той щял да я плати. Аз взех да говоря, говорихме много, накрая сметката дойде -300лв, аз се притесних, как ще кажа на нашите и му казах, щом е обещал да прати парите. Прати ми парите и платих телефона. Той обаче започна много да досажда да звъни постоянно, и накрая спрях да му вдигам телефона, и спрях да му отговарям на мейлите. започна да ми пише някакви заплашителни писма, как щял да дойде до България и пр.
Това го оставете.. Проблемът е, че започна да търси хора от моя град във форума, и от България, с които сме в едни среди, и впоследствие разбрах как им е казал, че съм му откраднала пари, как той ми пратил пари, тъй като аз съм го изнудвала. В което няма нищо вярно. И хората съответно са повярвали. Записвал е разговорите ни, в които си приказваме някакви глупости. И има хора от моите среди, които до ден -днешен ме мислят за боклук сигурно.
Най-вече се притеснявам да не стигне всичко това до ушите на приятеля ми, нищо че тогава бяхме разделени. Нищо че мина толкова време. Той няма да ме разбере.
А и толкова ми тежи на съвестта, че хора от моята среда ( става дума за нещо като хоби, както вече споменах), ме мислят до ден днешен за боклук 100%.
Това беше една детска грешка, която до ден днешен ми коства много, поне на съвестта, и на морала и поведението, което мога да ви уверя че поддържам.
Знам, че някои ще ме упрекнат. Знам, че някои ще кажат ''какво толкова''-минало, заминало, но тази грешка ми коства до ден днешен липса на част от самочувствието, известен срам, и една лъжа, че едва ли не съм изнудвала някакъв чужденец.. което не е вярно.
Пишех си с него и си говорех, просто така - безцелно и за емоцията.
Надявам се да ме разберете как се чувствам.