Обичам го и единствено разстоянието е пречка
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1561 пъти
Здравейте, към вас се обръща 16-годишно момиче. Това лято със семейството ми решихме да си направим пътешествие до Англия. Отседнахме за приблизително 3 седмици при много добър приятел на баща ми. Запознах се с децата му - момиче и момче. Много се сближихме, момичето ми стана като сестра. Отначало взаимоотношенията ни с момчето не бяха особено добри, но впоследствие се привързахме един към друг (или поне аз към него). Чаровен, с невероятно чувство за хумор и се държеше адски мило. Не сме имали някаква връзка, фактът, че няма да остана дълго там не ми го позволяваше. Просто лежахме и се гушкахме, думите бяха излишни. Никой не говореше за чувствата си, подразбираше се от самосебе си.
Когато си тръгнах, очаквах да ме потърси и тъй като не го направи, се реших да поема нещатата в свои ръце. Писах му, че ми липсва и той ми отговори, че и аз на него също. Изпратих му една картинка, с която го помолих да не ме забравя и той ми обеща. Достатъчно ясно му показах, че не съм безразлична. След това ме добави в скайп (сестра му, му го е дала), за мен означаваше много. Понякога влиза, но не си пишем често. Случва се да си говорим с момичето по скайпа, но той не участва, въпреки че присъства. Не знам дали вече не му се занимава с мен или просто се срамува, а и не смея да отворя темата, защото се страхувам, че няма да ми отвърне по начина, по който бих искала.
Много искам да се преместим в Англия, както и родителите ми, но едва ли би могло да се осъществи по-рано от следващата година. Знам, че когато се видим отново нищо няма да е същото. Ще сме променени, както и разстоянието помежду ни ще допринесе. Единствената ми утеха е, че бихме могли да съхраним взаимоотношенията си виртуално и като поддържаме непрестанна връзка, но как като въобще не говорим за тях..? ! В лицето на сестра му открих истинска приятелка и сестрата, която никога не съм имала, но знам, че всичко ще си остане същото. Докато с него е различно.. не знам как да постъпя. Вероятно повечето от вас ще ме посъветват да се опитам да го забравя, но не искам да оставя в миналото едно толкова прекрасно преживяване, .
Благодаря ви за отделеното време! :)