 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как да се научим да ценим това, което имаме?
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 4699 пъти
Поводът, който ме накара за пореден път да си задам този въпрос, бе следният - онзи ден обелих някъде 2 кг печени люти чушки без ръкавици. Никога не правете тази грешка. Ръцете ми горяха цяла нощ. Сигурно малко хора знаят какво е, но както и да е. Та в тази нощ имах чувството, че това ще продължи цяла вечност. Нищо друго нямаше значение тогава, единственото нещо, което исках, беше болката да спре.
Е, на сутринта всичко отшумя, ръцете ми бяха добре, аз се радвах, оценявах това, че съм добре, но... след час вече ми беше все тая, забравих за случилото се - чудите се сигурно какви ви ги бръщолевя, та въпросът ми е:
КАК ДА ЦЕНИМ ИСТИНСКИ НЕЩО ПРЕДИ ДА ГО ЗАГУБИМ?
Всяка сутрин и вечер аз благодаря на Бог за семейството, котката, здравето, дома, храната и парите, които ми дава. Но имам чувството, че пак до някаква степен приемам всичко за даденост. Защо ли - например, когато прочета тук някоя история и видя колко тежко живеят някои хора, се замислям - как въобще може понякога да ми става гадно заради някакви дребни неща, понякога дори се изнервям на близките си и сам се чудя какво ми става, те с нищо не са го заслужили. Ставало ли ви е тъжно без причина? Много е тъпо това! На 18 съм, пубертета май съм го минал, не е от него.
Защо трябва на човек да му ампутират краката, за да оцени какво е да можеш да ходиш? Случвало ли ви се е да ядете нещо три поредни пъти? И даже ми е ставало кофти. Леле, как съм оцелял? А има хора, които от кофите се хранят.
КАК ЧОВЕК ДА НЕ ПРИЕМА ВСИЧКО ЗА ДАДЕНОСТ?
Аа, и върха да ви кажа, баща ми взима 1800лв като личен охрана, не прави почти нищо в работата. И понякога вкъщи даже се оплаква как му бил омръзнал шефа. Толкова ли е заблуден, че не знае какво е положението в България? Че има хора, които за тия пари ще занесат на конче шефа си до морето. А нашия се оплаква.
Рано или късно всеки губи по нещо ценно. Е, ако някак го оценим истински преди това, после болката от загубата ще е по-малка! Да де, ама как?
Успех в живота на всички!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 615094f172 |
|
1. Много хубава статия :)
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 46e24648ae |
|
2. Наскоро и аз се замислих за това... Супер егоистична съм. Родителите ми заслужават да имат по-добра дъщеря от мен, която да не е такава егоистка. Има хора, които няма какво да ядат и живеят ден за ден, мислейки как ще оцелеят, а аз искам невъзможното от родителите си и имам това, за което всеки бездомен човек мечтае - дом, храна.... Понякога си мисля, че един ден ще загубя всичко, защото не съм го оценила. Дано не съм права :(... Мисля, че започвам да ценя повече нещата, които имам. Въпреки че хората сме егоистични същества и постоянно с нищо не може да ни се угоди, трябва по-често да забелязваме и да оценяваме всичко, което имаме и да го опазим.
Няма друг начин да се научим да оценяваме това, което имаме... всъщност има. АКО НЕ ДАЙ СЕ БОЖЕ се случи нещо, онова което е било преди и което ни се е струвало безлично, точно тогава ще го искаме и ще ни липсва най-много.
И така... просто се примиряваш с това което имаш... ако ти се струва малко - бориш се повече. Хубавия живот определено не е за страхливците и мързеливите хора, макар че колкото и да е хубав, винаги може да стане гаден. Всичко зависи от теб... и може би от съдбата ти.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 66d0d4e7ba |
|
3. И аз ценч нещо 4ак когато го изгубиа...........
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 766fb31284 |
|
4. Ето ти още една насока а мисълта - ти нямаш нищо, когато го осъзнаеш, ще разбереш, че всъщност не съществува нещо като загуба/печалба.
Как нямаш нищо ли... просто е - нищо не в твоя власт, нищо не е твое притежание. Нищо няма да умре с теб и всичко ще може да се използва от друг след теб.
Чехлите ти дори, лютите чушки, парите - всичко просто не е твое. то е там... за временно ползване и толкова.
Когато разбереш, че си квартирант в този свят и мебелите му са чужди мебели, ще разбереш, че нямаш нищо. А като нямаш нищо, нищо няма да ти липсва, защото ще се научиш да живееш без чувство на липса (или както ти казваш - тъпо ми става) Да живееш с липса на нещо, означава, че все нещо не ти е достатъчно, а когато осъзнаеш, че нищо не си в състояние да продобиеш, защото никога и нищо няма да имаш правото да притежаваш... тогава няма какво да му се чудиш толкова.
Радваш се на вещите си, обичаш хората, които са тук и сега около теб, ядеш с апетит, усмихваш се и едно такова леко вътре.
Другото, което искам да споделя с теб е тайната на ДНЕС.
Ти утре тук ли ще бъдеш? Какво е сигурно.. наскоро чух, че един човек починал, защото се задавил с грозде. Нелепости много - утрешния ден е винаги мистерия... и когато го разбереш, започваш да живееш за сега, за именно точно този миг и му се радваш като последен, ащото в крайна сметка никой не може да ти даде гаранция, че няма да бъде последен
Успех
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 639dba42f3 |
|
5. Хубава статия. А сега да ти кажа как да белиш чушки. Значи, слагаш чушките в тава, поливаш ги много леко с олио и ги слагаш в гореща фурна. През 10 - 15 минути ги обръщаш и виждаш как кожата им се изприщва. Като се подуе кожичката и от двете или трите страни ги изваждаш и ги пъхаш в найлонов плик. Като изстинат ги обелваш без проблем - сваля се наведнъж големи ленти без да залепва. Само внимавай да не ги прегориш.
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: da5db9f113 |
|
6. Чувалът с грижи
Един ден на една жена нейният чувал с грижи и се сторил толкова тежък, че и се струвало, че ще се пречупи под него. Не знаела, как ще продължи да го носи повече. Някога била чула за едно място дълбоко в гората, където има заключена пещера, в която при определени условия може да се отърве от своя чувал с грижи. Тя тайно се отправила на път. Не след дълго намерила пещерата. Пред в
хода и стоял един старец, който любезно я поздравил. - Искам да оставя при теб моя сак с грижи – помолила го жената. Старецът я погледнал настойчиво: - Много хора искат това и могат да го направят тук. Но има едно условие: В тази пещера има много чували с грижи, ти можеш да се отървеш от твоя, само ако вземеш някой друг. Жената се съгласила и старецът я повел в огромната пещера. Тя с облекчение оставила своя чувал. И опитала да го замени с друг. Втурвала се от чувал към чувал и поглеждала вътре. Разочарована, бързо завързвала отново всеки чувал. След дълго търсене тя отново се прокраднала към своя чувал, нарамила го на гърба си и замислено напуснала пещерата. Нейният чувал и се сторил изведнъж толкова лек, че дори не го усещала на раменете си и с лека походка и кураж в сърцето се отдалечила. И на всеки, на когото му се струвало, че чувалът му с грижи ще го смаже, разказвала за своето преживяване. Така, както аз сега ви го предавам...
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 59d22f00e5 |
|
7. Буква след буква, дума след дума, изречение след изречение. Някой въобще прави ли го? Оценява ли всичко което има? Всички го знаем това на теория. Въпросът е, възможно ли е? И ако е възможно, КАК?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
