 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Изгубена младост
преди: 12 години, 19 дни, прочетена 2473 пъти
Мисля, че съм изгубил младостта си, вече съм на 27. Мина и средно, и висше образование. Не можах да взема от живота почти нищо. Цялото това време премина еднообразно и с нищо запомнящо се. Нямах никакви приятели, любови. Всякакви начинания бяха все неловки, слаби и често недовършени или неуспешни. Не можах да постигна нищо, да се развия като професионалист и човек. Аз съм един безпътник.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 19 дни hash: 8c717c65b5 |
|
1. Все едно аз съм го писала.. аз съм на 28. Но все си казвам, че най-хубавото тепърва предстои... Трябва да се рискува, иначе нищо не се получава. А как мразя да го правя.. Но сега ще го! Не искам да се самосъжалявам! Не го прави и ти!!!
|
| преди: 12 години, 19 дни hash: 5d71e79208 |
|
2. прочетох историята ти набързо и от отва което разбрах беше че ти се мислиш за неудачник... до някаде може и да е така а може и да не е така значи искаш да кажеш че имаш само основно образование така ли??? не не вярвам... нямал си никакви приятели виж аз съм на 12 а вече осъзнах че в живота няма истински приятели или ако има те са много много малко всички са използвачи и предатели....
Падналото ангелче
|
| преди: 12 години, 18 дни hash: ed83f0066d |
|
3. Извинявай, но както се казва още не ти е започнал живота. Пред тебе е животът! Използвай времето си рационално.
|
| преди: 12 години, 18 дни hash: 546572a136 |
|
4. Нямаш си и на идея колко добре те разбирам. И аз съм така. На 21 съм все още, но като се върна назад - там е една празнота, пустота, едно нищо... Ще ми се да можехме да се познаваме за да вървим по своята безпътица заедно...
Girl, 21
|
| преди: 12 години, 18 дни hash: e1c16f09b8 |
|
5. А какво даде че искаш да получиш?
|
...
| преди: 12 години, 18 дни hash: 5063e4f0d1 |
|
7. Глупости, всичко зависи от теб. Като не ти върви в бг. с тая диплома и необвързан бягай в чужбина без да се обръщаш назад. Чудесата се случват ако вярваш в тях.
|
| преди: 12 години, 18 дни hash: 8c582506e2 |
|
8. Добре. А защо не опиташ да живееш по различен начин? ! Ама как? ! Ами не знам.. (Догатвам ти въпросите, не си говоря сама :Д).
И мамка му, всичко свършва с висше и средно ли? ! След това.. На боклука? !
Я се съвземи бе, момченце. Докато аз плача, че времето малко пък има толкова красиви неща, ти го пилееш, без даже да пипнеш тия неща!
|
| преди: 12 години, 17 дни hash: f733761a12 |
|
9. Сигурно няма да те успокоя ако кажа, че и аз се чувствам така, но да споделя все пак.
На 26 съм, като тази година ставам на 27. Завърших и средното и висшето, дори и магистратура завършвам скоро, но сякаш от тези неща няма никаква полза. Вярно имах шанса да започна работа по специалността, но за съжаление не се задържах на работа дълго защото нямах опит и не се справях качествено с работата. Това ужасно много ме демотивира, реших, че съм учила напразно, и си създадох комплекс за малоценност, който сякаш и до днес ме преследва. Започнах друга работа, в различна свера, където се справях добре може би, но този проблем ме съпътстваше дълго време. Постоянно се притеснявах от шефовете, от това да не сбъркам нещо, а ако случайно това стане след това се чувствах като аутсайдер, не защото колегите и ръководителя ме смъмрят, а просто едно странно вътрешно усещане, че само на мен се случват такива неща. На тази работа се зъдържах една година, договорът ми беше по заместване на отсъстващ титулар. Сега съм на борсата и отново тъпча на едно място-по цял ден в сайтовете за работа, непрекъснато изпращане на автобиографии и... нищо от никъде за сега.
В личния живот пълна скръб, хората които ме харесват ми изглеждат толкова лекомислени и различни от мен, че дори и не си помислям с тях да градя семейство. Тези, които пък аз харесвам все са заети. Всъщност от толкова много време не съм била с никой, че вече сврикнах да съм си сама.
А по отношение на приятелите не знам само на мен ли се случва, но се получава така, че колкото и близки да сме били, когато спре да ни обединява това, което ни е събрало(училище, университет, работно място и др. ) постепенно започваме да се учуждаваме един от друг. Срещите оредяват, телефонните разговори също и прекъсваме контакт. Нямам "много близък приятел" от ученическите години да речем, както имат другите хора. Не знам защо така се получава.
Най странното от всичко е, че колкото и да си повтарям, че всичко зависи от мен, понякога се чувствам напълно безсилна да повлиая на живота си. Не ходя почти никъде(на почивки, на театър, концерти) защото не ми се ходи сама. Вече и на заведения дори ходя рядко. Абе с две думи никакъв социален и личен живот. А най-странното е, че дори когато се видя с някой приятел сякаш с него няма какво да си кожа. Всичко е толкова сиво еднообразно и по старому, че сякаш само визуалната промяна е нова.
Младостта все още не е минала напълно, но на там отива. Пък и след 10 години не вярвам нещо да е много по-различно. Вече не си създавам романтични представи за бъдещето.
|
| преди: 12 години, 17 дни hash: f733761a12 |
|
10. Авторката на № 9 съм, извинявам се за допуснатите грешки. Може и някой да каже, че съм неграмотна и да си помисли, че проблемите ми тръгват от там. Не, не съм! Просто докато бързам да пиша често се случва да ги бъркам, както вероятно се случва на всеки. Вината ми е, че пропуснах да го редактирам!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
