 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Притеснявам се за психическото си здраве
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2209 пъти
Здравейте. Този сайт носи името сподели и мисля да направя точно това.
Много съм слабохарактерен. 0 троха нищо никой.
Като малък всички ме тормозиха. Дори родителите ми. Свикнал съм да се подчинявам и да слушам другите.
И сега съм омегата. най-нисшия.
На 22 години съм. Все още уча, 4ти курс съм. Не излизам никъде и не искам да се срещам със никого. Нямам приятели, имам само познати-съквартирант, с който говоря много рядко, защото мирогледа ни е много различен. В един диалог предимно той говори, а аз само клатя глава и се съгласявам, за да избегна конфликт, като олигофрен. Имам и един съсед който виждам по-често. Неговия мироглед е по-близък до моя, но той е далеч по-избухлив и натрапчив и манипулативен, и си мисля, че ми влияе и ставам още по-зле, защото постоянно ме обижда, но се прави на уж на приятел...
Много ми е тъпо, защото аз съм едър мъж, а се чувствам като троха. Отпаднал съм... Не знам какво да правя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 3ae40f4c0a |
|
1. Първата стъпка е да признаеш, че имаш проблем. Стъпка номер 2 - стегни се! Много време и аз бях като теб, но реших едно нещо... да се променя. Това си е твоя живот - живей го. Сам го казваш, зрял мъж си, а... Не се предавай, ако не се получи отначало, защото няма да е лесно. Цял живот са те тъпкали и не си се държал по друг начин, трябва да се превъзпиташ. Научи се да се обичаш, намери си работа и хоби, започни да излизаш повече. Няма значение ако си сам - важно е да не си затворен. Ще си струва и животът ще започне да става по - хубав
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 5626b85e35 |
|
2. Жалко, че никой не ти е отговорил досега (виждам, че само 1 коментар чака одобрение). Но пък и не ме учудва, защото случаят ти изисква задълбочени психологически познания от страна на този, който би се занимавал с това.
На първо място, достатъчно интелигентен си, щом следваш 4-ти курс, а и осъзнаваш къде се коренят проблемите ти. Навярно нещастното ти детство е отключило страх към общуването с хората изобщо..
На твое място бих се срещала с нови компании и хора. Наблюдавай ги. Следи как протича общуването помежду им и не след дълго с лекота ще усвоиш това "изкуство". Не казвам да заучаваш модели, стереотипи и реплики, а просто да придобиеш индивидуалност. Когато разговорът тече с лекота, човек дори не обмисля репликите си твърде дълго. Избягвай виртуалното общуване, защото то опорочава уменията ни да говорим очи в очи.
Не позволявай на жестовете, мимиките и лицето ти да издадат, че си неуверен в себе си. Рано или късно ще бъдеш самоуверен. Не се вглъбявай в себе си, наблегни на хубавите си черти (а съм сигурна, че такива не ти липсват). Ползите от общуването са толкова много... Можеш да опиташ с колегите от курса, например да обмените лекции и т. н.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 3b9c664aa3 |
|
3. Ами стегни се, не се оплаквай и започни промяната в себе си.
Много хора не са способни да се променят и предпочитат да се носят по течението.
А ти си само на 22 години.. Ако сега се чувстваш така, то тогава как виждаш живота си на 30, когато дори и съквартиранта ти няма да е до теб?
И не минавай с номера, че е трудно.. ВИНАГИ ИМА НАЧИН - за всичко!
"Не излизам никъде и не искам да се срещам със никого. "? !? !? !? ! ---
Защо? Самочувствие ли нямаш, комплексиран ли си? Какво? За да имаш приятели трябва да поддържаш отношения с хората.
Излизай, запознавай се, създавай връзки, сприятелявай се.. Не е толкова трудно, естествено трябва да поискаш. Без желание няма начин!
"В един диалог предимно той говори, а аз само клатя глава и се съгласявам, за да избегна конфликт, като олигофрен. "
--- Такива хора обикновено наричат ''безхарактерни'' или хора без мнение! Това е много отблъскващо и неприятно.. Не е изключено хората да предпочитат да си говорят сами, вместо да общуват с човек като теб...
Научи се да изказваш мнение, дори когато смяташ, че няма да бъде прието добре. Мнението е важно и трябва да се научиш да заставаш зад него и да можеш да обориш това на хората, които не се съгласяват с теб.
Дотогава на съквартиранта ти ще му е все тая дали ще си говори с теб или със сянката си, защото съгласието е равно.
Трябва да има причина да се чувстваш като ''троха''.. Намери я и ако знаеш какво не харесваш в себе си се опитвай да го променяш.
Колкото и животинско да ти звучи, в живота побеждават по-силните.. а те са горди, имат самочувствие, характер, мнение и може не винаги да са прави, НО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВАТ!
А нещото, което ме кара да те съжалявам е възрастта ти. В днешно време, хората на тази възраст се забавляват, излизат, купонясват и живеят за мига.. Това е шанс, който ще изгубиш след няколко години когато създадеш семейство..
А дотогава се замисли сериозно дали една уважаваща себе си жена ще иска да има ''троха'' до себе си...
Всеки сам избира как да живее и знам, че на думи всичко е много просто, но когато нещата опират до действия, обикновено стоиш, чакаш.. и си казваш ''има време, бъдещето е пред мен''.. Голяма грешка! Това е заблуда, защото бъдещето зависи от днес и всеки един ден ще минава като другите и ти пак ще бъдеш същия нещастник, който си бил преди години...
Не знам дали можеш въобще да излвечеш някаква полза от написаното, но все пак се опитай и се промени...
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 805e7ac858 |
|
4. Може би си като мен - нямаш нужда от общуване. Ти най-добре знаеш от какво имаш нужда. Въобще не се съобразявай с останалите, живей си както ти харесва, заради себе си, не заради другите. Животът си е твой! Или те харесват такъв, какъвто си, или не. Във втория случай просто ги игнорирай. Може да слушаш някого, и само да клатиш глава, защото не ти е интересно, вместо да му кажеш, че е идиот. Това е интелигентен подход.
Не ти си слабохарактерен, а хората около теб са лоши. Заеби ги, или намери нова среда, ако имаш нужда от общуване.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: b6ac66e5fd |
|
5. Преди и аз бях така, но се промених. Започнах да общувам с хората, придобих увереност и сега продължавам напред :))))
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: a7691fcadc |
|
6. от автора...
Благодаря ви за отговорите
№1
Наистина имам проблем. Отбягвам хората. Притеснявам се от тях. Имам хоби и работа, но съм си ги подбрал така, че да не ми се налага да излизам от нас за да ги практикувам. Единствено излизам, за да ходя в университета, но дори там не ходя често, а когато отида - се свивам някъде и си стоя.
Наистина трябва да излизам по-често... Но не съм решил къде какво и с кого...
№2
Около година бях абсолютно изолиран от обществото. Само майка ми ми се обаждаше по един път на седмица. Това беше мое решение. Не исках да се срещам с абсолютно никого. Исках просто да си почина. В началото хората ме търсиха къде съм как съм, а аз не си дигах телефона и ги игнорирах тотално. Исках да се дистанцирам от манипулативните хора с които дружех толкова дълго. Бях прекалено огорчен и избягах от живота си. Имаше добри хора които искаха да ми помогнат... игнорирах и тях.
Беше ми добре, но след 3-4 месеца дните ми започнаха да текът като минути и започнах да си говоря сам... Започнах да правя тотални глупости(веднъж напълних едно канче с газ и го запалих) и реших, че може би е добра идея да има поне един човек около мен. Реших това да е сегашния ми съквартирант. Един общ познат ни намери място да живеем в неговия блок. Мислех си, че тези хора ще ме оправят поне малко. В началото се смяхме много... ние не изтрезнявахме първия месец. Мина малко време и се оказа че с единия не мога да си говоря за нищо и само се разминаваме по коридорите, а другия се оказа манипулатор точно като старите ми приятели. Той иска да ме възпита като кученце. Наскоро пихме и ми каза, че аз съм бил вече дресиран и му вървя по свирката. Той е бил малък дявол и е тормозил децата като малък. Постоянно обижда другите зад гърбът им и мисли себе си за велик - абсолютен нарцисист. На моменти хвали те хвали, на моменти те обижда и постоянно иска нещо да му свършиш. Иначе се държи любезно... Сега съм пак огорчен, защото в опита си да се възстановя, направих огромната грешка да стана близък със още използвачи. Мисля си скоро да се махам от тук. Мисля, че знам къде да търся по-стойностни хора(знам, че ги има), но така си мислех и преди.
№3 Вярвам, че има начин;
Нямам много самочувствие и да, доста съм комплексиран. Мисля си, че е глупаво да съм толкова притеснителен, но тялото ми не ме слуша. Само присъствието на непознат ме вкоченява. Правя разни ментални гимнастики, за да се успокоя, но не се справям за сега.
Мисля си, че причината да съм стигнал до тук е, че като малък бях дълго време изолиран и съм намерил комфорт в самотата. Имах двама приятели и ми стигаха. Загубих сигурност когато бях 6ти клас. Имах две двойки по български език и майка ми се скара с учителката, и реши че ще е добра идея да си сменя училището. А аз не познавах никой в това училище. Бях притеснен още от първият ден. В старото ми училище имахме един нов съученик, който се появи от София и другите деца много го тормозиха и биеха. Подозирах, че и мен това ме чака. Така си и беше. Постоянен тормоз. Накрая ме върнаха в старото ми училище, за по-малко от една учебна година.
№4 Сигурно съм като тебе. Със сигурност ще се махна от тук. Може би ще отида да живея при баща ми, което означава, че ще се скарам с майка ми, защото тя го ненавижда или ще отида да живея на село и да се изолирам пак... нз
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1f08ec6e65 |
|
7. Виждам, че повечето от вас съветват "Стегни се! " и ще ви кажа ясно и открито, че това не е до "стягане", а е психологически проблем, над който трябва да се работи. "Стегни се" не върши работа в този случай. Може да върши, когато човек е отчаян от несполучливия си ден, когато се опитва да преодолее раздяла например, когато трябва да постигне нещо конкретно и трудно и т. н. Ситуации безброй. Но авторът сам споделя, че това е проблем, наслагван с времето и съществуващ от детството му. Това е оформило характера му такъв, какъвто е сега и му пречи в нормалния живот, а може да избие и в непридвидими последици. Хубаво е, че признава проблема си, но зад признанието му се крие айсберг от подсъзнателни подтици, които го карат да е това, което е в момента.
Най- добре е да се обърне към психолог за терапия (не е страшно, просто специализирани разговори, които да му помогнат), която ще сложи началната точка на изграждането на чувството му за ценност и принадлежност, на увереност и нормален живот.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
