Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторе... станал си на 31, както прочетох! Не ти е време да мислиш вече за училище, оценките и това да бъдеш най- добрия в едно или друго е прекалено натоварващо, а живота в наше време и без това е крайно стресиращ! Не знаеш ли, че образователната система в България е една от най- претрупаните и сложни(което е в ущърб на спокойното детство)! Не говори глупости на децата! За спорта си прав, нека има какъвто и да е спорт и нека поне се научат да пишат грамотно! Оттам нататък, който има капацитет за повече, нека е първи, втори или който реши :)

7.   Сякаш аз съм я писал, но след години. Авторе, едно голямо БЛАГОДАРЯ за откровеността ти. Сега ще бъда 9-ти клас, затворен съм в себе си, нямам много приятели. Ще се старая да оправя оценките, а след това и ще тренирам. Няма да оставя нещата така! :)))

8.   Историята не е дописана? Къде точно си се провалил? Някакви си оценки нямат никакво значение. Между университета и 31 години какво точно е станало?

9.   Здравей приятелю, разбирам те как се чувстваш, защото и аз съм минала по този път.. (може да ти прозвучи странно, но има и такива момичета). И аз си мисля, че ако не бях проявявала тази апатия като защитна реакция от света около нас, сега щях да съм "светлинни години" напред в развитието си като личност в земното ни съществуване. Сега съм обикновена - средностатистическа - посредтвена... или както искаш го наречи. Но мисля, че има шансове за хора като нас. Сега си мислим, че вече сме прекалено пораснали да търсим истинското си призвание. Но една част от мен силно вярва, че това не е така, че пътят ни на израстване не приключва след гимназията (наистина, доста по - труден е, ама и ние сме хора, които вътре в себе си не могат да се задоволят с малкото, с обикновеното, с едното обикновено оцеляване).. Има много хора, които са постигнали своя връх в живота си и в по - късна възраст: материално и духовно удовлетворение в едно. Просто хора като нас силно ни е мъчило, че вътрешно сме различни и това ни е дърпало назад. Аз не винаги успявам да мисля положително за моето бъдеще, но се старая да съм позитивна. Сигурно си наясно, че чрез истински и искрен позитивизъм всичко се постига. Пожелавам ти да имаш смелост да бъдеш себе си, за да откриеш това, което ще те направи истински щастлив. Също го пожелавам и на себе си. Успех.

10.   ... или вместо да зубрите като луди се стегнете и си намерете приятелка. Със съветите на Автора само ще заобиколите проблема, но това не е неговото решение. За да сте щастливи не са ви нужни купища приятели, нужен ви е един, който ви разбира само с поглед. Винаги може да се промените, стига да искате. Важно е да имате желание и да знаете какво искате, останалото ще се нареди само.

11.   Авторе,
Аз съм твое копие!!
Аз съм момче на 15 години за 9 клас съм..
Уча в гимназия, с успеха съм добре завързвам постоянно петици!!
Но страста ми са компютърните игри..
Преди 2 месеца точно, като завършихме ми купиха геймърски лаптоп, от тогава не излизам от нас!!
Със ставането от леглото надувам чалгата до дупка и пускам играта
Не се интерсувам от момичета за мен повечето са к...
За мен деня е 3 неща
1. играене 2. ядене 3. спане

12.   Хаха, интересна история!

13.   От Автора:

Благодаря на всички, които са прочели историята и на тези, които са коментирали благодаря още повече, защото така получавам обратна връзка как сте я възприели и дали е помогнала на някого или дори само някой се е спрял и се е замислил над нещата за пет минути... :)

Разбира се, че не мога да съм прав за всичко, което съм написал като съвети (че дори и за половината). Съветите са нещо много относително и ако на един му помагат, на друг не само не му вършат работа, ами му и пречат. Примерно това че никъде не споменах младежите да си търсят ПРИЯТЕЛКА съм го написал отчасти от личен опит, отчасти от моята логика.

Ако да речем едно момче в 8-ми клас е затворено в себе си, това значи че се интересува от себе си и никой друг. Това момче няма НУЖДА (поне не осъзната) да си има гадже в момента. За да си намери приятелка то трябва да се качи поне едно стъпало нагоре в развитието си. Ако все пак реши да си намери приятелка без да се е развил, то неговата приятелка ще е на неговото ниво (мързеливо, ядосано на света, затворено в себе си момиче, което е копие на момчето) и така те двамата ще се дърпат един друг надолу и няма да си позволяват развитие. Но е почти невъзможно такова момче да си намери приятелка, която да прилича на него, защото този феномен при момичатата на тази възраст е много, много рядък.

Да си търсиш приятелка, при подобни проблеми е като да си сложиш вратовръзка без да имаш костюм! Приятелката идва след като си поставил основата. И в доста случаи, ако си поставил достатъчно здрава основа, даже няма какво толкова да търсиш, наистина идват сами момичетата.

До номер 2
То това звучи много холивудски и е хубаво наистина. Ама да си си неглижирал живота точно в най-важната му част и после и да се осъзнаеш файда няма, приятелю. Поне при повечето хора. Знаеш ли колко ВАЖЕН е пубертета? Това е повратната точка в живота на всяко момче! Тръгнеш ли зле от тогава, после ходи се оправяй. Има изход, но е в пъти по-трудно и бавно. Моят живот в момента не е хубав. Нямам собствено семейство. Нямам приятелка. Работя нещо, което не харесвам, а можех повече.

До номер 3
Въобще не си задръстеняк. Това че ти мислиш така, да, донякъде те прави такъв, приятелю, но повярвай ми реално не си. Задръстеняци са хората без мотивация, без цел в живота, без приятели без нищо - пълен пакет. С тази изповед това се опитвам да кажа на читателите на сайта - че да си задръстен значи да си абсолютна дупка, а не просто да нямаш приятели. Много, много хора нямат приятели, но това не ги прави провалени човешки същества. Дори не ги прави нещастни, освен ако те самите не се чувстват такива. Виж, ако искаш да имаш приятели, а нямаш това е проблем. Ако си си доволен така, не е - просто е.

Вижте, в гимназията аз бях точно това - ПЪЛНА ДУПКА - слаби оценки, без странични интереси, без приятели, без амбиции да не говорим че и бях изключително слаботелесен за да е наистина пълен комплекта.

Не казвам че образователната система е супер, не казвам че и средата в училището е супер, но ако, АКО някой там, който чете тези редове е бил или отива на това дередже да стане ПЪЛНА ДУПКА, той ТРЯБВА да направи нещо, независимо какво. За предпочитане е да почне от оценките. Няма значение дали тия предмети, които се изучават са важни или безсмислени, дали обрз. система е претрупана и така нататъка... Важно е едно такова изпаднало в депресия момче да концентрира енергията си в нещо. И защо това нещо да не е това, което така или иначе трябва да прави докато е ученик - да учи??

А другото, за което казвате - за къде е тоя зор, чак пък да сме съвършени, няма нищо съвършено. Ами ако си се докарал на състояние на ПЪЛНА ДУПКА, с малко усилие (да дигнем средния успех с една единица, да си говорим с другите малко повече) 90% ви гарантирам че само ще се успокоите че ето, можете да сте и по-добри и ще сте доволни само на това и след не повече от месец пак ще се върнете на ниво ПЪЛНА ДУПКА, защото ще си кажете "Аз си доказах че СЪМ по-добър, но така ми е по-удобно да си живуркам, това си е мой избор, не съм тъп, аз съм избрал да съм тъп. " Един вид.

Извървял съм този път и знам че изходът не е като направиш само една крачка в правилна посока, а хиляди и да не спираш. Иначе е много лесно пак да се върнеш в начална позиция. Просто на такова положение само перфекционизъм помага. Както ако бягате 800 метра и паднете някъде по пистата. За да финишираш ПОНЕ С ГРУПАТА (не да победиш!! ), трябва да си скъсаш задника от тичане! За това казвам - стягайте се в гимназията, защото това е като неравен участък от пистата, където е доста по-лесно да паднете.

14.   Я не го слушайте този човечец ще ви се меси в живота на мен знаеш ли колко приятно ми беше в училище никой за нищо не ме търсеше. В училище седях на последния чин без да има някой до мен и спях през цялото време, като се прибера във вкъщи пак спях общо взето си проспах живота но ми дреме на шапката дори и на работното място си спя и пак никой не ме търси между другото и аз съм на 30 г и не съм си помислил да хленча за миналото.

15.   Хайде стига с тия повърхностни кифли.
Повърхностния кифльо си намира повърхностна кифла.
Подобното привлича подобно /вселенски закон/.
Затова тия, които се срещат и се намират, са си лика прилика.

А които оставаме сами... имаме уроци за научаване.

16.   Аз пък ще ви кажа, че темата ми хареса не толкова, че човка се опита да вдъхне самочувствие и кураж на т. н. задръстеняци или там както ги наричате. Аз самият не мисля, че спадам към тази група, но ми стана изключително интересно да видиш гледната точка на тия, които ежедневно биват подигравани за щяло и нещяло и си е някак си интригуващо. Или може аз нещо да не съм разбрал от целия спор по-горе, но все предпочитам това да чета като публикации, от колкото коя дрисла кой идиот е преебала.

17.   Ми карайте я на компютри и игри и тем подобни, в същото време връстниците ви нека свалят гаджета, и когато се обърнете и станете на 31 и видите, че всичките ви връстници вече са семейни, ще си кажете, какво стана, ама вече ще бъде късно, годините и времето не можеш да върнеш назад, ще остане само болката и страданието, че си сам самичък.

18.   до номер 5 - разбирам те толкооова добре.... и аз се ужасявам по същия начин от 15. 09.. на колко години си? :)

19.   От № 5 до Автора:

"Ако да речем едно момче в 8-ми клас е затворено в себе си, това значи че се интересува от себе си и никой друг. Това момче няма НУЖДА (поне не осъзната) да си има гадже в момента. "

А замислял ли си се, че може да си няма, защото по никакъв начин не мисли, че някой би го разбрал, и това до някъде е така? Каква мотивация може да има примерното момче в един клас с изостанали ретардирали съученици, повърхностни хора? Защо пък просто да не е дошло времето в което да срещне момичето, което ще го обича и ще го подкрепя? Някакво ниво ли е конкретно 8 клас, защо го споменаваш с такава конкретика? Нима трябва да си имаме приятелки от 4 годишни?
Защо мислиш толкова повърхностно? Извинявай, но това е глупава гледна точка.

Аз бях затворен в себе си, 7-8-9 клас, може да се каже, и...? Защо по някакъв начин ми се струва, че се опитваш да втълпиш на някого, че живота му не би било възможно да бъде прекрасен, само защото е различен, въпреки, че аз може би не се имам за различен, просто се опитвам да бъда, да не съм част от 'масата', повърхностната и ограничена маса от ретарди, която ми се струва, че ти до някъде подкрепяш, казваш на хората да бъдат като тях, не ги критикуваш. Какво мислиш за ограничените създания от типа плейбои (тъй като употреби 'задръстеняци'), кифлите и прочие... задръстеняци?
Защо имам чувството, че някак си тайно си искал в тези си години, които не си харесал от живота си да си бил като тях... ограничен, първичен?

И понеже знам, че ще си помислиш, че съм 'задръстеняк', отчаял се от живота... апатичен... поне според твоите объркани критерии, нека да вметна, че успеха ми е много добър, харесвам да уча, макар и средата да не ми позволява да го правя пълноценно... и да, имам си приятелка, това толкова важно за теб нещо.
Имам до себе си едно прекрасно, невероятно, уникално, красиво, безкрайно умно, истинско същество, което ме обича и аз обичам безкрайно много, което ме подкрепя във всичко, с което мога да си говоря цяла вечност, да споделям дните си... някой, който да ми отвръща с разбиране. И продължавам да си бъда такъв, какъвто се описах! И не бих се променил, поне докато това същество, което обичам, обожавам... единственото същество на света за чието мнение ми пука и бих се променил, заради нея... ме разбира, и само ми казва да не се променям.
Какво бих могъл да не харесвам в живота си? Какво нередно има в него... според теб... може би, че се опитвам да не бъда идиот... 'задръстеняк'...? Това ти се вижда нередно, нали?

До № 18: На 16.

20.   Автор до n19

"А замислял ли си се, че може да си няма, защото по никакъв начин не мисли, че някой би го разбрал, и това до някъде е така? "

Да мислиш, че никой не би те разбрал е високомерие и надменност - че си толкова уникален и неповторим, че никой на света, или много малко хора биха те разбрали, което естествено не е така. Никой не е чак толкова уникален, освен ако е извънземен. :) Надменните хора трудно си намират приятели или гаджета защото смятат себе си за повече от другите и поставят невидима и бариера пред останалия свят, не дават на хората да ги опознаят, дори да искат.

"Някакво ниво ли е конкретно 8 клас, защо го споменаваш с такава конкретика? Нима трябва да си имаме приятелки от 4 годишни?
Защо мислиш толкова повърхностно? Извинявай, но това е глупава гледна точка. "

Извинявай, но къде го прочете това? Нищо не съм писал за приятелки (гаджета), особено че трябвало някой да си намери или нещо в тази връзка. Да не четеш някой от коментарите на хората?? Там има подобни застъпени тези, но не и в изповедта. Мисля че си се объркал. Кажи каде го видя това, дай цитат. Благодаря.

"Защо по някакъв начин ми се струва, че се опитваш да втълпиш на някого, че живота му не би било възможно да бъде прекрасен, само защото е различен, въпреки, че аз може би не се имам за различен, просто се опитвам да бъда, да не съм част от 'масата', повърхностната и ограничена маса от ретарди, която ми се струва, че ти до някъде подкрепяш, казваш на хората да бъдат като тях, не ги критикуваш. Какво мислиш за ограничените създания от типа плейбои (тъй като употреби 'задръстеняци'), кифлите и прочие... задръстеняци?
Защо имам чувството, че някак си тайно си искал в тези си години, които не си харесал от живота си да си бил като тях... ограничен, първичен? "

На никой нищо не втълпявам, приятел. Казвам ако така и така продължаваш с дадено КРАЙНО поведение, това и това може (и най-вероятно) ще се случи. Казвам го от гледна точка на опита. Аз не говоря за хора, които са слаби с общуването, но са силни в нещо друго. Говоря за пълни лентяи и последни дупки на кавала, какъвто случай аз бях. Бях зле във всичко. Аз на такива хора "втълпявам" че живота им няма как да е прекрасен, защото си е така - чисто и просто. Ако си зле във всичко и нямаш и желание да се промениш - какъв си?
Да не си част от масата защото просто си си различен или защото не искаш, няма нищо лошо :). Но когато определяш поведението на различните от теб като упадъчно и неприемливо и яростно ги критикуваш, това не е хубаво. И ще ти кажа защо. Това че някои си живее живота по свои си правила не би трябвало да те бърка, стига да не ти вреди и пречи на теб. Нека си ходят хората където си искат, да си слушат каквато музика им харесва и да се обличат както пожелаят. Това не ти влиза в работата. Ти слагаш една граница между себе си и другите. Аз съм такъв и такъв, другите са по-зле от мен и да го духат. Другите не са нито по-добре от теб, нито по-зле - просто са по-различни. И ако не умееш да приемер различните хора, значи не си по-добър от някой расист или хомофоб.
Аз никъде не съм употребил думата "задръстеняк", пак четеш някакви други статии ми се струва. И не съм искал да съм като другите, просто исках да мога да си общувам с тях, но така и не преодолях себе си. Виж, пич, за да общуваш с някой с по-различни виждания от твоите не значи да станеш като него, значи просто да си с лек характер и да нямаш предразсъдъци към другите. Някой може да е "плейбой" и пак да е свестен пич, какво толкова?

"И понеже знам, че ще си помислиш, че съм 'задръстеняк', отчаял се от живота... апатичен... поне според твоите объркани критерии, нека да вметна, че успеха ми е много добър, харесвам да уча, макар и средата да не ми позволява да го правя пълноценно... и да, имам си приятелка, това толкова важно за теб нещо. "

Не смея да давам определения на хора, които не познавам но понеже толкова много се заяде с мен, а и оставяш втори коментар - ще ти кажа. Не те смятам за "заръстеняк" или отчаян от нещо си. Просто си един сърдит млад човек. На кой си сърдит е под въпрос. На себе си, на света, не знам. Личи си че си събрал много негативна енергия за толкова млада възраст, което не е добре както и да го погледнеш.
Пак казвам, никъде не съм писал за приятелка дали е важно или не е важно. Или четеш "между редовете" и тълкуваш неправилно написаното от мен, или четеш нещо съвсем друго, нямам обяснение. Дай цитат да видя за какво говориш, моля.
Че учиш и те кефи - много се радвам. Това автоматично те вдига едно ниво нагоре от пълен провал, какъвто аз бях. Аз нищо не правех в гимназията, и точно и това бях - едно нищо.

Ти си си добре, имаш амбиция, имаш енергия (макар и негативна) имаш приятелка с която да си споделяш. Нищо не казвам за тебе. Аз в историята си говоря за наистина пълни провали, дебили и мързеливци. Може малко хора да са такива, ама ги има. И понеже имам опит като такъв (ужас! ) и се смятам за изстрадал и искам да помогна те да не продължават с моите грешки.

Вижда ми се че си много привързан към приятелката си и колкото и да не искам да звуча укорително към това, ще ти кажа да не се уповаваш на нея на 110%, както сега го правиш. Тя е (предполагам) единствения човек, който те разбира и харесва истински и това е много хубаво, но ти си толкова привързан и влюбен в нея, че ако в даден момент се разделите това ще е страшен удар за теб и може и да не се възстановиш никога. Това е все едно да си сложиш всичките пари на едно число в казиното. Ако се падне то - идеално, супер! Но ако не? Губиш всичко. Бъдете заедно, радвайте се на компанията си, но не го имай това момиче като единствен твой близък човек. Особено сега като си на 16. В един момент тя може да си мисли че си супер интересен както си особен и загадъчен, а после да ти бие шута. Такива са момичетата, че и жените.

21.   "14. Я не го слушайте този човечец ще ви се меси в живота на мен знаеш ли колко приятно ми беше в училище никой за нищо не ме търсеше. В училище седях на последния чин без да има някой до мен и спях през цялото време, като се прибера във вкъщи пак спях общо взето си проспах живота но ми дреме на шапката дори и на работното място си спя и пак никой не ме търси между другото и аз съм на 30 г и не съм си помислил да хленча за миналото. "

То да има някакъв живот да се месиш в него - добре. Ама спането по цял ден в преносния и буквалния смисъл не е живот, а някво нищо направо. По-зле и съществуване. И присъствие не е. И това че не "хлечиш" за миналото си го приемам, но ти не само това, но дори го описваш почти като геройство - това вече е сбъркано!

Дано се *баваш с този коментар. И човека, който ти е дал 5 взезди на него да се прегледа ;)

22.   Харесах темата. И аз съм се замисляла за грешките, които съм допускала през най- важните години - тези в тийнеджърската възраст. Тогава слагаш базата на живота си - като поведение, като общуване, като човек. Когато в тези години не си достатъчно осъзнат, когато тогава не изчистиш пороците в характера си - после става много трудно. Аз, обратно на автора, тогава учех много и това много ми даде като развитие в професионален план, но в общуването закъсах сериозно - не излизах, не се забавлявах, не изпитвах необходимост да съм сред много хора, нямах гадже, нито съм си търсих. И сега - на 28 години, не съм общителен човек, необвързана, без никакъв нюх към връзките, изобщо към хората. Имах възможност да се развия и в друга посока, но тогава направих избора си по този начин. Само че аз мисля, че развитие може да има и по - нататък, животът непрекъснато ни учи - за добро или за зло - това си е нашият живот е той е тази уникалност, която е нестравнима другите хора. Мисля, че ако човек си направи "дисекция" на живота до този момент и изкара всичко "на масата" - и добро, и лошо - всеки си дължи една такава равносметка - ще види, че животът му е поредица от избори, които сам е правил и е правил, това което е искал - а щом като е правил, това което е искал - значи е бил себе си. Аз лично за себе си съм разбрала, че най - големите грешки съм правила, когато съм оставяла някой друг да реши вместо мен или съм правила нещо, само за да угодя на някой друг.
Съгласна съм, че трябва да сме отговорни към себе си - всяка постъпка остава с последствия и когато действаш не трябва да си затваряш очите за това.
Каквото било - било. Бъдещето е пред нас, никога не е късно да сбъднеш мечтите си - особено ако непрекъснато демонстрираш воля за това.