Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Мъж съм на твоите години и макар да не съм си преборил проблемите, не се предавам, нямам намерение да се предам и постоянно се опитвам да превъзмогна спънките в живота си.
"Не издържам" за мен няма никакъв смисъл. Как така, не издържаш? Смяташ да се самоубиеш ли? Не, нали? Защото колкото и да е гаден живота, имаме само един. Колкото и да са еднакви дните, винаги има възможност нещо да е различно утре и нещата да станат по-интересни. Половин вечност е минала без да съществувам, ще мине още една половина и след като спра да съществувам. Така че ще изживея дните, с които разполагам, както сметна за най-добре.

И да, и на мен ми минават същите тревожни мисли - че дните си минават и един ден ще свършат и да не се окаже, че нищо смислено не съм свършил дотогава. Тези мисли са ме тормозели и продължават да ме тормозят. Чрез тях обаче достигнах до няколко лични заключения, относно какво точно предизвиква тези чувства на малоценност и неувереност. Те се изразяват в следните "видове" мисли, от какво се пораждат и как мога да ги преодолея, или вече съм преодолял:

- Че има хора, които ще се справят по-добре от мен в някое начинание. Проблемът тук е, че не оставям дори възможност други хора да преценят дали наистина е така. Страх ме е от провали, от разочарования, от отказ и от правене на грешки. Като превантивна мярка просто нищо не правя - така не мога да направя грешка, нали така? Знам, че безгрешни и перфектни хора просто няма, но не прилагам този стандарт спрямо самия себе си. Не понасям да правя грешки и да нося отговорност за тях.
Този проблем започнах да го решавам с предприемане на рискове в разумни граници, където се водя според мнението си и в същото време съм си представил и приел най-лошият възможен развой. Установил съм, че много рядко се получава точно пък най-лошото, като много по-често се получават задоволителни или дори много добри резултати.

- Че съм недостоен и/или не съм готов за нещо. Този проблем се решава най-добре с рационален подход. Записах какво не ми харесва в себе си, какво мога да променя и какво не мога (било то психически, физически или финансови причини). Нещата, които се поддаваха на промяна заминаха в отделна графа, където си поставих реалистичен срок за тяхното премахване и се заех с преодоляването им. Нещата, които не можех да променя, се научих да ги приемам и да бъдат част от моя характер и личност.
В гимназията например бях много дебел. Смазваше ми самочувствието и не смеех дори да си търся гадже, защото се смятах за недостоен и че което и да е момиче заслужава повече да излиза с момчета с по-приятна външност. Завърших и си останах с комплексите... докато не се сблъсках с живота. Трябваше да жонглирам между работа на пълно работно време, с много труд и много тичане и следване в университет. Физическото натоварване се отрази на физиката ми... и изведнъж забелязах, че ме заглеждат в лекциите, които успявах да посетя.

Отново се сблъсках с живота обаче, изгубих тази работа, наложи ми се да прекъсна една година. Отново надебелях. Комплексите се завърнаха... но вече бяха нещо, което знаех, че мога да променя. Добре че беше един филм ("Отново на 17"... колкото и смешно да звучи) да ме надъха както никога дотогава и започнах да се занимавам със спорт.

Имах комплекси и с това, че са ми много малки и редки зъбите. Направо детски на вид. Преди време дори не исках да си отварям устата и да не се смея много-много, докато не осъзнах, че това не само е нещо, което не мога да променя, но и не искам да се промени. Да, редки са и са малки, ама никога не съм имал проблеми със зъбите, нито кариеси, нито нищо (не мое мнение, а по мнение на зъболекаря ми, който даже коментира, че ако всички бяха като мен, той щеше да е безработен). И да, има момичета, които ще се отблъснат от гледката, но не може да се отрече, че има и такива, които няма да гледат дали са перфектни зъбите, а каква емоция струи от смеещата се физиономия.
Отново, перфектни хора няма. Отново прилагам стандарти, които се отнасят само за мене си. Все пак, няма и ЕДИН човек на тази планета, който някога е живял или живее в момента, който да се е харесал на всички. Попадал съм на хора, които имат отрицателно мнение дори за майка Тереза. Някои ще те мразят, колкото да ти стане гадно. Някои ще те мразят, колкото да са различни от другите. Но винаги, ама абсолютно винаги, ще има хора, които ще те харесат такъв/такава, какъвто/каквато си.


И тук едно лично мнение, което поставям като трета черта: - Неувереността за мен е знак, че един човек притежава знание, интелект и въображение. или поне едно от трите. Защо? Защото понякога неувереността произтича от всичките възможни ситуации, които ти идват на ум - въображението. Колкото повече знание имаш, толкова повече фактори се намесват в една ситуация. А за да осмислиш всичките тези неща, си трябва интелект. Да, понякога въображението е предпоставка за параноя и психически отклонения, но понякога пък не е слабост, а тъкмо обратното - твоя сила и предимство.

Постави за задача, например, на един тъп като дъска да ти купи една джанта. Задачата, поне за него, е пределно ясна и лесна - отива в магазина и "Една джанта, моля! " Каквато му дадат - такава.
Да, ама за човек с малко повече знание нещата не са толкова прости. Колко цола, от какъв материал? Лята джанта ли и ако да, за каква марка и модел?

Давам елементарен пример, но сами можете да го приложите към всички житейски и работни ситуации.

9.   6 е мн права, радвам се, че има такива хора

10.   Благодаря ви от сърце.
На всички. Чета много внимателно написаното от вас и не се чувствам сама.
Ще се справя, трябва да се справя.
Наистина сега е непрогледно, трудно и отчаяно, но не може да няма светлинка.
Благодаря ви, мили хора!
Бъдете добре.

16.   Не съм много сигурна дали модераторите ще позволят моята тема, но от много време чета историите на самотни и неуверени хора на средна възраст. Замислих се, че всички те ( или всички ние, понеже и аз съм такава) имаме нужда от помощ. И съдейки по себе си, повечето няма да намерят кураж д аотидат на специалист психолог. Затова сметнах за необходимо да си помогнем сами, но не всеки на себе си, а всеки на другия. Тъй като правилата на сподели. нет са да не се дават лични контакти, ще се помоля най-изрично това съобщение да бъде публикувано. Решила съм да направя група във фейсбук, в която всички хора с проблеми с увереността и самочувствието, самотните, обърканите, да намерят разбиращи ги хора с подобни проблеми. Групата се казва "Неувереност Неувереност". Ще се радвам да се съберем и да обсъждаме тези толкова болезнени и сериозни състояния. Сигурна съм, че подадената ръка променя света!

17.   И аз съм такъв. Неуверен и нерешителен, за нищо не ставам и съм на 21г.
Кое момиче ще ме хареса такъв не знам.
Даже ме е срам да заговоря момиче. Болен съм. От Срам...

18.   Трябват ви крила да ви наставляват. Пътят е най-труден когато го изминаваш сам.

Трябва и да си малко луд, и започнеш ли да обичаш себе си не можеш да се спреш - всеки ден ще си даваш все по висока оценка. Само се пази от олигофрени и зли демони.