Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не се самоубивай. Намери Митко Тенчев, той ще ти помогне. Напиши името му в гугъл. Има личен сайт. Успех!

7.   Приятелю, имаш огромна нужда от антидепресанти. Те ще помогнат, а страничните ефекти ще отшумят с времето. Гаранция. Без лекарства няма спасение.

8.   Смени си работата. Обърни внимание на личния си бизнес. Зарежи жена си и детето. Ето, за всеки проблем има решение.

9.   Спри!
Просто спри.
Аз също съм анти-социална, не обичам промените, не обичам контактите, трудно се приспособявам към нова обстановка и нови хора... а да имам дете толкова ме плаши, че въпреки че го искам... няма скоро да стане.
Мога да си представя колко ти е трудно. В момента си се заел със задачата да имаш нормален живот, но за теб/мен това е нещо ново и на пръв поглед непосилно. И както винаги става, когато правиш нещо за пръв път, случва се да объркаш дори елементарни неща.
И тъй като си заложил прекалено много - семейство, любов, дете, бизнес, бъдеще... дори най-малките грешки тежат много и те побъркват.
Спри се! Успокой се. Брой до десет и се огледай.
Имаш жена и бебче и това е прекрасно. Трудно, плашещо, но прекрасно. Ако се обичате, ще се подкрепяте. Предполагам, че ако има нещо, което тормози жена ти, ти би предпочел да сподели с теб и би я подкрепил. Довери се и ти на нея. Сподели с нея.
И не обръщай толкова внимание на "провалите". На всеки се случва да сгреши, да действа неадекватно... Радвай се на съвместния ви живот. Защото това е нещо прекрасно.

10.   не си единственият с такова състояние(по-скоро болест). Аз съм момиче на 17 години, също имам такива мисли от време на време, при мен е лошо, че всичките ми съученици ми се смеят, само защото се притеснявам да говоря

11.   Остави на страна какво ти говорят познаните - Депресията не е прищявка, не е настроение и т. н. , депресията е БОЛЕСТ, и като такава трябва да бъде лекувана. остави мислите за самоубийство, депресията те подтиква към това
Е да антидепресантите са гадни, но се свиква с времето. А и никой не е казал, ч е ще ги пиеш за цял живот

12.   Не ти трябват антидепресанти, поръчай си по интернет, билковата добавка ДЕМИРБОЗАН, помага много при депресий.

13.   Ей, лигльо. имаш си семейство, имаш работа, мъж си ще се справиш! Щял да се самоубива... КОЛКО по-тежки съдби от твоята има (ако твоята изобщо е тежка де) има, знаеш ли? ! Оцени това, което имаш, преди да си го изгубил!

14.   Тъй като съм минал през това ще карам направо: Трябва ти консултация с добър психиатър. И повярвай, без антидепресанти няма да се оправиш. Не съм лекар, но състоянието, което описваш съм го минал. Вярно, нямам дете още но всичко останало, за което пишеш ми е познато. Антидепресантите имат много силни странични ефекти първите 2 седмици. Може да са кошмарни, но после отшумяват и ефекта от тях започва да личи след 4-5 седмици. Иска се много упоритост. Също така ако ти предпише лекар (не аз, или някой приятел да ти каже какво му е помогнало) дадено лекарство, имай предвид че се пият в продължение на година-две. Колко точно, само лекаря може да ти каже при контролните прегледи. Сега някой ще започне да разправя велики мъдрости как със силата на мисълта и билки всичко се оправя, бла-бла. Да, ама не! Това си е заболяване и иска сериозно и постоянно лечение, което всъщност не е толко страшно. Консултирай се отново с психиатъра ти и му обясни странични ефекти. Понякога се сменят 2-3 лекарства докато се напасне точното за твоя организъм, психика и т. н.

Желая ти успех, и пиши тук как вървят нещата.

М27

16.   Като бях на 16 ми поставиха диагноза посттравматичен стрес. Нямаш си идея как го преживях, но го преживях, такива работи изискват воля.

17.   Долен егоист си пич. Имаш дете, а искаш да се самоубиваш? Това само най-долния егоцентричен егоистичен идиот може да го реши. Много ти е дошло - хващай се на селски туризъм. 2-3 седмици в някое село или в манастир или дори на палатка сред природата. И ще се оправиш. Ще си като нов. СМЕНИ ШИБАНАТА ОБСТАНОВКА! Има още няколко седмици прилично време, хващай се и излизай сред природата! Като се върнеш, почвай да караш колело и/или да спортуваш! Спортът е жизненоважен за функционирането и на психиката ни, не само на тялото. И не говоря за вдигане на тежести във фитнеса(макар и това да е вариант).

п. п. малки количества (подчертавам малки) алкохол може също да са ти полезни! Виж как ще ти се отрази една бира след работа.

18.   Здравей!


Аз съм на 33 години мъж. Пиша ти защото едва ли някой от хората, които са ти писали тук е по-на ясно от мен за твоя проблем.


Не знам дали искам да разказвам през какво съм преминал, и вообще преминавам, защото няма да ми стигнат дни в писане. Остави лекарствата, остави всичко друго. Това което ще те спаси е волята да промениш битието си. Много лесно звучи и адски трудно за изпълнение. Вярата ще бъде твоя водач.


Всяка трудност те прави по-силен. Няма кой да те измъкне ако не се измъкнеш сам. Бездната е безкрайна.

И аз като теб преди близо 10 г. си седях в къщи и се друсах с какви ли не хапчета, и се чудих как може да съм толкова изпаднал, при положение, че винаги съм си мислил, че съм роден за голям човек. Баща ми тъкмо беше починал.... Някък си се хванах на много нископлатена работа и много тежка, после я напуснах и отидох в София-пак лай.. а. Денонощен труд всеки ден, тоя път и без пари. Спях по 3-4 часа мах. и то с приспивателни. Отслабнах с 25кг. И така около 2-год. След това успях да си създам моя фирма, някък си. Отново невероятни усилия, денонощен труд, и приспивателни. Нямах живот. Създадох голям бизнес, работих със стотици хиляди. Продържавам да съм 60 кг. В един момент 2008г. - Криза... Ти да видиш... една година борба... Резултатът - фалит. Взеха ми всичко освен една смешна фирмичка работеща на загуба непрекъснато. Още по голяма трагедия. Целия ми денонощен труд и неимоверни усилия на вятъра. Освен това че и дължах сума и пари, които нямах и най малкия шанс да върна. Следва: Алкохол хачета и всеки ден увеличавах дозите. Мислех си просто да се нагълтам и готово, край. Просто все не ми достигаше смелост. Месеци така. Криех се от всички и от всичко. Една сутрин станах и треперех като лист, едвам закарах жена ми до университета. И си викам: Аз съм много прост... И да умра кво от това... За некви си там пари... Обрънсах се и си казах от днес съм друг човек. Отидох в оная смешната фирмичка, постоях няколко дни само да наблюдавам какво става, и после изволних почти целия персонал. Качих се на буса, и сам поех по-голямата част от работата. Пак денонощно бачкане, пак за без пари. Резултата четири години по-къно.
пъти- подобре живея финансово, проблемите които ми се случват ги възприемам като нещо съвсем нормално и много много не се впечатлявам. Мисля че се измъкнах.

Всичко това ти го описах много постно. Бъди смел и се замисли за това какво имаш, и какво можеш да загубиш. И това, че винаги има и по-дълбоко дъно. Само работата ме спаси. Гледах максимално да ангажирам мозъка си с работата за да не се отпускам и да не потъвам. Дори когато случайно чуех някоя хубава песен я спирах, за да не ме връща в някой хубав спомен и си казвах, че ще се радвам някой ден като се оправя... Никога няма да дойде този ден... Винаги ще имаш проблеми. Живей сега, изживявай всеки хубав момент сега. Лошото се забравя, онези години са като някаква дупка в живота ми. Сам се спасих с много воля. Останах заради малкото ми останало семейство. Благодаря на Господ, за всичко което имам, каквото и да е то и му се радвам. Дано и скоро да имам и дете, защото мисля, че това е нещото което ще придаде истински смисъл на живота ми. Вече няколко години и с това се боря. Всичко в живота ми става, но става по най-трудния начин. Бъди силен и си дай-равносметка. Това е живота...

19.   Разбирам те. Няма нищо по- гадно от АПАТИЯТА. Не обръщай внимание на обръщенията към теб- "лиглъо". Има хора, които просто са устроени да не се задълбочават (безчувствени) като тези, които те нападат. Няма по- страшно от апатията знам, нищо да не те радва. Паник атаките също са мъчителни, именно заради такива "незадълбочени, нравоучители", които ти повтарят да се стягаш и ти се чувстваш сякаш целият свят е враждебно настроен към теб. Държавата и времената, в които живеем са такива. Ще ти дам няколко съвета: намери вътрешният си мир. Изолирай се, почивай, слушай музика, спортувай, ходи в гората на разходки, пикник, дишай чист въздух. Ще усетиш колко е хубаво да си жив, аромата на въздуха, цветята, ветреца, живота на открито. Тези дребни неща, които са най- ценните. Намери вътрешният си мир. И се занимавай с благотворителност, не говоря непременно за финансови дарения. Насочи се към определа група или няколко, където си компетентен и можеш да помагаш със съвети, със идеи и да повдигаш духа на страдащи хора. Повярвай ми има мн такива, които душата им жадува за живот, а тялото не им го позволява- неизлечимо болни и инвалиди. Както и малтретирани жени и деца, за които наистина няма изход. Както аз ти пиша сега. Просто помагай. Разбираш ме какво имам впредвид. Ще се радвам да отговориш на коментара ми, ще следя темата. Ж24

20.   Здравей, прочетох твоята история и в друг сайт. Там ти писах и оставих контакт ако искаш да поговорим.
Бъди Благословен!
http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-not-suicide.html

21.   Благодаря на всички за ценните съвети! След 2 дни започвам работа защото болниният ми свършва и съм буквално ужасен. Усещам, че и на жена ми и писва да съм хленчещото затворено в себе си умърлушено същество, което дори не може да отиде до магазина за хляб. Чувствам, че няма да издържи много дълго и ще ме остави. Знам какъв е истинския проблем за шибаната депресия. Това е социалната ми фобия с която живея почти през целия ми живот, стреса от новата работа и раждането на детето ми. Доста прочетох по темата и разбрах, че хората със социална фобия изпадат в ужас от промените в живота им, освен срама от социални контакти. Просто ми дойде в повече и в един момент мозъка ми блокира. Нищо не мога да направя като хората, нямам никаква концентрация. И говоря за елементарни неща, като това да тръгна до магазина и да си забравям портфейла всеки път и т. н. А как се очаква от мен да работя...? Ужасът продължава.... Ще видим до къде ще стигне

22.   Даааа, класическа депресия! И аз съм минала през това. Обаче знаеш ли кое ме спаси? Любовта и семейството ми. Направих опит за самоубийство и в следващия момент си представих лицета на мама и се осъзнах и повиках помощ. А после после пак мама и семейството ми ме измъкнаха от дупката. Та вместо да се депресираш и да си мислиш как оплескваш нещата, как всичко е гадно и върви на опаки използвай тези две седмици за себе си. Прави неща, които обичаш да правиш, излежавай се, мотай се, ако имаш възможност иди на почивка... когато човек смени обстановката винаги се чувства зареден с енергия след това. Изобщо забрави за тъпата работа, колегите и всички други простотии. Това са си твоите две седмици и си ги прекарай по начин, по които ти харесва. Пък после, ако чак толкова те тормози работата, ми напусни!Винаги има и други възможности. Повярвай ми, животът е много по-хубав от колкото си мислиш! Да, знам, че сега не ми вярваш и аз не вярвах когато ме тъпчеха с антидепресанти и приспивателни и си изплаквах очите, но после животът ми тръгна в съвсем друга посока и сега даже ме е срам от самата мен, че съм се оставила разни глупости да ме изкарат от равновесие. Но това ще дойде после, за сега просто гледай да правиш неща, които ти доставят удоволствие и не гледай на това време като на болнични, а като на заслужена ваканция.
Успех!

24.   Виждам, че това е стара тема, но вероятно още я четат заради честотата на проблема, само искам да кажа, депресията наистина доведе до смъртта на майка ми, отнасяйте се към нея с нужната сериозност, бъдете търпеливи и смирени към себе си и към другите, с инат не става, не трябва да изпитваш ужас, че отиваш на работа, а благодарност към съдбата, че ти дава шанс за реализация и към колегите, че ще са принудени да търпят компанията ти, не задълбавай в проблема, а търси решението, бедата е голяма и трябва наистина да претърпиш развитие като личност в посока смирение, победа над егото, грижа за другите и опит да излезеш от черупката си и това какво теб те мъчи, спомнете си приказката за добрата и лошата сестра, едната казвала всички сезони са хубави, златна бабо, а другата всички са лоши, е, вие попадате в категорията на лошата сестра, и трябва да победите себе си, да изпитате пиетет към живота и хората, които ви заобикалят, енергията ви да бъде чиста като в българска народна приказка, дано да разбирате какво се опитвам да обясня, няма кой и как по друг начин да ви помогне, това е според моите близки наблюдения по темата