 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
За мъжката и женската работа
преди: 15 години, 26 дни, прочетена 4235 пъти
Покрай един приятел попрочетох доста изповеди в този сайт и, понеже видях сходни истории, реших да дообобщя. Та, думата ми е за задълженията на мъжа и жената вкъщи, ще кажете - болна тема, тоя пак търси топлата вода. Тя си е открита отдавна, тук може просто да се забърка хубав мохабет, а и кой знае, може и нещо да открием. Пък и задълженията вкъщи не са регламентирани със закон.
Преди 11 години се ожених, бях поскътал парици, посъбрахме още и с много напъни купихме панелна гарсониера в краен квартал доста над морското равнище. Не ми е идвало наум да деля домакинските задължения, все пак и двамата работехме. Пазарувах, ремонтирах, тичах на 3 места да работя, уж да продадем гарсониерката и да купим по-голямо жилище. Родиха се двете деца, при всяко свободно време отменях жена ми, виждах, че се побърква цял ден и нощ с малките - извеждах ги на разходка, хранех ги, перях на ръка / и свястна пералня нямахме все още /, простирах, къпех ги и ги приспивах. Дотук добре - младост и ентусиазъм. Видя се, обаче, че с труд у нас няма да сменя жилището. Братовчед ми замина за Испания, след 6 месеца се обади и заминах и аз, уж за малко, та почти 5 години. Е, купих по-голямо жилище, ха още едно да го даваме под наем и да капе по нещо / живеем в голям град, студенти и работници бол /, прибрах се да съм при семейството си.
Дотук още по-добре, но според половинката ми ремонтите били изцяло мъжка работа, даже не се поинтересува особено за интериора, сам се консултирах с дизайнери, домъкнах материалите пак сам, с колата, икономии да правя, което можах - направих пак сам, другото с майстори, но който е правил капитален ремонт ще ме разбере какъв кошмар е. И в същото време работех на смени, да се трупа стаж и защото готови пари лесно се топят. Благоверната за този период от време на време идваше с майка си на ревизия колкото да се поинтересува кога ще е готово и да търсят кусури, та един ден ме намериха на кеф да им слушам глупостите и се наложи да ме видят в нова светлина - наприказвах им едни хубави приказки и се отървах от визитите им.
Както и да е, влязохме в новото жилище, от другото тръгнаха наеми, но нали апетитът идвал с яденето. Събрах моите хора на семеен съвет и им казах, че моите задължения са изпълнени, работя на две места и е редно да се пази имуществото, децата са големи, за пазаруване и чистене могат, на жена ми и кола купих, но за поддръжката и казах, че има сервизи. Тъй, но за тези години тъстът / стар връзкарин / уредил жената на добре платена работа, тя разглезила децата и им крещи и не може на нищо да ги накара, на мен не дава да се меся, само като посинее от викане казва, че и тези задължения били мои. И за капак на всичко няколко пъти споменава, че имала много ухажори, че аз едно цвете не съм и подарил / освен да продам единия апартамент и да и купя цветарски магазин / и още куп простотии.
Аз вече не съм с онова здраве, с което бях, писна ми да трошат у дома и да се чудя кога да поправям, защото дори викането на майстор не било женска работа, насметох ги една вечер и сега си гледам двете работи, почивам си съм зацепил всчко, белким се сетят, че така не става, особено когато се наложи да викат неволята. Очакваме включване, както се казва.
При братовчеда, обаче, нещата взеха съвсем друг обрат. Той също купи две жилища / едното го дава под наем /, ремонтира ги, обзаведе ги и пак замина за Испания, че има двама студенти в София. Преди година засякох неговата хубавица да се натиска с един джентълмен, поразпитах, обадих се на братчеда и той си дойде инкогнито и ги излови на калъп. Кучката, която все му натякваше за мъжките задължения, се нуждаела от ухажване и разнообразие в брака, представете си. Понамачка и релефа и я изгони при любовника и, само че след десетина дни и той я изгонил, отишла при майка си и баща си, ама евала им - и те я натирили, та се прибрала с подвита опашка. Евала и на братчеда, прости и, само че я забра с него в Испания да чисти къщи и да мие чнии по 14 часа без почивен ден и да разсъждава на воля за съпружеските задължения.
Та ще ми бъде интересно да чуя мнения и истории по въпроса - докъде е границата на задълженията, откъде започва угаждането и до какво води? Има ли човешкото око насищане?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 26 дни hash: f53a780999 |
|
1. Интересна историйка, не че е нещо ново под слънцето. Има доста подобни и съответно много общо между всичките. Винаги всичко се върти около тия пари, като че ли в гроба си ще ги носят. И за задълженията колкото повече отпускаш и правиш, толкова повече искат от тебе. Та кой как си уреди нещата. Но човешката лакомия няма насищане и тва е......
|
| преди: 15 години, 26 дни hash: 2b8e2b6b22 |
|
2. Хаха последните няколко изречения си ги разказал по много забавен начин.Както и да е.
От краи време задълженията са си разпределени, то си е ясно на кой каква му е работата.Само ,че от време на време се намират хора (като съпругата ти явно) , който се опитват да минат метър...
|
| преди: 15 години, 26 дни hash: 82cb030fab |
|
3. Евалата, пич! Много точно си го казал...МНОГО! На една жена никога нищо не й е достатъчно. Винаги иска още и още... В твоя случай още повече. Точно по женски е сега твоята да ти каже: "Ти на мен не ми обръщаш внимание и аз ще си намеря любовник". ХАХАХА. Да си троши главата. Това, че ти се сцепваш от работа и цял живот ги носиш всичките на гръб никой не го оценява..нали? На нея й е лесно - ходи си на добре платената работа и я боли.... Моя съвет - намери си любовница. Явно имаш пари. Хвани си някоя млада кака - хем ще ти е тръпка, хем ще се успокоиш малко :)
БПЦ
|
| преди: 15 години, 26 дни hash: 180cb59c69 |
|
4. Аз съм жена и мога да ти кажа, че ти си мъж- мечта. Но явно много си я разглезил твоята, та почти ти се е качила на главата. При нас никога не е имало делене на мъжка и женска работа. Просто гледаме работата да се свърши и който е свободен, той се заема.
Когато сме правили ремонти и аз съм била с повече свободно време, аз съм отнасяла товара, но това не ебило въпрос на кръшкане, а до възможности. За колите също се грижа, когато съпругът е зает- майстори, данъци. Но възпитанието на децата си е обща отговорност и когато единият каже нещо, другият не оспорва, защото авторитета се губи и има опасност децата да се възползват всеки път от по-мекия.
Мисля че в днешно време, когато жените много държат на еманципацията и независимостта, е важно да знаят, че тя носи и отговорности, и задължения. Пък и половинката не е от желязо и има нужда от помощ и подкрепа.
|
| преди: 15 години, 26 дни hash: 45322fcd2e |
|
5. Здравей, с интерес прочетох твоята история, малко си поплаках, малко се посмях. Сякъш четях за себе си, но в обратен вариант. Няма мъжка и женска работа няма мъжки и женски задължения има само уважение от страна на партньора, ако го намериш обаче.За съжаление не си попаднал на жена, но аз понякога си казвам "такъв бил късметът".....Мъжа ми вечно безработен, започва работа на около 17 места и все шефа му виновен, колегите гадни копелета....аз правех ремонт, теглих кредит купи по голямо жилище и в краина сметка не получих това което очаквах , а именно уважение и признание и на края си взех децата, разведох се, започнах отначло. Макар и на 40, малко късно, но и не чак толкова, че да пропилея остатъка от живота си.Сега не ми е лесно, но нямам този товар който носех, чувствам се свободна, отговарям за действията си и последиците от тях, няма кой да ме упреква, няма кой да ми хленчи е.... няма и кой да оцени.Като се обърна назад,като чета подобни историй си казвам Господ сигурно нарочно ги събира такива, за да може единия да дърпа напред иначе ще изостанем:-)Не бих ти дала съвет да направиш това което направих аз,дори незная на колко си години, но ако можеш просто да спреш да се ядосваш, да не даваш толкова много от себе си и да сложиш розовите очила, може би ще се почувстваш по-добре.Стани по позитивен и си кажи-Е време е да гледам само себе си,направих каквото можах дадох каквото можах и вече съм до тук...Надявам се да успееш да погледнеш по розово на живота поне от тук на татък.С поздрав venirvd1@abv.bg
|
...
| преди: 15 години, 26 дни hash: 95c6c328cb |
|
6. Няма угода, братле. Колкото повече се стараеш, толкова по-неугоден ставаш. Четох нещо за предбрачни договори, ама там едва ли да се описват подробно задълженията, въпрос на разбиране между двама души е. А човешкото око се насища само с шепа пръст или като в приказката за пробитото корито - като се окаже поради лакомията си в начална позиция човек веднага се сеща какво е загубил и го оценява. Направил си повече от достатъчно, като теб са единици, сега ако кажеш, че си скаран с цигарите, алкохола и шляенето по заведения, ще те призная на 100 %. И още нещо важно имаш - опита в чужбина. Доколкото съдя, без работа няма да останеш, каквото и да стане хайде пак в Испания. Послушай коментиралите дотук, почини си, погледни и себе си, дните няма кой да ти ги върне.
|
| преди: 15 години, 25 дни hash: a40211648b |
|
7. От автора. Сърдечно благодаря на всички коментирали, много добре и душевно написани мнения. Така си е, в старанието си да угодя си създадох дертове, не че не познавах такива случаи и не съм чувал истории, но от любопитство решх да проверя дали няма да снеса патешко яйце. Завиждам на номер 4 за разбирателството в дома и, но не съм чак толкова мечта - поизнервих се напоследък и се поотпуснах, ще трябва да се постегна. И на 100 % съм съгласен, че възпитанието е обща грижа, но колко хора знаят и спазват златното правило - когато единият казва нещо на децата, другият е по-добре да си трае и после, насаме , да коментира. Старите трудно ги отучих - кажа нещо и веднага някой се обади и каже точно обратното и децата им се качиха на главите, в това число и на главата на благоверната. А и отсъствието ми си каза думата, с това съм на път да се справя, слушат ме, не им викам, по човешки е най-лесно. Номер 5, съжалявам, че при теб така се е получило, но май не си имала друг изход - с две деца и с още едно голямо - на кого да разчиташ? На твоите години съм, никак не са много, напротив, и ти пожелавам да видиш по-добро от досегашното, борбена и оправна си, ще успееш. Номер 6, не пуша от 9 години, алкохолът ми е чаша вино или бира вечер, малко спортувам, по заведения кога да ходя, освен рядко в някое кафене. Но си прав - ще поотпусна края, ще дам и на душата, животът си е кратък. Иначе кой знае какви проблеми нямаме, сексът е на корем, верно, че за цветя рядко се сещам, освен по празниците. Но точно цветята ме наведоха на една детективска мисъл и се оказа, че историята има и прелюбопитно продължение, с малко повече късмет ще се сдобия с още материал и ще го споделя скоро.
|
| преди: 15 години, 25 дни hash: 57444a3080 |
|
8. И на мен темата ми е малко болна. Уж сама се натоварих с цялото домакинство и грижата за децата, но понякога ми идва нанагорно и съжалявам, че в стремежа си да съм добра с мъжа си, станах лоша със себе си. Но здрави да сме. Децата са големи вече, помагат. Сега ги уча да не следват нашия семеен модел на домакински задължение. Когато всички участват, ще е по-леко, а и всички ще пазят повече.
Истината винаги в "златната среда", не в крайностите.
|
| преди: 15 години, 21 дни hash: 33fdde9359 |
|
9. Защо повечето българи не са грамотни като автора,който впрочем извади и доста забавен стил на изразяване,а накрая за брачеда направо си казах "браво" на ум.Поздрави на автора и ако може един съвет,въпреки че сигурно съм по млад и не е разумно да давам акъл,но...в твоето положение не обръщането на всякакво внимание е най-добрия ход,просто си прави твоите си работи и не се нагърбвай с отговорности,ще видиш,че скоро ще ти се молят на колене ;-)
|
| преди: 15 години, 20 дни hash: 28729784d9 |
|
10. От автора. Благодаря и на номер 9, точно това вече правя и има ефект. Та, както вече споменах, цветята ме наведоха на детективска мисъл и се оказа, че крушката си имала опашка. От известно време благоверната взе да се появява с букети за щяло и нещяло - знак на внимание от колектива за нейната всеотдайност. Общо взето съм принципен и праволинеен и не ме е спохождало подозрение, нито съм търсил сметка кой къде ходи, но този път реших да проверя. Намерих ятак в службата на жена ми и той сподели, че моята от някое време излиза на лаф с г-н Ф. Нищо лошо, клуб по интереси. Само че покрай историята с братчеда си направих изводи и се обърнах към мой авер, професионален фотограф. Издебнахме жена ми и г-н Ф. /с цветя в ръката/ след работа, проследихме ги до едно кафене и, за да не стане издънка, аз се скатах, а аверчето извади късмет и седна на маса близо до тях с апаратурата. Привечер ми носи диск, че и звукозапис направил, но с не много добро качество. Е, лейди и джентълмени, друзя и аркадаши, то бива клуб по интереси, но на снимките се виждаха отношения далеч над пионерските, а от записа се подочу за командировки и вили. Кипна ми яко, но реших да изиграя едно театро. Плеснах една от снимките на дисплея, спрях компа и се опънах като градинарски маркуч. Идва си по едно време половинката /била у майка си??? /, пуска компа и се гипсира, преглъща като малко мисирче стара бакла и само дето не каза, че не е това, което си мисля, съвсем да замяза на американска сапунка. И като се почна една словесна диария, какво си мисля, той е на годините на баща и, имал внуци, но такъв мил и внимателен човек рядко се срещал и т.н., какво унижение за мен да шпионирам, какво съм се изживявал като водещия на "Прелюбодейци". Да, ама пуснах другите снимки и записа, колкото и лош да беше, моята рухна и истината лъсна като гол задник на пълнолуние. Ще ви спестя подробностите, но снощи на семейния съвет при образцов ред и дисциплина разпределих задълженията, т.е. освободих се от повечето, като спазих принципа, че остане ли човек без работа го избива на глупости и натоварих членовете на семейството достатъчно. А аз обявих, че ставам нов човек - със свободно време за по бира с приятели, за спорт, за филми, т.е. ще послушам писалите дотук. На съпругата простих, защото и аз имам вина за цялата работа с моята нерешителност / иначе мислех и да я направя рекламно лице на лицево челюстна хирургия, но не е някак си по мъжки, а и нещата се пресякоха в зародиш, всеки греши /, но и заявих насаме, че или напуска кораба ако не и отърват правилата, или остава, или ако кривне, заминава за братска Испания при жената на братчеда да види що е работа и да пише мемоари. Е, ако преди време някой ми беше предрекъл тези събития, щях да се посмея добре, мислех си, че тези неща са повечето по филмите, но и тук се начетох на драми. Та, уважаеми читатели, установих, че не всичко, което има две бузи е лице и ви пожелавам по-малко разочарования, повече здраве, умната и с всичко с мярка – от много напъване може да излезе само едно нещо.
|
...
| преди: 15 години, 19 дни hash: dd1037e3b3 |
|
11. Позволявам си да ти говоря на "ТИ", за което моля да ме извиниш.Ти си изключително забавен и видимо по последното ти писание си намерил златната среда.Поздравления.И ако така продължаваш да гледаш с "по-благосклонен" поглед, убедена съм ще се чувстваш все по добре.И както е казал Дарвин - "Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е живота "Звучиш доста смело и все по уверен в себе си, тъй че вярвам открил си колко ценен е живота и нямаш нужда от повече съвети...Не се разделяй с усмивката си и върви смело напред.
Поздрави
|
| преди: 15 години, 18 дни hash: aefc965e0c |
|
12. Човече, проблема си е в теб! Работи, работи, беше в чужбина ,беше , да ама 5 години! Е, какво искаш,тая жена да не е от желязо? Странно е , че през това време децата са растели и тя не се е потрудила да ги възпитава, за да може сега да ти помагат и да те разбирет. Определено тя е в криза на възрастта, но и ти не и отстъпваш! Не се засягай. Нормално е ! В едно съм сигурен, лошо си я научил на младини! Тя е свикнала, от подтекста става ясно , че и като момиче е била доста глезена от родителите си . Е да де ама ти не си на онези години с желязната психика - и тогава освен тя идват и децата ,които неясно защо вместо да подражават на теб са по-близо о нея? Задачата ти е - тиха , спокоъна борба с нея и особено с децата - те и тя са твоето бъдеще !Примера с братовчеда не е удачен- всяка къща гори по-своему! Занапред ти предстои да се пазиш,особено психически.Очевидно си много стегнат човек - всичко си има край - отпусни се малко свобода си дай ! Мисли ,тепърва има живот пред теб, тя ще мрънка и т.н. но ще тръгне да се съобразява с теб, което е и твоята цел! Не забравяй децата , те са те "забравили" , отчуждили са се !
С уважение, пишещият си мисли,че поне малко опит има/ 30 г. брак /
|
| преди: 15 години, 15 дни hash: 6ca388314a |
|
13. От автора. Номер 12, абсолютно си прав. Всичко си има цена - едно печелиш, друго губиш. И двамата бяхме наясно за емиграцията от познати и приятели и всички решения вземахме заедно. Там нямах време за скука и флиртове - по 16 часа 6 дни в седмицата и един 8 часа, това ми беше почивката. Но ако искаш да постигнеш целите си по-бързо, това е начинът. А тук си е по-друго, вкъщи си, близки и роднини са под носа - у дома и керемидите помагат. Сега едната работа я оставих, децата са приоритет, на възрастните разясних накратко докъде са им правомощията, у дома няколко пъти викаха неволята, платиха за майстори за сметка на джобните и сега са много внимателни с всичко. Та лека полека всичко си идва на мястото, както пише и номер 11, търся златната среда.
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 788bae8ff3 |
|
14. Боже,Боже!!!Човече,ако моя съпруг беше и една десета част от твоя интелект,съобразителност и себеотрицание,щях да го намажа с мед и да го...от към краката.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
