Животът на един изгнаник. Една житейска драма.
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 2040 пъти
Здравейте.
Предварително благодаря на тези, които ще отделят от своето време, прочитайки моята житейска история.
Това значи много за мен, понеже имам нужда да бъда чут. Затова пиша тук.

Ето я и моята житейска драма:

Трагедиите в моят живот започват от раждането ми и датират до настоящият момент.
Всичко тръгва от семейството и се пренася като тежка рана в целия ми живот.
Майка ми и баща ми са разведени, общо взето почти не са живели заедно.
От самото начало са имали проблеми. Понеже баща ми и родът му са много лоши хора. Зависими от алкохола, тип скандалджии.. А самия той е ходещо зло.. Насилник, пребивал е собствената си майка.. Правил е побоища пред майка ми, когато тя е била бременна с мен. Освен това е женкар. През целия си живот не е преставал да ходи по жени. Неговият живот са парите, жените, дрехите и сексът. Той живее само за това. В момента е вече на 51 години, но се облича с младежки дрехи, ходи по дискотеки и клубове, забива се с млади момичета, използва ги.. Маже си лицето с някакви мазила за да изглежда младолик.. И се мисли за непогрешим, преуспял.. Че каквото той каже, то е така..
На моменти се чудя с какъв акъл навремето майка ми е съчетала живота си с толкова демоничен и лош човек. Това е загадка за мен.
Когато аз съм се родил, там са ставали ужасни неща и майка ми с мен на ръце е избягала от баща ми и родът му.. и си е дошла тук при нейните си рода. Общо взето двете с баба ми са ме порастили. Дядо ми /бащата на майка ми/ е починал от рак на белия дроб, когато аз съм бил на две годинки. Много мътно си го спомням.
Оттогава насетне майка ми съвсем губи опората и закрилата си в живота. Освен това тя има трима братя. Единия от тях почина преди няколко години, другият живее до нас в голяма къща със семейството си. А третият живее с нас, на долният етаж. Той е изцяло зависим от алкохола и години наред в пиянството си ни тормозеше, заплашваше, правеше грандиозни изпълнения.. Другият брат на майка ми, който както казах живее до нас със семейството си.. И понеже те са много лоши и студени хора също.. А, дядо ми преди да почине не е приписал къщата ни на никого и тя остава наследствена, тоест - оттук имат дял майка ми, баба ми, и братята на майка ми. Този неин брат и семейството му заеха сумати и части от къщата ни, ламтят за имане.. Те са алчни хора.. А нощно време се занимават с кражби и друг вид престъпления. И така с тях години имаме проблеми, караници.. И т. н.
Общо взето в такава унищожителна среда израснах аз.
Освен това баща ми, дори от разстояние ни тероризираше. Обаждаше се по телефона, манипулираше майка ми, че ако не ходим при него, няма да праща никаква издръжка и ще ме отнеме със съд от майка ми. Тя беше слаба жена, винаги е била такава и се поддаваше на неговите манипулации. Аз не исках да ходим при него, но тя ме водеше там. Даваше му шанс след шанс, като мислеше, че той ще се промени и ще бъдем едно нормално семейство.. Но това така и не се случваше. Както се казва "вълкът си мени козината, но не и нравът".
При баща ми не можехме да изкараме повече от няколко дни, понеже неговото поведение беше ужасно. Той по часове ни обиждаше, наричаше ни как ли не.. Употребяваше жив терор над нас. За дребни неща започваше да крещи и да командва как да се обличаме, как да говорим.. Държеше се менторски и не ни даваше право да имаме собствен вкус, нито личност. За него ние бяхме роби без право на мнение по никакъв въпрос.
Мен ме биеше жестоко до посиняване, ей така почти за нищо.
Ставаше така, че в крайна сметка се връщахме пак при баба ми.. И ставаше все по-трудно, понеже немотията винаги е била нещо постоянстващо в нашият живот. Едва се препитавахме.
Майка ми получи куп болести - щитовидна жлеза, бъбреци, сърце.. Всичко и се разби.
Аз бях на 10 години, когато правех нервни кризи, получих страхова невроза. Панически страх.
Водиха ме на психолог. Беше ми преписал едни лекарства, но така и не се възстанових, понеже средата в която израснах, затвърждаваше още повече психическа немощ и безсилие в мен.
И.. Така.. Ту ходения при баща ми, ту връщания отново тук. Така години наред.
Бях почти 5 годишен, когато майка ми роди второ дете - мой брат.
Впрочем, тя има един развод с баща ми, после втори брак, отново с него.
Той не искаше тя да ражда брат ми, обаче тя го роди.. Но пак раздели, проблеми.. И вече с второ дете, нещата станаха още по - трудни.
Откак брат ми се роди, се даде старт на още по - големите трагедии в нашият живот. Понеже всички у дома започнаха да го глезят, да го възвеличават, а аз бях отделен. Поставяха ме на последно място. Брат ми, колкото растеше, все повече заприличваше на баща ми - неговите маниери, неговите думи, неговият модел на поведение. Създваше интрига след интрига в къщи.. Смееше се безпричинно, докато в нас се изпокарваме. Правеше се на жертва и всички му вярваха и го защитаваха неотклонно. Той започна да посяга на нашите, да ги обижда, да буйства. Обладан от манията си, че той е най-най, говореше само глупости и майка ми по цял ден му отделяше цялото си възможно внимание. Каквото и да станеше той беше все прав за тях. Не разбирах как собствената ми майка постъпва толкова нечовешки и прави дележ между собствените си деца. Но това беше факт.
Опитвах се много пъти да говоря с нея, но без резултат. Нямаше ефект!
Стигаше се до там с брат ми да имаме луди сблъсъци, понеже макар и братя, с него сме коренно различни хора. След което те се обаждаха на баща ми, той пристигаше и ме биеше, без да се интересува от моята болка, нито гледна точка. Идваше да ме набие и си заминаваше. Всички бяха доволни от това.
Напрежението ескалираше все повече и повече. В къщи не можехме да се понасяме. Бе невъзможно да се траем.
Аз растях все по-разбит и сринат, най - вече психически, понеже стресът ме убиваше с всеки ден, все повече.
Освен това когато тръгнах на училище, аз бях аутсайдерът на цялото даскало. И всичко това просто защото бях РАЗЛИЧЕН.
Седях настрана от останалите, никога не съм одобрявал тяхното поведение. Когато в междучасията те натискаха момичетата из тоалетните, говореха глупости, биеха по-слабите от себе си.. Аз недоумявах защо тези хора се държат така.. Седях, и си мислех "Боже, колко са жестоки тези хора. Защо са толкова извратени, груби и цинични? Защо се държат така жестоко с по-слабите, с момичетата? "
.. Не разбирах нищо от това и не си го обяснявах.
Седях и пишех в дневника си за това как мечтая да срещна вярното момиче, да се държа мило и нежно с нея, тя да бъде смисълът на моя живот. Пишех как искам да живея нормално.. Колко много мразя насилието, садизмът и тн. Изобщо вижданията ми бяха коренно други от тия на масовите хора.
Сякаш живеех в мой си свят, където не исках да пускам никой друг.
Дните ми в училище обаче ставаха все по-черни и мрачни, тъй като бях подлаган на системен тормоз от страна на своите съученици. Беше се стигнало до там, че ми строшиха чинът, на който седях.. И аз после когато седнах на чина, Всичко се срути върху мен. Такъв тормоз ми се налагаше. Аз бях "глупак, простак, слабак" в очите на всички. Да не говорим, че ми измисляха всевъзможни прякори с които се обръщаха към мен.
На няколко пъти се оплаквах на директорката за тези неща, но ефект нямаше. И отново бях подлаган на луди унижения. Прибирах се у дома капнал и стресиран до немай къде. И се затварях в стаята си. Но, се започваха скандалите и лошите неща в къщи.. Или вуйчо ми се напиваше и крещеше като луд, или брат ми създаваше проблеми. С две думи - аз нямах спокойствие никъде.. Нито в училище, нито у дома.
На 13 години когато бях се наложи да ми правят деликатна операция в областта на корема.. Слабините..
Няма да навлизам в подробности какъв шок и ужас изживях в болницата.. Това се подразбира.
Тази операция съвсем разби психиката ми, понеже след нея докторите казаха, че има риск, макар и малък.. Да остана стерилен, тоест - да не мога да имам деца.
Това бе поредния шок, който преживях много трудно. Бяха ми нужни месеци докато се възстановя що-годе от това.. Но се започнаха ужасни кошмари на сън.. Само щом затворех очите си, се започваше ужасът.. Сънувах все страшни неща.. От които не можех да се отърся.
Така с всеки ден ставаше все по - сложно и трудно.. Слабеех, топях се.. Не се хранех редовно, седях в стаята си и си правех рани по ръцете. Минавах през деветия кръг на ада.
След завършване на осмия клас, вече бях тотално сринат, с куп фобии, страхове, невъзможност за абсолютно нищо. Стана така, че прекъснах образованието си, не можех повече да търпя целия ужас който ми се срутваше отгоре всеки божи ден.
А, и, мисълта че годините ми изминават, а аз не знаех какво е това да почувстваш радост, състрадание, любов.. Това ме убиваше. Седях и не можех да си представя изобщо, че аз мога да съм нормален човек. Просто не се виждах в този живот. Пълна и убийствена депресия ядеше душата ми и ме правеше на части.
Тогава баща ми когато разбра, че съм спрял образованието си, дойде, преби ме и насила ме взе с него в апартамента му.. Без дори да пита какво преживявам.. Заплаши, че оттук насетне каквото той каже, това ще бъда длъжен да правя..
С триста зора и молитви, успях да го убедя поне да ме изпрати при неговите роднини, да продължа обучението си там. За мен това бе по - приемлив вариант, отколкото сам с него в апартамента.
Така и се случи.. Изпратиха ме там.. Записах се в тамошното училище задочно, на изпити. Тогава се бях стимулирал, учех много упорито и се явявах на изпитите. Но, там семейството на баща ми всеки ден ми говореха против майка ми ужасни неща, обиждаха ме, съдиха ме, че не съм обичал баща си.. И всякакви подобни неща. Накрая стана така, че се принудих, върнах се на стоп отново в къщи.. При майка ми.
Баща ми като разбра, бесен по телефона крещеше на майка ми, че ще дойде, ще ни избие.. В крайна сметка за щастие това не се случи.. И той каза, че се отрича от мен, било го срам да има такъв глупав син..
Това беше една радостна вест за мен, че съм се отървал от неговия ужасен контрол.. И така, минаваха се месеци, той се обаждаше да се интересува за брат ми. Пращаше през месец някакви пари за него. Тук у дома нещата ставаха все по - ужасни. Брат ми все повече започна да интригантства, да прави каквото си иска.. Карахме се у дома заради него. На няколко пъти не издържах, удрях му по някоя плесница, понеже вече не се търпеше.. Всички у дома скачаха срещу мен и по този начин те още повече го правеха такъв. Но никой не искаше да осъзнае това.
Годините минаваха, аз все повече губех надежда за живот. Не можех да си намеря работа, поради фактът, че само докато попаднех някъде, Всичко в мен забиваше, разтрепервах се, зациклях.. Фобията си казваше думата. И само се провалях. Имаше понякога работа за ден - два колкото все нещо да изкарвам, но редовно не можах да се хвана. Мъчеше ме мисълта, дори ме убиваше, че не можах да завърша.. Че животът ми се руши и аз не мога да спра това падение.
В крайна сметка когато станах на 19 майка ми и баща ми окончателно решиха и се разведоха, вече за втори път.. По взаимно съгласие.
Майка ми най - сетне бе проумяла, че трябва да спре с опитите си да живее с него, понеже няма смисъл. Той е непоправим.
Но вече тя беше срината, както и аз. Заради нейните многобройни грешки, бе рухнало моето бъдеще. Това създаваше все по-големи караници и проблеми у дома..
Някъде две години след като тя се разведе с баща ми, си намери друг мъж. Набързо го прибра в дома ни да живее с нас. Той се изкарваше едва ли не Бог, спасител на семейството ни.. Но в последствие се оказа лъжец и престъпник, който цял живот е живял по този начин - настанява се в хора, лъже ги, разорява ги и изчезва.. Отива при други жертви. Когато го разбрахме вече беше късно, твърде късно. Майка ми бе затънала в заеми и борчове, по него време тя работеше, но после я махнаха и от работа. И ставаше все по - сложно и шокиращо всичко. Освен това този неин втори мъж и брат ми никак не се спогаждаха.. Караха се.. В нас беше някаква ходеща лудница.
В крайна сметка след почти 4 години в които този човек живя в дома ни, успяхме да го изгоним.. Но щетите които той остави в къщи, до днес остават непоправими. А, майка ми затъна съвсем, понеже не спря да прави грешка след грешка, без да съзнава до какво ще доведат тези и действия.
Общо взето така протече животът ми..
Изминалата година беше изключително тежка за мен..
Защото от самото начало на годината аз се бях зарекъл, че съм твърдо решен да напусна целият този ужас. Казах си, че просто ще се хвана, ще отида някъде далеч от тук. Ще търся помощ, било по организации, или някаква работа.. Каквото и да е, но се махам.. Защото виждах как с всеки изминал ден тук, аз губя животът си и не само, че промяна към по-добро няма грам, но и става все по-зле. В нас се говори само за умиране, за това, че няма какво да се направи.. Че няма пари, няма нищо.. И това е. Нищо друго не може да се чуе..
Пропуснах да споделя, че преди 3 години, се запознах в Интернет с едно момиче. Да, Интернетът се явяваше като единственото средство, чрез което намирах някаква утеха, макар и малка.
Когато се запознах с това момиче и започнахме да си комуникираме по Скайп, за пръв път в живота си аз почувствах смисъл да живея. Разказах й живота си, тя ме разбираше и утешаваше.. Беше изключително мила с мен. И незнайно как се случи, но почувствах нещо много силно към това момиче. Започнах да й признавам за това, и за моя най - голяма радост, тя откликна на моите копнежи, на моята жажда да бъда обичан. Така по цели нощи не спяхме, а си говорихме по Скайп.. Мили думи, изпращане на целувки и прегръдки.. Планове за бъдещето.. Просто тя стана моят смисъл. Но постоянно ме тормозеше фактът, че не съм способен да бъда с нея, че животът ми е мизерия, крах, разруха.. Не виждах как ще бъда с това момиче.. Тормозих се и за нея.. какво ли прави, когато не е онлайн, дали е истинска с мен, или и тя ще е поредното ми убийство.. Мислих си какво ли не..
Искаше ми се да вярвам, че тя би ме обичала такъв, какъвто съм, без каквито и да било резерви или фалш. Искаше ми се да вярвам, че съм срещнал любовта, и че поне в нея ще пребъдвам.. Но мислите ми бяха много объркани, не знаех какво да си мисля..

И, така..
Пишехме и си говорихме с нея всеки ден.. Постоянно.
В един момент и двамата зажадувахме вече за мигът, в който да застанем реално един пред друг. Да се в гледаме наживо в очите си, вместо екрана, да докосваме лицата си и да държим ръцете си..
Аз исках това повече от всичко друго на този свят, но от друга страна не можех да си представя фактът да застана пред момиче.. Понеже имам фанатичен срам, притеснение и т. н. А толкова исках да съм до нея.. Сърцето ми жадуваше това.
Виждах, че в нас все повече губех енергията, животът си. Стигаше се до моменти, в които буквално напрежението взимаше връх.
И, лятото направих решителната стъпка. Успях да събера някакви 50-60 лева, и просто тръгнах от къщи. Отидох в нейния град. Не ме интересуваше, че оттук нататък съдбата ми е неясна и дори нямам покрив. Просто си казах "отървавам се от ада, и ще се видя с нея. Всичко друго да става каквото ще".
И отидох, взех и подаръче.. Чухме се по телефона, и се уговорихме къде да се видим..
Аз зачаках нетърпеливо, и супер много се вълнувах, и в същото време притеснявах.. Накрая дойде времето, тя слезна от градския транспорт и застана пред мен.. Боже, няма никога да забравя за този миг. Това бе най-прекрасният миг от целия ми живот до сега. 15 минути плакахме и се прегръщахме, не се пускахме.. Бяхме цял филм. Жива романтика.
Прекарахме целият следобед заедно. Започна да се мръква, и тя се притесни какво ще се случва с мен..
За мен бе немислимо да отида у тях, и техните да ме видят в това състояние. Не можех да допусна и мисълта да й тежа по какъвто и да е начин. Казах и, че ми е все едно. Ще спя на гарата, не ме е страх. Важното е, че тя е до мен.
За нея обаче бе немислимо да ме остави така.. С триста зора успя да ме накара да приема да ми плати стая, където да нощувам за да не съм на улицата.
Така, пренощувах.. После се виждахме отново, аз спях по гарите, и през два-три дни успявахме да намираме пари за да имам стая където да пренощувам, да си взема душ и т. н.
Беше убийствено за мен, положението в което се намирах и фактът, че тя ме виждаше в такова състояние. Но тя не се отделяше от мен.. Дори за миг. Беше с мен във всичко. А, миговете, които изживявахме заедно, бяха истинска приказка. За пръв път в живота си аз се чувствах истински обичан.. И това ме окриляваше.
А, през деня аз скитах много. Обикалях из града.. Търсих начини да започна нещо, да има някакво подобрение в животът ми.
Но, попадах на лоши места.. Бях попаднал в една секта, от която в дъжда съм бягал за да се спася. Бях убит от скитането по цял ден. Бях гонен от наркомани.. Преживявах живи трагедии по улиците.
Спях по гарите през нощта.. Но ми беше все едно.. Исках само да зная, че тя е с мен, и знаех, че все някак ще се оправя. Бяха ми пратили едни хора 100 лв. с които да си наема стая някаква поне за месец, за да не съм на улицата. Но, аз не помислих никак за себе си, не исках да угаждам на себе си. А похарчих парите за нея, за да виждам усмивката й, да я зарадвам.. Без значение, че аз реално съм по улицата. Не ми пукаше от това. Но държах тя да е в безопасност. Тя се ядосваше, че забравям себе си заради нея.. Но това беше моят живот. Пазех си я, изпращах си я плътно до тях и чак тогава бях спокоен. Държах си я за ръката и бях готов на всичко за да е тя щастлива.
През това време майка ми се обаждаше по телефона да ме пита къде съм и какво правя. Правеше се на загрижена, аз не й казвах нищо. Тя ме увещаваше да се върна у дома, и че всичко щяло да бъде различно.. Не вярвах изобщо на това, и не исках да си помисля за връщане в същия ад, от който след почти 26 години, намерих сили и се махнах.
Положението обаче ставаше все по-лошо, тъй като решение за някакво оправяне на моят живот нямаше.. А краката адски ме боляха от ходенето по улиците и цялото натоварване, което получавах.
И, в крайна сметка ставаше така, че след едномесечно оставане по улиците, колкото и да не исках да си го помисля, се връщах отново тук, където само докато се върнех, чувствах същата гибел и всичко ставаше все по-зле. Намразих майка си, заради лъжите й, безразличието й спрямо моите ужаси.. Беше ад.
Освен това още на гарата като се разделяхме с любимата ми, плачехме, не се пускахме.. Беше жива трагедия.
Издържах в нас по месец най-много и отново събирах пари и се махах.. Отивах при момичето си и пак така..
Така на три пъти.. Отивах, седях там, и пак ставаше така, че се връщах тук..
Бях разбит.. До болка объркан и не знаех какво да правя..
И за капак на всичко един ден преживях поредният си ужас. Ужас, който напълно ме разруши, защото аз наистина си мислих, че поне с това няма да има драми.. Но явно и това бе гибелно в моят живот.
Влязах един ден случайно в профила на момичето си във фейсбук. И, там видях неща, които ме потресоха. В нейния профил имаше снимки на някакъв мъж.. Преработвала негови снимки и ги качвала в профила си. Той и писал зарибителни коментари.. И тя му пращала целувки.. Това ме потресе, бях втрещен.. Виждах и други неща в профила й, които меко казано ме смазваха..
Не можех да повярвам, че това същото момиче, милото, нежното, което бе плътно до мен.. Всъщност може би не е това, което аз съм си мислил..
Сринах се буквално..
Не знаех какво да си мисля..
Мисълта, че тя може да има някакви отношения с друг, това ме скапваше и размазваше..
Защото от самото начало аз й казах, че сега тя знаейки живота ми, и влизайки в него, има възможността или да ме съживи, или да ме убие завинаги. Молих я, да не избира второто.
Тя се кълнеше, че не би могла да нарани точно мен.
И аз вярвах в това..
Но тези неща ме потресоха.
След като тя влезе на линия, аз я попитах какво означава това.. Снимките, коментарите.. Как ще обясни всичко това. Тя в първия момент не знаеше какво да ми отговори. След това ми каза, че с тия хора нямала нищо. Дори никога не ги е виждала. Това било просто майтап, някакви коментари за които на нея не и пукало.
Искаше ми се да вярвам на това, но не можех.. За миг дори не можех. Оттам насетне се изгуби доверието между нас. После тя махна снимките, коментарите и тн от профила си.. Но откъде да зная аз дали с тези хора тя не комуникира по други начини, или недай боже да се вижда с тях. Започнаха спорове между нас. Когато я нямаше на линия аз всеки път си мислих къде е, какво прави..
Беше ад.
Чудех се как може да постъпва така.. Предвид, че вижда ясно как поставям животът си на карта за нея.. Кой друг би правил всичко това? Тези ласкатели които от километри си личи какво мислят в главите си.. И какво искат.. Те ли ще я обичат, те ли биха седяли по улицата, пренебрегвайки себе си за нея..?
Задавах й тези въпроси, а тя се кълнеше, че проблемите са само в моята глава. И че тя нямала нищо с никой друг, освен с мен.. И фактът, че е с мен и ми помага, говори достатъчно..
Не знаех какво да мисля.
Освен това на моменти както си е мила и нежна, тя сменяваше рязко поведението си и започваше да говори цинични неща. Чудех се каква е всъщност. Дали това е нейната истинска природа. А тя казваше, че просто така си говори, и то само с мен.
Все казваше "ах, как ми се е*е, искам да го направим"..
А, аз недоумявах как може да говори това. Все й казвах, че секс не правя. А любов, което е нещо коренно различно. Какво е*ане? Това е грубост.
В крайна сметка на 17тия ден от първата ни среща, тя спа с мен. Казваше, че с никого не е стигала до сега до такъв момент и че аз съм първия.. Имаше малко кръв, когато го правихме, но нямам представа все пак дали ми казва истината. Защото аз също никога не съм бил с момиче, освен с нея. Пазих се толкова години, и й дадох най-милото - девствеността си.. Защото вярвах че я давам на вярното момиче.
После всеки път когато имах стая тя искаше все да го правим.. Правеше ме луд, а аз бях толкова нежен с нея.. След като я изпратех до тях и се приберях в стаята аз бях капнал и директно заспивах.. Беше толкова хубаво.
Но, с всеки ден все повече аз се обърквах относно това коя е тя.. Каква е нейната природа всъщност.. И съмненията грезяха съзнанието ми.
Веднъж тя ми сподели че е правила преди няколко години орална любов на някакъв.. И аз като ми каза това, се почувствах ужасно.. Понеже винаги съм смятал и ще смятам, че това е извращение, и ако момче подложи момиче на такова нещо, той я унижава и със сигурност не я обича..
Тя ми каза, че нищо друго е нямало, това било просто грешка, която никога повече не би допуснала.
Вече бях тотално объркан и не знаех какво да мисля.. Всичко ми беше толкова разхвърляно в главата, че дори 100 прахосмукачки да пуснеше някой там, нямаше да има ефект и да бъде почистена мътилката.
И последно вече, беше края на август месец.. Последните една-две седмици между нас се чувстваше огромна студенина. Тя вече ми се обаждаше най-много по един път на ден, не изявяваше желание да се виждаме.. А аз отново бях се махнал от нас и търсих спасение къде ли не.
И, беше 29 - ти Август /до колкото си спомням/, когато тя ми затвори телефона и ми каза, че повече няма да ми се обади..
Това вече ме срина отвсякъде и напълно.
Обаждах й се след това, търсих я.. Но без резултат.. И така вече почти 7-ми месец аз полудявам и буквално се съсипвам, изписах й сумати смс-и.. Без отговор. Незнанието какво се случва с нея и защо така постъпи, това ме убива.
И преди няколко дни прочетох в един сайт, където тя е писала.. И се довърших направо. Там тя е писала, че обожава секса, че е била с 6 момчета вече.. Че аналния секс е хубав..
Четях.. И плачех.. Блъсках.. Не можех да повярвам че това е същото момиче, което ми взе умът и което мислих за различно..
През последните месеци, откакто отново се върнах у дома.. Просто аз нямам никакъв контрол над живота си..
Започнах да пия... освен това миналия месец на няколко пъти употребих марихуана.. Обхванал ме е пълен колапс.. А майка ми дори не разговаря с мен, тя е отатък само с брат ми.. Който се държи ужасно, посяга й, командва я, какво ли не прави.. Сумати хора го търсят да го бият, понеже в нета писал глупости, пращал голи снимки на момичета.. Изкарвал се най-великия. И в нас не спират да му повтарят, че той е най - най.. А той просто си живее в някакви филми. Смее се, повтаря едно и също.. Обижда ги.. И все коментарите са за хората, тоя такъв, онзи онакъв.. Пари, коли, боища.. Това са темите които са всекидневние у дома..
Изобщо пълен ужас, стигнало се е до там, че в нас ще се изтрепем..
И никой в къщи не ме пита какво преживявам, какво става с мен.. Никой.
В нас чувствам задушаване, паника, ужас. И се принуждавам, излизам от нас понякога и попадам в другия ад.. Този на алкохола и марихуаната.. Само и само да избягам поне за няколко часа от реалността.. А, месеци стана момичето ми дори идея си няма какво става с мен.. И дори нямам идея какво ли върши... Само като си помисля за това, се втрещявам..
Иначе.. Септември месец, до началото на Октомври живях при едни семейни хора от Бургас. Те ми обещаваха, че ще ми помогнат да се оправя, да си почна някакъв нормален живот.. Но обещанията им се оказаха пълна лъжа.. Те грам не разбраха положението, нито болките ми, само ме обвиняваха.. Изкарваха се хипер властни, с връзки навсякъде. Мъжът се представяше за хакер, побойник. И че ако нещо съм ги подведял, щели да ме намерят където и да отида. След две седмици при тях, бях изгонен и наруган, че и заплашван.. И си тръгнах от там.. Слава Богу без фатални последици..
Оттам отново агония, манипулации.. После ме бяха приели в една комуна в София.. Но там издържах само два дни, понеже режима е много строг, не се ползва телефон, не се пуши.. Излязох оттам.. И стана така че пак се върнах у дома, където лошото и ужасът стават все по - шокиращи и изход няма.
А, аз от толкова много стрес, мъка, любовни драми и какво ли още не, вече не зная какво се случва с мен..

Ще бъда изключително благодарен на всеки човек, който ме насочи как бих могъл да изляза от това адово положение.. И да намеря изходът към моят нормален човешки живот, който толкова силно искам да имам.
Благодаря още веднъж че прочетохте изповедта ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 месеца hash: c8ff18b0b9

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   дълго е, не ми се чете..

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: cbdee564dc

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Мне, нямa смисъл дa ти се кaзвa кaквото и дa е. Ти явно смятaш, че целият свят с нещо ти е зaдължен. Че пък и момичето стaи ще ти плaщa и т. н... еее, Божее, прибирaй си вересиите!!!

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 15074235b3

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ако сам не си помогнеш няма кой да ти помогне. Като за начало ще е хубаво да спреш със дрогата и алкохола, тия неща са задънена улица и си избий това момиче от главата. Също ще е полезно да се запишеш на вечерно училище и да вземеш едно средно образование, а тия фобии и пранои, страхови неврози и подобни, просто ги забрави отсега, защото за в бъдеще щеш не щеш, живота ще те принуди да ги преодолееш. От тука нататък решението си е изцяло твое, дали ще се самосъжаляваш и ще тъпчеш на едно място в бездната на страха или ще вземеш животът си в ръце и ще направиш нещо смислено с него. П. П. И помни едно никой не ти е длъжен за нищо.

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 месеца hash: 59a4fbb2f6

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Много дълго, четох в началото, но после попрелистих. Като цяло май се изживяваш като жертва, каквато си БИЛ, но сега си голямо момче и не можеш да продължаваш да си зависим от когото и да е било. Единственият изход при теб се нарича РАБОТА, жилище и самостоятелност, но не чакай от други, а сам си търси начини Господ помага на тези, които си помагат сами.

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: e43b2203aa

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   До номер 2 и 3 - вие въобще не сте чели историята, докато аз я прочетох докрай и напълно разбирам автора. Авторе, аз ако имах живот като твоя, сигурно щях да се самоубия. Нямам си и на идея какъв съвет да ти дам. Мисля, че е прекалено късно за каквото и да било.

 

...