Депресия
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1540 пъти
Здравейте! Момиче на 22 години съм. Напоследък като че ли навлизам в тежък за мен период.. не знам с кого да поговоря, кой ли ще ме разбере..
Измъчват ме страшно много неща, които помрачават успеха от влизането ми в желания университет и мотивацията ми да уча и да постигна нещо. Ще разкажа накратко, без да изпадам в много подробности основните неща.
Наскоро родителите ми се разделиха и незнайно защо баща ми като че ли обвинява мен, въпреки че те не си се разбираха от години. Първо отписа майка ми от живота си, а след това и мен, а съм му дете-напълно неразбираемо. Не ме беше търсил от месеци, наскоро аз му се обадих, той се зарадва, но ми се струва-доста изкуствено. Минаха сигурно 2 месеца от тогава и той не ми се обади повече, да не говорим за финансова помощ от негова страна.. от години сигурно вече..

Другото нещо, което ме измъчва е бившият ми приятел. Разделихме се края на миналата година по негово желание, въпреки че той беше причината за повечето от неразбирателствата ни. Нарани ме страшно много, дори ми заяви, че през всичката тази година, в която бяхме заедно не е бил влюбен в мен, а аз го обичах страшно много. Така.. продължих напред, след като приключихме всякакъв контакт, дори започнах да харесвам друго момче, което не ми обърна никакво внимание, но си го харесвах и ми беше добре и спокойно, докато... бившият ми не ме потърси наскоро. Последваха редица откровения, в който той ми каза как се е променил и всичко, за което съм била недоволна го е осъзнал и вече нещата не са такива, дори че ме е излъгал за любовта си към мен и в действителност ме е обичал. Аз като наранена, разбира се, изпитах нуждата да му го върна и започнах да се държа адски студено, за да не изглежда така, че само него съм чакала да се върне...
Имам усещането, че още го обичам, но не мога да съм с него.. заради всичко, което се случи плюс това, че цялото ми семейство изобщо не го харесва и най-вероятно, ако се съберем ще трябва да крия връзката си от тях. Не искам и да изглеждам отчаяна и наивна.. и да тичкам всеки път при него, когато му скимне, а той да ме оставя и наранява. Наистина не знам как да постъпя, всичко ми идва в повече и ме измъчва много. Чувствам се адски сама, все едно съм прокажена, че никой не ме иска, дори собствения ми баща..

Водя битка между разума и сърцето, защото съм се убедила, че сърцето винаги ме е подвеждало да постъпвам глупаво, но не мога да си избия бившия от главата и това постоянно пренебрежение от негова страна ме кара да го искам още повече...
На всичкото отгоре не ми даде ясна представа какво иска от мен-дали да се съберем или не, но ми каза, че ме искал в живота си, защото съм била специално момиче, каквото и да значи това. Приятел с човек, когото си обичал и може би все още обичаш?? Как става това? ..
Много ми е тежко, изпадам в депресия всяка вечер-плача, а през деня се смея и усмихвам сред хора-изкуствено, нали..

Опитвам се да си намирам занимания, за да се разсейвам, но каквото и да правя не мога да изляза от тези си два основни проблема, които ме съсипват психически, просто защото не мога да си обясня ЗАЩО ми се случва това, с какво съм го предизвикала и заслужила, и как да го спра.

Усещам как се затварям в себе си, не искам никого и нищо, защото винаги в живота ми е имало хора, които не са ме оценяват или го правят, когато е късно. Тези неща ме превръщат в кълбо от нерви и негативни емоции, които ме натоварват, а предполагам и хората около мен.
Просто искам да изпитвам чувството някой да ме обича истински и под някой имам предвид мъж, защото не ми се е случвало от години сигурно. Искам да имам човек, на когото да се доверя и да знам, че е там, винаги.. за мен и само за мен. Някой, на когото мога да се обадя по всяко време да се посмеем и взаимно да си дадем смисъл за живеем. Имам чувството, че няма да срещна такъв човек, понеже не съм от "съвременните" харесвани момичета.

Благодаря на тези, които се спряха за минутка и отделиха от времето си за моята история. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: d3832c3626

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   За баща ти мога да кажа, че си въобразяваш и действително се е зарадвал да те чуе, но явно е почуствал, че тайно се надяваш на финансова помощ и това го е разсърдило - знам ли. На 22 г. обаче не се сърди, ако няма парички от родителите. Идвам от добро и здраво семейство, но съм отбита още на 18 г. и съм благодарна за това. Ако ти липсва баща ти като човек - потърси го и ще видиш, че ще получаваш и обратното внимание, но ако те интересуват само парите му - остави го да си живее живота. Ако си заела страна по време на развода - извини се и на двамата си родители, защото не е трябвало. На 22 г. си и трябва да имаш свои живот. За останалото не разбрай нищо, но пак мога да те посъветвам да слушаш сърцето и интуицията си. Каквото обаче да се случва в личния ти живот не можеш да обвиняваш другите за своите несполуки в образование и работа. Сама си господар на живота си и решаваш сам.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 371ace2bf9

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Хей, според мен на този етап сама трябва да се справиш. На всеки му се иска да бъде обичан, но няма как да стане просто така. Не можеш да излезеш на пътя и да го намериш този човек. Излизай с приятели по-често, спортувай (фитнес, зумба). Този човек все някога ще го срещнеш, но ти не можеш до тогава да останеш в това състояние. Трябва да се изправиш и да продължиш. Говори с майка си, сподели й как се чувстваш. Ако трябва говори и с баща си, попитай го защо постъпва така. Това с бившия ти, според мен, е по-скоро реакция от сегашното ти състояние. Щом си го преодоляла един път, ще можеш и сега. Просто ти се иска да си някога и да си обичана, но явно не е той този човек. Не се затваряй в себе си, излизай, общувай с хората, усмихвай се, макар и насила. Интересно е как ти давам тези съвети, които надявам да са ти полезни, като и аз се намирам в подобно състояние. Но ми писна да съм така депресирана, не ми харесва да плача, затова ще се усмихвам насила и ще се опитам да си държа ума зает от тези мисли, няма да се оплаквам. Бъди благодарна за всеки един ден. Усмивката ти и щастието ти зависят от теб самата, не от някое гадже, не твоите приятели и който и да било. Може би е по-добре да спреш да се питаш защо това се случва на теб. Всяко зло за добро, както се казва. Може би доброто в тази ситуация е, че ще си по-силна и ще разбереш, че не ти трябва някой, за да бъдеш щастлива.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 80eda48d0b

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не давам съвет, защото ти не искаш такъв в темата си. Просто констатирам, според мен, ти не страдаш от депресия, а от любовно разочароване. Трябва ти някой, но не кой да е, ЧОВЕК ти трябва.

 

...

горе^