Развалям се - станах интроверт
преди: 10 години, 11 дни, прочетена 1503 пъти
На 23 години съм, всичко си беше нормално до преди година, докато не станах интроверт, не знам каква беше причината, но бавно - малко по-малко се отдръпнах от всички, първоначално изгубих по-голямата част приятелите си, после изцяло се затворих в себе си, а това не е нищо в сравнение със сегашното ми състояние. Мисля че имам психично разстройство, не се шегувам.
Нито съм пил, нито съм употребявал някакъв наркотик, всичко което разказвам е истина, усещам как агресията ме превзема, всичко за което си мисля е убийство, колене, бесене и такива неща.
Опитвам се да се контролирам, но понякога то ме контролира, гардероба го ползвам като боксова круша, не мога да се сдържам, трябва да си излея тая злоба някъде, страхувам се от себе, че ще направя нещо което не трябва.
Повечето време съм нервиран и бързо се ядосвам за щяло и нещяло, при психолог не искам, нашите или приятелите (тези които са останали) ще помислят че съм кривнал от правия път, аз не съм.
Просто ме обзема това чувство понякога и трябва да си го изкарам някъде... развалям се.
Искам да съм позитивен и нормален, но немога, ядосвам се за всичко което става около мен и избухвам.
Задушава ме, почервенявам, събира ми се и наистина ако не го изкарам някъде, имам чувството че ще се взривя.
Всякакъв вид съвет ще ми е от полза, благодаря предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 11 дни hash: ab7c860abe

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ти си си кривнал наистина, така че си за психолог отвсякъде. Утре ако направиш някоя беля от нерви, излагацията ти няма да е по малка от това да отидеш на психолог. А и не е нужно да разбират приятелите ти. Освен това на психолог йодят нормални хора, които имат житейски проблеми, а не ходят психично болни. Психично болните ходят на психиатър и пият лекарства. А психолозите помагат със съвети, само че професионални. Точно като да споделяш с приятел, но имаш гаранция че няма да изпорти на целия квартал и ще ти даде адекватно обяснение защо се чувстваш така.

 

...

преди: 10 години, 11 дни hash: 18f1715ecb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Що трябва другите да знаят, че ходиш на психолог? Ходя на психотерапия от 1 година и абсолютно никой не знае, казвам им, че се забавям на работа или лекции.

 

...

преди: 10 години, 10 дни hash: efca5c13f2

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Имам същото нещо, болна съм от бордерлайн персоналити дезордер. Виждам света в черно и бяло, в мен има гняв, който и аз трябва да стоваря някъде иначе сякаш ще се пръсна. Не казвам обаче че ти си така Авторе, аз даже си въобразявам че хората ме мразят, че ми мислят злото. Понякога и аз искам останалите да страдат. Но в следващия миг се срамувам от себе си и се опитвам да се овладея. Иначе никоа не съм чупила даже и чаша в стената. Нито съм удряла някой. Но и аз избягвам хората, , много ме натоварва общуването с тях, но това е заради мен - мн се притеснявам, страхувам се от тях, всеки техен жест и дума едва ли не ми се струват обиди. Когато съм в нормалното си състояние, защото болестта ми е на приливи и отливи, аз съм различен човек. Няма да ме познаеш направо. Но не казвам че ти имаш същото, може би твоето е друга разновидност на тези болести. Опитай се да се видиш сякаш отстрани, когато правиш така. Запитай се дали ще ти приятно да срещнеш такова поведение. И се срамувай. Ти не си виновен за товя разбира се, но изпитвай срам защотот това помага да се овладееш.

 

...

горе^

преди: 10 години, 10 дни hash: 2a9426207d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Първо, да си интроверт не е нещо лошо, що за подвеждащо заглавие. И второ, ти не си станал интроверт, просто нещо те е накарало да откачиш и то сериозно. Интроверт не е откачалка.

 

...

преди: 10 години, 10 дни hash: 9937958c3d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз съм по-зле защото даве не мога и да боксирам, защото зарадни едни истории ме болят някви неща, не е за разправяне... Така че съвети ще давам когато се оправя ако се случи, а четох и че хората приемат съвета който са си рещили, но интроверт по принцип може и добро нещо да е но повечето май не сме защото правим повечето неща за да разкажем после, да станем известни да впечатлим и т. н. На практика при мен така се получава - аз дори и сам да съм едва ли не нищо не мога да направя тайно за себе си или за другите без да ме интересува одобрението им. Винаги излиза така че после искам да го споделя - и това е нормално - искам да съм с хората сигурно. Но съм искал и сам да правя нещо без никой да знае. Смисъла какъв е? Смисъла е че одобрението на хората влияе - а когато си сам не го правиш заради това одобрение. Но при мен не става - ето даве и тук го пиша. А при някои не е свързано с одобрение сега, но примерно след смъртта - да кажат - той беше мн добър или нещо такова. За мен е почти непостижимо и сигурно трябва да си наистина интроверт за да го направиш, аз явно не съм. Гнева обикновено е свързан с мечти, желания, а те със това което сме гледали и пожелали. Но всъщност не знам защото ако знаех нямаше да съм толкова зле. Така че аз не бих те посъветвал каквото и да било макар че толкова изписах. Едно от най вредните неща, ако съм разбрал добре е точно това с което те залях-размисли и разсъждения.

 

...