Сложни чувства
преди: 10 години, 11 дни, прочетена 1410 пъти
Здравейте!
Моята история е една от многото свързани с любовта!
Много харесвам вашия сайт, защото виждам, че често отговарят много правилно на всички истории и зададени въпроси или поне се дават компетентни оценки и съвети.
Знам, че това което ще напиша е дълго и сигурно много ще се откажат да го четат още в началото, но за мен е важно!
По принцип не пиша абсолютно никъде нищо лично свързано с мен, но в момента съм изключително объркана и исках да видя някое странично мнение от моето или на майка ми.
Става въпрос за една силна любов мeжду мен и приятеля ми, но и нещо- не наред, което му повлия на него и аз не знам как да му помогна.
Намирам вина изцяло в себе си.. Историята е следната!
Родителите му са много заможни и мен това не знам защо, но ме плаши и някак не ми харесва. Въпреки всичко той не е от надменните и лигави момчета. Аз не съм лишена от нищо и семейството ми е изключително задружно и любящо, но с времето просто му говорех на него, че искам да го науча да не лети в облаците, да не иска абсолютно всичко и то на всяка цена. Да си изгради негови принципи и въпреки, че гледа от техните и всичко попива, просто да съумее да си създаде негови навици и негово собствено отношение най-вече към мен. Без никого да му влияе.
Той е наистина влюбен в мен, и и двамата се обичаме истински. Всички ни завиждат и злобеят заради това и то- не само приятели, ами дори брат му и приятелката му, което ми е много обидно и болно!
Ние с него се обличаме еднакво, винаги сме модерни, държим се заедно, винаги сме усмихнати и от километри си личи, че сме щастливи. Но това в очите на другите идва малко в повечко. Може би, защото те също искат да са така, но не могат да ни достигнат.
Очаквала съм от приятелите ни, но никога не съм очаквала, че точно брат му ще завиди и няма да ме харесва, твърдейки, че съм искала да бъда винаги: „ черешката на тортата”. С приятелката му странят от нас, делят се ( въпреки, че на празници и поводи сме били винаги заедно, но никога с моята сестра и приятеля й) и не си говорят с нас дори и да сме само четиримата. Шушукат си в наше присъствие и най- грозното за мен, тя на глас казва на брат му (приятеля й )- „ Дай си телефона, за да ти напиша нещо”.. таа.. то е очевидно, че става дума за нас. Ако кажа нещо, никога не се съгласяват, а тя винаги прави някакви странни физиономии повдига вежди, което изключително много ме дразни. Забелязвам, че не съм им приятна и нямам друго обяснение освен завистта, че си имам семейство ( приятелката на брат му е с разведени родители ) имам стил и съм с добра фигура ( те е пълничка ), упорита съм и постигам всичко което искам и сметна за полезно.
Двамата братя имат апартамент и тя въпреки, че е на 10 минути разстояние от тях на квартира, е всеки ден у тях и не прави абсолютно нищо, освен да бездейства и лежи по диваните. Когато аз отида у тях ( а това е много рядко, защото ми е неудобно и тя, вече- неприятна ) никога не е направила нищо свързано с домакинството.
На мен ми е неудобно да отида в дома на приятеля ми, защото те са там, представяте ли си? Чувствам се като на гости, и то на брат му и приятелката му! И на всичкото отгоре аз понякога им мия демонстративно чиниите, с цел да се сетят, че не е мое задължение, но въпреки това съм го направила!
Другото което ме тревожи е майка му. Тя не ме харесва особено или поне не показва никакви симпатии, въпреки, че знае, че съм страхотен човек и щом сина й ме е избрал и се е задържал с мен, значи не съм „ вреда” за него.
Тя просто ревнува от мен и я е страх, че той ще предпочете мен в някои ситуации и ще ми сподели повече от колкото на нея.
Общо взето в момента той е между чука и наковалнята и това му повлия много... уплаши се и му стана много нервно.. притесни се и се сви в себе си.
Вместо да е силен, отговорен и решителен, той стана буквално като едно малко дете!
Отидохме да му леят куршум и жената каза, че е раздвоен и силно под напрежение.
Въпроса ми към вас е : Как да го успокоя и какво да направя?
Треперят му ръцете и краката от време на време, има силно сърцебиене, боли го глава, разстройва се често..
Не мога да го гледам така. Постоянно го разтривам, гледам да го разсейвам, говоря му много, но няма ефект. Когато съм с него е по- спокоен и му е приятно. Иска да ме вижда усмихната, въпреки, че аз не мога на сила да се усмихна гледайки го такъв.
Отиде ли си при родителите му става все така притеснен, напрегнат и единственото което иска е да легне до мен и да го гушна. Имам чувството, че някак си сме свързани. Аз от притеснение отслабнах, започнах и аз като него да се стряскам на сън и да не мога да спя.
Не знам какво е правилно да го посъветвам и какво да направя.
Единствено знам, че ако сме някъде поне за седмица само двамата той ще стане по спокоен и ще му мине. Ще си поговорим на дълго и широко и ще изясним всичко, но техните няма как да са съгласни, а и той няма да е много.. защото през седмицата и двамата сме на университет.
А няма как да живеем заедно ( на по 20 години сме ), защото е още твърде рано и тогава и аз не знам моите родители какво ще ми кажат.. за неговите от сега знам- на квартира, при положение, че имат апартамент няма да отиде, при мен с моите родители – не. И Какво правим?
Моля ви посъветвайте ме нещо!
Историята и причините са все свързани с него и неговото семейство. Моето наистина много го ценят и харесват. Но освен мама друг не знае за сегашното му състояние.
Нейният съвет е : „ Ако наистина те обича, ще избере теб и ще направи всичко възможно да сте щастливи, дори и ако се наложи за определен период да пренебрегне семейството си. Те ще му простят и разберат с времето. ”

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 дни hash: ae0b34c7ed

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Тук нещата опират до сила на характера. Колкото и да е свестен, ако сега не е в състояние да се застъпи за теб и за връзката ви, включително да се противопоставя при нужда на семейството си, то с времето нещата ще стават все по зле. Как се държи, когато брат му и приятелката му шушукат и очевидно ви коментират - прави се, че не забелязва ли? Конфронтирал ли се е в подобни ситуации с брат си? Ако се свива в себе си и се преструва, че нищо не се е случило - то това е явен сигнал за другата двойка, че могат да си позволяват всичко и съответно да се опитват още по-активно да те изгонят от живота му. Или ще те защити и ще застане на твоя страна, или просто няма, в който случай постепенно ще започне и той да трупа стаена агресия спрямо теб.

 

...

преди: 10 години, 10 дни hash: d18b8daf0d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Приятелят ти е виновен, че брат му се държи така. Ако беше мъж на място, брат му щеше да уважава избора чу на приятелка и дори да не те харесва, нямаше да се гаври така. Говори с него, че ако семейството му не те удобрява, трябва или да говори с тях, или да се раздели с тях, да си живеете само двамата, но това едва ли ше стане, защото сигурно разчита на тях за много неща. Можеш да направиш и друго-не се виждай с брат му. Кажи му че си обидена и не си заслужила такова поведение. Виждайте си се само двамата.

 

...

преди: 10 години, 10 дни hash: 1cc67fa9b2

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Проблемът, ако той се обади или направи забележка в тяхно присъствие ( което никога не е правил ) е, че той си мисли, че ще се „заяде” или съответно ще е виновен да се скарат и да създаде спречкване. Никога не съм искала да бъда причината да скарам двамата братя. Родителите им, нормално, никога не биха искали това да става и точно поради тази причина и не ме харесва майка им още повече, защото просто е явно, че има някакъв конфликт, с който съм свързана аз. На няколко пъти сме споменавали и сме се питали дали, ако се разделим ще разрешим проблема, но и двамата не искаме да сме разделени. Но аз наистина не знам какво да правя!? ! Усещам, че понякога давам всичко от себе си, а никой не забелязва и оценява. Опитвам се да бъда силна и да не показвам слабост, да не плача и да поддържам връзката, когато той е слаб, но имам чувството, че понякога искам почивка, искам спокойствие, искам да усетя закрила, подкрепа и внимание, някой, който се бори за мен и това да е той! Лошо ли е, че искам да е по- отговорен, по- самостоятелен, концентриран, мотивиран и амбициозен за нас? !? Егоист ли съм? Лошо ли постъпвам? Бързо ли го карам да порасне ( макар, че моите родители на нашите години даже са чакали бебе и са се справяли заедно ). Просто не искам да се чувствам пренебрегната и, сякаш го карам да прави неща насила. Пред родителите му се чувствам, притеснена, потисната и сякаш трябва да оправдавам определени очаквания. Чувствам, че все едно деля човек с тях и се борим за неговото внимание. Което е абсолютна глупост! Страх ме е, че в стремежа си той да е щастлив и да преглътна всичко около него и семейството му, всъщност пренебрегвам моето семейство и моето лично щастие. Не можем да си представим да не сме заедно, а в същото време сме много объркани и не знаем какво да правим. Вече си изплаках очите и все едно тичам на някъде, а всъщност си седя на едно място.

 

...

горе^

преди: 10 години, 10 дни hash: ddef7e0df3

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Зa мен пък ТИ си нещо кaто енергиен вaмпир... без извинения. Искaлa си билa дa не слушa семейството си, дa си създaдял собствени принципи, но в същото му кaзвaш КAК трябвa дa мисли, КОИ дa сa му приоритетите и КAКВИ дa сa му принципите? ! Миелa си чинии демонстрaтивно? ! Нещо или прaвиш или не, но зaщото искaш и от сърце. ВСИЧКИ ви зaвиждaли? ! Моме, я се осъзнaй мaлко, дaли пък имaйки в предвид горе кaзaното, не проектирaш върху остaнaлият свят собствените си чувствa. Стресирaло се момчето, треперело и се стряскaло нaсън. Че кaк инaче, тa ти му изсмуквaш енергийкaтa, влияеш му ужaсно, физически и ментaлно. Мaйкa му явно виждa промянaтa, виждa, че не е щaстлив с теб, a мaнипулирaн. Имaм гaдното чувство, че въздействaш нa енергийно ниво, aко е тaкa, съвсем логично би било и товa, което пък нa теб сaмaтa ти се случвa нaпоследък. Aко нaистинa обичaш поне мaлко момчето, a не предстaвaтa зa послушният " роб ", ПУСНИ го. И без товa вaшето нямa дa го бъде, но колкото повече го стискaш между зъбите си, толковa по- сигурно е, че когaто се откопчи от теб, дори нямa дa остaнеш леко озъбенa от изненaдaтa, .. сещaш ли се? !

 

...

преди: 10 години, 10 дни hash: 22562d7e32

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   :) Аз много отдавна имах приятелка -горе долу бях около 20. Не съм имал такива проблеми. Бяха светли дни. Сега ми се струва че целия свят е много по зле от тогава. Може да е субективно разбира се. Боля ме при две раздели, след това сякъш станах по безчувствен. Мога дълго да разказвам... На едно място четох че общо взето целия живот е пълен със страдание. Дори да има щастие е временно... а и когато е само твое... когато някой там се мъчи... :) малко стана като световната скръб. Е хубави времена са това... Съветите не знам дали имат смисъл...

 

...