 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Самотата ме съсипва със всеки изминал ден...
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1593 пъти
Здравейте на всички.. аз съм едно момиче на 15 години, което живее в самота... сега ще си кажете детински историй но не е така.. още когато бях по-малка не общувах с връстниците си, отбягвах ги предпочитах да седя сама и просто да си седя... тръгнах на училище от 1-ви до 3-ти клас бях едно щастливо хлапе. След като влязох в 4-ти клас се случи една беда паднах в една дупка счупих си ръката и се наложи да ме оперират бях доста изплашена... със сълзи на очите влязох в операционната зала направиха ми операцията и след това започнах да се въстановявам малко по малко.. това от операцията мина, лежах по болниците защото припадах абе с една дума едно изстрадало дете.. пораснах станах голямо момиче.. отидох да уча в гимназия с надеждата че като отида там всичко ще се промени но явно съм грешала.. когато съм на училище почти никой не ме забелязва.. седя сама сгушена в себе си и просто мълча.. едвам се сдържам да не започна да плача, защото ме боли и всичко се разпада в мен... докато ходя па улиците, имам чувството че всички ме обсъждат... след като се прибера вкъщи се затварям в мойта стая сгушена на кълбо легнала върху леглото цялата облята във сълзи.. след като изплача болката си сядам на компютъра и започвам да търся утеха... слушам тъжни песни и постоянно очите ми са пълни със сълзи... нямам и много приятели... никой от тях не ме разбира и често ме упрекват във това че сама съм си виновна... боли ме като чуя това и пак започвам да пускам сълзите си една след друга... имах си приятел, но се разделихме... докато бях със него пак се чувствах сама...
ИСКАМ ДА ПОМОЛЯ МОДЕРАТОРИТЕ ДА ПУБЛИКУВАТ ИСТОРИЯТА МИ! ЩЕ СЪМ ВИ БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА ОТ ТОВА ДА ЧУЯ НЯКОЯ ДУМА ОТ ЧОВЕК КОЙТО Е ПРЕМИНАЛ ПРЕЗ ТОВА! БЛАГОДАРЯ ВИ ОТНОВО!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: a3fbb43c05 |
|
1. Аз пък съм момче, мен също никой не ме забелязва. Няколко момичета ме поздравяват в коридорите, но само това. Видях че си имала приятел. Не се натъжавай аз дори не съм имал приятелка а съм на 19г. И като гледам какво внимание имам от момичетата, не ме очаква много любов :D. Споко всичко ще е 6. Бъди себе си! Започни да се занимаваш с нещо смислено. Тренирай нещо например у вас. И започни да говориш с хората, защото днешния човек е говедо и не се оглежда много. Затова се огледай ти ;). Това е моето мнение. Верно съм смотан ама така мисля. :)
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 1658fb9d1f |
|
2. Ами сама си си виновна, наистина. Що слушаш тъжни песни? За да се депресираш още повече ли? Защо стоиш сгушена в ъгъла? Защо не поемеш инициативата? Отначало ще ти е странно, после ще свикнеш. Бъди по-активна.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 52759acc45 |
|
3. Съгласна съм с по-горните коментари. И аз знам какво е да си невидим. Когато бях на 15, също като теб се чувствах наистина самотна. Сега завършвам гимназия и може все още да не съм намерила своята половинка, но за сметка на това, имам страхотни приятели. Номер 2 е прав- ти сама се депресираш повече... аз бях точно како теб. Запиши се да тренираш нещо. Не само ще се поддържаш във форма, но и ще завържеш много нови запознанства. Аз тренирам народни танци и не мога да ти опиша колко позитивно ми действа колективната работа.... да не споменавам, че едни от най- близките ми приятели са точно от ансамбъла. така, че не чакай хората да дойдат да ти почукат на вратата... ти си тази, която трябва да поеме инициативатя. Погрижи се за себе си. УСПЕХ!
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 0c143744a1 |
|
4. Бих те посъветвала да поговориш с родителите си и да им кажеш кок се чувстваш.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: cb741c871f |
|
5. Здравей! Аз също съм минала през този период и знам как се чувстваш. Съвет не знам какъв да ти дам. Единственото нещо, което мога да ти кажа, е да бъдеш по-уверена в себе си, да започнеш повече да контактуваш с връстниците ти, да не смяташ, че всички ти търсят недостатъците (всеки има такива) и не на последно да искаш тази промяна вътрешно и да вярваш, че ще успееш да я осъществиш! Нямаш ле желанието и вярата в себе си, няма да стане. Казвам ти това от личен опит. Нещата се нагласят лека-полека без да е нужно да ги насилваш, но трябва усилия и от твоя страна. Успех!
|
...
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 985b4f4dc9 |
|
6. Тaкa. Ще кaжa някой нещa, които нямa дa ти хaресaт, ще ги отречеш, но aкп след 10 години прочетеш този коментaр, ще видиш колко прaв съм бил.
Първо - товa е пубертет. Човек се изгрaждa блaгодaрение нa средaтa. Ти очевидно нямaш тaкaвa. Товa е основния ти проблем. Че си зaтворенa е следствие нa товa.
Трябвa ти другa нaглaсa. Aко мислиш, че нещaтa ще се променят сaми, нямa дa стaне.
Зaпочни дa гледaш нa нещaтa по друг нaчин. Зaвържи рaзговори със съученици. Дори и дa не сa ти интересни, учaствaй в рaзговорите. Тaкa ще отсееш тези, с които можеш дa си говориш сaмо общи прикaзки и други, с които можеш дa споделяш някои нещa.
Общувaй с хорa, с всякaкви хорa. Големи, мaлки, умни, тъпи.. кaквито и дa сa. От всеки човек можеш дa нaучиш нещо, дори и сaмо 5 мин. дa сте прекaрaли зaедно.
Зaпочни с товa и ще видиш, че до няколко месецa ще промениш нaглaсaтa си зa много нещa.
Друго - спри дa мислиш, че си единственa, че никой не те рaзбирa, че твоите проблеми сa нaй-големи. Не си специaлнa, a и сaмa си прaвош по-голямaтa чaст от проблемите.
Нaмери си хоби, нещо което хaресвaш дa прaвиш, рaзвивaй се. Прaви си мaлки подaръци - пaрфюм, дрехa, нещо зa хобито ти, не е нужнп дa сa скъпи. Отиди дa видиш някой роднинa, дa прекaрaш време с него, дори и дa не ти е много близък.
Сaмосужaлението ще изгуби още 4-5 (поне) години от животa ти и може дa прецaкaш обрaзовaнието и рaзвитието си.
И не нa последно място - говори с родителите си, дори и никогa дa не си билa близлa с тях. Ще се изненaдaш колко добре ще те рaзберaт. Сегa може би зa теб сa досaдни, огрaничaвaт те, не те зaбелязвaт... след 10 години ще осъзнaеш колко сa вaжни и че яимaги сa мислели нaй-доброто зa теб, въпреки, че сa зaети, имaъ свои проблеми (които ти не рaзбирaш и оценявaш сегa) и ще съжaлявaш, че не си говорилa и споделялa повече с тях...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
