НЕщастната изповед на едно НЕщастно момиче
преди: 14 години, 5 месеца, прочетена 2809 пъти
Това беше преди 9 месеца:
"Не зная от къде да започна...Просто животът ми минава ей така, без цел, без стимул и без смисъл . Сутрин ставам по навик , ям по навик , отивам на училище по навик...Правя всичко машинално така съм свикнала . Но... ми е все едно къде съм , с кой съм . Лутам се безцелно в моят измислен свят. Изобщо не зная какво се случва около мен и НЕ ме интересува. Живея със спомените . Това ме държи жива . Тялото ми в момента може да е тук , но душата ми витае някъде в отминалите няколко месеца. Душата ми живее в миналото. Сякаш времето е спряло за мен . Замръзнало е . Духом съм в настоящето , но съм се затворила , изолирала съм се от околния свят ... Хората ме виждат усмихната ,щастлива...Но какво става вътре в мен ? Сърцето ми стене , не може да възприеме какво се случва. Боли...изгаря ме... празна съм...само любовта ми остана...любовта към един човек , който съм наранила много и не ми вярва , че го обичам. Не може да повярва , че не мога без него. не може да повярва , че живея заради него . Мисълта , че пак ще го видя , пак ще го докосна и ще ми прости ме поддържа жива. Само тази мисъл. Ако знаех , че няма надежда , че някога ще ми прости...просто ще умра. Но дори е така , аз пак ВЯРВАМ , че ще съм с него. Ще започнем отначало и ще сме най-щастливите на света. Този ден ще дойде ... ВЯРВАМ !
Когато остана сама , вечер...свалям маската си,махам фалшивата усмивка от лицето си...очите ми се насълзяват и започвам да плача. Плача тихо , никой да не ме чуе. УЖАСНО боли...искам само НЕГО , нищо друго ! Защо се разделихме? Защо го нараних? Защо той ме е лъгал, но аз въпреки това го обичам . С всяка изминала секунда, го обиквам още повече. Защо го заобичах , когато вече стана късно? Той мисли ли още за мен? Какво прави в момента? Къде е ? С кой е? Липсвам ли му ? Обича ли ме още? Иска ли да ми се обади ? Страх ли го е ? Ще ми прости ли? Ще ми каже ли истината ? Защо го обичам толкова много? Защо любовта е толкова сложна? Защо боли толкова много? Защо имам толкова много въпроси? Защо няма отговори...?! Не знам нищо... знам само едно , чо го ОБИЧАМ!"




В настоящето...
Знам е ме е лъгал,много жестоко,знам че крие нещо, знам че никога няма да ми каже.Знам че... никога не съм го обичала . Просто си бях внушила, от съжаление. Не мога да проумея защо, ЗАЩО ме е лъгал? Какво е искал да постигне с това? Може ли да е психично болен? Не знам. Самотна съм и ме е страх. Още плача за него.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 5 месеца hash: f22ff18db0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Това е всичко друго, но не и любов. Това е ЗАВИСИМОСТ - НАРКОМАНСКА ЗАВИСИМОСТ. Ако някой от двама ви е психично-болен, то това си ти, не той. Приключвай с тази зависимост и продължавай напред. Иначе ще те съсипе (а може би и него, ако му е "жал" и ти си "връзва"). Няма да бъдеш щастлива с него, понеже не умееш да бъдеш щастлива със себе си, с настоящето и с това, което (наистина) имаш. Докато не се научиш на това, не очаквай че ще си щастлива с когото и да било... Само не заменяй тази зависимост с някоя друга (цигари, кафета, клюки, хазарт, наркотици, адреналин и т.н.) - това ще доведе до омагьосан кръг, вместо да те освободи. Затворът е в главата ти. Няма в природата такова нещо като "да живееш за някого", може би само за децата си и то до време... а после?...

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: aaa26c708e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Прекалено много мислиш за минали неща!Ницше е казал,че в една река не можеш да влезнеш 2 пъти-тоест,събитията не се повтарят.Щом те е лъгал-не те е обичал никога.А и ти се чудиш дали го обичаш-пак не!По-скоро те е яд и на него и на себе си,че сте разбили илюзиите си,за нещо,което всъщност не го е имало.Продължи напред,защото живота е ужасно кратък за подобни самосъжаления и самобичувания.

 

...