 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Къде е онова момиче,което ме гледаше дяволито в огледалото.....
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 2876 пъти
Здравейте!
Знам, че на повечето от вас ще им се стори, че нямам никакъв проблем.....но това ме раздира отвътре.
На 21 години съм, а на моменти се чувствам сякъщ съм ноже би 6-7 години по-възрастна.Стана изведнъж, дори и аз не усетих кога точно.
Като тинейджър бях много бурна.Знаете, че рано или късно пубертетът те хваща в своя плен и понякога нещо в главата ти прещтраква и просто спираш да мислиш.Е аз бях спряла да мисля в продължение на 3 години, които са били ад за родителите ми.Нали знаете има една мисъл:"Живей така, че да те е срам да разказваш, но да се усмихваш когато си спомняш"- това се отнася точно за предишното ми аз.Срам ме е!Пред нашите, обвинявам се за някогашните си постъпки и може би никога няма да си простя нервите и притеснението, което изпитваха заради мен....
Но не си мислете, че съм била провалено момиче(каквото и да значи това)- не!Не съм била всяка вечер с различни момчета, не съм се за бърквала в много големи неприятности, не съм стигала до полиция,е изключиха ме от елитната езикова гимназия, в която нашите ме накараха да вляза, но държа да поясня, че винаги съм имала много добър успех.Просто беше нарочно.Не исках да бъда там, не се чувствах на място в това училище, но нашите не ми позволиха да се преместя(защото ще изгубя една година) и аз реших да не им оставя избор.Като се замисля дори ми беше трудно да ме изключат."Борих се " цели 2 години.Като една от най-добрите ученички от гимназията си мислиха, че измам проблеми и за това не ходя на училище, и колкото и да се опитвах да ги убедя , че не е така те сякаш ставаха все по- сигурни че имам.Да признавам, че нещото от което ме е най срам е, че допуснах да се подведа и да започна да пуша трева.Продължих около 2 месеца и се осъзнах.Спрях така и както започнах изведнъж.Тогава обичах "лошите момчета" и се хванах с едно такова(което в момента виждам как си проваля живота).Последваха:мотори, купони,алкохол, и много високи скорости.Сутрин отивах на кафе и се прибирах след 2 дни.Обичах адреналина.Приятелите ми не бяха лоши хора, но всички бяхме решили, че сме със собствени мнение и сякаш вдигахме бунт срещу всички правила и норми.
Изведнъж около 18 годишният ми рожден ден нещо отново прещтрака и се промених коренно.сякаш за 2-3 месеца пораснах с години.Спрях да правя нещото което най-много обичах- глупости.Улегнах.Сега дори аз не мога да се сетя кое беше това момиче, което ме гледаше с насмешка в огледалото и мислеше каква глупост да направи?Къде е онова момиче, което влизаше посред нощ в обществени сгради (през прозореца) само заради тръпката.Сега имам що-годе стабилен живот.Имам работа от 3 години, живея с приятеля си, който е добро момче, и съм разумен човек, който мисли за последиците на всяко свое действие.Но нещо ми липсва.Липсва ми адреналин.Липсва ми поне веднъж месечно онова момиче, което не се страхуваше от нищо и никой.Сега ме е страх.Страх ме е от несигурноста-това, което ми доставяше удоволствие преди.Липсват ми първичните решения и реакции.Просто да изляза от нас и да тръгна на някъде.Без багаж, с малко пари и много емоции.Да спра на неопределено място и да прекарам там 1-2 дни с приятели и любимият човек.Но те не са такива.От два месеца обмислят къде и кога точно да прекараме един уикенд в началото на октомври.Липсва ми това момиче.....не че ще я послшам когато ми шепти дяволито в ухото....просто искам да знам , че още е тук някъде.Но май съм я изгубила завинаги и това ме натъжава..............
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 8c7ba3d532 |
|
1. на 35, пак ще се завърне и тогава ще е тежко да се бориш с нея.. успех!
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: 9e75218aae |
|
2. Здрасти аз съм мъж на 30 при мен това се случи когато бях на около 27 -28 и на мен много ми липсват простотиите които съм правил преди.
лошото е че аз нямам съмнение че съм изгубил този човек усещам го той още е в мене но е много подтиснат което ме измъчва.
подтиснат е от работата от сериозните хора приятелката и всички останали които имат очаквания към теб.
на моменти ми идва да разочаровам всички да им сложа по една и да скубна за някъде да започна нов живот
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: bdbe6754e6 |
|
3. От думите ти разбирам, че съжаляваш. И с право, момиче. Ти не си "улегнала", ти си била "опитомена". На няколко места споменаваш вашите, може би са го изискали от теб, ти си знаеш.
Ако съм разбрал правилно, наркоманка не си станала, нито развратница, просто си обичала тръпката. Така че тази вина и този страх от несигурност най-вероятно са ти ги натрапили.
Цял живот съм искал да бъда това, което описваш, обаче бях страхливец. Когато най-накрая успях, макар и за малко, беше като глътка от ада и рая едновременно. Видях, че дотогава все едно не съм живял. Никога не губи този огън отвътре - без него животът е просто сив.
Ако искаш да бъдеш такава отново, бъди. Може би съжаляваш, защото знаеш, че тогава си била истинска, а сега си леко фалшива? На 21 години ти си в разцвета си! Каквото и да ти казва някой, думите му нямат по-голяма тежест от гласа на сърцето ти!
|
| преди: 14 години, 9 месеца hash: f36ec97bbc |
|
4. Какъв "дявол" те гони бе? Това си е чист пубертет.
Номоер 0
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
