Споделена история от Други |
Депресия - промяна или не?
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1104 пъти
Здравейте! Не знам точно с каква цел пиша, може би защото реално помощ имам отвсякъде, а аз не виждам изход и смисъл и искам да чуя неутрално мнение.. или някой ако е бил в подобна ситуация, да сподели. Миналата година за пръв път разбрах от първо лице що е депресия и панически атаки. Преди това не към била хипер решителна и уверена, но определено нито аз, нито някой около мен го е очаквал или предусещал.. Бях първи курс Право, за първи път се отделях от семейство и роден град, с толкова отговорности, а и заживях с момиче, с което уж бяхме от една приятелска компания, но не особено близки, а и като цяло в тази компания се комплексирах. Правото не можех и не мога да реша дали го искам.. Въобще не ми е страст, не го уча с хъс или визия за бъдещето, по-скоро, защото е перспективно и семейството ми ме насочи активно натам. Депресията се появи веднага след сесията, която завърших с 6. 00 и беше доста бързоразвиваща се и тежичка. След 2-3 седмици сестра ми с опита да ме заведе на лекар, но без особено предупреждение и направо в кабинет в болница, аз много се уплаших и не влязох. След това с доста мъки и усилия Лека полека с малки крачки започна да се подобрявам, след 2 месеца се съгласих да отидем при същия лекар и всъщност ми помогна. Лекарствата подейства ха бързо, или просто бяха нужният трамплин.. И изскочих, всичко ми изглеждаше прекрасно, всъщност горе долу както преди депресията.. Изкарах и шофьорска книжка, но вече смятах, че проблемът е бил единствено в мен и мисленето ми (а и приятелят ми само това ми пвтаряше). Спрях лекарствата след 6 месеца по схема и уж всичко беше чудесно, но тази година, може би 1 седмица по-късно историята се повтори. В по-Лека степен, но бях като вцепенен и адски се уплаших и отчаах.. Бях в абсолютно същото обкръжение и обстановка, в същото общежитие и съквартирантка, колеги, приятели.. Не можех да приема, че отново ще се излагам така пред същите близки и познати, а и естествено веднага започнаха реплики, въпроси, коментари.. Телефонът зазвъня от всички, които бързо се досетиха, че нещата се повтарят, а аз от срам и ужас не вдигах и не вдигах.. веднага отидохме пак при доктора, но аз не вярвах, а и не исках отново да "живна" от лекарствата и хората вече да се чудят кога съм нормална, кога не.. а и знаех, че приятелят ми ще ме остави (бяхме заедно 5 години). Много тежко преживях раздялата, имах чувството, че това е единствено нещо, сврзвщо ме с предишното, нормално Аз и шансът ми за хубави неща.. вече знам, че не може да сме пак заедно, а и аз тотално съм се от дръпнала от хората, сигурна съм, че не мога да изградя нова връзка, а и деца не съм способна да от гледам вероятно.. и равносметката сега е такава - ужасявам се да се върна на същото място, страх ме е и да започна нов живот.. няма да забравя стария и пътя, който можех да имам! Не мисля, че искам, а и ще се справям с правото, но семейството ми иска точе план какво ще правя ако прекъсна, а и май трябва да връщаме 2 стипендии.. ужас. Аз май предпочитам да работя каквото и да е и просто да съществувам, нямам вече нито мечти, нито самочувствие. Огромен проблем е и срам от всички близки и познати ако се откажа от специалността си.. а и се опасявам ако започна друга да не се окаже, че и там не се справям, а и забравих да добавя, че ве че май имам и социална фобия, сред близки не съм особено зле, но не мога да си представя да съм сред познати или в нов колектив.. искам да съм някъде сама, никой нищо да не ме пита и търси, да не се сравнявам с другите и предишната Аз.. а освен това завърших гимназията първа във випуска и влязох трета по бал университета та очакванията не са малки и срам е още по-голям.. Та сякаш искам да прекъсна, но не знам какво точно да правя после или по-точно бива ли ме вече за нещо.. чувствам се духовно осакатена и нямам грам жизненост. Тази година лекарствата не действат, спя ужасно много и сънувам какво ли не, просто искам да заспя и да не се събуждам или да се събудя 2 години назад и да променя някои неща.. Не искам и не правя почти нищо.. не отричам, че нямам желание и знам, че то не идва с магическа пръчка, но реално трябва да започна на чисто, а всички ме натискат да се върна обратно.. някакъв съвет? :/
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 3381d96579 |
|
1. Здравей авторке, аз съм в абсолютно същата ситуация като твойта и реших да направя промяна. Не се страхувай и притеснявай да направиш това което най много искренно искаш самата ти не приятели или роднини. В крайна сметка смисъла на живота е собственото ти щастие.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 76d9ab9833 |
|
2. Моята история прилича много на твоята. Има и други като теб. Аз не разбрах защо се срамуваш от себе си след като си много добра ученичка. Също не разбрах защо си се разделила с приятеля си. Като цяло те разбирам защото съм в същото депресивно разтройство.
Сега ще ти кажа при мен какво се случи. Влязох в университета, но бях едно лекомислено момче и не взимах нищо насериозно. Движех се в компания, в която се взимат наркотици, впоследствие го закъсах много с училището. Прекъсвал съм няколко пъти, правех само глупости. Впоследствие се стегнах, започнах да уча сериозно по цял ден в нас, 3 години изкарах само в учене. Започнах да спортувам, спрях всякакви наркотици, започнах да чета книги. Но имах личен проблем който ме измъчваше. Започнах да полу4авам панически атаки, да се депресирам. Също бях наясно, че нашите се срамуват от мен защото у4а толкова години. Започнах да се срамувам от себе си. Отделно личния живот не ми вървеше изобщо. Ходих на лекар на няколко пъти заради пан. атаки и за сега се отървавам без хап4ета. Има и още много подробности, за които не ми се пише.
Преди един месец станах сутрини реших да се стегна и да се изправя на крака. Останаха ми няколко изпита и реших да ги взема и да завърша. Отделно шефа ми ме 4акаше да взема изпитите и се интересуваше какво се слу4ва. Бях толко надъхан. Не можах да взема нито един. На първия изпит ми стана лошо от притеснение. Сега вси4ки ме гледат сякъш съм най-големия глупак на света и това много ми тежи :(. Чух коментари от сорта "Защо не си платиш изпитите? " или" Вземи се надрусай за да си по-умен". Сега от 2 дена се наливам с алкохол и не знам какво да правя.
Искам да ти кажа, че човек не трябва да се затваря в себе си а да споделя. Аз не виждам друга алтернатива освен да се стегнем и да продължим напред :) Нали знаеш, че ако не се изправим и не опитаме отново нещата няма как да се оправят. Виж как има толко хора, които са нахални, безочливи, прости, а имат такова самочувствие и не страдат от панически атаки, а аз и ти имаме потенциал, а се притесняваме за такива неща. Пожелавам ти успех и иако искаш пиши нещо пове4е за себе си.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 047934b886 |
|
3. защото няма как да се развеселиш, като не те влече и ти си в такава възраст, че повече ти се забавлява.. Но ще се справиш, късмет, отиди на море, балкан или другаде на почивка и се върни после с положителни емоции..
|
|
