Споделена история от Други |
Самота
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 2245 пъти
Затворник на съдбата си, заточена в тяло, родена от жена. Една душа за която нямаше верен път, една душа за която нямаше пълно щастие.
Едно дете, родено за да изкупи чужди грехове. Затворено и непознато даже за себе си. Израстваше и живота го удряше силно с болезнени камшици. Понасяше тихо удар след удар и само теглеше своята тежест.
Случваше се някой за секунда да пресече пътя му с обещание за подкрепа, но получаваше само шамар, след шамар. И така израстваше и живота го смазваше. То падаше и се изправяше, винаги само срещу бури и несгоди човешки.
Невръстно разбра, детето, какво е болка, какво е срам, какво е страх и само се пребори със себе си и целия свят.
Вземаше решения и после живееше с тях, без да се оплаква. И плачеше и се молеше само. Не искаше, много, просто не искаше да го боли. Не искаше да повярва, че живота е жесток и хората са лоши, лицемери, коварни…
Така минаваха годините. И то порасна. Превърнало се в един от всичките хора, слепците, онези безличните и прозрачните. Опълчено срещу себе си и цели свят, то не преставаше да се бори със вятърни мелници.
Научило се бе да оцелява с жестокост в жестокия свят. Газеше други души по пътя си без да се обръща назад. Научи се да лъже, научи се да ползва дребните човешки създания. Не ценеше собствения си живот и още по малко този на другите. Натрупало толкова злоба, толкова болка и повече омраза, все повече се затваряше в себе си.
И само едно малко кътче на душата беше още светло и чисто, само една малка скрита частица от това дете не престана да вярва, не престана да търси любов. Да търси, онази сродна душа, на която да опре уморено глава, за да може да спре своя бяг и да си поеме глътчица въздух. Да спре самотата, да отмие болката.
Едно дете никога нямаше да порасне, едно тъжно и уплашено дете, отвътре. Една силна и можеща, жена отвън.
Една плачеща и търсеща и молеща душа, отвътре – едно усмихнато лице, отвън.
|
