Истинска
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 2236 пъти
Онази истинската и силната, онази която….
Там всяка целувка е като глътка чист планински въздух, който изпълва слабия ти организъм.
Онази истинската, когато всяко докосване е като хладен летен дъжд, докосващ опаленото от яркото пустинно слънце, тяло.

Онази истинската, когато твоя образ кара сърцето ми да спира да бие и нежна болка ме кара да спирам да дишам….
Онази истинската, когато от мъка, ти се иска да бъдеш погълнат от вечна тъмнина и никога да не намериш верния път.

Онази, истинската, заради която си струва всичко и без нея нищо не е вече стойностно.

Аз я познах, онази жестоката, която винаги намира начин да свие дълбоко в душите ни гнездо, онази която ме караше без повод да се усмихна, която ме караше да гледам към звездите и да виждам красотата, онази красивата, заради която нямаше мрачни цветове дори и през зимата.

Тя, само тя ми отне цветовете на дъгата, само тя ми отне смеха на децата, само тя ми отне полъха на летния вятър и топлината на слънцето, Само тя отне душата ми и само тя е способна да ми я върне.

Само онази, истинската, която идва веднъж, за да те дари, само теб, с щастие и …с всичко, с всичко което имаше смисъл, онази, след която оставаш празен и сляп и сам и, само тя, само тя винаги, ще ти напомня, че си живял, само тя – тази рана в гърдите, ще ти носи спомена на нещо отминало, но нещо истинско и вечно и живо и красиво и леко. Леко като полъх на крилата на птица. Нещо толкова силно, онази истинската, заради която би дал и себе си на дявола…

Аз я познавах, наистина я познавах…