Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

58.   И ако си въобразяваш, че не причиняваш на никого нищо лошо, очевидно малкият си ти! Нима си вярваш, че след тоя "роман" си същият? Човекът, когото е обичала или не дай боже, още обича жена ти? С какви очи се прибираш вече при нея или се надяваш и тя да е същата отчаяна и комплексирана наивница, с която сега се забавляваш? Представи си само, че жена ти сподели същото за себе си, а ти си читателят, от т когото се чака "мъдро" и "съвременно" разбиране? Разбиране има - ти си повече от прозрачен, но това, което се вижда, е само грозно. Това, което ти се случва е, че в момента лъжеш две жени. И така ще продължава, докато има кой да те търпи. Препоръчвам ти да се замислиш за момента, в който търпението ще се изчерпи, защото тогава няма да ти е нужно никакво разбиране, а един мнооого добър адвокат.

59.   Защо така се нахвърлихте върху човека? Наранява, та наранява. Вие никого ли не наранявате? Макар и по други начини, вие си имате позиция и гледате на ситуацията от своята позиция. И естествено, с удоволствие наранявате опонентите си. Ориенталци сме били. Мъжете. Нима не познавате жени, които са стигнали до същите изводи като автора и дали момичето (19 г.) не е наясно къде, при кого и защо ходи, както и защо не спира да ходи? Дали жена му си няма на ум (ако не и наяве), поне дузина страстни любовници, които да освежават оскъдицата у дома? Човекът казва, "В какво се ,трансформира ...близост,уважение ,привързаност,
няма значение ,но не е това ,което кара сърцето ти да бие бясно ,да спира дъха ти.". Никак ли не можете да си представите тези думи в устата на съпругата му? И дали бихте унищожоли всичко постигнато заедно, само защото "редно е да скъса със съпругата си, а не да я лъже". Много полезен съвет! Явно тийнейджърско разбиране за вечната любов. А относно ориенталщината - тя е именно вшето твърдение, че умре ли мъжът, с него трябва да умъртвят и съпругата му и коня му и кучето му и да ги погребат заедно. Нискоинтелигентните няма да разберат горното изречение и ще им го сдъвча така: Половинката ти в брака е твоя вечна СОБСТВЕНОСТ. Именно в това се състои ориенталщината, защото едва ли мислите, че древен рим, който е основоположен стълб на съвременните правни науки, може да се нарече ориенталщина.

60.   Хех, горели са жените, когато умрат съпрузите им, но не и обратното, и то в Индия основно... Там има кастова система, а Ислямът и "ориенталщината" навлизат частично доста след това. Както и да е, подробност, би казал номер 59. Апропо, отдавна надживях пуберитета. И също така минах и през развод, в който никой не беше изневерил на никого. Колкото и странно да изглежда на повечето хора тук. Просто не съм по удобното безчувствено съжителство, когато двама души изгубят истинската близост и любов, и започнат да маскират този факт, в същото време търсейки емоция някъде навън. На принципа "Или всичко, или нищо" съм и не се примирявам с половинчати неща. Истината е, че когато човек осъзнае, че му липсва нещо, трябва да има правото да го потърси, но преди това трябва да има и доблестта да освободи този, с който не е щастлив също да потърси нещо по-добро. Именно опитите егоистично да си пазим и съпружеското удобство, и любовните емоции извън семейството, са горенето на кладата, за което се споменава по-горе, защото никой освен Великият Изневеряващ Съпруг не може да продължи напред и да намери истинското щастие, вместо да живее в стъклените кули, които той гради с ежедневните си лъжи!

61.   №60, ти №58 ли си? Допускам, че да и затова ще помоля, ако съм в заблуда, да ме извините.
Индия не беше ли страната на Кама Сутра и на трогателните боливудски филми? Там любовта и дълбоката чувственост не беше ли култ? А къде, ако бихте могли, ми припомнете, раждаха деца с прагматичната цел да бъдат изгодно продадени? Къде обявяваха брака между пеленачета за нормален? О-о-о! Отново съм в грешка. Това се отнасяше само за някои щати там, и то за някои от кастите...
Понеже в евангелието някъде беше записано, че Бог е Любов, аз, като християнин приемам, че всички ние се нуждаем от нея. Но знаете ли колко индивидуално е тълкуването на това понятие за всеки от нас? Да обичаш ближния е прекрасно послание, но кой определя кой е единствения ближен, когото трябва да обичаш? Аз съм влюбчива натура и обичам много хора. Но ако всеки от тях си има и други, които да обича, и би ме наранявал с това, до сега трябваше да съм мъртъв. Защо да обичаш някого, означава да се обича единствено той? По наретба, по заповед или по презумпция? Един малко абстрактен въпрос: МОжеш ли да обичаш някого, без да си постоянно до него? От разстояние, така да се каже? Народът ни е казал:"Далече от очите, далече от сърцето". Тогава защо твърдите, че сексът навън, непременно е предателство на любовта? Та той няма как да я замести. Как да разбирам "трябва да има и доблестта да освободи този, с който не е щастлив също да потърси нещо по-добро...". (1) Аз не твърдя, че със съпругата си не съм щастлив, (2) Съпругата ми не ми е собственост и не аз я държа окована, (3) Далеч съм от самочувствието, че съм най великият секс-мен за нея, както и никоя жена не би имала правото да се смята за най секси парчето на света. (4) Семейните ценности са нещо значително по важно от "чукането " за удоволствие и не бива едното да се смесва с другото. Двете нямат нищо, ама нищо общо (като изключим частта, която обикновено се изпълнява в легло), което пък означава, че не се взаимно изключват или противостоят. (5) Съпругата ми ще ме нарани повече с това, да стои непокътната, но терзана от неизпълними (според теб, и евентуално според нея) желания и изригваща във вулкани от ревност, отколкото с това да се изчука с някого и отново да си поеме ангажиментите към семейството и децата. И последно, разбирам, че това е твоята лична позиция, това, което ти самата възприемаш и го излагаш така, както го чувстваш лично за себе си. Това е твое право и аз го уважавам. Както казах, Любовта е възприятие, чувство, усет, който е с толкова облици, колкото хора живеят по земята. То е толкова лично за всеки, че никой не знае за другия какво всъщност е. В крайна сметка човек живее най добре, когато е начисто със себе си и върши нещата, които го удовлетворяват най пълно, при единственото условие да не вреди другиму. С твоя начин на разсъждение, ти наистина няма как да навредиш комуто и да било. И само толкова. Ако някому допадаш сексуално, ако някой гори по теб в чисто физически план, ти няма как да му отговриш, защото за теб това е изневяра и рана за съпруга ти. Дори ако и теб те гори отвътре. Дртуга причина, поради която не би го направила, е че би наранила един трети човек, някъде зад въпросния евентуален партньор. Достойно е, но не съм съгласен, че е честно за самите нас като хора да се самоубиваме без всякакъв смисъл. Много по добре би било, ако твоят съпруг, както и онзи трети евентуален партньор на "неправилната" ти връзка, бяха хора, които не се нараняват от глупости. Но това днес, тук и сега не може да стане, нали? Ами затова раят е някъде в небитието -не и тук на земята.

62.   Поучи се от хората бе приятел.Нали искаш мнението им.№43 ти е казал много ясно какво те чака.Готов ли си да заплатиш цената и заслужава ли си?Когато съпругата ти разбере,ще съжаляваш за всички неземни сладости и изживявания повярвай ми.Ще си готов никога да не са се случвали,само болката и разрухата да не са твоето ежедневие в момента.Толкова ще те заболи,че няма и да се сещаш за небесните тръпки даже.Няма да искаш да си спомниш дори.Повярвай ми,аз не съм твой враг.Хубав спомен ли?Да може ,но да си спокоен и сигурен в бъдещето си и да си спомняш,лошо няма.Само че,такава студенина започа,такава самота и мъка,че ще си готов тия моменти хич да ги е нямало.Успокой се.Станалото станало.Събери си ума и чувствата .Моли се,да няма разлика от това което ще видиш и това което все още си спомняш за дома и хората в него. Няма безплатен обяд на тоя свят.Всеки си плаща и колкото по-късно си плати-толкова са по-големи лихвите.

63.   От №60 до №61: Не, не съм №58.

Наистина колкото хора има по света, толкова различни разбирания ще се намерят за това какво е любов. Но аз лично смятам, че да обичаш истински не бива да е толкова егоцентрично усещане, да обичаш истински означава да направиш усилието да разбереш от какво има нужда в любовта любимия човек и да му го дадеш. Ако в един момент той вече не е човекът, за който си готов да го направиш, просто и двамата трябва да имате право да потърсите щастието си другаде.

Ето тук според мен гледните ни точки се разминават тотално: "Семейните ценности са нещо значително по важно от "чукането " за удоволствие и не бива едното да се смесва с другото. Двете нямат нищо, ама нищо общо (като изключим частта, която обикновено се изпълнява в легло), което пък означава, че не се взаимно изключват или противостоят." Да, семейните ценности наситна са нещо значително по-важно от "чукането " за удоволствие, но явно са също толкова ратегливо понятие както любовта. За мен няма как да не се смесват двете неща - изначалната роля на семейните ценности е да скрепят съюза между двама души, които са си допаднали, както във всичко останало, така и в сексуално отношение.

С това мисля да приключа темата, ще направя само още едно уточнение - сексуалното влечение към трети извън семейната двойка е просто в главата на човек, както и всичко останало. Когато съм с някого, аз съм максималистка и насочвам цялото си внимание към това да бъда с него. Просто не изпитвам сексуално влечение към никой друг, в ума си не чувам мисли за това колко много мога да желая някой случаен, нямам никаква нужда да се оглеждам за нещо странично. Както казах, влечението към хора извън двойката е нещо, което човек сам поставя в главата си, а аз просто нямам желание да го правя. Ако това е самоубиване по твоета логика, добре, но по моета е нещо коренно различно - това е създаване на една истинска връзка, истинско свързване с партньора във всяко едно отношение без да го деля на сексуално и несексуално.

64.   Искам да благодаря на всички коментирали,
особено за мненията на номер 49 , 53 и 59,
не само за разбирането и изразената позиция,
но и за това,че ми дават основание да НЕ се мисля за най големия грешник на този свят.

До номер 63...всеки има правото да потърси щастието си
другаде. Има това право разбира се,но дали ще има смелостта да го приеме или просто ще предпочете баналното съществуване ,прикривйки се зад човешките ценности,също е въпрос на избор.

Ако съдбата ти е предоставила тази възможност,ако те е
срещнала с човек,когото обичаш , не защото си го търсил,
или защото е била натрапчива мисъл в главата ти,
какво ще направиш...ще я проклинаш или ще и благодариш ?

Ако природата ни е създала такива каквито сме,
способни да откриваме любовта не само в един човек,
трябва ли да се отречем от нея , в името на правила,които
самите ние сме си създали,така както религията ,
тази духовна наркомания, е успявала векове наред да
подтиска и без това ограниченото ни съзнание.
Нямам претенциите да създавам нов морал,но за сега успявам да бъда едновременно влюбен и щастлив, без
да прецаквам така наречените семейни ценности,
да наранявам честолюбието на съпругата си и да предавам любовта на момичето ,което обичам.
Ако се проваля в което и да е от тези неща, ще направя нещастен ,не само себе си...толкова ли е сложно ?
Наречето го ориенталщина,лъжа,безчестие и каквото и там друго определение да ви хрумне,
Или пък ми разкажете за бъдещето,така както блестящо и "оптимистично" е направил номер 62.
И колкото и странно да звучи, аз ще ви бъда благодарен,
защото си давам сметка ,че това не ми " помогна "
да се откажа от любовта си.
Благодаря ви !

ЛеМ

65.   ЛеМ, всичките тези обяснения и оправдания за избора ти, показват, че не се чувстваш комфортно в кожата си. Ти знаеш, че правиш нещо нередно, но толкова си му подвластен, че нямаш сили да го спреш.
Зная, че няма са стане, но много бих искала да напишеш след време тук как се чувстваш, когато всичко вече е свършило. И дали си е заслужавало.

66.   Скъпи Лем, ти си най-гузния човек на света!
Говориш непрекъснато за щастие и любов, а всъщност дали е така. Кого се мъчиш да убедиш, че не нараняваш никого и си намерил точната рецепта за щастие - нас или себе си?

Не, не ми отговаряй! Знам всичко, което ще ми кажеш.
Общо взето всичките ти постове са еднакви.
В началото уж написа историята си за да се похвалиш
че си щастливо влюбен. Обаче това непрекъснато подбутване от твоя страна ме кара да мисля, че просто имаш проблем.

Ще ти кажа пак това, което съм ти писала по-горе: Според мен човек може да е щастлив, когато намери своето душевно равновесие. Всичко друго е адреналин!
Желая ти ЩАСТИЕ!

67.   От номер 63: Лем, разбирам това, което казваш, просто не е моета философия в живота. Не осъждам никого за изборите, които прави, мога да съдя само своите собствени и не искам да ми се налага да го правя. Но човек никога не бива да казва никога. Да речем, че изпадна в твоета ситуация - не бих се отказала от любовта си, това е сигурно, бих я предпочела сто пъти пред баналното съществуване, както ти го наричаш, от рутината, в която явно се е превърнал семейния ми живот, щом съм стигнала до това да търся щастието си при друг... Истинската смелост е да избереш именно това, защото и другото - да не избереш нито едно от двете и да се чудиш постоянно как и кого да лъжеш, също е избор, просто не е този, който аз бих направила. Истината е, че не мога и не искам да ми се налага да играя такава двойнствена игра, не заради рискът, който може и да се стори привлекателен и възбуждащ за някого, а заради собственото ми себеуважение. Съзнателно не се научих да мамя хората до мен и не бих започнала го правила тепърва в подобна ситуация. Отново казвам, това е единствено личното ми светоусещане - бих избрала да бъда само с един, да му дам всичко, както и той на мен, а ако видя, че някой от нас вече не може да отговори на чувствата на другия, а се е влюбил в трети, тогава да прекратя това, което не върви и да се съсредоточа в/у това, което ще ме направи щастлив и искам да върви... Както и да е, не пиша всичко това, за да стигнем до някакво съгласие по въпроса, а просто за да покажа и друга гледна точка. Всичко добро.
Д.

68.   Здравейте!
За съжаление не съм надарена с красноречието на ДТ, на Рей и на автора, но ще се опитам да бъда кратка и точна с въпроса си към Лем. А именно:
Би ли пояснил ( от чисто любопитство питам ;) ) защо никога няма да напуснеш законната си половинка, след е очевидно, че не я обичаш и рутината те задушава? Вид мазохизъм ли е? Защо си усложняваш живота и тънеш в лъжи, след като е много по-лесно и безболезнено просто да се разделиш с нея и да бъдеш свободен за ...хм, голямата си, изпепеляваща любов?

69.   Аз съм обикновен посетител, но надявам се ясно да съм написал в коментара си под № 61, съжалявам, че е твърде дълъг и скучен, може би за теб. Няма как една тийнейджърка да разбере колко е важно за родителите й да са заедно, когато решават безбройни проблеми, голяма част от които са дело на самата нея. Няма как да знае, че тези безбройни проблеми пренасочват енергията на родителите й от лигавите латино-сериали, към неща много по прагматични и неотложни. И че сълзливото чувствено и толкова притегателно любовно предизвикателство, след появата им се пренасочва към самите тях (наследниците им). Тяхното узряване, тяхната перспектива са главната им грижа на тия родители, на които се опитвате да отнемете правото на освободени от тези тегоби чувства. Е, откъде накъде всичко това трябва да стане маловажно, когато се появи онзи външен дразнител на увяхналите чувства? Трябва да ви изритат на улицата ли? Защото се е появило нещо по интересно от киното или трейлърите и тъпите телевизионни смешки? Не разбрахте ли още, че двете неща не са несъвместими. Имало ги е, има ги и ще ги има. И хората, учстващи в тях са щастливи, макар и временно, а не нещастни. Всъщност, не се заблуждавайте -щастието винаги, ВИНАГИ е временно. Или , може би...може би е по добре да се заблуждавате... така ще ви е по спокойно...

70.   Аз ще отговоря на въпроса ти, номер 68 - защото според автора всичко е временно. Така както любовта му към жена му е изстинала, така и сегашната явно не се очаква да е дълготрайна. Затова иска да си има една сигурна жена, която да го гледа и да му създава комфорт в живота, а да си запълва празнините в емоцинален аспект с поредната любовница. Това е - чисто и просто егоизъм, защото явно е много по-трудно евентуално да поеме риска да остане сам, вместо да има достойнството да бъде честен с всички волно или неволно замесени.

71.   Ох, моля само тук да не се замесват децата като повод за лъжи и изневери, вместо изграждане на истински и достойни взаимоотношения. Аз самата съм расла в атмосфера на семейство, което е стояло заедно, само "заради детето". Не е много здравословно и лично аз си отдъхнах, когато се разделиха някъде околко началото на моя пуберитет. Имало е и редица изневери, за които научих в последствие, и не ми казвайте, че не са се отразявали, защото наблюденията ми не са такива. След като родителите ми взеха решение да се разделят, започнахме да живеем много по-спокойно. Баща ми и до ден днешен винаги е насреща да помогне на майка ми с каквото може. Аз в своя брак не следвах този модел, разделих се с мъжа си (за ваша изненада не заради изневери, а просто несъвместителство в характерите, което с годините се задълбочи), когато детето ми беше на 3г., вместо да започвам лицемерни отношения. Но именно затова и запазих чудесни отношения с бившия си съпруг, и той също като баща ми винаги е на линия за детето си и не може да живее без него... Така че, не използвайте децата като оправдание за собствените си страхове от вземане на решение. И в края на краищата всичко в живота става така, както вярваме, че ще стане - ако едни вярват, че всичко е временно, така и ще бъде, защото не са положили никакви усилия да направят каквото и да е, за да стане нещо по-различно!

72.   Когато на човек не му стига сивото вещество, за да стига докрай в разсъжденията си, той забива до точката, до която му стига. Според последния коментар (71), Авторът греши с мнението си, че всичко е временно. А самата тя, както и нейните родители са пример за "вечни отношения", които обаче не виждам по какъв начин кореспондират с думата "семейство". препоръчва раздялата, пред взаимната отговорност за отглеждане и възпитаване на децата. И ги възпитава в духа да предпочитат раздялата (като нея и нейните родители, разбира се).

Ами тогава защо е нужно да създавате семейства? Правенето и раждането на деца, не изисква подписи и клетви. Аз говоря за отговорност към семейството, каквато явно нито тя , нито съпригът й, нито пък родителите й имат. А и как да я имат, като изобщо не я разбират. За тях е по важно самите те да са спокойни и да не си пречат и досаждат взаимно, вместо да поемат и понесат съвместно всички ежедневни (и еженощни) грижи за творението си, а не само да заделят по някой лев, когато се сетят (или когато имат). А изстиналата "любов" е друга боза. За всички, каквото и да говорят и колкото и да са успели, демонстрирайки "възвишени чувства" пред околните, рано или късно тази заблуда се изпарява. Тогава на ход са фантазиите -нереални, неосъществими и неосъществени, или пък реално осъществените, като тази на автора. И подобна фантазия , въплатена в реалността, не само няма за предназначение да убие отговорностите, за които писх по горе, а напротив -засилва ги с това, че разнообразява скучната действителност. Нека не ми говори №71 и подобните й, че разбитито семейство е по добро за децата. Дете от разбито семейство, при всяко повишаване на тон от страна на възпитаващия го родител, бяга при другия, който пък на това основание "натрива носа" на първия. Самият аз съм израснал в такова семейство и зная точно как се възползвах от ситуации, в които иначе щях да бъда доста сурово наказван... (това си е предимство за наркоманчетата, за клептоманчетата и за всякакви други *манчета, но не и за деца, които трябва да постигнат нещо свястно в живота си).

73.   До номер 72 от 71: Няма да отговарям на жлъчта с жлъч, просто ще отбележа няколко неща - от горенаписаното ставя ясно, че

1) именно аз, която има един разтрогнат брак зад гърба си (поради несъвместителство), вярвам в истински стойностните отношения без предателства, лъжи и лицемерие. И именно на това смятам да науча детето си - където и да търси щастието си, да го прави с достойнство и зачитане достойнството на партньора си и да, да предпочита раздяла, отколкото потъпкване на последното;

2) Колкото до отговорността, виждам, че и самият вие не сте наясно с това. Да, по-важно е за нас детето да расте в мирна и спокойна атмосфера на двама родители, които са разделени, но щастливи, вместо нещастни заедно или превърнали се в актьори на сцената на собствения си живот. Какво ще научим детето си, ако не можем да си дадем една истинска, изпълнена с чувства, милувка, целувка или прегръдка... Ще го научим единствено на студенина и лицемерие... какъв порочен кръг.

3) Колкото до поемането на всички ежедневни и еженощни грижи, не се съмнявайте, че го правим прекрасно. Между нас има пълно разбирателство и споделяне на отговорнистите и без фалшиви опити да се правим на щастливо и сплотено семейство. Просто останахме страшно добри приятели, понеже никой не предаде никого. Истината е, че никой не търси и никой не плаща издръжка, защото напълно отговорно си поделяме всички разходи околко детето. То самото не страда от липси и най-вече в емоционално отношение, защото вижда и двамата си родители ежедневно, така сме се разбрали и всеки е щастлив от този вариант да има дадено занимание през деня, което да негово и на детето хоби.

4) И накрая, моето семейство очевидно не е разбито, поне не и според изложените от теб доводи, защото дори по последната част от коментара не отговаряме на описаното от теб - с баща му комуникираме отлично и винаги заемаме единна позиция по подобни проблеми. Когато е имало опити за такива манипулации от страна на детето, винаги е задаван един-единствен въпрос "Какво казва майка ти/баща ти за това и трябва ли да се обаждам да проверя?" А когато се види, че това поведение не върви, нещата се нормализират. Всеки има право да търси щастието си, но това не означава, че не сме отговорни родители и няма да намерим най-добрия подход при отглеждането на детето си. Пак повтарям, предпочитам да науча детето си да е искрено в отношенията си с другите хора, да е способно на истински чувства, а не да лицемерничи и разиграва театри пред човека, който се предполага, че един ден би трябвало да е най-близкия в живота му. Уча го да има чисто сърце!

74.   Браво на 71! Та вие се обичате, бе! Що не се вземете?! Всичко ви е наред!... Даже може би и нямате паралелни връзки... и в секса ли сте заедно? Голяма почит изказа към отношенията между хора, създали деца?! "Стой настрана, за да те обичам!". Май така изглежда това, което пишеш... или греша? "Не си подхождаме, обаче сме приятели и имаме обща цел". Не те цитирам. Просто гадая отговорите ти на трудните за мен въпроси. Все пак , не отговори, за какъв **** хората ходят в гражданското? Без тази подробност, човек може да нацвъка дечурлига навсякъде, където няма съвпадение в характерите, което се открива по късно. А ако е заможен, може и да ги води насам-натам, парички да им дава.. изобщо, да живее харема на 21 век!.Не вярвам, че авторът живее с идеята да си зареже отговорностите към съпругата, за да иде да живее с ученичката (макар да не мога да гадая как мисли). Оставайки при съпругата си, той поема цялата отговорност за семейството си, без да лъже съпругата си, че не си пасват, защото просто не е така. Това, че в секса няма порив, не означава, че не си пасват във всичко друго. Пасват си и то по стандартния начин, но не захвърлят отговорностите си, както твоят съпруг, а явно и ти. Вашето(те) дете живее разкрачено между два дома, а не неговото(ите). Когато твоят бивш създаде деца в новия си дом, кое дете ще е по-негово? Твоето или другото? Май наистна разсъжденията спират само до отговор на въпрос, който задавам, без да се взират отвъд... Ти може би нямаш нужда от друг съпруг, но ако възникне такава? Ако и ти в новото си семейство имаш деца, чие ще е сегашното? Да, бе, знам -твое ще е, но дали няма да има ревност от полу-вашето дете, към изцяло вашето?...Приемам неговото поведение за отговорно, а не вашето. Не налагам мнение, а само го изказвам и не изисквам, както и не очаквам да го споделите. То е мое мнение.

75.   Когато една връзка е изчерпана,а не може да бъде приключена поради финансови,социални и прочие причини не коментирам отношенията,като изневяра в случай,че единия от двамата партньори потърси щастието си извън стените на семейното огнище , значи нещо липсва за да гледаш настрани. Никой не бяга от хубавото. За мен изневяра има тогава,когато човек изневери на принципите си , на неговите вътрешни убеждения на емоцийте си.

76.   Какво ще рече "не може да бъде приключена"?? И що за аргументи са финансовата и социалната зависимости? Когато "единия от двамата партньори потърси щастието си извън стените на семейното огнище , значи нещо липсва за да гледаш настрани" , принципно се търси кое е липсващото, както и начини за неговото постигане. Ако това е невъзможно, следва разводът. Точно, ясно и ПОЧТЕНО! Останалото са евтини и плитки оправдания!

77.   Номер 74, не съм от докачливите и няма да приема намека за плиткоумие навътре. :) Бракът ми нямаше нищо общо с безразборното правене на деца, за което споменаваш - все пак в 21 век си има предостатъчно видове контрацептиви. Били сме двойка достатъчно време преди това, но в крайна сметка това не означава, че нещата не могат да се объркат на даден етап. Никой не е застрахован, видно е и от историята на автора.

Тук дискутираме не началото на връзката, а когато се стигне до момента "Любов ... срок на годност - изтекъл !" Ще отбележа само, че братовчед ми е с приятелката си от ученическите си години, 15г. по-късно имат 2 деца (второто точно им се роди) и се чувстват прекрасно заедно, без изобщо да са стъпвали в гражданството. Не там е ключа от бараката.

Колкото до това какво и как би се случило, ако всеки от нас с бившия ми съпруг си намери нов постоянен патрньор - това не мога да знам, но сме го обсъждали и сме си обещали да не позволяваме на никой да ни отдалечи от детето ни. Времето ще покаже дали, както с всичко останало, ще подходим сериозно и отговорно в това отношение.

А относно ревността между бъдещи и настоящото ни дете - ревност винаги има, дали между братя и сестри, полу такива, дори между близнаци много често има големи сблъсъци. Това е нещо естествено и не може да бъде сериозен агумент, ако родителя не дели децата си и се постарае да положи една здрава основа на отношенията в бъдещото семейство. А аз определено не смятам да деля децата си, ако някой ден имам още.

Може всичко изписано до тук да прозвучи на някого като опит за оправдаване на постъпки, но всъщност е просто опит да се покаже, че дадени ситуации могат да бъдат погледнати от повече от един ъгъл. Защото обществото с векове е налагало фалшиви взаимоотношения и липса на истински ценности, що се отнася до семейството и е време да се излезе от този закостенял стереотип.

В заключение - за мен изобщо не беше добре да раста в семейство, което не се е разпаднало само заради мен и когато родителите ми се разделиха, видях, че може да бъде много по-добре (без да съм правила каквито и да е опити да ги манипулирам, те и без това нямаше да минат :)). Хайде, със здраве.

78.   № 75, не знам кой си, но си много прав и възхитително изчерпателен в едно единствено изречение. Браво!

79.   До номер 75, няма връзка която не може да бъде приключена.

80.   Ще си позволя да пропусна ситуациите,когато връзки се разпадат поради обща несъвместимост, макар понякога обикновени дреболии да водят до разрив. Но да предизвикваме разрива само заради презумпциятя, че "няма връзка която не може да бъде приключена. ", е просто безперспективно, колкоо да се оправдаваме,че сме убили човек, с презумпсията, че и без това всеки умира. Както и да я приключваме в "името на любовта", която и самите й клакьори и подръжниси не знаят какво е. Яде ли се, пие ли се? Или е простовато съчеание между секс и малък брой отговорности към секс-патньора? Виж, какво е семейство и отговорност към деца и бъдеще, би трябвало да знаем всички, защото подлежи на изучявяне. Така, че съм с автора.

81.   Автора е прав, няма вечна любов.
Носталгията по това чувство е тлкова силна, че ни кара
да я търсим отново и отново.
И ако я срещнем пак, случайно или не
няма значение, ако това просто се случи,
не означава, че трябва да се откажем от отговорностите си.
Двете неща нямат нищо общо.

82.   Едно е любов, друг е обич. Дори, така наречените, пеперуди в стомаха да изчезнат, ако ти обичаш някой, това, което му причиняваш с такава изневяра би трябвало да те измъчва. Бих могла да оправдая дори сексуалната изневяра, но не и това. Още повече, че това момиче е дете за автора. Авторе, държиш се като незрял пубертет, който очевидно не обича жена си и си мисли, че животът е само пеперуди в стомаха. Може би за това си си намерил и толкова малко момиче- да е несериозно като теб. Вероятно чувствата ти към нея са породени и от свободата, която ти дава тя, както и от това, че те връща към, може би, неизживяната ти младост... или детство. Вероятно искаш да можеше да си дете, без отговорности до край. Не си мисли, че не зная до какво може да доведе рутината в една връзка.

83.   Рутината в една връзка си я създаваме ние и също толкова лесно можем да избягаме от нея! Стига разбира се да искаме да мислим в тази посока, вместо към" свежата плът" ... Всичко е върпос на взети решения и следващи от тях действия. Това ще кажа аз. Авторът е взел своите решения и е направил последващите действия, които обаче вместо да са в посока разнообразяване на семейния живот със законния патрньор, са в противоположното направление именно към предателство на собственото си семейство, на хората, които се предполага, че са ни най-близки... Но всеки има право на личен избор. Живи и здрави.

84.   До номер 82... мисля ,че изобщо не си наясно до какво
може да доведе рутината в една връзка.
Теорията ти за пораждане на чувствата, обаче
е просто неоспорима ...браво .

ЛеМ

85.   Към №83:
" вместо да са в посока разнообразяване на семейния живот със законния патрньор" .
Понеже автора ви е на мушка, стреляте по него. Не само ти, но и много от останалите. Така е по лесно -сам се е поставил на прицел.
Мога да ви кажа с поне 80 % сигурност, че причината за липсата на" пеперуди в стомаха" е повече в отсъстващата тук страна, с нейните безсмислено пренасочени жестове на антивъзпитателна привързаност към децата и към родителите. Загърбването на взаимното уважение и подминаването на ценностите, които е намерила у партньора си, за да предприеме съуза си с него. Аз лично предприемах какви ли не поведенчески, обгрижващи, обграждащи и т. н мероприятия, за да възстановя т. нар. " пеперуди" , но ответът си беше нулев, дори отрицателен. Не само това -оказах се по безинтересен от някакъв неин колега, заради когото си намираше ангажименти за след работа. Е, пак ли ще ми повтаряте като дрогирани" развод -развод! "?
Та, значи, и аз постъпих реципрочно. Влезнах в" Ге** *е" (звездичките са заради опасението да не нарушавам условията на сайта), и се" свалих" с... ученичка. Търсела си по голям" батко" за секс. Прагматично и ясно послание -никаква обвръзка. Сега на всяко закъснение" по служба" си имам гости.
Не се хваля наляво и дясно с това, но за анонимен сайт, мисля, че не пречи да се видят и други, освен" правилните" гледни точки.

86.   Номер 85, щом това е удовлетворяващо положение за теб, ок. Някои хора могат да се чувстват добре в подобни ситуации, други - не. Аз съм от втората група. Бих си тръгнала незабавно не толкова от обида, не защото искам да си отмъщавам, а най-вече защото съм човек, който държи на истинските чувства и ако те на даден етап изчезнат, тогава просто нямам място в тази" връзка" . Твоето решение да си отмъстиш, като си го върнеш с младо и освободено девойче, може да е само временно решение, в дългосрочна перспектива обаче, когато започнеш да усещаш все по-силно, че ти липсва нещо в живота, тогава ще вземеш и съответните решения, било то все още женен или не. А иначе, случаят с автора определено не е такъв, той много ясно е заявявал неколкократно, че просто иска тръпка, която рутината в семейството е убила. Като цяло няма забележки към жена си, просто не му е интересно с нея. При това положение той е в ролята на твоета съпруга и си търси тръпката с други, вместо да види истински човека до себе си и да си направи усилието да поддържа положителните емоции живи, за да не му се налага да ги намира с друг...

87.   Аз съм №85
А ти, след мен, с този начин на разсъждение, правиш ли нещо в името на заздравяване на отношенията във вече създадено семейство или просто си тръгваш обидена? Държейки на истинските чувства, убедена ли си, че предлагаш такива? Когато толкова лесно обвинявате поведението на автора, убедени ли сте, че точно вие, изказващите се по твоя начин, изпитвате истински чувства, трайни и неизменни през целия живот, а не търгувате с изявите си че ги имате? Всеки човек държи на достойнството си, но интересно, защо не умеем да уважаваме и достойнството на другия -на партньора, който сме си избрали сами. Нали не живеем в онова време, когато са ни продавали още в пелени на съответния момък? Мога много дълго да изброявам семейни ценности, които човек ако загърби, загърбва собствения си живот. Сексът не е една от тях. Внушението, че сексът е запазена територия само за семейството, обслужва само външни интереси -политически, корпоративни, финансови и какви ли още не. Но не и семейни. Още по малко личностни.

88.   Здравейте мили събеседници :)))

Защо никой не си задава въпроса, че ситуацията е м/у мъж и жена! Мъж-Марс / Жена-Венера!
21 век е!
Ценностната ни система е вче друга, живота ни е друг, светът е вече друг и няма връщане назад. Какво толкова необичайно се е случило? !? ?
" И то ще мине и отмине"
Нека човека си изживее" лудоста" и, ако е достатъчно умен и зрял ще вземе правилното решение!
Неговата реалност и нашата действителност са несъпоставими :)))
Смело приятелю и Умната!
М/43

89.   "А ти, след мен, с този начин на разсъждение, правиш ли нещо в името на заздравяване на отношенията във вече създадено семейство или просто си тръгваш обидена?" - Да, правих доста дълго време.
"Държейки на истинските чувства, убедена ли си, че предлагаш такива?" - Да и по този въпрос, определено, макар че си тръгнах, това не означава, че съм нямала истински чувства и че дори и сега ги нямам.
"Когато толкова лесно обвинявате поведението на автора, убедени ли сте, че точно вие, изказващите се по твоя начин, изпитвате истински чувства, трайни и неизменни през целия живот, а не търгувате с изявите си че ги имате?" - - Да, убедила съм се, че ги имам и са истински, и следователно съм убедена, че не "търгувам с изявите си", то няма и как да стане просто. Хайде, със здраве.

90.   Твърде тривиално, №89(86 и др. )! Определено очакван отговор. Да е чул някой някога лудия, сам да се определя като луд? Самооценката в публичното пространство е твърде хлъзгава конструкция за печелене на съмишленици.
С което не твърдя, че в твоя случай отсрещната страна непременно е" слънце" . Не мога да твърдя че е така, тъй като не познавам конкретния човек, а всеки индивид е рзличен и отношението му към брака, към секса или конкретно към теб ми е абсолютно непознато. И все пак, човек трябва да поставя повече въпроси към себе си и да си отговаря от позицията на другия, ако иска да го рзбере. И едва, когато въпросите му останат без отговор, да го потърси от партньора. Разрив е допустим само при пълна несъвместимост. За предпочитане е сближаването в разбиранията, макар и с цената на компромиси (по възможност двустранни). Само не казвайте, че сексът за удоволствие може да бъде причина за разрив. Той е поводът, защото лесно се възприема от общественото мнение като предателство. Причините винаги се коренят в характерите, а не в изявите на свободно мислене и действие от който и да било от партньорите.

92.   :)) Никак не държа отговорът ми да е не-тривиален. Истината е, че не е имало друг човек, който да е бил повода за разпадането на моята връзка. Несъвместимост на характерите - да, убеждението, че съм даденост поради наличие на брак, дете, а от там и финансова зависимост и пр. - да, неща от този род, които бавно и неумолимо променят отношението на мъжа в семейството, водейки до задълбочаване на проблемите и пълна невъзможност за" съвместимост" .

По повод на изневерите - обикновено третият човек се появява, когато нещо в двойката някъде куца. Винаги съм казвала, че за да има хепи енд с" И живяли дълго и щастливо" , трябва да са налице 3 компонента - емоционална връзка, интелектуална връзка и физическа връзка, като всеки един от тези елементи включва взаимното уважение - уважение на чувства, на разум, на тяло. Отсъствието на което и да е от тях, води до крах рано или късно, независимо дали двамата партньори са останали заедно по една или друга причина, много често чисто прагматична.

Именно и затова не мога да се съглася, че сексът за удоволствие не може да бъде причина за разрив. Може и още как, просто на някои хора не им е удобен този факт и затова се опитват да променят общественото мнение в своя полза, за да може съвестта им, доколкото я имат, да бъде необезпокоявана и да си живеят живота без грам да мислят за никой друг, освен за себе си.

Ще попитам само дали в общества, където многоженството е ежедневие и да се спи с повече от един партньор (разбирай повече от една жена) се счита в реда на нещата, тези жени са много щастливи и приемат това положение с блеснали от радост очи... Повярвайте ми, не е така и никога няма да бъде, независимо обществото дали го осъжда или не.

Затова, на българските мъже с ориенталско мислене мога само да пожелая да си изживеят живота както намерят за добре, но да стоят по-далече от моя живот, защото мен подобни опити за промивка на мозъка не ми влияят лесно и най-много държа на взаимната грижа и уважение на чувствата на партньорите, без които грижа и уважение една връзка се превръща просто във взаимно лицемерно използвачество. Хайде, отново със здраве, няма да се включвам повече да досаждам по темата. Всичко добро.

93.   Хей, 92, наскоро изчетох цялата тема и много ми харесаха постовете ти и начинът ти на мислене! Завидях ти на нервите и търпението да отговаряш по същество на предубедени и нападателни хора. Убедена съм, че детето ти ще стане чудесна личност! Дай Боже, повече хора като теб! Всичко добро и на теб:)

94.   Предварителната нагласа, че всички са виновни за всичко, а аз съм праведен(на), винаги е довеждала -без изключения- до разпадане на общуването. Независимо дали в семейството или между приятели. Никъде не съществува идеалната, безпроблемната връзка, необременена от необходимостта да се стига до компромиси. Липсата на готовност за тях е предпоставка да се действа на принципа" ако има бълха -да изгорим юргана" . Взаимната безкомпромисност за най елементарни неудачи, с годините води до натрупвания и търсене на всякакви поводи" другият" да бъде обвиняван в какво ли не. Това, обаче не води до сближаване в никакъв случай. Това само показва колко сме негодни да създадем и съхраним семейството като ценност. Или, погледнато по друг начин - че за нас семейството ни не е ценност, тъй като без него ще се чувстваме по свободни, по независими и по малко отговорни към друг човек, чиято заслуга според нас се изчерпва с правенето на дете или деца. А жените, които тук толкова лесно" изритват лошия" от семейството си, защо не си признаят, че с това целят единствено да легитимират свободата на сексуалните си контакти (самите те го наричат разгул, коментирайки мъжете)?
В конкретния случай напълно съм съгласен с №92:" на някои хора не им е удобен този факт и затова се опитват да променят общественото мнение в своя полза" . Така е. Общественото мнение трябва да се насочва в правилната посока, а тя е правилна, когато прави повече хора свободни паралелно с отговорностите, а не загърбвайки ги. Свободният секс трябва да носи радост на хората паралелно с отговорностите към семейството, а не въпреки тях или вместо тях. И общественото мнение трябва да го приеме, което рано или късно ще стане със или без вашето лично мнение. Измислиците от латино-турските сериали отдавна са доказали своята несъстоятелност. Заблудите, които пропагандират, обаче, са довели огромен брой жени до статуса" разведена с деца" , или" търсеща истински мъж, който да я разбира и уважава" . И много мъже -в съдилищата, да търсят законен начин да се срещат с децата си. И ако забелязвате, не деля хората на жени и мъже. В секса мъжът и жената участват равностойно. Стига с тъпните, че жените го правят против волята си, а мъжете, против тяхната воля(на жените). По сериозен е проблемът, че освен мъжете и жените, които са годни (или стават), болшинството, всъщност са непривлекателни или дефектни или просто мързеливи и за да приравнят и другите към себе си, отричат очевадни неща и факти. Особено в този анонимен сайт, всеки се тупка в гърдите:" Кой, аз ли? Аз мога да имам всички жени (мъже), ако поискам, ама съм морален(на)... " Ами имай ги! Стига да можеше. Ама май другаде е ключът от бараката...
Горко й на децата на 92(а сигурно и на 93), ако са с толкова тесен кръгозор. Ама то нета направи така, че и ограничените селяци взеха да се имат за нещо повече от овчари, стреснати от допира си до цивилизацията...

95.   Престанете - историята не е българска, тя е човешка. Бракът е сравнително нов феномен в човешката история и хората не сме направени моногамни. Любовният триъгълник е толкова стар, колкото е и брака. Според мен авторът не търси съвет, а легитимация на действията си, може би да му се каже - следвай любовта си на всяка цена, веднъж се живее, и аз съм в тази ситуация.
Ще го разочаровам. Не го съдя, защото е човешко, но не мога да кажа и браво. Да, любовта ни чака може би зад всеки ъгъл, но да е мислил, когато се е женил млад. Човек не може да иска всичко в този живот - хем да има хубаво семейство за пред хората, деца и любяща съпруга, хем да изживява голямата си любов. Момичето е лудо влюбено във Вас и не мисли зряло на нейните 19 годинки. Тя Ви обича, но Вие ще откраднете младостта й и сам казвате, че нищо не може да й предложите. Жена Ви има поне децата си и материалната си сигурност, осигурена от Вас - какво ще има това „чисто душевно„ според автора момиче. След 5 години? след 10 години?
Какво си мислите, че е лестно за такова момиче да се опитва да ти влезне в положението, да се откаже от всичко, заради Вас? Един ден 19-годишните порастват и искат да имат собствени деца, семейство, кариера, жилище! ! !
Къде е господинът тогава? Ако не намери сили да Ви зареже, тя ще е пропиляла живота си, докато Вие сте изгледал децата си, натрупал още имане... направил сте бизнес или кариера.
Вярвам, че авторът е влюбен, но според мен тази любов е егойстична и ще руши, няма да гради. Единственият печеливш в ситуацията е авторът. Губещи са всички останали. Един ден бомбата ще изгърми - ще трябва авторът да избира между двете жени и тогава ще усети сам горчивия вкус на тази любов. Днес съпругата му живее в щастливо неведение, младото момиче плаче само заради забранената си любов и се прави на силно и разбиращо, за да не те загуби. Ако не беше такъв егоист, щеше да се поставиш на нейно място и нямаше да търсиш легитимация на действията си тук или от нея - тя казва всичко, за да не те загуби, глупако! Никоя жена не живее всеки ден в сянка и е щастлива с това!

Мари

96.   Номер 94, казваш:" Свободният секс трябва да носи радост на хората паралелно с отговорностите към семейството, а не въпреки тях или вместо тях" , а тук става въпрос не само за секс. Освен това ти говориш само, че жените трябвало да разберат това... Аз съм убедена, че ако жената до теб постъпи така като автора няма да си толкова" широко скроен" .

97.   От номер 92 до номер 94, казах, че няма да се включвам повече, но тук виждам конкретни нападки към мен, затова ще си позволя да отговоря и аз конкретно, с извинения за отдалечаването или пък не чак толкова от темата.

Първо, не съм имала безразборни сексуални контакти през последните 2 години, откакто сме разделени със съпруга ми - в действителност съм била само с 1 мъж преди по-малко от година, т.е. над година след раздялата. Не се получи, но това е коренно различна история, няма да изпадам в детайли. Така че, тезата за целенето единствено да се легитимирала свободата на сексуалните ми контакти е повече от смешна. Истината е, че човек, който търси причини да си живее живота "необременяван" от никакви морални ценности, е естествено да заклейми всички инакомислещи, които счита за свои съдници. Нападението е най-добрата защита, нали така?

И за да не бъда обвинена пък сега в ниско либидо, ще кажа, че определено не е такова, но е пряко свързано с чувствата ми, а последните са насочени единствено към човека до мен и към никой друг. Просто не изпитвам никакво удоволствие от сексуален акт без чувства. Както често споменавам - всичко е в главата, вкл. фетиши, влечения и пр. Моите са насочени само към този, към който имам истински чувства.

По отношение на близостта също не мога да се съглася, защото с бившия ми съпруг в момента имаме много по-добри отношения, отколкото дори по време на брака ни. Въпреки разривът, успяхме да съхраним едно истинско приятелство и изгладихме много неща, заради детето ни. Подобно нещо обаче, може да се получи само, ако не е имало предателства, които да предизвикат омраза, а с изневерите рано или късно се стига именно до това. Винаги съм казвала, че за едно дете е много по-добре да има двама щастливо разделени родители, отколкото нещастни заедно и казвам това като човек, чиито родители са останали заедно "в името на детето" и са правили безброй компромиси, които аз по никакъв начин не мога да оценя като правилни, поради отражението, което са имали върху всеки един член на това "семейство".

"Общественото мнение трябва да се насочва в правилната посока, а тя е правилна, когато прави повече хора свободни паралелно с отговорностите, а не загърбвайки ги." няма да го коментирам, защото си е чист абсурд - всеки разбира свободата както намери за добре, очевидно тук по-скоро се има предвид "свободия" и какво по-точно значи паралелно, значи в нечии ущърб. А това, че аз не съм се съгласила на пралелност, не значи, че съм загърбила отговорностите си, напротив - детето ни има двама родители, които са много по-сплотени от повечето двойки, живеещи лицемерно в паралелни връзки, бидейки непълноценни како на едното място, така и на другото.

Колкото до турските сериали - такива не гледам. По принцип избягвам телевизията като начин на развлечение. Интернет е друго нещо, в него информацията е неограничена и сама мога да избера какво и кога точно да гледам или чета, без да ми се промива мозъка с куп консуматорски идеи за "повече и по-добрите предмети и хора в колекцията от паралели". И като социолог (една от трите ми специалности, трябва да отбележа - бедната софийска овчарка аз) добре мога да обработвам и прецезирам тази информация.

И накрая, по отношение на външния ми вид, който също беше намесен - очевидно нямам проблеми и с него, щом съм считана за атрактивна сред доста среди, включително атристичните и преди десетина години един ухажор дори се опитваше всеячески да ме вкара в класа, който водеше в НАТФИЗ, въпреки липсата на ентусиазъм от моя страна. :)

В крайна сметка, става видно, поне за мен, че отсъствието на каквото и да е съвпадение в догатките на номер 94 и реалността, налага извода, че всичките му съждения не са нищо повече от нагаждане на някакви изфабрикувани аргументи, така че да напаснат на личната му егоистична и егоцентрична гледна точка относно взаимоотношенията между двама души, които се предполага, че изпитват истински чувства един към друг. В паралелността обаче няма нищо истинско, няма дори подобие на истина.

Ще си позволя да цитирам един друг потребител в този сайт, чието мнение е много точна формулировка на усещането ми по въпорса: "Достойнството е недостатък само за тези, които не са достатъчно силни, за да го притежават. Наистина - за тях е непосилно бреме да са добри, честни, благородни и да живеят в услуга на другите." Всичко добро от мен, живейте си живота, хора и оставете мен да живея моя според малко по-високите си критерии за достойно съществуване.

98.   Номер 92, (97),
" Високите ти" критерии явно са причина да отхвърляш по" социологически подбуди всичко живо край себе си. Чудя се как не си стигнала до игнориране на децата си, на подителите си. Та ти нямаш нищо, на което можеш да кажеш че държиш! За какво" приятелство" с бивш съпруг говориш? Ти си го отхвърлила със замах! Тоя трябва наистина да е негодник, та да разговаря изобщо с високомерната" дама" , за каквато тук се представяш! Убедих се, че си вървежна. Не е нужно да се съмнявам в твърдението ти за това, тъй като днес вървежни са вървящите през трупове. Можеш ли да изброиш създадените от теб такива? Това не е нападка. Ако го схващаш така, то е, защото социологическият ти статус не отговаря на средностатистическата извадка за цивилизовано общество. Просто изказвам съжаление, че хората са готови да вярват на моралните критерии на лица, които нямат примери с които да могат да докажат личния си морал. И поради това го отъждествяват с липсата на секс. Обезсексяване = морал! Браво!

99.   предлагам да затворим темата, тъй като авторът явно и без това не се интересува от мнението ни и явно е решил да се наслади на мига за сметка на двете жени.
Е, ако все пак ни чете авторът - ще паднеш от високо, най-късно, когато момичето порастне, може да загубиш и женичката си.
Престанете, МОЛЯ ВИ, да се нападате взаймно! ! !
Тук не сме в селска кръчма, все пак!

Мари

100.   Предусетих аз, че ще бъда обвинена в липса на секс, именно затова и си признах по-горе, че либидото ми всъщност е доста силно. Но го насочвам (ежедневно) само и единствено към човека, към който имам истински чувства, а не към всеки, на който сваря да си разтворя краката. :) Така че, това с" Обезсексяване = морал! " е толкова изсмукано от пръстите, че чак ме досмешава. Пак ще кажа - всичко е в главата и всеки сам си решава що е то морал и има ли той почва у нас.

Колкото до труповете, около мен няма такива, напротив, пълно е с истински живи хора, на които адски много държа - хора, които могат да разберат същността на пребиваването ни на тази планета, което съвсем не е просто за едното е**е. Еволюцията отдавна се е развила много над това, именно с появата на хомосапиенс, които за разлика от останалия животински свят, са способни на нещо много повече от чисто физическо съществуване.

П. С. Мари, виждам, че и на теб ти правят впечатление постоянните нападки, от които ми се налага да се отбранявам. Но здраве да е, щом на някого му прави удоволствие да пуска подобни реплики, нека го прави, негова си работа - важното е, че тенденцията е очевидна.

101.   Авторе, не знам какво да кажа, освен че много махленски ми стана разговорът (пример обсъждане на либидото на автора), не по същество. Според мен човек може да си спести доста време и вместо да чете целите излияния (наши и на автора) да прочете САМО ЗАГЛАВИЕТО.
Съвсем ПОДСЪЗНАТЕЛНО според мен авторът сам е стигнал до истината - да, изтекъл е срокът на годност на любовтта му към съпругата, според мен може би той никога не я е обичал по този начин (сега като обича това момиче и знае сам разликата).
Грешката му е, че съвсем по български е побързал да се ожени млад и да свие семейно гнездо, сякаш един 30-годишен мъж е вече готов да живее под „чехъл„. И ето, животът се подиграва с този ни традиционалист и го среща може би с любовтта на живота му. Сапунен сериал в стил „забранена любов на Босфора„.
Да, авторе - такъв е животът. Искам да те осъдя, заклеймя като феминистка, защото ти си играеш с две дами, но не мога. Жал ме е за теб, защото предвкусвам горчива драма с теб централна мишена за гнилите домати на публиката.
В най-добрият случай ще загубиш младото момиче, тоест (според мен) любовтта на живота си! Момичето просто ще порастне, господин семеен, ще иска свои дечица. Ясно ти е, че на българската дама срокът на годност изтича някъде в средата на 20-те, така че тя няма време за пилеене, ще получи съвети на „благожелатели„ и ще си намери младеж за свиване на панелно гнездо в апартамента на тъща си.
Ако жена ти разбере и е от разглезените и незрелите госпожи, свикнали да получават всичко наготово (каквато се съмнявам, че е), тя ще те зареже с гръм и трясък, ще те обяви за Дарк Вердър и най-големият междугалактически злодей на хилядолетието и ще настрои детето ти против теб, това е разбира се най-лошият варянт. При него ще загубиш и двете, гнезденцето и детенцето отгоре.
С две думи, имаш няколко годинки време да решиш окончателно и да се насладиш на момента, но рано или късно бомбата, залепена на столовете ще гръмне и ти може да паднеш на земята.
Съвет - като феминистическа сампатизантка бих те напсувала, защото според женското движение такива мъже са най-големите боклуци в галактиката, но като човек те съветвам да размърдаш сивото си вещество и да мислиш (като мъж) стратегически и прагматично - какво искаш за Бога в този живот!
Подсъзнателно вече в заглавието си дал сам на себе си отговор - аз лично консервите с изтекъл срок на годност ги изхвърлям, а не продължавам да ги консумирам. Любовтта с истекъл срок на годност може да бъде също толкова отровна, вярвай ми!

Мари

102.   " ... с появата на хомосапиенс, които за разлика от останалия животински свят, са способни на нещо много повече от чисто физическо съществуване... ."
Така е! Никое животно не е израстнало до степен да унищожава себеподобните си и планетата като цяло. Само и единствено" великият" хомо сапиенс е на път да го стори. Дали не е заради възгордяването си, струящо от теб, като обобщен образ на разумното (сапиенс). Не беше ли по добре да си останем само" еректус"?

103.   Не 102, не беше, защото не всички хомосапиенс се стремят да разрушават. Поне аз и моите близки и приятели сме от тези, които се стремят да съзидават и градят било във физическия или в "енергийния" свят. :) На мен поне не ми е в специалността да се връщам назад в еволюционното развитие.

Не казвам, че светът, такъв какъвто е днес, ми харесва, но съм от хората, които ще се опитат да го променят към по-добро, т. е. напред и нагоре, а не обратното - да се опитвам да го връщам назад към някакъв отминал етап.

Именно за хората, които искат да държат властта в ръцете си (и рушат всичко по пътя си, заради това), е много по-удобно човечеството да не се развива и дори да се върне към едно по-първобитно състояние. Именно затова и разпространяват с пълна сила тези идеи за акцентиране върху задоволяването на чисто физическото и занемаряване на онази част от нас, която единствено е способна да се развива и да скъса оковите...

Но всеки живее живота си както намери добре. Щом се чувства щастлив под влиянието на манипулативна пропаганда, негова си работа. В крайна сметка, идеята е да се чувстваме добре на тази земя. Просто мен лично ме карат да се чувствам добре коренно различни неща и съм много щастлива от това.

П. П. Благодаря за комплимента - гордостта е качество, което уважавам у другите и искрено се надявам да притежавам аз самата. Всичко добро.