Вярвате ли в голямата любов, трябва ли задължително да е споделена и какъв е смисълът на живота без нея?
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 6549 пъти
Историята ми е банална, всеки е преживявал нещо подобно, но ужасно много ме боли, срам ме е да говоря за това с приятелите си и затова пиша тук. Не съм някое хлапе, мъж на 29 години съм. Имал съм няколко връзки досега, но нищо наистина сериозно. Чувствутелен съм, което може би е най-големият ми минус. В смисъл не съм някое леке, което прави мелодрами за това, че приятелката му го е погледна а накриво, опитвам се да се контролирам и осъзнавам този си недостатък. Но съм такъв, не съм някой алфа мъжкар.
Та за историята - запознах се с нея преди година и половина. Реално никога не сме имали нищо. Но още в началото имаше някаква химия между нас, но не направих нищо, понеже тогава работехме заедно, а аз избягвам романси в службата. Но с времето привличането все повече се засилваше, а аз вече бях в предизвестие. Флиртувахме, имаше страшна химия, но по една или друга причина нищо не стана. Сигурно аз съм объркал нещо, знам ли. Но в един момент без да разбера как стана, се усетих, че я обичам. Както и да е, след признанието ми тя каза, че си е намерила друг междувременно. Уважих решението й и се оттеглих. След напускането ми, в последната една година сме се виждали 7-8 пъти случайно и веднъж само седнахме да пием бира. Отношенията ни бяха като между добри познати и нищо повече. Мацката се държеше добре, но не проявяваше някакъв интерес и аз уважавах решението й. Изживяваше и тя някакви любовни драми, за които бегло ми спомена. Никога след като ме отряза не съм изпадал пред нея в някакви драми, не съм й се обяснявал. Просто гордостта ми не го позволява. Но отвътре сърцето ми се късаше. И осъзнах, че не мога да обичам друга. Не че не съм опитвал. Излизах с някакви момичета, сред тях имаше и по-красиви от нея. Правих секс с някои от тях, дори с една опитахме и връзка. Но сравнявах всяка жена с нея, без да го искам. Всяка ми се виждаше просто нейно бледо подобие. Дори да не я виждам с месеци, само мисълта за нея ми вдига пулса. Никога не съм обичал жена така, дори когато съм бил във връзка. Като се замисля, сещам се за 2-3 такива случая на мои познати - нещата с голямата любов не се получават, но те остават завинаги вклюбени в нея/него. В продължение на 7-8 години даже някои от тях. Може би човек наистина има една истинска голяма любов и ако сгафи нещо там е обречен.
И сега последната развръзка. Наскоро разбрах, че тя е намерила някого, с когото е щастлива. Живеят заедно, обичат се. Тя е добър човек, заслужава го. Знаех, че ще се случи рано или късно. Мислех, че съм подготвен, но не бях. Откакто разбрах, съм като зомби. Не мога да спя, през деня съм като ударен с мокъ парцал. В офиса си личи и ме питат какво им е. Естествено, твърдя, че всичко е ОК. Джентълменът винаги е добре, каквото и да се случва. Някои от приятелите ми знаят само бегли детайли - проблем в любовта и това е. Но съм смазан тотално. Скрих я от Фейсбук, започнах да избягвам и общите ни приятели. Изпадам в ужас от мисълта да я видя. Не дай си боже да я видя с гаджето й - ще направя някоя глупост, а той не е виновен с нищо. Сигурно е добър човек. Вече не виждам смисъл в живота си. Единственото, което винаги съм искал, е да намеря жена, която да обичам истински и да бъда с нея. Някой ден да имам щастливо семейство. За другото ми е все тая. Пари изкарвам добре, но и повече да са, това няма да ме направи щастлив. Не съм близък със семейството си по ред причини. А в любовта - просто не мога да обичам друга. А да се събера с жена, която не обичам, няма да го направя. Не е честно нито спрямо мен, нито спрямо нея. Започнах да мисля и за самоубийство. Не си представяйте предсмъртни писма и драми. Не, няма да е така. Момичето дори няма да заподозре, че съм го направил заради нея. Не бих го допуснал. В нейните очи аз съм просто един познат, който я е харесвал, но се е оттеглил, след като нищо не е станало. За пред нея съм продължил напред. И приятелите ми няма да разберат. Даже ми се иска да не е самоубийство, а инфаркт или инцидент. Да не ме запомнят като слаб и безволев човек. Започнах да карам колата като луд, с надеждата да се нахендря някъде. Но за реално самоубийство няма да ми стигне кураж. Това е историята ми. Просто не съм допускал, че мога така да се влюбя, че всичко друго да изгуби значение. На някого случвало ли му се е?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: f450574fec

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

54.   Може би и ти заслужаваш нещо по-различно и сигурно ще бъдеш щастлив с друго момиче, но ти просто си си навил на пръста да бъде точно това. Ами защо не се бориш малко за нея, авторе? Сега е момента, а не когато е в сериозна връзка. Покани я пак на кафе, бъди мил, позитивен, направи впоследствие някакъв жест, така че да разбере интереса ти. Накрая ще я накараш да осъзнае, че заслужава повече от това "да бъде на повикване"... Може дори да поговорите затова. Стига момента да е удобен. Може след време наистина да осъзнае, че ти си човекът за нея, ако ли не - не, живота продължава. Сто процента мацката дори не е разбрала, че ти имаш някаква симпатия към нея. Аз съм на 1000000000 процента сигурна, че с абсолютно нищо не си й намекнал, че имаш дори някакви бегли симпатии. Тя си мисли "Излязох със стар познат на кафе", ти си мислиш "Излязох с любовта на живота си! " и какво реши? Че ще избягаш за пореден път. Аз пък ти казвам, че щом толкова я искаш и не искаш да се отказваш - сега ти е момента да действаш. Някои жени имаме нужда малко да бъдем понатиснати, за да се осъзнаем и за да видим това, което през цялото време е било пред нас. Като я отбягваш нищо няма да постигнеш (ако въобще искаш нещо да постигаш с нея). Какво си мислиш? Че все ще чакаш тя да ти се обажда и да те търси за някое кафенце ли... Аз ти казвам - или се бориш със зъби и нокти или не се занимаваш повече без да се самосъжаляваш. Избирай!!!! П. С: Самочувствието на човек се отразява на отношенията му с другите хора. А твоето несъмнено е много много зле. Да не кажа, че го няма никакво, което не само е отблъскващо за жените, но и ти пречи на теб самия. Ако поработиш върху него и всичко друго ще си дойде на мястото. Имай малко хъс, самочувствие, намаханост, бъди с чувството, че заслужаваш хубави неща да ти се случват. Когато човек няма самочувствие това и от едно кафе се разбира и да ти кажа право не е приятно. Една жена, за да вземе едно такова решение да остави някого, за да бъде с някой друг, този друг трябва да е силен, с характер и да вижда в него някой, който ще е способен да я дарява с щастие. Ако той е с едно мижаво самочувствие, каквото е твоето, едва ли ще стигне до извода, че ти ще я дариш с нещо повече от ревнуванки, самосъжаление и несигурност. Малко по-смело. :)

 

...