Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Същата съм.

7.   Извинявай, ако ти се струва грубо, но: Я, се стегни!
Ти мъж ли си или лукова глава, младо право момче, здраво, без финансови проблеми. Я малко, да не е края на света. Ами като ти е все тая вземи си осинови едно детенце, поне да се грижиш за някой , да му помогнеш или поне кученце.
Аз съм на 24, до 21 бях девствена, нямах си приятел и никой не ме харесваше, все така си мислех. Но не трябва да се вманиачаваш на тази тема. И аз съм чувствителна, но това нещо не трябва да те събаря, че чак за самоубийство. Баща ми се самоуби на 33, бях на 4 и не приемам това за изход, освен ако не си смъртно болен.

Съветвам те да пътуваш, избери места на които винаги си искал да отидеш, отиди с някой близък , почни да спортуваш, намери си хоби, запиши се доброволец някъде да помагаш на хора в нужда, започни курс по нещо. Бъди сред хора, забавлявай се и не се вглъбявай. И това ще мине...

Има толкова добри момичета по света, които искат да имат някой, да излизат на кафе, кино , ресторант и да пътуват. Общувай и ще видиш. Знаеш ли, аз живея в чужда страна и сърцето ми се свива от мъка за родината ,за близки, приятели, семейство!

Успех!

8.   Вярвате ли в голямата любов? - Да има я (даже съм я срещал). Може би един път в живота, може би повече пъти не знам. Говорим за най - силната любов. Инак голяма любов може да се изживее с различни момичета, стига да си позволиш да ги обичаш.
Мисля, че тази най - голямата любов може да бъде създадена, не съм точно как, но нещо ми подсказва, че е възможно. И все пак не съм създавал подобна любов на онази, която имах, но не спирам да опитвам.

Трябва ли задължително да е споделена? - Ами е силно желателно е, даже мисля, че за да се породи, трябва да ти отвръщат със същата сила и дори по - силна любов.

Какъв е смисълът на живота без нея? - Живота на човек не е свързан само с неговата любов. Но като цяло не мога да отговоря защо съществуваме. Няма ясна причина да съществуваме. По същият начин не виждам защо да съществува земята, човечеството, земята, вселената. Но не виждам и защо да не съществуваме. Приеми съществуването ни на доверие, щом съществуваме, значи така трябва.

По - лесно ми е да отговоря каква е целта на живота? - Да победи смъртта.
Вярно човек е смъртен, той няма как да избегне смъртта. Но не задължително и всичко свързано с него да изчезне.
И най - свързани с неговите дела са именно децата му. Следователно той продължава живота си сред тях. И трябва да се замисли, какво ще им остави в наследство (не говоря само за пари).
Защото сякаш той оставя наследство на себе си.
Но тъй - тъй се е родил - трябва да се опита, да живее живота си по - добре. За мен средствата за това са пари и власт, но друг може друго да го прави щастлив. Ето ти цениш любовта прекалено силно. Само че грешката ти е, че го търсиш на точно определено място. Аз мисля, че е възможно да обичаш и друга, може би не чак толкова силно, но поне силно.
Любовта не е задължителна, за да можеш да постигнеш главната си цел - да пребъдеш, чрез децата. Само че ако има любов, ще е много по - добре.

9.   Ще се самоубиваш заради жена, която не познаваш особено и с която никога не си бил.... Интерсно. Потърси помощ, такива фиксации в даден обект /човек/ са извън нормата.

11.   Започнал си Авторе да караш колата си като луд, боже дано не ни претрепеш някъде по улиците. Ако искаш да направиш нещо със себе -моля, но нямаш право да убиваш други на пътя си. Много моля не убивай други на пътя ти!!!! И не убивай и себе си разибра се. Иначе разбирам мъката ти -няма лечение за съжаление и не става с други жени. Единственото което ще те излекува е времето, и да си създадеш навик да не мислиш за нея-правилно я отбягваш но когато си насаме или с приятели или с други жени не я сравнявай с тях не си мисли изобщо за нея а си мисли за тези които си в момента. Трудно е но лека полека ще изградиш навик и ще оцелееш от тази несподелена любов повярвай ми. Ти си по силен отколкото си мислиш.

Да случвало ми се е но честно казано мъжа ми изневеряваше и така разбрах че това не е истинската ми любов. Истинската любов никога не е едностранна, тя е споделена и е само между двама, говоря за тази романтичната между двама възрастни които не са роднини. Престанах да я търся. Сега се уча да обичам себе си и да си давам всичко онова което не си бях давала досега-любов любов и пак любов. И обичам едно сладко бебенце. Май и то мен:)

Ако обичаш тази жена остави я, толкова е просто, остави я да е щастлива с онзи който тя обича, защото дори и да беше единствения мъж на Земята в момента, като знаеш че тя е избрала някой друг ще ти е много горчиво. Не искаш ли жена ти да те обича Авторе? Потърси добра жена и умна задължително, която ще те обича, живей с нея десет години и тогава ще видиш какво е любовта, онзи който остава до теб -той или тя е истинската ти любов.

12.   Започнал си Авторе да караш колата си като луд, боже дано не ни претрепеш някъде по улиците. Ако искаш да направиш нещо със себе -моля, но нямаш право да убиваш други на пътя си. Много моля не убивай други на пътя ти!!!! И не убивай и себе си разибра се. Иначе разбирам мъката ти -няма лечение за съжаление и не става с други жени. Единственото което ще те излекува е времето, и да си създадеш навик да не мислиш за нея-правилно я отбягваш но когато си насаме или с приятели или с други жени не я сравнявай с тях не си мисли изобщо за нея а си мисли за тези които си в момента. Трудно е но лека полека ще изградиш навик и ще оцелееш от тази несподелена любов повярвай ми. Ти си по силен отколкото си мислиш.

Да случвало ми се е но честно казано мъжа ми изневеряваше и така разбрах че това не е истинската ми любов. Истинската любов никога не е едностранна, тя е споделена и е само между двама, говоря за тази романтичната между двама възрастни които не са роднини. Престанах да я търся. Сега се уча да обичам себе си и да си давам всичко онова което не си бях давала досега-любов любов и пак любов. И обичам едно сладко бебенце. Май и то мен:)

Ако обичаш тази жена остави я, толкова е просто, остави я да е щастлива с онзи който тя обича, защото дори и да беше единствения мъж на Земята в момента, като знаеш че тя е избрала някой друг ще ти е много горчиво. Не искаш ли жена ти да те обича Авторе? Потърси добра жена и умна задължително, която ще те обича, живей с нея десет години и тогава ще видиш какво е любовта, онзи който остава до теб -той или тя е истинската ти любов.

13.   А защо не й пишеш на тази жена, как е.. какво прави. Още по трудно е когато се опитваш да се отдалечиш, измъчваш се. При мен, ние имахме връзка, заряза ме и аз тотално се сринах, направо не ми се живееше. Плаках със месеци, всеки ден плачех и си навляках какви ли не болести само защото съм обичала. Любовта може да те съсипе явно, не го знаех, ако предполагах изобщо не бих се занимавала със нея, любовта просто не е за всеки. Потърсих контакт с човека след известно време, но той отново не ми отговори, отново ме накара да се почувствам супер зле. Но при теб е друго, вие не сте се разделили по неприятен начин, познавате се, сигурно даже може да се видите. Какво от това че е с друг, просто приятелски се виж с нея, не мисля че ще откаже.

14.   Историята ти ме разтрои. Аз съм момиче, искам да ти споделя, че моята истинска и голяма любов е само една, и никога към никой няма да изпитам повече такива чувства. Моята е несподелена. В началото си мислех, че е но с течение на времето се оказа лъжа и измама. Да не навлизам в подробности. Никога няма да изпитам такива чувства към друг, нямам силите за това. Истинската голяма любов, връхлетя в моят живот като турнадо. Разби всичко и си отиде.
След голямата любов се чувстваш изхабен откъм емоции към когото и да било. Просто остава там дълбоко и никой не може да замени и да застане на мястото на тази любов. Колкото и драматична и нещастна да е била. След тази любов не искаш никой да ти говори за чувства и любов. Не мога да се събера с мъж, който не обичам също като теб.
Искам да съм си сама. А на мъж не мога да дам нищо.
В заглавието авторе питаш-Какъв е смисълът на живота без нея. Смисълът е да останеш сам, това е. И да живееш, за други неща, за други мечти и желания. Знаеш ли, времето никога не можем да върнем, гледай напред, колкото и да е трудно. Тези силни чувства остават там и винаги ще си спомняш и никога няма да забравиш този човек. Кой е най-хубавият ми спомен за голямата любов. А кой е най-лошият ми спомен за голямата любов.

15.   ох немога да спра да плача... чувстам се по същия начин като теб... само дето аз го обичам вече 7 години, хубавото при теб е че я виждаш рядко. трябва да осъзнаеш че както ти неможеш да заповядаш на сърцето си да обикне друга така и тя неможе да накара своето да обикне теб. много боли от несподелената любов но няма начин длъжни сме да продължим напред... с времето ще се наушиш да живееш с болката от липсата и

16.   Химията, тоест сексуалното привличане, не е любов и не си заслужава. Хората го наричат "любов", но не е.
Прочети историите тук и ще се увериш...

А по твоя казус може би е време да поставиш живота си на друга плоскост, по-висока от отношенията мъж-жена?
Колкото до мацката, пусни я да си отиде. Не искай да притежаваш, човека не може да бъде притежаван.

17.   Здравей! Пишеш потресаваща любовна история история с тъжен край. Дано не е край.. Аз съм изживяла такава и сега ще споделя това.. Аз съм юристка по образование, но обичам рок музиката. Рядко ходя на концерти, но веднъж отидох с приятелка на Sofia Rocks. Беше лятото на 2012 година, но си го спомням, сякаш е било вчера. На сцената пяха български и чужди групи. Нищо особено, аз горях от нетърпение за втория ден, когато щеше да пее Аксел Роуз от Гънс Роузес. Итака, зяпах бандите, приятелката ми се отегчи и реши да си тръгне. Аз останах сама. И изведнъж се появи една страхотна шведска група. Свиреха невероятно с китарите. Погледнах вокалиста, бях най- отпред.. Изведнъж почувствах нещо много силно! Той сякаш прониза очите ми! Страшно го харесах! След концерта се прибрах и по интернет научих името на групата. Постоянно мислех за красивия дългокос вокалист. Мина седмица, две, не спирах да мисля за този мъж.. Вечер се прибирах от някъде, вървях, гледах уличните светлини и мислех какво прави той в това време.. Влязох в интернет и намерих страницата на групата. Разбрах как се казва. Постоянно ми беше в ума. Намерих го и в собствения му канал на You Tube. Написах му писмо, че съм от България и много харесвам музиката му. Абонирах се за него. Каква бе изненадата ми когато видях на другата сутрин, че и той се е абонирал за мен. Скачах от радост! Сутрин ставах и отварях неговият канал. Той нямаше фейсбук, но аз се сприятелих с всички от бандата му. Пишех си с тях, те ми отговаряха.. Междувременно аз установих тесен контакт с него, всеки ден му пишех! Той отговаряше с кратки писма.. Определях му среща сутрин в 10 часа негово време. Чаках като обезумяла да получа писмо, да почувствам енергията му. Не беше 1, 2 или 3 снимки, които той ми изпрати. Гледах го на маса с приятели, сред природата в красива горичка с езеро.. Аз също започнах да се снимам. Снимах се почти всеки ден, в работата се чудеха какво става.. И понеже той е звезда, аз също исках да отговарям на статута му. Правех снимки с дълга черна коса край езеро- готик стил. Снимаха ме колеги и в работата.. Нощем ставах да проверя дали ми е писал. Буквално аз Живеех за него! Зарязах задълженията си, действителността ме подтискаше, не исках да съм в България.. Исках да отида при него в Швеция. Нито новини, нито работа, ни приятели ме интересуваха. Само Той- мъжът на моят живот! Пишех стихове. Гледайки снимките му и пейзажите, аз виждах Стокхолм, усещах студа и мъглата, представях си кейовете.. Едно от стихотворенията ми носи заглавие ''Сините кейове''. Друго- Мъглив град. На практика САМО ТЕЛОМ БЯХ ТУК в България! .. Изживявах нещо неописуемо.. Майка ми клатеше глава. Имах приятел, който тотално зарязах, бягах, криех се от него.. Не исках НИКОЙ друг да ме докосва, само моят Ларш.. На другата година за Коледните празници аз реших да отида принего. Писах му. Разбрахме се да ме чака на летище Арланда. Купих си двупосочен билет, взех 200 лева назаем от колежка, с която вече бях споделила всичко. Билетът ми струваше около 600 лева. Идваше върховият момент. Никога не бях летяла, макар, че любовта ми летеше непрекъснато.. Няколко дни преди полета реших да разгледам подробво профила му в инстаграм. Отворих го.. Гледах стари снимси и още по- стари.. И изведнъж го виждам с една руса жена на средна възраст усмихнат. Помислих, че му е сестра. Лошо предчувствие обаче сви сърцето ми.. Гледах други снимки, по- стари. Отново го видях с тази жена в апартамент и с коледна елха. Снимка от предишната Коледа. Той беше писал, че заслуга за красивата елха има приятелката му. Лед скова сърцето ми! Треперех цялата. Жената беше видимо по- възрастна от него.. Но тя го гледаше влюбено на снимките.. Не можеше да бъде! Бях като болна! Разрових се във фейсбук и я открих. Тя е на 47 години и има дъщеря от предишен брак. Живее с него на семейни начала, без брак. Дете нямат. Разболях се истински, просто някаква треска ме обхвана. Не знам как, но след 2- 3 дни се оправих.. Написах му писмо.. Люто, яростно, тъжно, бузнадеждно писмо. Може да не съм права, не мога да се бъркам в живота му, но той ми пишеше, даваше знак, че ме харесва и иска да се видим! .. Ах! И сега ми стана студено и потръпвам при мисълта за това.. Не отидох, не се видях с него.. Мечтите ми се разбиха и аз останах сама и нещастна. Най- самотния човек в света! Не можах изцяло да скъсам.. Гледах го пак на снимки. Попитах го за приятелката му. Накрая призна, че е истина.. Ние можем да правим виртуален секс- ми каза той. Боже! Казах -не! Той се разсърди и ме изтри в туитър. Но не пускаше снимки с жената.. Написах тъжно писмо, писах Огън, последвай ме! Той размисли и ме последва. Но всичко е застинало. В мъгла.. Нищо не може да ме спаси от моята скръб за него. Но кой знае? ... Това е от мен, Джордан. Между другото готвя стихосбирка с моите стихове зеа него. Поне това реално ще се осъществи! Пиши какво мислиш за моята история!

18.   Да и на мен ми се е случвало. Имах преди пет години гадже, което беше голямата ми любов. Но поради ред причини, се разделихме. Аз намерих друг, с който бях четири години, но всичко свърши фатално. През тези четири години се мъчих да изтрия предишния от главата си. Но всеки ден ставах и лягах с мисълта за него, мислех постоянно за него, търсих го сред тълпата, по светофарите се оглеждах за колата му и т. н. Не можех да не мисля за него, много го обичам просто. Преди две седмици му писах да пием кафе, нищо не очаквах, просто толкова съм мечтала да го видя отново. Е видях го, тотално променен, не успях да го позная, не изглеждаше щастлив. Той ме попита как така съм се сетила за него. Това ми се стори странно, но той не знае, че ми е постоянно в главата. Тъй като изглеждаше нещастлив и странен, избрах да не питам нищо и да не започвам неприятни разговори. Но явно човекът е решил, че нашето просто е било обикновена връзка, и тя просто е свършила. Разбрах, че дори не подозира какво е той за мен дори и сега. Така че ти как сисигурен, че тя е наистина щастлива и се радва на живота. Когато любовта е неизживяна, винаги има съмнение. Според мен изчакай известно време и виж какво ще стане. Кооолко щастливи връзки завършват с крах. Изчакай удобен момент и се бори за нея, щом я обичаш толкова много, но непропилявай шанса си, иначе ще съжаляваш като мен сега.

19.   Просто не си я имал, мъжете винаги расъждавате така за жените, до които не сте се докопали. Самия факт че си позволяваш да я сравняваш с други жени-коя е била по-хубава и т. н достатъчно говори за теб самия
Успех с половинката занапред/ако я намериш/

20.   Всеки човек в даден момент от живота си има трудни моменти. Бях на 17 когато го срещнах. Две три думи само, не беше от приказливите. Просто запознанство и до там. Последваха още няколко съвсем случайни виждания на които инициатора бях аз, отново нищо. Тук пътищата ни се разделиха, незнам поради каква причина но аз никога не успях да го забравя. И сега след около 20 години аз отново го срещам. Но аз вече нищо не мога да предложа освен, приятелство. Искаше ми се да му кажа, да му изкрещя "хей, виж аз те обичам", не го направих. Мислех си, немога да бъда с него но можем да бъдем приятели, ще го виждам, ще си говорим за времето, за политика ако ще и за глобалното затопляне за каквото и да е. Поисках приятелство, получих отказ пред който онемях. Той вероятно никога няма да разбере за моите чувства, и може би така е по - добре.
И тук човек трябва да успее да събере всички разбити парченца от себе си и да продължи, защото не сме сами имаме хора които държат на нас. Вероятно ти също. Огледай се понякога любовта е толкова близо до теб, вероятно някъде там някой те обича и мисли за теб. Ще му причиниш най-голямата болка на света за която можеш да си представиш. Животът е безценен и ни е дар от бога и си струва да бъде изживян по най-добрия и достоен начин.

21.   Само една е.!!! Истинската и голяма любов. И не е от значение споделена или несподелена.. Човек го усеща вътре най-силните чувства и емоции. Нея я срещаме на млади години. След това е невъзможно.

22.   Авторе прочетох в една друга подобна тема един коментар,който много ми хареса.
Представи си,че си бил на наркотици и са ти ги спрели.Трябва да се научиш да живееш без тях докато оздравееш и да останеш сам.Самотата ще ти даде сили.Като минеш този период,който няма да мине бързо,ще започнеш да живееш все едно нов живот.Знаеш ли това страдание за изгубената любов е като смъртта.И когато минеш този период,ще излезех от него като възкръснал.Но няма да си същият човек като преди.Излизаш помъдрял,пораснал,израстнал,и не си същият човек.Това е като едно пречупване.Но трябва да продължиш да живееш.Писах три коментара по-темата защото видях себе си в нея по-един или друг начин.Това е живота.

23.   Човече, времето лекува абсолютно всичко. Малко е педалско без да си имал истинска връзка с нея да ти е толкова тежко, но пък знам какво ми беше, когато се разделихме с жената, която обичах. Бях зомби цяла година, физически ме болеше корема даже. Но мина, а сега не се сещам за нея. Даже се чудя как съм си мислил, че е "единствената". След това съм имал други, в ретроспектива осъзнавам, че бяха лесно забравим пълнеж, но ето две години вече съм с мома, към която имам истински чувства. Вярно е, че човек става все по-циничен с времето и няма как да е същото, но пак е чудесно. В краткосрочен план те съветвам да пиеш някакви хапове. Не нещо с рецепта, а бабини дивотини като мента-глог-валериан. Ако се наспиваш като хората ще гледаш на света съвсем по различен начин. Започни да се занимаваш активно с нещо ново, за предпочитане социално, но да няма сексуално напрежение. Танци не става, курсове по алпинизъм - идеално.

24.   Виж сега. Аз лично не вярвам, че "човек среща истинската любов само веднъж". Просто срещаш човек, който ти е сродна душа или просто успява да остави дълбока следа в душата ти поради една или друга причина. Причина, която задържа тази тръпка и тази любов много по-дълго време, отколкото при другите ни връзки. И да, възможно е да я задържи завинаги. Това обаче (т. е една такава ситуация като твоята) е рядкост и дори и нещата за теб да не са се оказали много благоприятни, ти пак си късметлия да изпитваш това, което изпитваш.
Но знаеш ли, възможно е дори да не я обичаш толкова, колкото си мислиш. Възможно е да не спираш да мислиш за нея, просто защото тя не ти е отвърната и историята ви е недовършена. И защото всичко таиш вътре в себе си.
Първото нещо, което трябва да си изясниш - истински ли са тези чувства, породени ли са от истинска любов или са плод на накърнено его (ти си я харесвал, тя не ти е отвърнала или е била с друг и на подсъзнателно ниво не си се примирил - звучи странно, но се случва по-често отколкото си мислиш). Помисли за това добре.

Вече си на възраст, в която е редно да продължиш напред. И под това "напред" имам предвид да вземеш дадено решение - как ще процидираш по-нататък. Няма смисъл да буксуваш, явно не помага. Но за да стане това ти трябва да намериш някакъв вид "завършек" на историята. Т. е. ти трябва да спреш да таиш всичко в себе си. Много хората тук (ако не и всички) ще ти кажат: Забрави я.
И да, то това ще е най-лесния съвет. Но щом не си го направил до сега, каквото и да правиш - няма да успееш. Може би.

Затова ти трябва да направиш нещо различно, за да стане това. Като например (приготви се да чуеш най-абсурдното нещо, което сигурно някой ще ти каже тук) - бори се за нея.
Нека сме честни. Ти, по дяволите, мислиш за самоубийство. (Моля те, не го прави, каквото и да се случва в живота ти). В такъв случай ти значи НЯМА какво да губиш. Щом си стигнал до там да ти мине през ума дори това (самоубийство) значи ти НЯМА какво да ГУБИШ. Дори и егото си. Дори и гордостта си. Какво значение имат те, ако не можеш да намериш смисъл в живота си? Нямат значение!
Затова това, което трябва да предприемеш (според мен) е да направиш нещо по въпроса без значение какъв ще е нейният отклик.
Извикай я на кафе, изведи я на разходка и поднови приятелството ви. Това може да е в течение на месеци. Бъди мил и усмихнат.
Бъди й приятел - сякаш нищо не се е случило, сякаш тази дистанция между вас не съществува.
И в края на краищата й кажи. Кажи й всичко. Това няма да накърни достойнството ти. Няма да накърни и гордостта ти, ако не го допуснеш. Не го възприемай като накърнено его, защото това е точно обратното - изисква се кураж да изречеш такива неща.
Направи го без да имаш очаквания и без дори да искаш реакция или отклик от нейна страна.
Тя може да се ядоса, че я поставяш в такава ситуация. Може да се почувства тъжно, че не ти отвръща и отново ще те нарани. Може да е напълно безразлична и да не й пука за чувствата ти. Може да е изпитвала същото към теб през цялото това време, но и тя като теб да не е намерила нито смелост, нито правилните думи да го заяви. Каквото и да е - бъди окей с това. Бъди окей с нейната реакция. Нейната позиция е такава - добре, всичко е наред.

Човешките същества сме ужасно егоцентрични. Обичаме и очакваме и нас да ни обичат по същия начин. И ако това не се случи позволяваме да ни се провали целия живот просто заради тази егоистична нужда/желание.
Та ето ти нова перспектива: Щом си правил всичко и не си я забравил, щом я обичаш след цялото това време по същия начин и си установил, че каквото и да правиш не можеш да я забравиш... Добре. В този случай ти можеш да продължиш да я обичаш. Та защо не? Можеш да я обичаш и без тя да ти отвръща. Обичай без да имаш очаквания. Обичай без да искаш НИЩО в замяна. Какво по-прекрасно и чисто от това? Помисли. Всички ние правим неща все с идеята, че ще има някакво възмездие и че ще получим и ние, ако не по-добро, то поне същото. Но най-истинското нещо, което можеш да подариш на някого е когато е дарено без да имаш задни мисли, без да искаш дори нещо в замяна.
Ти си си ти. Не се влияй от обществото, в което живеем, което непрестанно ни налага как да живеем живота си, какво трябва да правим и как да го правим. Ти си си ти и можеш да обичаш, дори и другият човек да се намира в друго положение. Не е ли това пак едно прекрасно изживяване. Да обичаш? Просто смени позицията си и ако наистина казваш, че я обичаш и не можеш да я забравиш никога - то това е страхотно, но не се оставяй на така наречената накърнена гордост и напразни очаквания да опетнят това рядко и дълготрайно чувство. Наистина рядко и може би наистина дълготрайно.

Бъди й приятел и в последствие й кажи всичко, което мислиш и чувстваш. Как през цялтото това време не си я забравил. Животът е твой и е редно да действаш, щом сърцето ти го казва. Повярвай ми, това (в твоя конкретен случай) не би било грешка. Това ще помогне на теб (стига да спреш да мислиш за егото си, забрави го, то не е важно и далеч не е накърнено както ти самият си мислиш), пък и кой знае... ако чувствата ти са все същите някой ден може да имаш този късмет и да ни се похвалиш, че ти е отвърнала - веднага или в последствие, няма значение.
Ако нямаш друг смисъл в живота си (както става ясно от изречението със споменатото самоубийство) - то какъв по-добър от това да обичаш? Било то и безвъзмездно.
Обичта сама по себе си ни дарява с огромен смисъл. Просто трябва да си отворим очите и да се отървем от тези безразсъдни очаквания.

Съветите ми са малко неконвенционални. Може би на много ще им се сторят просто абсурдни. Но понякога на човек му е нужна малко неконвенционалност, за да види нещата от друг ъгъл.
Надявам се си разбрал какво имам предвид. Само моля те, недей говори за самоубийство. Живот е пълен с такива чудеса и красоти, които, ако не ги виждаш сега, то ще ги видиш в бъдеще. Никога не знаеш какво те очаква занапред, а да се лишиш от тази възможност е неимоверно нерационално, глупаво и неморално.

Успех. И дано съм помогнала поне мъничко. :) Горе главата!

25.   Абе не си хлапе, ама не си мисли, че си и толкова порастнал. Поне не и с това мислене. По-добре се запиши на психолог, проблемът ти е различен от това, което представяш. Ако не беше това момиче, щеше да е друго, което да не отвърне на чувствата ти. Просто преследваш невъзможни цели, и затова казвам, че проблемът е друг, изкуствено създаден от твоето съзнание.
Не си съгласен? Ето как ще те оборя. Добре е ако си на ти с математика, но и да не си, пак ще ме разбереш. Какъв е шанса да срещнеш Единствената от милиарди души по света, и тя да е от твоята страна и националност, да е работила с теб, и да имате общи познати? Ти твърдиш, че тя е единствената едва ли не. Еееха, честито, ти си единствения на този свят, който е уцелил шанс от 0, 000... % да срещнеш единствения подходящ за теб човек.
Та така... на света има много подходящи хора, има и много неподходящи. Но и от единия, както и от другия тип има по много. А ти твърдиш, че твоята единствена голяма любов не желае да бъде с теб? Любовта е нещо между двама души. Това твоето е някаква страст, наранено его или там нещо друго, както искаш го опиши, но определено не е любов!

26.   Не карай като луд, защото ще убиеш някое дете на пътя! Поне като ще отнемаш своя си живот, не отнемай на невипните хора!

27.   Първо, ти хубаво караш колата като луд, но внимавай да не убиеш някой друг...
Второ, всеки в даден етап от живота си е имал неизживяна любов, а тя най-трудно се превъзмогва. Съчувствам ти, че ти сега изживяваш своята, но трябва да се стегнеш. Животът е пред теб и ще имаш възможността да срещнеш друга любов. Не се навивай, че има само една истинска любов, така се обричаш.. Проблемът, според мен, е че си копнял за нея и не си изживял това чувство... Да, може да продължи години, но определено не е единствен шанс за щастие. (На мен лично ми се е случвало повече от веднъж... :)
Дай си време и ще видиш, че нещата ще се променят ;) Няма да е все така.
Ж27

28.   Година и половина е прекалено малко време, за да избледнеят чувствата ти към нея. Не се кахъри, полека-лека ще се оправиш от това състояние.

29.   Случвало ни се е и минава рано или късно. А ти ако обичаш недей да си караш колата като луд и да пострадат невинни хора в някоя катастрофа, заради любовните ти трепети, които така или иначе ще минат един ден. Много драма много нещо, не знам кой човек би търпял задушаващата ти драматична любов.

30.   Писах по този пост и пак ще го кажа-Авторът е с детско мислене и се надявам да не убие невинни хора по пътя си защото виждаШ ли някаква жена не му отговаряла на чувствата.

31.   Пич, аз като характер съм горе-долу като теб, чувствителен съм и държа да обичам жената до мен и тя да е единствената. Нещата, за които си мислиш обаче са малко несериозни. Самоубийство? ! Ти да не си луд? ! Ще ти е тежко известно време, после ще започне да ти минава. При всички е така, ако хората започнат да се самоубиват заради несподелена любов, светът ще изчезне пред очите ни. Колкото до голямата и единствена любов, за мен голяма има, може и да е единствена, но може и да не е. Единствена може да е ако се съберете и остареете заедно. Да се влюбиш обаче на 20-30 години и нищо да не стане, това няма как да е единствената любов. Казвам ти го, като човек, който си мислеше така преди. Освен това, ти въпросното момиче почти не го познаваш. На 29 години си и предполагам, че си имал подобни разочарования. Нека обаче ти разкажа моята история. Бях на 21 години, когато я срещнах. Отначало не ми направи никакво впечатление, бяхме просто колеги за лятото и толкова. Тя обаче се държеше много мило с мен, грижеше се постоянно да имам всичко, правеше ми кафета, закуски и т. н. И така и аз в един момент осъзнах, че съм влюбен. Не исках да го признавам дори пред себе си, понеже знаех, че нещата между нас няма как да се случат. Тя обаче продължаваше да ме обсипва с внимание, караше ме да излизаме, да се събираме и други подобни. Колкото и да се държах чувството беше по-силно от мен. Хем я исках близо до мен, хем се тормозех, защото знаех, че не мога да я имам. Така си мина лятото, след което се надявах просто да преустановим контакти, но тя продължи да ме търси и продължихме да се виждаме, макар и не толкова често. Като наближи следващото лято пак ме потърси, искаше отново да работим заедно. Аз обаче отказах, понеже завършвах и имах държавни изпити, освен това не можех да понеса близостта й. Тогава връзката ни прекъсна за няколко месеца. Аз завърших и се прибрах в родният си град. Естествено, не е минавал ден и буквално час без да мисля за нея. Всъщност аз само за нея мислех. Постоянно си представях как сме заедно, как се събираме и т. н. Казано по-просто хранех си някакви надежди, че един ден може да сме заедно. Към края на лятото не издържах и й писах, въпреки, че си бях обещал да не го правя. Отговори ми, че е бременна и че ще се омъжва. Предполагам си представяш как се почуствах. Сигурно един месец и аз като теб не знаех къде се намирам. Често я сънувах, а по принцип не сънувам подобни сънища. От тогава имам и един много интересен сън с нея. Малко след като мина сватбата й сънувах, че отивам с приятели в някакъв ресторант да гледаме мач, в ресторанта обаче имаше някаква сватба, но ние въпреки всичко влязохме. По едно време реших да отида до тоалетната, и там се засякохме с нея, това е било нейната сватба. Беше с булчинска рокля, погледна ме жално и с мъка, сякаш искаше да каже "съжалявам, винаги ще те обичам, но не можем да сме заедно" и отмина. От момента, в който се запознахме, в продължение на може би три или три години и половина не съм спирал да мисля за нея. Сънувах я, плачех дори понякога нощем за нея, не спирах да си мечтая за оня момент, в който ще сме заедно. След това обаче, като че ли всичко отмина. Просто спря да ми тежи. Да, помня я разбира се, дори сега си поддържаме връзка от време на време като приятели, но нямам никакви други чувства. Дори сега, като се върна назад се радвам, че нищо не се случи между нас, защото просто сме различни хора. Така, че не се вкарвай във филми, ами се радвай на живота. Здрав си, имаш добра работа, какво повече може да иска човек. Аз също в момента съм без жена до себе си, но не пропускам да се радвам на всеки един миг. Живота си е хубав, просто не трябва да изпадаме в негативни настроения или поне не за дълго. Преди и аз имах този вреден навик и сега го отчитам като огромна грешка. Да, месец-два е нормално да ти е зле, ама повече не. Горе главата и няма да се даваш!!!

32.   Номер 7
Като Има толкова добри момичета по света, които искат да имат някой, да излизат на кафе, кино, ресторант и да пътуват.
И къде са тези момичета? - Или като в досиетата Х - истината е накъде там.

Номер 13.
Търся отговор на един въпрос - как човек може да се отърве от преследвач. Който след месеци продължава, да те търси, въпреки че ти не желаеш това, и се разболява заради теб.
Как да се отърва по - безболезнено, от човек подобен на теб?

Номер 16.
Не те съветвам да се обзалагаш, че човек не може да бъде притежаван. Е да това граничи с принуда и дори робство, но не е невъзможно. Друго е, че не можеш да притежаваш ума и любовта му. Но телесно можеш да го притежаваш. Да го заставиш да бъде твой. И много от хората които познавам, знаят как да притежават някого. Включително и аз се чувствам като притежание, от страна на работодателя, който използва пари да ме държи, и от страна на приятелката си, която използва всякакви начини, най - вече съвест, да не мога да си тръгна от нея.

Авторе
Номер 19 - казва, че се хващаш за нейната красота. Ако това е най - важното за теб, вземи пусни някой конкурс за красота, там ще има по - красива жена сигурен съм. И след това вероятно ще започнеш да въздишаш по нея. Искрено се надявам, красотата ѝ, да не е било единственото нещо което те е привличало.

Номер 20
Плашиш ме. - 20г. си обсебена от един човек. Като егоист не мога да разбера жертвата.

Номер 22.
Примера с наркотиците - може и да е показателен за теб, но аз не бих го използвал. Вероятно ти не знаеш, че някой зависимости, са толкова силни, че са начин на живот. Някой хора не успяват да преминат през отрезвителният период.
Примера на номер 20 е показателен - след 20г. тя още го помни. Тоест ако той бе откликнал на нейното приятелство и показал, малко чувства - тя щеше да върне началните си емоции.
И на мен ми се е случвало - след 3г. застой мислих, че съм се отървал от зависимостта, но после се появи дразнител, подадох.
Сигурно и от наркотика можеш да се освободиш, така е докато той не е до теб. И като ти го предложат дори след 20г. можеш да подадеш.
Е да лекуваш зависимостта си, със свръх доза пак не е добро решение, претъпява малко зависимостта и после си още по - зависим.
Много рядко зависим може да се отърве от зависимостта си.
Инак да ако излезе от това положение, автора ще бъде вече променен.

Номер 23
Правилно! - Съветвай го да се надруса. Авторе като се надрусаш, тогава карай бързо.

33.   Много е просто е 24 номер, такива като теб имат определен брой подходящи, а такива като мене друг.

34.   От номер 13 до номер 32,първо не съм преледвач защо явно ти не знаеш какво означава да те преследват,коментарът ти ме обижда.Аз не съм преследвала никого през живота си.Обаче мен са ме преследвали двама,като със единият от тях дори нямах нищо общо.Освен това ако се замисля почти всеки мъж който познавам със едно,две изключения би бил доволен ако му обръщам чак такова внимание.Да преследваш значи да следиш определен човек по местата където той ходи,да се засичате уш случайно,да се навърта около къщата ти,да те причаква със цел да разговаря с тебе.Кажи ми на теб случвало ли ти се подобно нещо?Единственото което съм правила е че съм пращала съобщения и то не всеки ден,а само по поводи така да го нарека и в съдържанието никога е нямало нищо заплашително.Как може да се отърве човек от мен,ако правя това и притеснявам с действията си някого ами да заповяда ще поговорим очи в очи и всичко ще приключи.Предполагам че е много неприятно но какво да направя аз не разбирам от прости изречения,много лош преследвач съм и трябва да ми се каже лично иначе никога няма да осъзная грешката си.Само веднъж се унизих да отида до къщата на един мъж с който имах връзка защото бяхме скарани и след това се чувстах толкова зле-емоционално изцедена,ами не бих го направила отново въпреки че ако примерно съм много пияна и ме предизвикат,не се знае..:D.

35.   Пак съм номер 13, забравих да кажа че всъщност има още един начин по който може, но рядко да се случи някой да иска точно това. Според мен ако някоя жена е много влюбена във теб, безнадеждно, трябва да се обесебиш от нея, ама така видимо да я притесняваш, за секс за това онова примерно. В началото тя ще бъде меко казано доволна и ще бъде съгласна на всичко но след определен период ще й стане леко досадно, а после дори странно, не знам как ще реагира може да се почувства използвана.. но ще подейства, ще се отдалечи от теб. Виж сега един човек трябва да е много настоятелен и да изглежда наистина ОБСЕБЕН смисъл ако момичето е нормално ами няма да й хареса да бъде преследвана, на мен са ми го правили както казах обаче-реалното обсебване и преследване. Недей да сравняваш моята безобидна любов пред това което на мен ми се случвало преди, била съм малка-още дете и ми остава като травма, отървах се но не съм го искала и не съм давала напразни надежди. Авторе послушай ме потърси момичето, недей да правиш подобна глупост!

36.   Няма любов! Тя е измамно чувство. Цялата работа се свежда до, , оная работа, , . Човек не може да избяга от природата си. Нагона, , движи, , и мравката и слона. Огледай се и помисли колко трудно е човек да бъде моногамен и колко проблеми произлизат от това.

37.   От автора:
Благодаря ви за отделеното внимание. Изчаках да излязат всички отговори, а и аз се надявах малко да се освестя. За съжаление не се получава. Понякога, когато съм сред хора, за малко се разсейвам, почвам да се смея на шегите им. Светът не ми се вижда толкова лошо място. Но това е само защото се изключвам от реалността. Почвам да си мисля, че трябва да продължа борбата, да си я върна. После осъзнавам, че е невъзможно, какво се случва и цялата безисходица и безсмислие на живота без жената, която обичам. И единственото, което ме успокоява, е мисълта за самоубийство отново. Че не остава много, ей сега, само да събера смелост и всичко свършва. Малко след това се усещам, че нямам реалната смелост да го направя, че това са детинщини... и всичко отначало. Реших обаче следното - скоро започвам курс по парашутни скокове. Искам да преодолея страха си от височини. Да се докосна до смъртта. А след това докосване ще знам, искам ли да живея и да се боря или не. Ако не... идеално. Никакъв шанс да оцелея, никакъв шанс някой да заподозре самоубийство. Ще съжалявам само за следното - казвал съм й, че имам интерес към нея отдавна, но така и не й казах, че я обичам. Но няма да го направя - честта ми е единственото, което ми остана.
Иначе за коментарите - повечето сте прави. Наистина има и наранено его, комплекси и т. н. Не мога да приема факта, че не съм достоен за такава жена. Но наред с егото и комплексите, има и любов. Любов, която дава реален смисъл на живота. Да я видя отново? Няма как да стане. Не мисля, че тя ще иска, след като вече има човек до себе си. Не сме били близки, засичали сме се случайно. Най-много да разменим няколко изречения по чата. Мога да направя "случайна" среща но това вече е преследване. Опитвам се да я обичам безусловно, но не мога.

38.   37, авторе, държиш се като самосъжаляващ се пикльо. Нищо лично, но ако смяташ, че си "жертва", значи наистина СИ. Но да говориш за самоубийство и да го плануваш е престъпление. Никаква ЧЕСТ няма в това, защото не цениш живота и това, което той може да ти предложи. Може да намериш толкова много смисъл от толкова много аспекти в живота, че идея си нямаш.
Честта идва от там, когато си честен с хората, когато казваш истината. Не е ли твърде жалко да си отнемеш живота без дори да й кажеш истината? Що за чест? ! Та дори никога нищо не е имало между вас. Ми кажи й след като си решаваш такива дързости. Искал да си отнема живота, а го е страх да я потърси. Пък дори да те отхвърли, какво от това, ти имаш ли какво да губиш... Я се стегни! Ядоса ме последния ти коментар. Какво търсиш тук тогава? Хора да ти казват "не го прави!!! " и търсиш внимание. Това ли ти е честта? ! Кажи й поне, бъди ЧЕСТен.
Доколкото самоубийството - откъде знаеш, че няма да разберат след това разследващите? ! Може би ще констатират самоубийство и каква чест ще е тогава. Само един глупак говори като теб. Каквото и да пишеш обаче, аз не вярвам, че би го направил. Не вярвам, че си ЧАК такъв глупак.

39.   Понякога, когато съм сред хора, за малко се разсейвам, почвам да се смея на шегите им. Светът не ми се вижда толкова лошо място. Но това е само защото се изключвам от реалността.

Авторе, само тогава си в реалността и се смееш, защото тя е хубава. През другото време си в страшен, грозен филм, който сам си създал в главата си. Събуди се, ти НЕ ОБИЧАШ това момиче. Самонавил си се до степен на лудост. Поне да беше истинска любов - но НЕ Е. Спри.

Има и друго. Би ми било много мъчно, ако мое дете постъпи така с живота си, защото си е помислило, че е влюбено. Не знаеш, наистина не знаеш, колко труд, колко мъка, колко безсънни нощи, колко сълзи струва да отгледаш човек, за да си посегне той сам в момент на лудост. Винаги можеш да умреш - цял живот, но ако го направиш сега, никога няма да разбереш, че след година ще си забравил това момиче и ще ти е чудно как си мислил за самоубийство, никога няма да изпиташ истинска любов (защото това не е истинска любов, а маниакална фикс идея), никога няма да видиш усмивката на детето си. Просто ще си умрял, преди да се е случило...

40.   Авторе, голям мъж съм на 36 и вярваш или не се намирам от години в твоята ситуация. Няма лек за съжаление но с времето се научих да живея с болката, станах много по-добър човек и започнах да обръщам повече внимание на хората които ме ценят и обичат защото знаеш ли, сред тях може би има и такива за които аз съм целия свят. Никога не преодолях жената, която не само че не отвърна на чувствата ми но и не ми позволи никаква близост. Никога не пророних и дума за моите чувства, нито поисках да разбера за нейните. Каквото и да е имало, то се е случило за да ми даде поредния урок в живота. Радвай се за това което ти се случва защото е по-добре да изпитваш несподелена любов отколкото да не знаеш що е любов. Това е най-силното чувство на света и се радвай че те е споходило.. има хора които не са способни да обичат и да правят добро, и ако някой трябва да се самоубива именно те са тези, защото техния живот е празен. Усмихвай се и прави добро и вярваш или не - в даден момент и живота ще ти се усмихне. Спомена за тази жена може и да избледнее, но спомена за самото чувство винаги ще те прави по-добър.

42.   Авторе благодаря че си писал, искам да знаеш че ти не си сам. Затова е този полезен сайт тук, за да те подкрепим с каквото можем. Виж, никой не ти отрича болката-знам че ужасно те боли, че не можеш да имаш жената която обичаш. Но част от любовта е и да се поставяме на мястото на другите-в този смисъл постави се за малко в нейните обувки. За нея ти си познат който тя със сигурност е усетила че я харесва-ние жените знаем тези неща интуитивно. Но Тя не те обича Авторе. Това е реалността зза съжаление. И никой не е виновен, нито тя, нито ти, нито мъжа и. Просто тя се е влюбила в друг и той в нея евентуално и това е. Не че ти не си готин, , умен, забавен и силен и истински обичащ я. Не! Напротив ти ми звучиш точно като такъв. Но просто сте се разминали по някакъв начин, може би тя не е била сигурна дали я обичаШ, може би нещо друго-например тя се е смятала за недостойна за теб, но това че тя вече е обвързана с друг е свършен факт. Знам че трябва да мине време за да утихне болката ти Авторе. И това ще стане. Спомни си как от някоя твоя предишна травма-физическа или емоционална сега не е останало и следа. Времето може да бъде и лошо там навън но то също и лекува!!

Моля те само дай си шанс Авторе, не бързай със самоубийството моля те и без това всички ще умрем но по добре да е на 80 отколкото млади. Авторе, някъде там те чака някоя жена и копнее за теб-това не е тази жена която сега не ти обръща внимание и не те обича, това ще е истинската ти любов. Ако ти повярваш сега или някой ден че има жена за теб там някъде имам предвид Единствената, то тогава наполовина болката ти е отнета. Има такава жена Авторе. Откъде знам ли? Добре признавам си не съм Господ който пише по форуми, но твоя път ми е добре познат. Представи си -аз си прерязох вените, беше отдавна но никога няма да го забравя. Прерязох ги защото и аз бях като теб еднопосочно обичаща. Той пет пари не даваше за мен и все пак имаше право да избере дали дава или не. Ами едва са ме спасили. После не само че се възстанових адски трудно но и ме беше срам каква егоистка съм-нараних близки и приятели и даже момичето в което беше влюбен той дойде и ме прегърна. Тя плака за мен а аз бях тази която искаше да и отнеме мъжа. Ами много жалък човечец се чувствах.

След време го срещнах -моя Единствения. Знаеш ли по какво се познава единствения? Иска да е нон стоп с теб и в болест и в радост. С теб е най малко егоист, много обича ти да си щастлив и имаш пълна свобода да се развиваш и твориш накъдето си поискаш. Бракът е последната капка. Партньор му трябва на човека, не химера и не подпис.

43.   Ами, като не сте били близки, ти дори не я познаваш, т. е. твърде е възможно да обичаш нещо, което го няма. Харесал си я външно и до там. Не си на 15, на 29 си. Нали се сещаш, че не всичко, което на пръв поглед е хубаво, се оказва такова. Светът наистина не е лошо място, ама изобщо. Това е реалността-приятелите ти, животът ти, приятните мигове и т. н. Извън реалността е тази жена, която слабо познаваш и която си си наумил, че е жената на животът ти. Тя не е жената на животът ти, мога да се хвана на бас. Само трябва да изчакаш известно време.

44.   Здравей, авторе :) Аз съм жена и съм малко по-малка от теб. Когато бях на 18 срещнах мъж, в когото се влюбих безумно. Всеки миг, всеки план, всяка усмивка и всяка сълза, бяха свързани с него. Между нас имаше само няколко целувки и нищо повече. Три години го обичах нещастно, накрая поставих въпроса ще бъдем ли заедно или не, разбрах, че ще има дете и обича друга. Тогава разбрах, че животът просто ще продължи по накакъв начин за мен, независимо, че не знаех точно как. Болеше, не спях, отслабнах много, плаках. Но му пожелах щастие от сърце, защото той нямаше вина, че нещата стоят по този начин и повече не го потърсих. Знаеш ли, олекна ми, камък ми падна от сърцето, когато разбрах отговора. Защото е най-мъчително, когато не знаеш, дали да чакаш или да се откажеш. И мина време.. преживях го - него, "единственият". Влюбих се пак, летях, този път имахме връзка. Реших, че след нещастието идва наградата. Не беше така. Човекът беше женкар. Казах му, че го обичам. Лъга ме, използва ме, подиграваше се с чувствата ми. Тръгнах си сама. С голяма болка в сърцето, но с достойнство. Страдах години. Но го преживях. После дойде моят човек. Обичаше ме от две години. Имах симпатии, дадох му шанс. Сега съм вече негова съпруга и за миг не се съмнявам, че това е ТОЙ! :) Но минаха 7-8 години в болка, преди да го срещна. Виж, не си на 16. Не бъди страхлив. Свържи се с момичето, разбери истината и продължи напред с нея! Не прави глупости, животът може лошо да те накаже. Не дай си Боже да убиеш някой невинен с колата си... Тогава това, което сега изживяваш ще ти се стори песен. Има много по-лоши неща в живота. Например смъртта да ти отнеме любимия човек. Така поне знаеш, че е добре. А и каква мъка ще причиниш на родителите си. Ще ги съсипеш. Стегни се!!! Несподелената любов я изживява всеки. Бъди силен. Гаранция ти давам, че ще се нареди всичко. Поздрави! И браво на 42 за коментара! Успех, авторе :)

45.   От автора:
Отново ви благодаря. Аз вече се чувствам малко по-добре. Болката още е като нож, но поне не мисля толкова за самоубийство. Гневът, омразата към мен самия, чувството за малоценност, започнаха да намаляват. Попаднах и на добри приятели. Взех да преподавам в една частна школа в свободното си време, безплатно, да се занимавам с нещо и да свърша нещо полезно. Приятно е, когато помагаш на някого.
Замислям се и за друго - винаги съм се водил от гордостта си и винаги съм бил премерен в показването на чувствата си. Което може и да е било грешка. Та, реших да опитам да съм по-открит и директен с хората.
За нея - мисля си ако я видя някой път насаме, да й кажа в прав текст, че никога не съм спирал да я обичам. Без да очаквам отговор от нейна страна и без да искам нищо. Да й пожелая да бъде щастлива с човека, с когото е. И да знае, че винаги може да разчита на мен. То е ясно, че няма да спра да я обичам, каквото и да стане. Може би е супер неадекватно и анти-секси да кажеш на жена, че я обичаш, без дори да сте имали връзка, но пък струва ли си да се водя само от идеята как бих изглеждал в нейните очи? Но от друга страна ако наистина безкористно искам да е щастлива, за какво ми е да й го казвам и да я карам да се чувства неловко? Засега може би ще го запазя за себе си, а след няколко месеца, като се стабилизирам емоционално, може и да потърся контакт с нея. Но както и да го мисля, тя е жената на сърцето ми, не мога да го променя това.

47.   Авторе поздравления и определено си на прав път.
Един ден цялата любов ще ти се върне, наистина и успех, дано пък имаш шанса да признаеш чувствата си и евентуално да прерасне в нещо, а ако не, мисля че ще ти олекне.

48.   Един ден ако е писано в живота ти може да дойде човек, който ще те обича по-същият начин... Но но ще е друг а не този към когото са твоите най-силни чувства. Тогава за нищо на света не я наранявай.. Знаеш какво е..!! Не причинявай това, което са ти причинили.

49.   От автора,
Номер 48, по кого и как да не нараня? И как може да се постъпи в съответната ситуация? Това момиче не ме е наранило по никакъв начин умишлено. Това, че аз не съм бил достатъчно добър, за да я спечеля, си е мой проблем. Тя никога не ме е лъгала, не си е играла с мен. Ако нямаш чувства към някого, няма смисъл да бъдеш с него. Тя това и направи. Надявам се никога да не се случва друга жена да ме обича така, понеже няма да мога да й отвърна със същото.

50.   От автора:
Здравейте,
Не знам дали още някой следи темата. Но искам да споделя. В последните два месеца се борих с това тя да не ми е център на живота. Занимавах се с различни неща, които ме карат да се чувствам добре - преподаване, екологична дейност. Стараех се и в работата си. Не беше никак лесно, често ме връхлитаха черни мисли, но се борех с тях както мога. Потоянно търсех материали за личностно развитие, самопомощ, позитивно мислене.
Но какво се случи... Наскоро й писах по повод един празник. Няколко реда с мили пожелания и до там. Тя ми отвърна доста мило, даже пожела да се видим скоро. Което супер много ме учуди. Влязох в социалните мрежи за пръв път от седмици, не се сдържах и погледнах профила й. Статус сингъл, никакви снимки с нейния prince charming - изтрити са. И както и да го мисля, сърцето ми заби лудо. Знам, от една страна може би изглежда, че просто иска да се видим, за да си начетка самочувствието. Може би е така. От друга какво да правя - това е жената на сърцето ми, поне в рамките на живота ми до този момент. И както и да го въртя, знам, че ще се видя с нея. Така че няма смисъл да си набивам в главата негативни мисли от рода на "тя само ме използва за... ". Каквото такова. Трябва просто да се отърва от нийди нагласата си. от идеята да изисквам нещо. Просто трябва да се опитам да й дам позитивна енергия, да й пожелая да е щастлива и каквото стане.

51.   Хей, авторе. Аз съм номер 24. Какво стана? Излязохте ли? Дано всичко се е развило добре и се чувстваш по-добре. :)

52.   Здравей, авторе! Чакаме развръзка и стискаме палци!!!

53.   От автора:
Здравейте, чак сега видях, че сте писали в темата. Благодаря ви за интереса. Нищо не стана общо взето. Излязохме и тя ми сподели, че г-н перфектния бил женен. И в един момент просто решиш да я остави и да се върне при жена си. А тя... тя му остана на повикване. Явно момичето си търси някой алфа мъжкар, който може да си позволи да върти жените. Самочувствието ми съвсем се срина след цялата работа и започнах отново да я отбягвам. Опитвам се да търся смисъл на живота си другаде, фокусирах се над работата си. Опитах да излизам и с други жени, но не се получава. Нищо де, кой пък е казал, че всеки трябва да намери любовта? Трябва да има и самотници. Все ще намеря начин да съм полезен на света.