|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Влюбена съм в него.
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 3395 пъти
Здравейте читатели,
пише Ви момиче на 23 години, студентка съм в София.
Може и да Ви е писнало, но да това е поредната история за любов.
Всичко започна преди около близо година, може би с едно наистина прекрасно момче. Двамата сме колеги в университета, той също е на 23. От както се запознахме бяхме близки, говорили сме си много, помагали сме си, обядвахме заедно, в университета сме заедно, бяхме много добри приятели почти неразделни.
Но дойде моментът преди около година, когато той ми призна, че има чувства към мен. Той е по-срамежливо момче и виждах колко трудно му беше, докато ми говореше, но думите му бяха толкова мили, толкова искрени, беше адски сладко. Той е едно прекрасно момче, много е красив и умен, винаги е бил много внимателен не само с мен, много ми е помагал(повече, от колкото аз на него), винаги е бил с онази красива усмивка на лицето. Никога не съм чула да обиди някой, разбираше се с всички, а с мен винаги е бил много мил. С него винаги съм се чувствала прекрасно. Докато сме се разхождали, обядвали, учили, във всички случаи се чувствах добре до него. Истината обаче е, че моментът, в който той ми сподели всичко, аз, едва ли не, се подиграх с него или поне сега така си мисля. Ако ме питате защо го направих и сега не мога да Ви отговоря, нито на Вас, нито на себе си. Едва ли не му намекнах нещо от сорта, че "Красиво момиче като мен няма как да бъде с него". Изобщо в онзи момент се държах надменно и отвратително. Пак Ви казвам не знам защо, сигурно се помислих за голяма работа, вече знам била съм глупачка. Скоро след това започнах и да се закачам с други колеги пред очите му и още по-скоро разбрах как той се отдалечи от мен и в момента почти не си говорим. Той все повече намаляваше контактите си с мен, отдръпваше се, спряхме отдавна да обядваме заедно и май в момента единственото, което той ми казва е едно "Здрасти" изпразнено от към емоция. Вече не се разхождаме заедно, той не търси контакт с мен, очите му вече не ме търсят наоколо, напротив избягват ме.
Истината обаче е, че ми липсва всичко, което съм имала с него, макар и да не е било нищо интимно. Липсват ми разговорите с него, очите му, гласът му, усмивката му изобщо всичко ми липсва. Мисля, че е много правилна поговорката, че човек разбира какво има едва когато го загуби. От не малко време мисля постоянно за него, къде е, с кого е, какво прави. Мисля, че едва сега разбирам какво прекрасно момче съм имала пред очите си и колко много той е давал за мен. Много ми липсва присъствието му. Мисля, че съм влюбена в него. Желая го, искам го, искам да го прегърна и целуна. Когато оставам сама, непрестанно съжалявам затова, че бях глупачка, че се държах егоистично и повърхностно, че дори не му дадох шанс, а вместо това се подиграх с него и на това отгоре пред очите му бях с други. Какво ли не бих направила, за да оправя всичко. Искам да останем само двамата някъде и да му споделя всичко, да му кажа че съжалявам. Искам да го хвана за ръцете, да го погледна в очите и да му кажа, че съжалявам за всичко, да седна в скута му, да увия ръцете си около него и да го целувам, да го гледам в очите и да му казвам, че го обичам. Признавам си обаче, че ме е страх. Страхувам се, че ще ме отхвърли. Не знам може да си има и приятелка, нямам идея. Може би отдавна вече аз не съм на първо място в сърцето му, може би той вече обича друга и аз отдавна съм останала в миналото. Всички тези мисли ме съсипват заедно с всичко онова, което сторих преди. Просто си представям как ми казва, че не знача нищо за него и разбирам колко ще ме заболи от такъв отговор. Страхувам се, че отдавна го загубих, дори като приятел какво остава за нещо повече. Просто си представям колко прекрасно би било да бъдем заедно. Честно казано нямам и очи, с които да го погледна.
Бих искала да ми помогнете да разбера какво да правя от тук нататък. Да му споделя ли всичко или по-добре да забравя за него. В него виждам един прекрасен човек, с когото дори бих споделила и живота си, но дали вече не е прекалено късно - опасявам се, че да. Въпреки това не съм сигурна как да постъпя, защото много се страхувам от това да ме отхвърли така, както аз него преди година.
Благодаря на тези, които ме изтраяха.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: 2ef902a806 |
|
1. Би било добре да събереш сили и да му кажеш. Няма да е лесно, но поне ще знаеш истината и няма да си блъскаш главата по този въпрос. Ако има още чувства към теб - чудесно - можете да отворите нова страница, ако не то всеки продължава с живота си. Просто е!
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: e4bf5938ac |
|
2. Жените сте много тъпи същества. Ся щи кажа защо е така. Защото вие си мислите, че като един мъж или момче ви харесва и е влюбен във вас и трябва да го пробвате като се закачате и се сваляте с други мъже пред очите му. Е споко, ''дами'', няма да ви помисли а супер яката а за супер ЛЕКИЧКАТА С ОТВОРЕНИТЕ КРАЧЕТА ПИКЛА, КОЯТО не знае какво иска. Женички, тва не е подход, променете се. Много ясно аз ако съм, ще ти бия шута без да те погледна никога повече, ако щеш се убий от плач и се спукай от опити да се върна при теб.
М20
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: 0571f5d1e6 |
|
3. Живееш един живот, живей го както искаш! Не виждам нищо лошо да признаеш чувствата си, той го е направил!
Нищо чудно той да се окаже твоят бъдещ мъж.
Много вероятно е още да има някакви симпатии към теб, но просто да си го отблъснала с поведението си.
М17
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: ea5bdb5af0 |
|
4. Кажи му всичко, дано да ви се получат нещата и да сте щастливи. Но преди това му се извини и занапред го оценявай!
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: e6adea7a83 |
|
5. Намери удобен момент и му кажи това, което пишеш тук. Жалкото е че тези свестни момчета и описаните от теб качества, ако в очите на момичетата на "смотаняците", защото те си падат по лоши момчета, след време именно тези смотаняците са най-атрактивните за връзка и брак мъж, особено като направят и малко пари. Факт е, че си постъпила ужасно, като начало можеш и да му напишеш едно писмо на хартия и намериш начин да му го дадеш, можеш да му определиш и място да се видите, малко старомодно, но за този тип човек мисля. Покани го с това писмо вкъщи или на друго по-усамотено и романтично място в приятна атмосфера и просто говорете.
|
...
преди: 8 години, 8 месеца hash: 81cee9ee88 |
|
6. Не знам защо много жени са такива долни кучки и надменни пачаври към тези мъже които се отнасят добре с тях, имат добро отношение и чувства а същевременно залитат към тези мъже животни и мъжки курви които ги използват, третират зле и имат арогантно отношение към тях. Това идва от женската интуиция предполагам която ги води на 100% към нещастие и мизерия. Жени не слушайте интуицията и чувствата си а разума и нравствените принципи ако не искате да свършите като презряна курва и блудница изпаднала в депресия.
До авторката
Ти си типичен пример за идиотщината на такива жени - неблагодарна за доброто отношение, надменна когато когато момчето се открие пред теб и сподели чувствата си и после съжаляваща за загубата когато провали нещата и загуби прекрасните отношения когато е имала. Аз самия съм като това момче и все удрям на камък а виждам как идиотки жени се събират с мъже които ги третират зле. Установих от практиката, че с такива жени трябва да се държиш зле, да ги експлоатираш, заплашваш и дори пошляпваш и те ще са ти верни като куче. Защо? И те сами не знаят, но колкото повече ги биеш толкова по-привързани са. Не е въпрос на разум, те не мислят, те са водени от емоции и инстинкти като животните и съответно трябва да се държиш с тях като животни. Не искам да го правя, но не ми оставят избор.
"Признавам си обаче, че ме е страх. Страхувам се, че ще ме отхвърли. "
"Въпреки това не съм сигурна как да постъпя, защото много се страхувам от това да ме отхвърли така, както аз него преди година. "
А той не се ли е страхувал да ти сподели чувствата си преди година? Не е ли инвестирал емоциите си в това, не се ли е разкрил пред теб и не е ли станал уязвим и ти не си ли го наранила сърдечно и не си ли си се подиграла с неговите чувства? За всичката му доброта и топло отношение към теб това ли е заслужавал? Заслужил ли е твоята презрителна надменност и отхвърляне? Не. Просто ти си реагирала като едно животно което не разбира от добро а само от тояга и не си само ти а много жени които не заслужават щастие и разбира се не го и получават а получават страдания, душевни болки и т. н. Каквото са причинявали на другите им се връща. Защо? Защото не са оценили доброто, не са обуздавали злата си природа и са били неблагодарни и неверни.
Относно това какво да правиш - осъзнай къде си сгрешила първо, защото ти и сега се водиш от животинските си инстинкти а не от разум. Първо се подиграваш на добротата на момчето а после като го загубиш драпаш да си го върнеш - типично долно женско поведение. Научи се да действаш от позицията на морала и да правиш това което е редно и спри да се ръководиш от емоциите си. Това което е редно в случая е да му се извиниш и да признаеш, че си действала лошо и неблагодарно и да го помолиш да ти прости и че ти наистина го харесваш.
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: 00339f4f5f |
|
7. Точно е напълно вярна поговорката - "Оценяваш нещо, едва когато го загубиш" в твоя случай. Аз съм на мнение, че това, което си му казала е това, което наистина мислиш. Нямам претенции да знам какво става в сърцето ти, как се чувстваш и т. н. , но замисли се дали не е така? Няма да коментирам отвратителното ти държание спрямо него, и лекото ти поведение, защото ти също се осъждаш за това. Но, според теб, не мислиш ли, че ти липсва вниманието му към теб? Как те гледа влюбено, как прави и дава всичко за теб? Реално, не ти ли липсва това да знаеш, че някой те харесва, може би обича, че си издигната на пиедестал в очите на някого? Че значиш толкова много за някое момче? Дори, че може да си правиш каквото си искаш, да го въртиш, както си искаш, без да има някакви последици за теб? Аз мисля, че реално погледнато, тези неща ти липсват, а не усмивката му, и там каквото беше изредила.
Мислиш ли, че дори да ти прости, да се съберете, ти ще се чувстваш щастлива до него? Че ще може да го обикнеш така, както той е обикнал теб? Мислиш ли, че ще може да отвърнеш на чувствата му така, както той заслужава, и мислиш ли, че няма отново да го нараниш? Не знам, ти ще си отговориш на тези въпроси, но за да бъде първоначалната ти реакция такава, значи има нещо истинско в нея, нещо което не трябва да бъде пренебрегвано. Често първосигналните реакции на хората са по-истински, защото след това вече премисляш повече нещата, в роля влиза и умът, който ти казва как е редно и как не е, да постъпиш... Сега това се получава при теб. Просто ти е гадно, че така си постъпила, и искаш да се реваншираш, но това ли е начинът?
Ако нищо от по-горното не се отнася до теб, ако мислиш, че можеш да му дадеш това, което заслужава, и имаш в сърцето си любов, която да му я дадеш, тогава потърси го. Но, първо проучи дали си няма приятелка и т. н., защото не е редно да му съсипваш връзката по този начин. Не е достойно просто. Ако обичаш някого, остави го да бъде щастлив, дори да не е до теб. Това е най-искрената любов и според мен единствената-да поставяш човека, в който си влюбен, пред себе си. Дори да не бъде с теб един ден, да се радваш на щастието му, било пък и то с някой друг/а.
Успех, и преди да направиш нещо, помисли на дълго и на широко, изобщо какво може да му предложиш и няма ли възможност да го нараниш за втори път. Айде, каквото било-било, първият път му е било много трудно, страдал е доста сигурно, щом така се е отдръпнал от теб, но може да го е оставил в миналото, но подведеш ли го втори път, ще бъде много по-болезнено за него. И за в бъдеще, искам само да кажа, нямаш правото да се подиграваш така с хората. Не забравяй, че има карма, и всичко се връща, както сега злото, което си причинила, се връща към теб. Бъди мила и добра с хората, с тези, които не го заслужават, просто не им обръщай внимание. Но, някой да дойде и да ти признае такова съкровено нещо, а ти да реагираш така, е меко казано отвратително и не говори добре за теб. Учи се от грешките си, и не мисли, че си много над другите.
Успех, и пиши какво е станало.
Depravity
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: e2f306bc3f |
|
8. Ох мила случват се такива неща. И ти на него му липсваш бъди сигурна. Той е изпитвал чувства, а те не отминават от днес за утре при нас -свестните мъже. Има друг вариант, а той е негативен. Ти по този начин, по който си се държала си поставила грешен етикет на себе си. ВЕДНАГА отиваш и излизаш с него. Спечели го първо, но като перспектива постави на първо място да са нормални срещите помежду ви. После изведнъж действай, ама ИЗВЕДНЪЖ. Пробвано!!!
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: 866bc14927 |
|
9. Както другите споменаха в по-горните коментари, отблъснала си го с поведението си и той вероятно се е почувствал ужасно от това... Доколкото разбирам по думите ти, не е някой, който лесно да забравя отхвърлянията - и аз съм такъв, само че малко по-малък - на 20.
Бих те посъветвал да се опиташ да се свържеш с него, да поговорите двамата, да разбереш сега как е, какво прави, дали все още няма да я има тази емоция в него. Хубаво е да му покажеш, че съжаляваш за случилото се и евентуално отново да се сближите. Той очевидно е имал сериозни намерения. Може би не е свършено обаче - кой знае? От теб зависи. Успех! :)
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: 99aba10d62 |
|
10. Остави момчето на мира, не го заслужаваш.
|
...
преди: 8 години, 8 месеца hash: ed0fae72ac |
|
11. Първо се подиграваш с него а после тук ти обясняват как с едно извинявай може и да успееш да си го върнеш хаха колко наивно звучи, ами пожелавам ти да е тъп и да ти прости, но аз на негово място не бих искал да имам нещо общо с толкова долен човек. Той ти разкрива чувствата си а ти му казваш че нестава, натискаш се пред очите му с други и след това с едно извинявай всичко очакваш да се оправи ли ами да ама не.
Всъщност да помислим той те е искал ти си виждала колко е мил и т. н., но си видяла си нещо по-хубаво и си се отказала от него защото не е бил на "нивото ти" ами то утре ще се появи един над твоето ниво ще ти завърти главата и пак ли ще хукнеш подире му обяснявайки на това момче отново, че той не е на твоето ниво. Постъпила си ужасно и незнам с какви очи може да го погледнеш и да поискаш прошка защото ти си го смазала с великото ти самочувствие.
Неможе да се появяваш и да съсипваш нечии живот а после с 1 думичка да оправиш всичко.
Когато неотцениш нещо навреме - го губиш ;)
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: b1cb66e966 |
|
12. Не му липсваш, изглежда умен и е разбрал, че е видял първоначално в тебе нещо, което всъщност няма.
Иначе именно защото е свестен няма да можеш да го спечелиш.
Единствения шанс остава обаче веднага да започнеш да се опитваш.
Да е поставила етикет на себе си, това не е вариант, а безспорен факт.
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: fef663c199 |
|
14. Момиче се изгаври с мен по подобен начин, когато бях в университета. Ако е бил влюбен в теб това е направило живота му същински ад. също както беше моя. Много хора отнемат живота си затова че някоя жена не ги иска, човек не трябва да се подиграва с хората.
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: 80e99ea0e6 |
|
15. Авторке, какво стана? Аз лично отделих от времето си, за да ти дам ценен съвет и бих искал да знам какво се случва и съм сигурен, че и другите са така. Бъди коректна, както бяхме и ние и кажи какви мерки си предприела.
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: c652714cd3 |
|
16. Авторке пиши какво се случи?
|
...
преди: 8 години, 7 месеца hash: 2c8e5f3251 |
|
17. От авторката :
Здравейте, съжалявам, че повече не ви казах нищо, но има защо. Почти веднага след като прочетох коментарите ви отидох при него. Казах му, че искам да поговорим, а той ми отговори да казвам по-бързо, че нямал време и разбрах, че вече не му е много до мен и не му казах нищо повече. На следващия ден отново отидох при него и му казах, че наистина искам да поговорим и да ми отдели малко време. Казах му всичко, че съжалявам за всичко, което съм му причинила, че не спирам да мисля за него от много време, че го искам само за мен и искам ад сме заедно, защото много ми липсва и го обичам. Той ме гледаше, но по никакъв начин не изглеждаше да съм го разчувствала или нещо в него да трепне. Попитах го оакво мисли, а той ми каза "Не знам, преди време категорично ме отхвърли, сега ми сервираш това". Казах му да забрави какво съм му казала преди време, че бях глупачка, егоистка и надменна, но сега го искам повече от всякога. Той стоеше и гледаше в земята и нищо не казваше. Попитах го има ли нещо, но той пак мълчеше. Помолих го да ми каже има ли приятелка, друга ли обича и той ми отговори "Не нито имам приятелка, нито обичам друга. " Тогава го попитах "Можеш ли да ми простиш и да бъдем заедно, моля те" и опитах да се гушна в него, но той направо крачка назад. Опитвах да го хвана за ръката, но се дърпаше, опитах да го погаля, да го гушна, но нищо, той ми казваше само "Не го прави. " В този момент дори се разплаках, почувствах се ужасно и го попитах "Какво изпитваш към мен, кажи ми" Той ми обясни, че преди време много ме е обичал и когато съм го отхвърлила по начина, по който го направих, се е чувствал ужасно и сякаш дори още го мъчи това. Сподели ми, че никога не е искал толкова много някое момиче, че е искал всеки ден да ме кара да се усмихвам и да ме прави щастлива. Каза ми, че когато ме е видял с друг е бил най-съкрушителният миг за него. Честно казано знаех, че съм го наранила, но дори не съм предполагала колко влюбен е бил той в мен. Мисля, че само по гласа му разбирах, че наистина е бил и все още е много наранен.
Попитах го "Искаш ли да си с мен? " Той се поогледа на всички страни, сякаш търсеше отговора написан някъде и отвърна "Всъщност не искам, съжалявам". Отговорът му ме прониза като куршум, просто не вярвах на това, което чух, все се надявах, че ще ми каже "Да, искам те само за мен, обичам те". Да, ама не. Попитах го защо, а той ми каза, че просто не може. Помолих го да ме погледне в очите и да ми каже, че не изпитва нищо към мен и не иска наистина да е с мен, но само задържа погледа си върху мен и нищо не ми каза. Единственото, което каза беше "Съжалявам, довиждане" обърна се и си тръгна, а аз си останах така вцепенена. От тогава до днес се чувствам ужасно просто не съм на себе си. Той ужасно ми липсва, а го виждам всеки ден. Всяка вечер като се прибера плача за него. В университета само стоя и го гледам отстрани и съжалявам адски много заради това, което му причиних.
Въпреки това не съм се отказала от него, искам го и ще направя всичко, за да му докажа, че го обичам. Но не знам как, всичко изглежда сякаш безвъзвратно съм го изгубила., Мисля си обаче, че той не ме е забравил, че още ме желае и иска и още съм момичето на сърцето му.
Благодаря Ви!
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: 969b96d2c6 |
|
19. Из недрите на една ковра... Всичко ти е написано в по - горните коментари. В крайна сметка обаче, аз съм на мение, че всеки човек заслужава щастие, и шанс да промени себе си, ако има АКЪЛ в главата и използва такава тежка душевна ситуация като стимул да се преоткрие, да получи градивен душевен катарзис, да стане по-добър човек и в последствие - по -щастилив!
За това момче забрави. мисли занапред и не повтаряй тази грешка никога. Всеки човек тръгва по пътя си незрял, докато някой не му подаде ръка или той самият не се осъзнае. Това момче е човека, който ти подавар ръка, с която да се осъзнаеш и да бъдеш подготвена да уловиш в ръцете си истинското щастие, когато то дойде.
Извади си от негативните коментари ГРАДИВНА критика, не ги приемай от лицето на егото си, защото това ще те тласне към затворения кръг на неразбирателство, огорчение от другите, самосъжаление и НЕЩАСТИЕ. В крайна сметка, всяка случка в живота ни, колкото и лоша и безнадежна да ни се струва, в нея има нещо добро -стига да имаме очи да го видим, сърце да го почувстваме и АКЪЛ за да го осъзнаем.
Промени себе си, морала си, формирай мечтите и целите си и ги следвай! Успех
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: 6d72624e36 |
|
20. Авторке, аз съм номер 15.
Според мен просто той найстина много е страдал по теб и му е трудно така изведнъж да възприеме казаното от теб, камо ли да се хвърли веднага в обятията ти и да забрави всичко. Действай смело оттук нататък, направи му някакъв подарък, покажи занапред, че си найстина влюбена в него, като не спораш да го търсиш. Пиши му, ако разбира се сте си рсзменили фейсбук или скайп. Стискам палци всичко да се получи, защото съм изживял нещо подобно, но при мен нещата имаха съвсем друг, неблагоприятен за мен край. Харесвам факта, че си осъзнала грешките си и имаш смелостта да се опитваш да ги поправиш. Много жени не носят в себе си това качество, а именно да осъзнаят, че са наранили някого(и то любим за тях човек) и да му се извинят, а предпочитат достойнството си и така биват лишени от щастие, заради собственото си достойнство. Много сте ми сладки и стискам палци и на краката ми всичко да е наред. Ако има напредък, аз съм насреща за съвет.
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: a650b61a6d |
|
21. по твоя случай авторке искам да копирам тази притча, ако не я знаеш, да я знаеш за в бъдеще.
Живял някога един избухлив грубиян. Наранявал всички наоколо с гневни думи и обиди. Семейството му замръзвало в мълчание в негово присъствие, приятелите му започнали да го избягват. А той ставал все по-зъл и невъздържан. Тогава, един ден, баща му му връчил торба с гвоздеи и му заръчал всеки път, когато не успее да сдържи гнева си, да забива по един пирон в голям дървен стълб от оградата на двора. Синът послушал баща си. Първия ден се наложило да забие няколко десетки гвоздея. Но след няколко седмици гвоздеите започнали все повече и повече да намаляват. Най-накрая дошъл и денят, в който не му се наложило да забие нито един пирон. Младежът се похвалил на баща си, а той му поставил нова задача – всеки път, когато успее да държи под контрол избухливостта си, да изважда по един гвоздей от дървения стълб. Минало време и дошъл денят, в който синът съобщил на баща си, че на стълба вече няма нито един пирон. Тогава бащата го завел до оградата и казал: – Не се справи зле, но виждаш ли колко дупки има в дървото сега? Ето това става и с човешката душа всеки път, щом изречеш обида дори и да се извиниш след това - душата вече е променена. - See more at: http://jenskologia.com/2016/03/verbalno-nasilie/#sthash.VtKEIXAX.dpuf
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: 3b47e5b2c7 |
|
23. Авторке, има ли развитие?
|
...
преди: 8 години, 7 месеца hash: ed2abd204a |
|
24. Здравей авторке аз няма да те обвинявам наистина не си постъпила правилно, но аз мисля, че всички грешим и трябва да има прошка. Това, че си осъзнала грешката си и съжаляваш е много хубаво. Според мен ще е най -добре да го оставиш малко намира нека той действа ако ти прости ще може да сте заедно, но ако не другият път мисли какво правиш.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|