Чувствам се ужасно
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1719 пъти
Много моля историята ми да бъде публикувана. Доста е дълга, но наистина имам нужда от съвет.

Здравейте! Момиче на 20 години съм. Преди половин година се разделихме с момчето, с което бяхме заедно 8 месеца. Знам, че на много хора това време им се струва прекалено малко, за да кажа, че много го обичам и че бих дала всичко отново да сме заедно, но е факт. И сега ще ви разкажа защо.
Въпросното момче е една година по-голямо от мен. По принцип сме от един град, завършихме една и съща гимназия и се запознахме на лагер преди 5 години. Още тогава му хвърлих око, но бях прекалено стеснителна и не посмях да направя нищо. Малко след това той започна връзка с момиче от неговия клас и ме отказа напълно да действам. Бях си казала, че явно просто не е за мен.
След време обаче, когато той стана студент, забелязах, че няма никакви снимки с приятелката му във социалните мрежи и предположих, че са се разделили. Така и беше. По това време на годината някъде за първи път той ми писа. Аз изпитвах смесени чувства - щастлива бях, че момчето, на което съм хвърлила око преди време, само се е сетило да ме потърси, но в същото време не бях сигурна какво точно иска от мен, защото не го познавах много добре като човек. Той беше започнал да учи в голям град, а аз бях все още в гимназията и ми оставаше една година да я завърша.
Започнахме да си пишем постоянно и той всеки път като се прибираше в родния си град ме канеше да излизаме, а аз, понеже бях малка, все се дърпах и си намирах оправдание да не изляза, понеже лесно се влюбвам и не исках да се привързвам много, а след това да бъда захвърлена. Бях несигурна. В един момент обаче си казах "Какво пък толкова? Ще се видим за по кафе". Продължихме да си пишем и започнахме да излизаме - един, два, три, пет пъти. Сближихме се и аз усещах, че започвам да се влюбвам, но си траех и не казвах нищо.
Една вечер се бяха събрали компания в общежитието му, в града, в който учеше той. И ми писа. Беше употребил известно количество алкохол и започна да ми пише как искал мен, искал да сме заедно... Реших, че дори и да има нещо вярно, на следващия ден или няма да помни какво ми е писал, или ще си намери причина да замаже положението. Но не. На следващия ден човекът си беше напълно в ред и си застана зад думите, даже спомена, че го е яд от факта, че нещата са се случили по Интернет, а не на живо. След няколко дена той отново се прибра в родния ни град. Видяхме се и тогава започна връзката ни. Всичко вървеше по мед и масло, цветя и рози, перфектно.
Аз завърших гимназията и трябваше да реша в кой град ще уча. Бях избрала град, различен от този, в който учеше той и когато му казах, му стана много неприятно. Молеше ме да отида в града, в който той учеше, но аз стоях зад решението си. Карахме се много, но в крайна сметка аз се пречупих, осъзнах колко много държа на него, както и той на мен, и оставих да стане на неговата. Записах се в неговия град, неговия университет и той беше на седмото небе.
Дойде лятото и той отиде да работи на морето. Виждахме се рядко и някак си се отдалечихме.. Той обаче все ме успокояваше, че лятото е само 2-3 месеца, ще издържим, всичко ще е наред и след това ще сме си заедно - аз първа година студентка, а той - втора година студент. През тези 2-3 месеца нещо в отношенията ни се промени. Той беше много натоварен с работа, винаги изнервен, аз пък имах семейни проблеми и постоянно му мрънках за нещо, което го изнервяше още повече. Бях голямо дете общо взето.
В началото на връзката ни ме пита дали съм девствена и му казах, че съм. Но не бях. Имах един единствен интимен контакт с момче, когато бившия ми беше с неговата бивша приятелка още преди да започнем да си пишем. Този интимен контакт обаче беше огромна грешка и исках да го забравя. Ще си кажете "Тая недораслата сама си ги е надробила, сега ще си ги сърба". Ами да, да някаква степен сама си ги надробих, но исках този спомен да ми излезе от главата. Не бях казала за това дори на най-близките си хора. Знаех само аз и момчето, с което спах. Въпросът е, че бях подмамена, използвана и излъгана и ми беше адски болно. Две години живях с мисълта, че този човек не го познавам и не съм имала нищо общо с него. С приятеля ми не сме правили никакъв секс. Такива бяха обстоятелствата. Осъзнах колко много ме обича, както и аз него, и исках да му разкажа всичко. Знаех, че ще ме разбере. Чаках го само да се прибере от морето, за да не го правя по Интернет. Хубаво, ама няколко дена след като той се прибра от морето, дойде рожденият му ден. Нямаше как да му кажа тогава. Трябваше да мине някакво време и да позабравим караниците от лятото. Някак си да се сближим пак. На събирането за рождения му ден обаче аз паднах много ниско. Беше ми се насъбрало много и без да се усетя се напих. Не помня нищо друго освен кога отидох на това събиране и кога се събудих сутринта. Той ми беше много ядосан, за което го разбирам НАПЪЛНО. Изложих го много, както и самата себе си. Беше свършила работа вече. Нямаше как да се върнат нещата назад.
Въпреки всичко останахме заедно. Вътрешно аз бях много объркана. Още не му бях казала, че не съм девствена и не знаех как да му го кажа и кога. Наближаваше и моят рожден ден. Той ми каза, че иска да се разделим. Каза ми го точно вечерта, когато си празнувах рождения ден, на който той не пожела да дойде. Беше ми адски гадно. Имахме запазени места в една дискотека - аз с моята компания, той с неговата. Аз и моята компания бяхме преди тях там и го видях точно кога влезе и в коя част на дискотеката беше масата им. Бях решена, че ще отида да говоря с него и ще си кажа всичко. Той обаче искаше да говори първи. Позволих му. Каза ми, че на морето е бил с момиче за една вечер. Знаех, че е имало нещо такова, защото е момче и има нужда от секс, колкото и грубо да звучи, а си мислеше, че аз съм девствена. До последно си мислех, че той не би ми изневерил и като ми го съобщи ми призля. Съвсем объркана бях тогава и въобще не знаех как да постъпя. Отново не му казах нищо, а знам, че трябваше. Пак останахме заедно.
След седмица той отново ми каза, че иска да се разделим. Тогава наистина беше категоричен. Каза, че вече не изпитва същите чувства към мен. Отново се карахме много. Накрая аз изплюх камъчето. Не си казах всичко. Казах само, че не съм девствена. Не споменавах подробности. Той твърдеше, че му е все тая, но от тогава започна да се държи ужасно - обиждаше ме, не зачиташе мнението ми по никакъв начин, не искаше да ме вижда. Разбирах го, но знаех, че искам да оправя нещата.
В продължение на 5 месеца се опитвах да го накарам да говори с мен, да се видим поне за малко. Буквално ходех след него като кученце. Той ме режеше.
Засичаме се много често в университета. Поздравяваме се. Бях спряла да го търся. Постоянно качвах разни снимки в социалните мрежи с цел да го накарам да изревнува по някакъв начин. Понякога ми харесваше снимките и след това ми пишеше да се заяжда, но аз не обръщах много внимание. В един момент всичко спря. Той спря да ми харесва всякакви публикации, ако му пишех, не отговаряше, само ме поздравяваше като ме види. Така беше около месец. Скоро обаче ми писа да ми каже, че може да помогне с курсови работи на някой от моята група или някой, който познавам, понеже учим в сходни специалности. Та се разбрахме, ако чуя на някого нещо да му трябва, да му пиша. Бях малко объркана. Не очаквах някога да ме потърси за каквото и да е било. След 10-ина дена му пратих една песен и той беше някак си учуден, че го правя и ме пита защо, казах, че просто съм пратила песен и от тогава не съм го виждала, не съм му писала, както и той на мен.
В момента знам, че сме и двамата в родния ни град. Преди няколко дена в една дискотека видях компанията му, но него го нямаше. Едно момче от нея от скоро постоянно ми харесва снимки в социалните мрежи и същата вечер щеше да си счупи врата да ме гледа. На следващия ден този въпросният ми хареса снимка в една от социалните мрежи и след това ми писа и ме покани да излезем. При което аз бях в шок. Знам, че с бившия ми много често се събират и до някаква степен са близки, но явно това момче не знае нищо за връзката ни. Отказах му, разбира се. Първо, защото е бивш на моя приятелка и второ, защото е приятел на бившия ми. Малко след това моят бивш приятел хареса същата снимка, която беше харесал и този негов приятел, и аз още повече започнах да мисля какво се случва. Бившият ми не ми беше харесвал никакви публикации с месеци. На някой може да му се струва много странно, че обръщам толкова внимание на един лайк, но бившия ми е от хората, които като кажат, че на нещо му е дошло краят, значи наистина си е така и повече не би трябвало да се връщаш към него.
От няколко дена искам да му пиша. Искам да си видим. Искам нещата да са си както преди. Да нямаме тайни един от друг, да си имаме доверие и да ни е хубаво заедно. Започвам да се замислям, че искам наистина сериозна връзка с този човек. Пораснах много от както се разделихме. Видях си всички грешки, научих се от тях и знам, че вече съм по-добър човек. Искам да му го покажа. Още го обичам, колкото и да си мислех, че мога да го забравя, я сама, я с друго момче, не е така. Да, пишех си с други момчета, да, излизах с други момчета, да, забавлявах се. И за всички, които си мислят, че секса и забавлението са ми най-важни - това не е вярно. Имала съм един единствен интимен контакт с момче и това е този, заради който излъгах вече бившия си приятел. Колкото и смешно да звучи, това ме научи да бъда по-силна и ме накара да порасна и да променя мисленето си в някои отношения.
Благодаря на тези, които са отделили време да прочетат историята ми и ги моля за съвети. Искам отново да бъда с този човек. Той ми е всичко.