Дълбоко отчаяние и песимизъм
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1465 пъти
Здравейте, аз съм момче на 23 години и от година насам имам психологически проблем. Ще действам по същество, без много да обяснявам. Започна един световъртеж, мисли за самоубийство, едно огромно отчаяние усещам точно там на сърцето, точно там го усещам едно подтискане, притеснение(така да го нарека). Това подтискане ми пречи и ме прави неуравновесен, неуверен, страхлив, отчаян. Ходих на психиатър, после на психолог, след това пак на друг психиатър, много хапчета замених с други, от които едвам ставах сутрин, бях много сънлив и постоянно не бях в кондиция. Спрях ги, понеже не издържах (пих ги около 2 месеца) и ето сега пак съм в същото положение с същите тревожни мисли за смъррта и самоубийството които не ме оставят вечер да спя. Самосъжалявам се, че си нямам приятелка а почти всички мои приятели с изключения си имат. Става ми болно, че те имат любов, правят секс а аз, не. Започнах да им завиждам. Изпитите не можах да си взема, работа нямам. По цял ден стоя в къщи и се депресирам още повече. Хубаво момче съм с мускули и висок, всички жени са ме оставяли точно заради тази моя неувереност, нервност и подтиснатост вътре в мен. Незнам как да я преодолея и да продължа напред. Все си мисля, че ако имам една жена до себе си ще се чувствам много по-добре, но уви немога да я намеря и започнах много да се притеснявам. Не ми се ще пак да пия тези антидепресанти, все пак секса е най-големия антидепресант, но аз почти не го правя най-много в месеца веднъж, а съм млад и най-хубавите ми години си минават. Не намирам и смисъл да работя в тази бедна държава за 500-600 лева, а и още повече като нямам човек до себе си които да ми дава смисъл на всичко това и да ми бъде опора в живота. Прекалено съм станал и нервен, чета истории свързани за Хитлер отскоро и тем подобни. Благодаря за изслушването, моля за помощ!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 1 месец hash: cd16b485cc

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Относно тези мисли за самоубийство, моят съвет е да поговориш с православен свещенник. Иначе парадоксалното е, че като си депресиран и без работа, жените не те харесват. Така че ще трябва сам да действаш, полека. Започни пак да спортуваш, не се затваряй във вас. Не спирай да си търсиш работа, все ще изкочи нещо. А и бате, всеки месец правиш секс, някои хора и с гаджетата си не правят толкова :) Хайде, горе главата и действай.

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: 486d68b281

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Леле,все едно чета за себе си.Аз съм момиче на 18 години и съм отчаяна,депресирана и голям песимист.Не мога да ти дам съвет,но мога да ти разкажа за себе си,за да видиш,че не си сам и единствен в това.Постоянно си мисля за самоубийства и съм на антидепресанти,но за разлика от теб на мен ми действат зле,депресират ме повече,стигнах до болница и не мога да спя.Чувствам се ужасно.Постоянно попадам на грешните момчета,не ме разбират,когато разберат,че съм на хапчета и съм депресирана ме оставят.Искам някой да ме приема каквато съм.И аз не правя секс както ти.Различаваме се по това,че си взех изпитите ище уча,но си прав,че не си струва да седим тук за 500-600 лева заплата и сигурно ще се изместя някой ден.Огромна фенка съм на Хитлер и когато някой не го харесва започвам да го обиждам.Смятам,че може би ако имах прекалено много пари,щяхме да сме по-щастливи.Евала,че имаш мускули,това е доста хубаво,че се поддържаш въпреки отчаянието.Аз съм момиче и нямам мускули,но се поддържам също.Ако желаеш да се запознаем напиши си пощата или нещо по което да ти пиша.

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: 8932625d53

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Авторе, всичко е навързано. Когато едно нещо не ти потръгне, след него идва още едно, после още и още.. но спасение няма, докато си песимистично настроен. Първо, искам да ти кажа, че очевидно антидепресантите, които си приемал, не са били правилните за теб. Потърси друг специалист и опитвай с различни лекарства, докато намериш нещо, което ще ти помогне. Няма универсален медикамент за всички депресивни разстройства, няма и един лекар, който да може да помогне на всеки. Убедена съм, че ако попаднеш на правилното лечение, ще усетиш промяна в себе си. Когато веднъж видиш светлината в тунела, после е лесно. Когато човек изпадне в такова състояние, химията на мозъка е нарушена, тоест- както всеки орган, макар и много по-комплексен и все още недостатъчно опознат, той има нужда от лекарска намеса. Същото важи и за душата ти. Ако си настинал или си удариш ръката, ще потърсиш доктор, твоята ситуация е аналогична. Просто хората разъждават твърде ограничено и предубедно към психотерапията, може би защото не са имали късмета да попаднат на правилния подход за тях. Относно работата, ученето, жените.. това не е най-важното. Най-важното е да си здрав, за да имаш възможността да изживееш всяко едно от тези неща. Никога не е късно да продължиш образованието си, нито пък да се насочиш към някоя друга специалност. За заплатата от 500 лв съм съгласна, но това е реалността. И все пак, има хора, които съумяват да са щастливи и да преживяват в нашата страна, защото се водят от клишето, че "парите не са най-важното". Дори да звучи като измислица и всички да знаем, че е много по-лесно да сме недоволни от живота, разполагайки с пари, някои от нас успяват да гледат отвъд всичко това, да открият нещото, което ще им дава стимул и ще ги удовлетворява, макар и не финансово. Може би наивно, но все пак смятам, че е по-добре човек да се занимава с нещо, което го кара да се чувства полезен и пълноценен, отколкото с работа, която те натоварва през целия ти живот, но ти носи дивиденти. Като остарееш един ден, няма да мислиш само за парите, които си натрупал, а за това, което си постигнал, въпреки липсата на пари. Колкото повече се затваряш и се изолираш от света, толкова по-надълбоко ще потъваш. Недей да изолираш семейството и приятелите си. Захвани се с нещо, каквото и да е, стига да ти харесва като идея. Мисля, че би било много полезно за теб да се занимаваш с някакъв вид благотворителност. Това ще те накара да се замислиш за всички проблеми, с които се справят хората ежедневно, за несправедливостта на този свят, въпреки която хората се съхраняват и се борят за живота си. Освен това, ще усетиш удовлетворението да помогнеш на някого в нужда, да подадеш ръка, което действително ще те накара да се чувстваш значим. Няма по-голямо богатство от това да даваш на другите, които също като теб, имат нужда от помощ.

 

...

горе^